dnevnik.bg
Емисиите въглероден диоксид причинени от човешката дейност ще отложат настъпването на следващия ледников период, пише БиБиСи, цитирайки научно изследване, публикувано в списание Nature Geoscience.
Последният ледников период на Земята е приключил преди около 11 500 години. Учените са използвали данни от положението на земната орбита, както и друга информация, за да намерят топлия междуледников период, който най-много прилича на настоящия.
В публикацията си в научното списание те пишат, че следващата ледена епоха би трябвало да започне след около 1500 години, но съдържанието на парникови газове в атмосферата е толкова високо, че това няма да се случи.
При сегашните нива на СО2, дори ако спрем да отделяме емисии, вероятно ще има дълъг междуледников период, смята Люк Скинър от Университета в Кеймбридж.
Екипът на Скинър, в който участват и учени от Юнивърсити Колидж в Лондон, Университета в Берген, Норвегия, и Университета на щата Флорида, е изчислил, че концентрацията на СО2 в атмосферата трябва падне под 240 ррm (милионни части), за да започне ледников период. В момента стойността й е е около 390 ррm.
Други изследователски проекти са доказали, че дори ако веднага спрем да отделяме въглероден диоксид в атмосферата, концентрациите му ще останат завишени поне още 1000 години, а океаните ще се задържат достатъчно топли, за да причинят значително топене на полярните ледени шапки и покачване на морското равнище.
Колебания в орбитата
В основата на преходите от ледников към топъл период и обратно са едва забележимите колебания в земната орбита, известни като цикли на Миланкович, по името на сръбския учен Милутин Миланкович, който пръв ги е описал преди около 100 години.
Тези колебания са свързани с особеностите на орбитата на Земята, с наклона на земната ос и бавното й въртене. Всички тези вариации имат период от десетки хиляди години. Как точно те променят климата на Земята и водят до редуването на топли и ледникови периоди на около всеки 100 000 години, все още не е ясно.
Сами по себе си тези колебания не са достатъчни да предизвикат глобални температурни разлики от около 10 градуса по Целзий между ледниковите епохи и междинните затопляния. Предизвиканите от тях малки промени се усилват от различни фактори, сред които освобождаването на въглероден диоксид във въздуха с напредването на затоплянето и абсорбирането на газа от океаните, когато отново започне образуването на лед.
Известно е също, че всеки преход е различен от останалите, защото точната комбинация от орбитални фактори никога не се повтаря напълно, въпреки че на всеки 400 000 години има много сходни условия.
Смята се, че разликите между отделните цикли са причината междуледниковите периоди да имат различна продължителност.
Чрез анализи на орбитални данни и проби от скални пластове под океанското дъно, екипът на професор Скинър е идентифицирал епизод преди около 780 000 години, който най-много напомня днешните условия.
Тогава първият признак на прехода към ледникова епоха е бил последователно охлаждане и затопляне на северното и южното полукълбо, причинено от прекъсвания в циркулацията на океанските течения.
Ако се следва аналогията с този период, такъв преход би трябвало да започне в рамките на следващите 1 500 години, твърдят изследователите. Това би се случило, ако концентрациите на СО2 в атмосферата са на естествените си нива.
В сегашните условия обаче те смятат, че това няма да се случи.
Добрият СО2
Организации, които са против ограничаването на парниковите емисии, вече цитират изследването като основание човечеството "да се помири" с въглеродния диоксид, който отделя.
"Трябва да търсим начини да поддържаме устойчив парников ефект, за да запазим сегашния благоприятен климат на Земята, твърди британската организация Global Warming Policy Foundation. Това може да означава изхвърляне на още повече парникови газове в атмосферата - тъкмо обратното на призивите на природозащитниците."
Авторът на изследването Люк Скинър твърди, че групата, която ръководи, е очаквала такъв тип реакции. По думите му обаче те не са правилни, защото в момента ние не просто поддържаме топлия климат на Земята, а я затопляме много повече. Добавянето на въглероден диоксид във вече топлата атмосфера е много различно от добавянето му при студен климатичен период, смята професорът. "Концентрациите на СО2 в атмосферата са безпрецедентни и ако не успеем да ги овладеем, последствията ще са огромни," казва Скинър за БиБиСи.
