Откриха скелет на елен, обитавал земите ни преди 5,5 млн. г.

Учени от Националния природонаучен музей откриха целия скелет на древен елен, обитавал нашите земи преди приблизително 5,5 млн. години, съобщиха от БАН

Малка група приятели заедно със семействата си посещава с. Подгумер в опит да опознае околностите на гр. София и ниските склонове на Стара планина. След малка разходка покрай рекичка в близост до това, което е останало от Подгумерския манастир, те попадат на едно от находищата на фосили в района. Децата са впечатлени много. Всичко, четено за динозаври и техните останки, сякаш става реалност.

Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък. За част от посетителите те не са новост. Бидейки зоолози те знаят, че това са останките от т.нар. софийски сом - Silurus serdicensis Toula, 1889, обитавал огромното сладководно езеро в Софийската котловина преди 5-6 млн. години. Вниманието на д-р Ивайло Дедов (млад български учен, изучаващ охлювите на Балканския полуостров) е привлечено от нещо различно. Оказват се кости на бозайник. Внимателно са извадени и пренесени в Националния природонаучен музей - БАН, но не са достатъчни за точно определяне.

Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък.

Екип на Националния природонаучен музей, под ръководството на палеонтолога д-р Латинка Петрова и херпетолозите д-р Николай Цанков и Андрей Стоянов, ентомолозите Николай Симов и д-р Марио Лангуров (колега от Института по зоология) и двама студенти успява да извади целия скелет. Работата по изваждането на костите от земните пластове се оказва доста трудна, поради силната им трошливост. За щастие успешно са изкопани всички важни части на скелета. Това позволило и да се определи, че животното е принадлежало към изчезналия род Procapreolus.

Следва детайлно почистване, реставрация и изследване на костите. Описание, сравнение с останки на близки видове от съседни райони със сходна възраст. Анализ на резултатите и евентуален отговор на някои от многото въпроси за случвалото се в района преди 5-7 млн. години. Това, че днешна София е била дъно на голям сладководен басейн е ясно. Всеки може да види слоевете пясък, глина или вкаменена тиня с останките от риби и други водни животни в тях. Най-лесно се виждаха до скоро в Южния парк, но сега са обрасли с дървета и храсти. Лесно могат да бъдат открити в кариерите и открити рудници около София или най-често във всеки по-дълбок изкоп за строеж в града. Но какво се е случвало около това древно езеро щом в неговите останки се намират запазени кости от древните родственици на днешните слонове или тези на древен елен, учените се опитват да разберат.

West Mata

Морските геолози от Националното управление за океански и атмосферни изследвания (NOAA) начело с химика-океанограф Джозеф Резинг от Вашингтонския университет (University of Washington) станаха първите свидетели на изригването на най-дълбоководния вулкан West Mata.

С помощта на дистанционно управляемия подводен апарат ROV Jason океанографите записаха 50-часово видео и фотографираха изригването на тихоокеанското дъно в района на вулканския пояс близо до Фиджи, Тонга и Самоа. Вулканът Западна Мата (West Mata) е на 200 километра от архипелага Самоа, върхът му се издига до дълбочина 1100 метра.

"Беше възхитително. Никога не сме виждали нищо подобно на дъното на океана" - споделя морският геолог Боб Ембли.

Изследванията са представени на годишна среща на Американското геофизично дружество (AGU) в Сан-Франциско. Видеото е заснето през май 2009. Според изследователите подводният вулкан вероятно продължава изригването, а вулканската активност е започнала в края 2008.

Имало е два района на изригвания, но на видеото е показан по-впечатляващия: вижда се магмата – огнено-червена, с температура 1371 С – взривяваща се в морската вода с фрагменти от издигащите се скали, стичащата се лава по склоновете на вулкана, а също и струи сяра.

Зрелището било феерично: яркочервени мехури магма се пукали, изпускайки подобни на дим кълба сяра. Лавата почти веднага застивала в студената морска вода и се образували черни късове, които бързо се спускали към дъното. Роботът обикалял край вулкана и събирал образци. Любопитно е, че водата около вулкана била по-кисела, отколкото електролит в акумулатор, но вид скариди и някои едноклетъчни оживели в тези сурови условия. "Никой не предполагаше, че животни са способни дълго време да преживеят във вода с такава киселинност" - е пояснил Джозеф Резинг.

Изригването на подводния вулкан за пръв път в реално време показва как се образва бонинит. Бонинитите се характеризират с високо съдържание на силициев диоксид, магнезий и вода (базалти с много магнезий - около 15%). Досега тази вулканска скала е намирана само в образци с възраст над милиони години. Образцте, събрани около вулкана докават високата киселинност на морската вода.

Изследователите се надяват, че видео- и фотокадрите, данните и образците, събрани по време на експедицията ще помогнат да се разбере как се е формирала океанската земна кора, как някои морски животни успяват да живеят в екстремалната среда, какво се случва със Земята, когато тектонските плочи се врежат една в друга.

Планира се продължаване на проучването.


Erupting ocean volcano caught on film - Nature News

Възникването на Средиземно море преди повече от 5 милиона години

Ново изследване на испански учени от Университета в Барселона разкри времето и начина на образуване на Средиземно море.

В съвременния си вид Средиземно море се оформия преди около 5,3 млн години (Ma), когато водите на Атлантическия океан поради неизяснено събитие са навлезли през Гибралтар и буквално залели огромния басейн.

Знаеше се, че преди около 5,5 - 5,6 Ma Средиземно море е било изолирано от световния океана. Преди приблизително 5,4 Ma то почти напълно е пресъхнало, тъй като в него не е постъпвала вода.

Средиземноморският басейн се е образувал в резултат от движения на земната кора и пластини върху нейната повърхност. Когато то практически завършва процеса на формироването си на мястото на сегашния Гибралтар е имало планини. В резултат на още неизяснени геоложки събития преди 5,3 Ma планинският масив пропаднал и водите от Атлантическия океан нахлули в морето.

Не беше ясно колко е продължил процесът на формиране и къде точно е започнало проникването на водата. Геолозите от Университета на Барселона установиха, че само за две хиляди години се е образувал 200-километров канал, през който потекла водата от океана. Изводите са направени въз основа на анализ на сеизмични данни. Отначало водата е постъпвала сравнително бавно, но потокът се усилвал с разширяването на канала. До 90% от запасите на вода в Средиземно море са постъпили само за около 20 години, а в някои моменти нивото на водата в морето е нараствало с няколко метра в денонощие.