Тъмни и опасни астероиди дебнат Земята

Инфрачервен космически телескоп откри няколко непознати тъмни астероида, които се "крият" в близост до земната орбита, съобщи "Ню сайънтист". Поради неясния си образ и особена орбита досега те са оставали незабелязани от наблюденията, предназначени за откриване на опасни за планетата ни обекти.

Неприятните съседи бяха засечени от новия телескоп на НАСА "Wide-Field Infrared Survey Explorer" (WISE), който беше изстрелян в орбита на 14 декември и започна мисията си в средата на януари. Той е предназначен да картографира небето в инфрачервения вълнов диапазон.

Още в първите 6 седмици на мисията си апаратът откри 16 нови опасни астероида. 55% от тях отразяват по-малко от 1 десета от попадналата върху им слънчева светлина и това ги прави неимоверно трудни за откриване с телескопи, работещи с видима светлина. Единият от обектите е тъмен като пресен асфалт и отразява под 5% от попадналата върху него светлина.

Много от новите обекти имат орбити, силно отклонени под ъгъл от главната равнина, в която са разположени орбитите на повечето планети и астероиди. Това означава, че ако има и други тела с такива отклонения в орбитите, те също ще са трудни за разкриване, тъй като повечето телескопи са насочени в основната равнина.

За щастие светлопоглъщащите обекти са много ярки по отношение на инфрачервената радиация, тъй като поради ниската си отражателност се нагряват силно и са ясно видими за приборите на WISE. От “Jet Propulsion Laboratory” на НАСА заявиха, че апаратът е “наистина много добър за откриване на най-тъмните астероиди и комети”. Очаква се той да открие поне 1000 нови околоземни обекта, но и това може да се окаже е малко, тъй като по преценка на специалистите относително близките космически тела, които имат достатъчна маса, за да предизвикат разрушения при удар в земната повърхност, са десетки хиляди на брой.

Според ричард Бинзъл от “Massachusetts Institute of Technology” тъмните астероиди вероятно са бивши комети, които отдавна са изгубили ледената си обвивка и тъй като нямат активна повърхност, не образуват праха, който да състави опашките им. В подкрепа на тезата си ученият подчерта, че много комети имат “наклонени” орбити, а тези, които са посещавани от космически апарати, имат тъмна повърхност.

Динозаврите са измрели вследствие падане на астероид

Група от 41 изследователи от Европа, Канада, САЩ, Мексико и Япония стигна до извод, че падането на голям астероид на Земята е причина за изчезването на динозаврите и редица други видове животни. Тези изводи са направени според резултата от най-пълния досега анализ на наличните данни, получени през последните 20 години и отнасящи се към границата между кереда и терциер - преди около 65 Ма (млн години).

Материали, събрани от палеонтолози, геохимици, климатолози, геофизици и седиментолози са представени и обсъждени на 41-ата ежегодна конференция за лунни и планетарни изследвания (Lunar and Planetary Science Conference, LPSC) в САЩ. Анализът на даните показва, че видовете са измрели вследствие удар на гигантски астероид или комета в близост до мексиканския полуостров Юкатан, на дъното на морето. Там се намира гигантският кратерът Чиксулуб с диаметър 180 км, дълбочина след сблъсака - 40 км, който е заобиколен с кръгов разлом на 240 км. Според последни данни кратерът Чиксулуб е оставен от астероид с диаметър 10-30 км, движещ се със скорост над 10 км в секунда. Ударът му е предизвикал не само взрив, разтопяване, изпаряване и изхвърляне в атмосферата на огромно количество скали, но и силно раздвижване на земната кора, цунами над 300 метра и повсеместни пожари - катастрофа, следите от която са останали в геоложкия летопис на планетата.

Масовата гибел на животни и растения в края на кредния период е била стремителна. На Земята е имало колосални пожари, земетресения с магнитуд повече от 10 по скалата на Рихтер, свлачища с континентален мащаб. Последствията от удара на астероида в Земята са били милиарди пъти по-разрушителни от атомната бомба над Хирошима. Едновременното отделяне в атмосферата на сяра, прах и сажди предизвикало аномално дълга зима на планетата и погубило около половината видове живи същества. Тогава от лицето на Земята изчезнали и динозаврите, птицеобразните птерозаври и големите морски рептилии, след което започва господството на бозайниците.

В полза на хипотезата за астероид говори много резкият преход и отсъствието на каквито и да било вкаменелости от динозаври по-стари от това време, а също рязкото изменение и смаляване на размераите на морските микроорганизми, отбелязано от палеоокеанографите.

Освен това утаечните скали от този преход съдържат аномално високо количество иридий - тежък елемент, много рядък на повърхността на Земята, но доста разпространен в малките небесни тела - астероидите.
Защитена зона Белите скали, гр. Бяла, Варненско

Праисторическо хондритно тяло от въглерод се отделя от астероиден пояс и се сблъсква със Земята в близост до Чиксулуб, полуостров Юкатан (Мексико) преди 65 млн. Астероида с обем 900 куб. км., което прави кратер с диаметър 130 км и съвременна дълбочина 20 км. Извънземното тяло удря Земята под ъгъл 30-40° от югоизток.

По време на сблъсъка Юкатан се намирал под плитко море с дълбочина около 200 м. Тънка платформа, дълга около 3 км, съдържаща калцит, доломит и калциев карбонат се разпростира над палеозойската основа. От удара в атмосферата излитат 60 000 кубически километра скален материал под формата на прах, което предизвиква затъмнение на слънчевата светлина за период от 6 месеца. Прекъсва се фотосинтезата, падат температурите, настъпват повсеместни пожари, придружени от киселинни дъждове. Понижените температури правят невъзможен инкубационния период на динозаврите и те измират. Към новите условия на живот успяват да се приспособят бозайниците и започват да се развиват. Град Бяла се намира на 10 000 км от мястото на падане на метеорита и по времето на космическата катстрофа се е намирал да дъното на море на дълбочина около 300 м.

Белите скали представляват непрекъснат скален геоложки профил с геохроноложка граница креда-терциер и съпътстваща я иридиево-редкоментална аномалия. Това е първата креда-терциер граница в България и по думите на проф. Прайзингер (ръководител на експедицията по разкриването им), те са буквално на "една ръка" разстояние. Бяла е четвъртото място в света, където са открити следи за гигантската космическа катастрофа на границата креда-терциер, довел до края на ерата на динозаврите и дал шанс за развитието на бозайниците.

Трусът в Чили е изместил земната ос, твърдят учени от НАСА

Земетресението в Чили, обявено за седмото най-силно в историята, е било достатъчно мощно, за да промени координатите на земната ос и да съкрати продължителността на дните. Такова твърдение изказа Ричард Грос, геофизик от Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния, цитиран от сп. "Нешънъл джиографик".

Съгласно компютърните модели, създадени от учения, трусът с магнитуд от 8.8 бала по скалата на "Рихтер" е изместил земната ос с около осем сантиметра. Той също така е предизвикал частично преразпределение на земната маса, с което е ускорил въртенето на Земята, намалявайки деня с 1.26 микросекунди.

Според учения подобни последици е имало и след други мощни земетресения - за сравнение, в резултат на труса от 9 бала по "Рихтер", който удари Суматра през декември 2004 г., продължителността на дните се е съкратила с 6.8 микросекунди.

Тези промени обаче могат да бъдат забелязани единствено от изследователи, занимаващи се с подобни въпроси, отбелязва Дейвид Керидж от Британския геоложки институт.

Учени от океанографския институт "Уудс Хол" (WHOI) в Масачузетс същевременно обявиха, че трусът в Чили може да се окаже "последствие" от мощно земетресение, ударило страната преди половин век. Според тяхното изследване разрушителното земетресение от 9.5 бала, регистрирано в латиноамериканската страна през 1960 г., е предизвикало натрупване на напрежение под земната кора, чийто резултат е бил трусът от миналата събота.

"Случаят е почти идентичен със земетресението на Суматра от декември 2004 г., което е било последвано от друго с магнитуд от 8.7 бала през март 2005 г. А разликата от 50 години съвсем не е голяма от геоложка гледна точка", посочва геологът Чжъан Лин от WHOI.