Огромно ято пеликани кацна в Кърджали

cross-bg.net
Ято от около 500 пеликана кацна в понеделник след обяд на брега на язовир “Студен кладенец”, недалеч от “Бентонит” и ОЦК. Риболовец информирал шефа на Ловно-рибарското сдружение инж. Васил Дончев за екзотичните птици, съобщава „Нов живот”.

„Такова нещо досега не съм виждал и едва ли ще видя”, коментира Васил Дончев пред наш репортер недалеч от огромното ято. Малко хора бяха обърнали внимание на необичайните гости, мислят ги за лебеди. През последните години присъствието на лебеди в яз. “Студен кладенец” е обичайно. Дори остават тук да зимуват.

Васил Дончев си спомни, че преди 10-15 години по време на лов на патици през февруари в този район са видели няколко пеликана. Птиците не ни допуснаха по-близо до себе си. Когато ги доближихме на стотина метра, отлетяха във верига към отсрещния бряг към село Островица и към моста на Лисиците.

В природата са познати 8 вида пеликани. В България се срещат два вида – розови и къдроглави. Обитават влажните зони по Черноморието и Дунавското крайбрежие и по-рядко тези във вътрешността на страната.

Край Кърджали е долетял розов пеликан. Кърдроглавият мигрира по-рано, каза д-р Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците. Няма нищо странно, че ятото е кацнало тук, обикновено мигрират покрай Черноморското крайбрежие. Птиците идват от Централна Африка. Спрели са да си починат и да пренощуват. Следващата им спирка вероятно ще бъде язовир “Овчарица” край Гълъбово. След две седмици ще са в Дунавската делта, където ще гнездят в тръстиката.

И друг път пеликани са наблюдавани в язовир “Студен кладенец”. Дори 10-12 птици от къдроглавия са забелязани да зимуват край Широко поле и Звезделина. Кърдроглавият пеликан е в световната Червена книга. Д-р Петър Янков смята, че ятото е, което е спряло край Кърджали, е тръгнало на път през януари или февруари. Не изключва да останат няколко дни в язовира заради влошаването на времето. Когато летят, на пеликаните им трябва топъл въздух, за да ги носи течението. Дунавската делта е най-северното място в Европа, където розовият пеликан гнезди.

Хората не бива да безпокоят птиците, изминали са 5 000–6 000 километри и са изморени, затова са предпазливи, препоръчва д-р Петър Янков.

Припомни, че мюсюлманите смятат пеликаните за свещени. Когато пророкът Мохамед минавал през пустинята, пеликани са му носили вода в кожените торби под клюна. Това го е спасило. В Кения тази птица е на голяма почти. Пеликани спокойно кацат по кораби и лодките. Хората не ги закачат и са свикнали с тях.

Нивото на Световния океан ще се повиши с 1,6 м. до 2100 г.

actualno.com
Ускорените климатични промени в Арктика, сред които топенето на ледовете на Гренландия, ще доведат до покачването на нивото на Световния океан с 1,6 метра до 2100 година, предаде Ройтерс, позовавайки се на международен доклад.

Подобно покачване, надвишаващо повечето досегашни научни прогнози, ще изложи на допълнителен риск крайбрежията от Бангладеш до Флорида и градове от Лондон до Шанхай. В резултат на повишението освен това ще се увеличат разходите за изграждане на бариери срещу вълните цунами в Япония.

"Изминалите шест години /до 2010 г./ са най-топлият период, регистриран някога в арктическия регион", се казва в доклада на Програмата за наблюдение и оценка на Арктика със седалище в Осло.

"Според научните прогнози нивото на Световния океан ще се повиши с между 0,9 и 1,6 метра до 2100 г., като значителен принос за това ще имат загубата на лед от арктическите ледници, и топенето на полярните шапки и ледената покривка на Гренландия", пишат още авторите на доклада.

WWF: Ще спасим ли гигантите на Черно море?

darikfinance.bg
Есетровите видове, древните мигриращи риби, сега балансират на ръба на изчезването заради свръхулов за хайвер. Но водните гиганти, достигащи над 9 метра дължина, ще могат да плуват по-лесно в река Дунав, след като България наложи забрана за риболов, съобщава WWF.

Забраната, която съвпада със забрана, наложена преди пет години от страната на румънския бряг на реката, попълва основен пропуск в защитата на есетрата. Есетровите риби са най-големите обитатели на Черно море. Плуват в дълбоките крайбрежни води и за начина им на живот се знае изключително малко.

Те са древен вид, съществувал още по времето на динозаврите. Живеят дълг и бавен живот, но имат нещастието да мигрират по долното течение на река Дунав, за да хвърлят хайвера си. Някога такива са били улавяни и по горното течение на реката, но след построяването на каскадата Железни Врата в Сърбия, пътят им натам е отрязан.

Видът се приспособява и хвърля хайвера си дотам докъде може да стигне, но мизерията и алчността на хората заплашват оцеляването му, защото не само месото, но най-вече хайверът, който трябва да доведе новото поколение риби е скъп.

"За първи път България забрани улова на есетрови риби по Дунав", коментира Ивайло Симеонов, началник на отдел управление и наблюдение на рибарството в Национална агенция по рибарство и аквакултури. "През 2008 г. наложихме забрана върху есетровия улов, но само в Черно море".

Румънският мораториум върху улова влезе в сила през април 2006 г., но като се има предвид, че Дунав функционира като национална границата между България и Румъния, едностранната забрана беше напълно неефективна.

Възрастните есетрови риби живеят в устията на реките и крайбрежните води, но плуват нагоре по теченията на реките, за да хвърлят хайвера си. Черно море е един от най-важните региони за риболов на есетрови риби в света, на второ място след Каспийско море. Река Дунав, като една от най-големите реки захранваща морския басейн, е от решаващо значение за популацията на есетровите риби.

Наложената за една година забрана от страна на България е прелюдия към пет-годишна забрана, която е планирано да започне да действа през 2012 година.

До XIX век, гигантските моруни мигрират от Черно море по река Дунав чак до Германия и са важен икономически фактор за съществуването на много рибарски общности. Биологичният разред есетрови или костно-хрущялни риби съществува от преди 200 милиона години, те са надживели динозаврите, но днес повечето видове са критично застрашени според Червения списък на IUCN.

"Прекомерният риболов - главно за хайвер - е основната причина за безпокойство, но промяната на местообитания, включително и заради водни електроцентрали, както и замърсяването, допринасят за опасността", коментира Колман О'Грайоден, директор на WWF.
Търговията с есетрови хайвер е изключително печеливш бизнес. Хайверът им е един от най-скъпите продукти, извличани от дивата природа, с цените на дребно от около 6 000 евро за килограм.

Реалното количество на производството на есетрови риби у нас приблизително е около 1000 тона биомаса по данни на Българската асоциация по рибарство и аквакултури. В същото време запасите на есетрови риби са намалели у нас 10 пъти през последния половин век.

Във водите на Дунав и Черно море са се срещали шест вида есетрови риби, но два от тях вече са изчезнали окончателно.

До 2007 г. квотите за износ на хайвер бяха разпределени между страните от долния Дунав. Но през 2007 г. стана ясно, че броят на рибите е спаднал драстично и държавите не успяват да реализират дори половината от квотите. Това доведе до CITES (Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора) забраната за износ хайвер от естествени рибни популации от всички страни от долното течение на Дунав.

За съжаление забраната просто доведе до нарастване на сивия сектор и въпреки че действителната стойност на незаконната търговия не е известна, тя се оценява като значителна. Между 2000 и 2005 г. властите са заловили над 12 тона незаконен хайвер в ЕС.

"В опит да спрат незаконната търговия, страните подписали CITES се споразумяха за намиране на цялостно веригата на етикетирането, която има за цел да следи хайвера от произхода му до крайния потребител", посочва Колман О'Грайоден .

Според международните правила, всяка опаковка хайвер трябва да има етикет, който съдържа определен набор от информация.

Въпреки че международните правила са добри, все още има пропуски. Хайверът за лична употреба, се изключва от всякакви изисквания. Освен това, не съществува общо правило за етикетите.

А и осведомеността на потребителите в Западна Европа изглежда е доста ниска, което прави по-лесно пласирането на незаконната продукция. Обичаен подход е продажбата на хайвера на руски търговци, които след това го пласират на европейските пазари с документи за произход от Русия.

Въпреки всичко решението на българската държава да забрани улова на есетрови риби по Дунав е важна стъпка за опазването на гигантите на Черно море.