Микроби са предизвикали най-голямото изчезване на видове на Земята

sinoptik.bg

Досега учените считаха, че почти пълното унищожаване на живота в края на пермския период се е дължало на отделянето на въглеродни газове вследствие на гигантско и продължително вулканско изригване в района на Сибир. Изследователи от МТИ оборват тази теза.

Микроби, произвеждащи метан, са предизвикали най-голямото изчезване на видове на Земята преди 252 милиона години, установи американско изследване, цитирано от Ройтерс и Франс прес. Това се е случило много преди появата на динозаврите на нашата планета.

Този нов сценарий, който се основава на обширен анализ на фосили, разкрива, че микроорганизми, наречени метаносарцини, са се възпроизвели по лавинообразен начин в океаните.

Така те са отделили огромни количества метан, виновен за изчезването в онзи период на около 90 процента от живите видове.

Газът се е разпространил в атмосферата. Климатът и химичният състав на океаните са се променили.

Новата хипотеза, застъпена от учените от Масачузетския технологичен институт (МТИ), посочва и никела като виновник за експлозивното възпроизводство на метаноотделящите микроорганизми. Той попаднал в океаните благодарение на големите вулканскни изригвания в края на пермския период.

Учените имат геохимични доказателства за експоненциалното увеличаване на концентрацията на въглероден диоксид в океаните преди 252 милиона години.

От този период съществуват и генетични индикации за биологични промени в метаносарцините, които им позволили да отделят големи количества метан, използвайки въглеродния диоксид от океаните.

Екипът от Масачузетския технологичен институт събрал доказателства и за внезапното натрупване на никел в седиментните слоеве от този период, стимулирал бактериите.

Въглеродните залежи показват, че по времето на голямото изчезване на видове е имало ръст на два газа, съдържащи въглерод - въглероден диоксид и метан.

Досега учените считаха, че почти пълното унищожаване на живота в края на пермския период се е дължало на отделянето на въглеродни газове вследствие на гигантско и продължително вулканско изригване в района на Сибир. Но изследователите от МТИ оборват тази теза, като изтъкват, че то не е било достатъчно за произвеждането на всички количества въглерод, открити в седиментите.

Първите животни са наситили океаните с кислород

vesti.bg

"Нашият модел показва, че първите животни не само че не са били пасивен отговор на покачващ се атмосферен кислород, но са били активни агенти, наситили с кислород океана преди 600 милиона години", твърдят учени.

Първите животни са наситили океаните с кислород, твърдят британски учени, оборвайки възприетото схващане, че кислородът в атмосферата и океаните е бил предпоставка за еволюцията на сложни организми, съобщи "Сайънс дейли“.

Euplectella aspergillum е дълбокоокеанска гъба (Sponge) със силикатен скелет

За изследването си екип от университета на Ексетър използва резултатите на датски учени, които откриха неотдавна, че морските гъби - първите многоклетъчни организми, са имали нужда от съвсем малко количество кислород.

"В повърхностните води на океана е имало достатъчно кислород 1,5 милиарда години преди да еволюират първите животни, но тъмните дълбини са останали без този газ. Според нас еволюцията на първите животни може да е изиграла ключова роля в насищането на дълбоките води с кислород. Това, от своя страна, е улеснило еволюцията на по-сложни и подвижни животни."

Учените разглеждат механизми, с които океанските дълбини може да са се наситили с кислород през неопротерозоя (преди 1000 до 542 милиона години), без да е необходимо увеличаване на атмосферния кислород.

Ключов за определяне на нивата на кислорода на големи дълбочини в океана е балансът между образуващото се и използвано количество. Там дефицит на кислород настъпва при потъване на мъртва органична материя. Според британските учени първите животни са намалили постъплението на органична материя както пряко, така и непряко.

Морските гъби се хранят като изпомпват вода с телата си и филтрират малки частици органична материя от нея. Така те помагат да се наситят с кислород водите, в които живеят. Те естествено подбират по-големия фитопланктон - малките растения, които потъват по-бързо и така се намалява недостигът на кислород на дълбочина.

Като насищат повече дълбоки води с кислород, първите филтриращи животни увеличават и изчерпването на фосфора - основна хранителна съставка. Така се намалява продуктивността на цялата океанска екосистема, намалява се търсенето на кислород и водата се насища повече с него.

По-богатите на кислород води създават идеални условия за еволюиране на по-мобилни животни. Така се появяват и първите хищници и това е началото на съвременната морска биосфера.

"Нашият модел показва, че първите животни не само че не са били пасивен отговор на покачващ се атмосферен кислород, но са били активни агенти, наситили с кислород океана преди 600 милиона години", каза проф. Лентън от екипа.

Не е съвсем ясно дали морските гъби са най-ранните животни. Едно проучване в края на 2013 година предложи групата Ctenophora  (гребенести) за по-ранна от гъбите. Важно е да се разбере дали Ctenophora също могат да оцелеят с малко кислород.

Учени изготвиха първата геоложка карта на Ганимед

kaldata.com Картите са най-важният документ, с който човечеството доказва, че вече е опознало дадено място. С настъпването ни към Космоса ще започнем да обогатяваме световния картографски архив с нови "документи", разкриващи природата на останалите небесни тела в Слънчевата система. Наскоро към този архив бе добавена и първата геоложка карта на Ганимед - един от спътниците на Юпитер.

Картата, съставена от изследователите към Геоложкия топографски институт на Съединените щати, вече може да се види от всеки човек в сайта им. PDF файлът може да бъде изтеглен и разпечатан в голям формат - идеален подарък за деца или възрастни запалени по астрономията.

Картата е била изготвена с помощта на изображения заснети в рамките на проекта "Вояджър", както и на по-скорошната мисия "Галилео". Учените са определели приблизителната възраст на скалите на Ганимед по същия начин, по който са го правили винаги и на Земята - с анализиране на самите скали и най-вече на това кои скали са се врязали в други. Този метод помага на изследователите да разберат кой скален нанос е бил създаден първи и кой - след това.

Изследователите на Ганимед смятат, че в геоложката история на спътника има три големи периода, които те са нарекли Гилгамешки, Харпагашки и Никълсънски. Най-старият период се отличава със създаването на многобройни кратери, средният - с динамична тектонска активност, а най-младият - с липса на значителна активност.

Вижте повече