Кракатау се събуди

Marco Fulle

Един от най-опасните вулкани, взел поне 36000 човешки жертви преди повече от сто години, изригва лава и пепел.

Професор Джон Дейвидсън, председател на геоложкото общество в Университета Дарема, изучавал дълго време Кракатау, очаква вулканската активност да се повишава. Британският вестник The Daily Mail го цитира: "Дори съвременното качество на прогнозите не може точно да предскаже изригване от такъв мащаб, защото те са екстраординарни".

През юни тази година Марко Фулие от италианския град Триест направи снимки, показващи активността на Кракатау.

Повечето експерти предполагат, че при сегашните си габарити вулканът не представлява такава опасност за планетата, като в края на ХІХ век, когато е имал три кратера.

При изригването на 27 август 1883 година взривът е превишавал по сила десетки хиляди пъти ядрения удар в Хирошима, въздушнта вълна обиколила земното кълбо най-малко седем пъти, 295 градове и села били пометени в морето от вълна, висока 30 метра. Радикално се изменил климатът в света за дълъг период. Вулканската пепел, разсеяла се във въздуха на височина до 80 метра, няколко години придавала на зората специфично обагрен отенък.

Никой друг съвременен вулкан не е в състояние да се конкурира с Кракатау. И ако той все пак изригне отново, последствията могат да са много по-катастрофални и разрушителни. За близо век и половина островите от Зондския архипелаг и близките острови Суматра и Ява са населени плътно. Там има много ферми заради богатите и плодородни вулкански почви. При нов взрив с цунами ще бъде застрашен животът не на десетки, а на стотици хиляди хора.

Миналото изригване започнало около 10 сутринта със силен гърмеж от взрива. Тогава остров Кракатау е представлявал висок приблизително 2000 метра остатък от колосален древен вулкан, разрушен от взрив в доисторични времена.

В очакване на 117-я елемент

В земната кора не се срещат елемети по-тежки от урана (№92). Те могат да се получат в атомни реактори, а по-тежките от фермия (№100) – само в ускорители чрез бомбардиране на мишени с тежки йони. Най-тежкият синтезиран досега елемент е 118-ят. Поради скъпия изходен материал – берклий-249 (десетки милиони долари за грам) 117-ят беше „пропуснат“.

Водещи центрове по ядрена физика от САЩ и Института по ядрени изследвания в Дубна в понеделник вечерта (27 юли 2009) започнаха съвместен експеримент по синтезиране на 117-я елемент от Менделеевата таблица. Те ще обстрелват „мишена“ от берклий-249 с ядра на калций-48 в ускорител на тежки йони. При тяхното сливане ще възникват ядрата на новия елемент. Това е вероятно да се случи в близките 10 – 15 дни.

30-тонна метална сфера имитира Земята

Учените от университета в Мериленд създават тази сфера поради много причини, най–вече за да успеят да разберат, как по–точно действа земното магнитно поле и да опитат да разберат защо на известен период от време магнитните полюси на Земята разменят местата си. Сферата е наистина доста голяма с диаметър от около 3 метра, общата тежест на това кълбо е 30 тона. Във вътрешността си тази сфера е пълна с течен натрий, който се оказва, че е по-проводим от метала и за целта е идеален като имитация на земната вътрешност. В центъра на голямата сфера се намира една по–малка с диаметър от около метър, чиято цел е да имитира вътрешното желязно ядро на Земята. Като вкарват през специални тръби във вътрешността на сферата топло масло учените поддържат температурата на натрия малко над 97 градуса по целзии, което е точката на топене на самия натрий и така имат възможност да изследват по-обстойно земните процеси. Един от основните проблеми с този експеримент е, че натрия е силно избухлив, ако се смеси с вода, ето защо около сферата няма нищо, което може да съдържа вода, няма дори пожарогасители на водна основа. Можем да пожелаем успех на учените от Мериленд и дано да успеят да научат това, което търсят.