Модерен завод за обработка на скални материали ще строят в Рудозем

Изграждане на най-модерния завод в България за обработка на скални материали планират от "Рудметал" АД. Оборудването е на стойност 2.2 млн. лв. и вече е доставено. За догодина са предвидени строителството на сградата и монтаж на техниката. В новия завод ще бъдат разкрити около 50 работни места. Това съобщи шефът на дружеството Митко Младенов във връзка с възобновяването на работата в рудник "Димов дол". Официалният старт бе даден от строителния министър Росен Плевнелиев на тържество в Рудозем.

Учреденото през 1999 г. акционерно дружество "Рудметал" купува рудника през 2001 г. и през следващата година получава концесия за подземен добив на полиметална руда от него. На три пъти печели приза за най-добра фирма в подземния рудодобив в България - през 2002, 2003 и 2006 г. През 2007 г. "Рудметал" получава концесия за добив на скално-облицовъчни материали от находище "Дълга усойка".

Заради срива на цените на металите на Лондонската борса на 17 ноември 2008 г. рудодобивът бе прекратен, а рудникът - приведен в режим на консервация. Около 200 работници и служители бяха пуснати в платен и неплатен отпуск първоначално до края на 2008 г., а след това до 30 март т.г. На 1 април бяха освободени 200 работници и служители. За периода, в който рудникът не работи - до края на септември т.г., в консервацията му са инвестирани близо 1 млн. лв., обявиха от компанията по време на тържеството. С повишаването и стабилизирането на цените на металите на 1 октомври т.г. работата в рудника бе възобновена. Разкрити са отново 200 работни места, като са запазени и заетите с консервацията 70 работници. До момента реално са назначени 140 души, уточни Младенов. Ще бъде назначена още една миньорска бригада от 30 души. През пролетта, когато новите работници придобият право на платен отпуск, ще постъпят на работа последните 30 души. През октомври т.г. едновременно с ремонтно-възстановителните работи са добити и 4500 тона полиметална руда. Рудникът има запаси за работа за около 10 години.

Сега един от проектите на дружеството е да разработи кариера за открит добив на мраморна брекча. Част от оборудването е поръчана вече в Италия и е на стойност 168 хил. лв. Подготвителните работи се очаква да започнат напролет. За тази дейност се планира да бъдат разкрити около 15 работни места.

Дружеството разработва и пилотен проект за информационно-консултативен център за възобновяеми енергии в Родопите. Идеята е осъществена съвместно със специалисти от Германия и в момента от "Рудметал" търсят финансиране по някоя от програмите на ЕС. По този проект се предвижда разкриването на около 150 работни места. От дружеството планират да строят и малки водноелектрически централи.

Изяснен е произходът на древната сяра

Геохимици от канадския университет в Манитоба под ръководството на Андрю Бекер изследоваха образци на скали от Западна Австралия и откриха ключ за произхода на древната сяра, довела до появата на никелови находища.

До сега не беше ясно как сярата е попаднала в състава на желязо-никеловата руда. Нито морската вода, под която са открити находищата, нито изтръгналата се от мантията на Земята разтопена магма дават приемлив отговор.

Най-древните находища на никел са в сулфидните медно-никелови архайски зеленокаменни пояси, разположени в Западна Австралия. Някои находища от този район са включени в пачка високомагнезиални вулканогенни скали с мощност 240-600 м и залягат в хоризонта на серпентинизирани коматиитови перидотити. Образуването на рудите е станало преди метаморфизма на вулканогенните пластове.

Находищата на втория по-късен тип асоциират с дунитови дайки. През древен орогенен стадий са образувани комплексни никел-кобалтови находища (често със сребро, бисмут, уран), асоцииращи с гранитоидни комплекси.

В публикувана в Science статия учените предполагат, че в неоархайската ера вулканските изригвания са провокирали изхвърлянето на огромно количество серен диоксид в атмосферата. Утаената с дъжда сяра се е натрупвала в седиментните скали на дъното на морето. Геотермичните процеси са я преобразували в сулфид в комбинация с никела, присъстващ в разтопената магма, "опакован" във вулкаските скали, наречени коматиити.

Хипотезата на Бекер се потвърждава от факта, че в образците на австралийски скали се наблюдава необичайно съотношение между изотопите на сярата (сяра-33 и сяра-32), каквото е характерно за сяра от магмени източници.

"В геоложки мащаби на времето процесът на образуване на сяра е бил мълниеносен, станал е само за няколко милиона години — казва Бекер – След асимилация от магмата на утайките е могло още по-бързо – за броени десетилетия да се образуват рудните залежи".

Каолин влага близо 1 млн. лв. за проучване на залежи

Министерският съвет разреши да бъдат проучени залежите на подземни богатства в райони на областите Русе, Смолян, Кърджали и Хасково, съобщи правителствената информационна служба.

За седем месеца „Каолин“ АД ще проучи възможностите за добив на индустриални минерали от площ „Саба ире“. Тя е в землищата на с. Гложево, гр. Ветово, с. Кривня и гр. Сеново, област Русе.

Размерът на площта е 11,54 кв. км. За срока на разрешението дружеството ще вложи в геолого-проучвателните дейности над 992 хил. лв.

„Горубсо-Мадан“ АД получава тригодишно разрешение за проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Ардино-Шадийца“. Тя се намира в землището на общините Мадан и Неделино, област Смолян и община Ардино, област Кърджали.

Заявеният размер на площта е 55,8 кв. км. Инвестиционният план на дружеството възлиза на 752 хил. лв., в това число влизат и средства за рекултивация на местността.

Собственик на Горубсо-Мадан АД е Интертръст Холдинг, което има мажоритарен дял в публичното Оловно цинков комплекс АД.

„Минна компания - Петров“ АД ще може да проучи наличието на строителни материали в площта „Каваклийска река“, разположена в землището на с. Синапово, област Хасково. Нейният размер е 0,41
кв. км. Срокът на разрешението е 6 месеца.

Минималният очакван размер на инвестициите е 20 хил. лв., като за мероприятия по опазване на околната среда са предвидени 2000 лева.