Правителството предостави на "Дионисомарбле-България" ЕООД 25-годишна концесия за добив на скалнооблицовъчни материали от находище "Дионисо" - участък "Втори". Теренът с размер 430 255 кв. м е разположен в землището на с. Върбешница, община Мездра. Очакваната средногодишна производителност на кариерата е 15 055 куб. м варовици.
Планираните от дружеството инвестиции за обезпечаване на производствената дейност са за 2 325 000 лв. Очаква се постъпленията от концесионна дейност да надхвърлят 1.38 млн. лв., като 30% от тях са по бюджета на община Мездра, съобщават от правителствената информационна служба.
Министерският съвет одобри и шест разрешения за проучване на строителни и скално-облицовъчни материали.
За срок от една година "Интегрирани пътни системи" АД ще проучи залежите на строителни материали в площта "Негованска кория", разположена в землището на великотърновското с. Русаля, и в площта "Бояджиева круша", която е в землището на с. Терзийско, община Троян.
Заявеният размер на площите е съответно 0.75 кв. км и 0.45 кв. км. Минималните очаквани размери на инвестициите са 56 140 лв. и 45 715 лв. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на двата договора е 10 186 лв.
"Родопи-Мармекс" ЕООД получи четири разрешения за проучване на скалнооблицовъчни материали, всичките за срок от една година. Фирмата ще проектира и изпълни проучвателни работи в площите "Крушите", "Пчелари", "Залез" и "Саръкая". Те се намират в общините Ивайловград, Стамболово, Момчилград и Крумовград и са с размери съответно 0.28 кв. км, 0.99 кв. км, 1.5 кв. км и 1.94 кв. км. Планираните инвестиции са за над 130 хил. лв.
Общественият ефект от предоставянето на разрешенията за проучване на строителни и скалнооблицовъчни материали се изразява в привличане на инвестиции в проучването на подземни богатства, създаване на нови работни места и заетост на инженерно-технически персонал в съответните общини, увеличаване на суровинния потенциал на страната.
четвъртък, 8 април 2010 г.
Шистов газ в Европа
Запасите от нетрадиционните източници на природен газ в Полша се оценяват на 1,36 трилиона кубометра. За тези данни свидетелства компанията Wood Mackenzie, съобщи The Times.
Ако тези данни се окажат точни, то доказаните запаси от газ в ЕС ще се увеличат с 47 процента, а Полша, която внася над 70 процента от горивото си от Русия, ще премине на самоосигуряване.
Сега Полша употребява около 14 млрд. кубометра газ годишно. Властите се надяват да снижат енергийната си зависимост от Русия и подкрепят разработката на нетрадиционни източници за добив на газ – метанът от въглищни пластове и от шисти все по-често се разглежда като алтернативно на добиваното гориво от газовите, газокондензатните и нефтогазовите находища.
ConocoPhillips възнамерява да сондира в рамките на програмата за добив на газ от шисти край Гданск още следващия месец. Този пример скоро ще последват американските Exxon-Mobil и Marathon, а също така и канадската компания Talisman Energy.
В САЩ добивът на шистов газ нарасна от 10 на 40 процента спрямо 1990 година и достигна 745 млрд. кубометра, което доведе Русия през 2009 година до загубата на лидерската позиция в света с нейните 583 млрд. кубометра. Увеличеният добив дава основание през 2010 година да се прогнозират почти 700 млрд. кубометра.
САЩ продължават да увеличават добива на шистов газ и възнамеряват въобще да се откажат от импорта на гориво. Европа силно зависи от вноса от Русия, Норвегия и Северна Африка.
Агенция Reuters вече съобщи, че не по-малко от 40 нефтени компании са започнали търсене на шистов газ в Европа: Royal Dutch Shell в Швеция и в Украйна, Exxon Mobil - в Германия, а ConocoPhillips и Chevron - в Полша.
Според прогноза на Оксфордския институт за енергийни изследвания, добивът на газ в Европа ще започне не по-рано от 2020 година. За разлика от САЩ в Европа има много по-малко наземни сонди. Освен това в Европа плътността на населението е много по-голяма и по-трудно се получава лиценз за сондиране, докато в САЩ добивът на шистов газ е развит отрасъл на промишлеността с нискоразходна структура.
Страните от ЕС през 2010 година ще употребят 554 млрд. кубометра газ, като само една четвърт ще е от Русия. Министерството на природните ресурси на Русия вече призна, че са загубили пазара в САЩ, а задръжките в разработваните находища от „Газпром” могат да доведат и до загуба на позицията на газов концерн в Европа.
Ганчо Каменарски, БЛИЦ
Ако тези данни се окажат точни, то доказаните запаси от газ в ЕС ще се увеличат с 47 процента, а Полша, която внася над 70 процента от горивото си от Русия, ще премине на самоосигуряване.
Сега Полша употребява около 14 млрд. кубометра газ годишно. Властите се надяват да снижат енергийната си зависимост от Русия и подкрепят разработката на нетрадиционни източници за добив на газ – метанът от въглищни пластове и от шисти все по-често се разглежда като алтернативно на добиваното гориво от газовите, газокондензатните и нефтогазовите находища.
ConocoPhillips възнамерява да сондира в рамките на програмата за добив на газ от шисти край Гданск още следващия месец. Този пример скоро ще последват американските Exxon-Mobil и Marathon, а също така и канадската компания Talisman Energy.
В САЩ добивът на шистов газ нарасна от 10 на 40 процента спрямо 1990 година и достигна 745 млрд. кубометра, което доведе Русия през 2009 година до загубата на лидерската позиция в света с нейните 583 млрд. кубометра. Увеличеният добив дава основание през 2010 година да се прогнозират почти 700 млрд. кубометра.
САЩ продължават да увеличават добива на шистов газ и възнамеряват въобще да се откажат от импорта на гориво. Европа силно зависи от вноса от Русия, Норвегия и Северна Африка.
Агенция Reuters вече съобщи, че не по-малко от 40 нефтени компании са започнали търсене на шистов газ в Европа: Royal Dutch Shell в Швеция и в Украйна, Exxon Mobil - в Германия, а ConocoPhillips и Chevron - в Полша.
Според прогноза на Оксфордския институт за енергийни изследвания, добивът на газ в Европа ще започне не по-рано от 2020 година. За разлика от САЩ в Европа има много по-малко наземни сонди. Освен това в Европа плътността на населението е много по-голяма и по-трудно се получава лиценз за сондиране, докато в САЩ добивът на шистов газ е развит отрасъл на промишлеността с нискоразходна структура.
Страните от ЕС през 2010 година ще употребят 554 млрд. кубометра газ, като само една четвърт ще е от Русия. Министерството на природните ресурси на Русия вече призна, че са загубили пазара в САЩ, а задръжките в разработваните находища от „Газпром” могат да доведат и до загуба на позицията на газов концерн в Европа.
Ганчо Каменарски, БЛИЦ
понеделник, 5 април 2010 г.
Екоминистърът утвърди първите планове за управление на речните басейни
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова утвърди първите планове за управление на речните басейни в четирите района за басейново управление на водите в България.
Чрез Информационната система за водите (WISE) в Европа плановете са изпратени в Европейската комисия и нотифицирани за публикуване в системата за докладване на Европейската агенция по околна среда Reportnet.
Другите страни членки на ЕС, които имат нотифицирани планове за управление на речните басейни, са Италия, Франция, Великобритания, Германия, Чехия, Латвия, Швеция и Финландия, съобщават от пресцентъра на МОСВ.
Плановете за управление на речните басейни в България за периода 2009–2015 г. влизат в сила от 24 март 2010 г. - датата на публикуването им на интернет страниците на МОСВ и на четирите басейнови дирекции за управление на водите.
Съгласно Закона за водите управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на плановете за управление на речните басейни.
Те са основният документ за управление на водите в съответния район за басейново управление през следващите шест години. Основната им цел е постигане и поддържане на добро състояние на водите в България.
В тях е извършен анализ на натоварването на водите от човешките дейности (водовземане, замърсяване и други), посочени са критериите за оценка и е оценено състоянието на водите в отделните поречия.
Оценките показват, че от общо 936 водни тела (най-малката единица за управление на водите) в страната, 451 са в добро състояние и 485 - в недобро състояние.
Планиран е мониторинг за контрол както на количеството и качеството на водите и свързаните с тях екосистеми, така и за оценка на ефекта от мерките, които ще бъдат изпълнени през следващите 6 години.
Програмите от мерки до 2015 г. е основна част на плановете.
Най-неотложните мерки предвиждат да се подобри състоянието на около 20% от водните тела, за които то не е оценено като добро, като в случаите на трудности срокът за постигане на добро състояние е отложен до 2021 или 2027 г.
В програмите са предвидени:
• Инвестиционни мерки - основен приоритет е изграждането на пречиствателни станции за отпадъчните води на населените места над 2000 еквивалетни жители и свързаните с това канализации – задължение, което произтича от договора на страната за присъединяване към ЕС. Инвестиционните мерки включват и изграждане на съоръжения за питейни води, проектиране и изграждане на санитарно-охранителни зони, осигуряване на необходимия за екосистемите отток в реките и др.
• административни мерки – забрани и ограничения в определени участъци от реките за издаване на разрешителни за водовземане с цел използване енергията на водата; за изземване на наносни отложения от руслата на реките, включително и в защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие; други изисквания при издаване на разрешителни за водовземане или ползване на водни обекти.
• образователни и други мерки, финализирани след проведените през есента на 2009 г. обсъждания с обществеността, както и мерки, отразяващи препоръките от решенията по екологичната оценка на плановете.
• предвидени са мерки, чрез които ще бъдат създадени предпоставки за ефективно и рационално използване на водите, включително чрез въвеждане на ценова политика, така че всички – и населението, и селското стопанство и индустрията, да имат адекватен принос при възстановяване на разходите за водни услуги и осигуряване на изпълнението на изискванията за постигане на добро състояние на водите.
По експертна оценка за изпълнението на мерките, заложени в плановете, са необходими около 12.6 милиарда лева.
Те ще се осигуряват от европейски фондове и чрез национални средства - държавния бюджет и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, както и средства на бизнеса, вложени в изпълнение на мерки за намаляване на замърсяването и собствен мониторинг.
Чрез Информационната система за водите (WISE) в Европа плановете са изпратени в Европейската комисия и нотифицирани за публикуване в системата за докладване на Европейската агенция по околна среда Reportnet.
Другите страни членки на ЕС, които имат нотифицирани планове за управление на речните басейни, са Италия, Франция, Великобритания, Германия, Чехия, Латвия, Швеция и Финландия, съобщават от пресцентъра на МОСВ.
Плановете за управление на речните басейни в България за периода 2009–2015 г. влизат в сила от 24 март 2010 г. - датата на публикуването им на интернет страниците на МОСВ и на четирите басейнови дирекции за управление на водите.
Съгласно Закона за водите управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на плановете за управление на речните басейни.
Те са основният документ за управление на водите в съответния район за басейново управление през следващите шест години. Основната им цел е постигане и поддържане на добро състояние на водите в България.
В тях е извършен анализ на натоварването на водите от човешките дейности (водовземане, замърсяване и други), посочени са критериите за оценка и е оценено състоянието на водите в отделните поречия.
Оценките показват, че от общо 936 водни тела (най-малката единица за управление на водите) в страната, 451 са в добро състояние и 485 - в недобро състояние.
Планиран е мониторинг за контрол както на количеството и качеството на водите и свързаните с тях екосистеми, така и за оценка на ефекта от мерките, които ще бъдат изпълнени през следващите 6 години.
Програмите от мерки до 2015 г. е основна част на плановете.
Най-неотложните мерки предвиждат да се подобри състоянието на около 20% от водните тела, за които то не е оценено като добро, като в случаите на трудности срокът за постигане на добро състояние е отложен до 2021 или 2027 г.
В програмите са предвидени:
• Инвестиционни мерки - основен приоритет е изграждането на пречиствателни станции за отпадъчните води на населените места над 2000 еквивалетни жители и свързаните с това канализации – задължение, което произтича от договора на страната за присъединяване към ЕС. Инвестиционните мерки включват и изграждане на съоръжения за питейни води, проектиране и изграждане на санитарно-охранителни зони, осигуряване на необходимия за екосистемите отток в реките и др.
• административни мерки – забрани и ограничения в определени участъци от реките за издаване на разрешителни за водовземане с цел използване енергията на водата; за изземване на наносни отложения от руслата на реките, включително и в защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие; други изисквания при издаване на разрешителни за водовземане или ползване на водни обекти.
• образователни и други мерки, финализирани след проведените през есента на 2009 г. обсъждания с обществеността, както и мерки, отразяващи препоръките от решенията по екологичната оценка на плановете.
• предвидени са мерки, чрез които ще бъдат създадени предпоставки за ефективно и рационално използване на водите, включително чрез въвеждане на ценова политика, така че всички – и населението, и селското стопанство и индустрията, да имат адекватен принос при възстановяване на разходите за водни услуги и осигуряване на изпълнението на изискванията за постигане на добро състояние на водите.
По експертна оценка за изпълнението на мерките, заложени в плановете, са необходими около 12.6 милиарда лева.
Те ще се осигуряват от европейски фондове и чрез национални средства - държавния бюджет и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, както и средства на бизнеса, вложени в изпълнение на мерки за намаляване на замърсяването и собствен мониторинг.
Абонамент за:
Публикации (Atom)