Учени: Марс е унищожен от ядрен взрив

actualno.com
Астрономът Джон Бранденберг заяви, че знае защо на Марс няма живот и защо планетата е червена. Според него, преди 180 млн. години там е избухнал невероятно силен ядрен взрив, който е унищожил всичко живо, пише "Новости семь дней в неделю".

Неговата теория се потвърждава и от факта, че в почвата на Червената планета са открити много радиоактивни вещества-плутоний, калий, торий.

Освен това, всичко, което е открито досега сочи, че на Марс е имало живот, съществували са океани, морета и реки. За съжаление, цялата тази красота е била унищожена от взрива.

Сега ученият трябва да изясни дали взривът е бил дело на марсианците или марсианската ядрена катастрофа има други причини.

Явно взривът е избухнал в района на Ацидалийското море, където сега се наблюдава най-високо ниво на радиация.

Много природни образования са се превърнали в червен пясък, засипал цялата повърхност на планетата. Прахът се е вдигнал в атмосферата, затова небето на тази планета е бледорозово.

Озоновият слой над Арктика се руши и скоро може да изчезне

bgnauka.com
Необичайно ниските температури в озоновия слой над Арктика наскоро започнаха да го разрушават. Арктика изглежда ще понесе рекордна загуба на озоновия слой, който предпазва повърхността на Земята от ултравиолетовите лъчи на Слънцето. Този резултат е установен чрез измервания, извършени от международна мрежа от над 30 сонди в цяла Арктика и координирани от Института за полярни и морски изследвания в Хелмхолц, Германия.

"Нашите измервания показват, че на тази надморска височина около половината от озона, който е присъствал над Арктика, е бил унищожен през последните няколко седмици. И, тъй като условията, водещи до това необичайно бързо намаляване на озона, продължават да не се изменят, ние очакваме допълнително той да намалява още.”, казва изследователят Маркус Рекс.

Промените, наблюдавани в момента, може да окажат въздействие и извън слабо населената Арктика. Въздушни маси, изложени на озоновата загуба над Арктика, се отклоняват на юг. "Специално внимание следва да бъде посветено на добрата UV-защита през пролетта на тази година!", препоръчва Рекс.

Озонът се губи, когато разпадните продукти на антропогенните хлорфлуорвъглеводороди (CFC) се превърнат в агресивни. Озонът се унищожава от агресивните ниски температури. От няколко години учените сочат връзката между загубата на озона и промяната на климата, и по-специално - на факта, че в стратосферата на Арктика на около 20 км надморска височина, където е озоновият слой, най-студените зими, стават все по-студени и това е довело до големи загуби на озон.

"Да го кажем по опростен начин… Повишаването на концентрациите на парникови газове задържа топлинното излъчване на Земята в най-долните слоеве на атмосферата, като по този начин тези слоеве се отопляват. Въпреки това, сложните детайли на взаимодействието между озоновия слой и промените в климата не са напълно разбрани и все още са предмет на текущи изследвания.", казва Рекс.

Европейският съюз финансира тази работа с 3 500 000 евро. Учени от 16 изследователски института от осем европейски страни се трудят за по-доброто разбиране на проблемите на озоновия слой над Арктика.

В дългосрочен план озоновият слой ще се възстанови, благодарение на широкомащабните екологични политически мерки, приети за неговото опазване. Тези студове, които се наблюдават напоследък, няма да доведат до унищожаване на озоновия слой на планетата, поне – през втората половина на този век, смята Рекс.
Неделин Бояджиев

Студент по астрономия от Шуменския университет откри нов астероид

actualno.com
Кампанията Пан-Старс за търсене на астероиди е част от проекта на НАСА „Астероиди убийци" (астероиди, които приближават на опасни разстояния до Земята), в който са включени много ученици и студенти. Четвъртокурсникът Сунай Ибрямов откри нов астероид в рамките на тази кампания. Небесното тяло е обозначено с временното название 2011 FY16 и е част от основния астероиден пояс между планетите Марс и Юпитер, предаде КРОСС.

Съобщението за откритието се получи на 31 март от Директора на програмата проф. д-р Патрик Милър. В писмото си д-р Милър поздравява откривателя и уточнява: „Астероидът 2011 FY16 се намира на разстояние 2,8 астрономически единици от Слънцето (това разстояние е почти 3 пъти по-голямо от средното разстояние между Земята и Слънцето). Неговата орбита е наклонена под ъгъл 8 градуса към еклиптиката, където са разположени по-голямата част от астероидите от основния пояс.

За да се определят точните орбитни параметри наблюденията на астероида ще продължат и следващите няколко години. След изчисляването на точната орбита на 2011 FY16 откривателят му Ибрямов може да предложи име на астероида".

Сунай е студент по астрономия във Факултета по природни науки, инициатор е за създаването на Студентското астрономическо общество в Шуменския университет и е първият му председател.