Най-старите скали на Земята

Десислава Делибалтова

Първите 700 милиона години от историята на Земята - от преди 4.5 до 3.8 милиарда години (Gа - giga annum, GIGA-години) се наричат Хадей. Скали от толкова ранен етап се разкриват на повърхността само на няколко места.

Сателитен изглед на земната повърхност на Бафинова земя. Светлосините области са ледена покривка. НАСА

4,5 Gа
От август 2010 с установен най-древен произход са вулкански скали на остров Бафинова земя в канадска Арктика, образувани от резервоар на примитивна, първична мантия, каквато е била малко след формирането на ядрото, когато е покривала Земята преди съвременната кора, преди топенето на мантията да започне да създава магма чрез тектониката на плочите, при която кората се смесва обратно в мантията и води до образуване на разнообразни скали.
4,4 Gа
През 80-те години на миналия век циркони в пясъци от Джак Хилс, планината Нариер, (Западен гнайсов терен, кратон Ийлгарн), Западна Австралия стават известни като най-старите невключени в скала минерални образци.
4.28 Gа
От септември 2008 до август 2010 най-старите известни скали бяха необичайните амфиболити от Нувуагитук (Nuvvuagittuq) на брега на Хъдсъновия залив, северен Квебек, Канада, в първообразувания зеленокаменен пояс.
4,27 Gа
През януари 2010 са открити зърна циркон на 4,27 Gа, съдържащи се в кварцити на около 3,5 Gа (кратон Пилбара) на 700 км североизточно от град Перта в район Хемерли, Западна Австралия.
4,03 Ga
Най-стари скали до 2008 бяха тоналитовите гнайси, наречени на река Акаста. Намират се на остров на около 300 километра северно от Йелоунайф, част от кратона Слейв, в Канадския щит, територията Нунавут на Северозападна Канада.
3.93 Ga
Източна Антарктида е древен кратон. Най-стари са скалите от Напиер гнайс комплекс (ендербити), разположен в земите Ендерби в Антарктида, част от силно метаморфозирани гнайсови гранити и тоналити в планината Сонес.
Еоархайска ера (3.8 - 3.6 Ga)
3.8 Ga
В Итсак (Itsaq) гнайс комплекс в югозападната част на Гренландия се намират скалите на Исуа - пояс от “по-горна земна кора” (supracrustal), състояща се от варовито-силикатни скали с дискусионен, метасоматичен или вулкано-седиментен произход и асоцииацията Акилия, която включва амфиболити, вулканскте скали фелзити и габро-анортозити, както и метаседиментните BIF, метапелит, кварцит, метаконгломерат. Това са най-древните образувани под водна скали – преди 3,8 милиарда години, с ранни свидетелства за живот.
3,8 Gа
Ядра циркон с еоархайска възраст (до 3,8 Ga) са намерени в ортогнайси на Саглек комплекс от кратона Наин в северната част на Лабрадор, Канада. Имат прилики с гнайсовия комплекс Итсак във възрастта, метаморфната и геотектонска история от възникването на западната част на Лабрадорско море.
3.8 Ga
Циркон в скали от кратона Супериор край езерото Асеан, Северна Манитоба, Канада.
3,8 Ga
TTG тип ортогнайси в района Аншан на Северен китайски кратон, Източен Китай.
3,75 Ga
Най-старите скали на терена Нариер гнайс комплекс, Западна Австралия са известни като комплекс Манфред и включват метаанортозити и други ортогнайси.
Находището на хадейските цирконови зърна Джак Хилс се намира в близост до южната граница на терена Нариер.
3,75 Ga
Преклонна възраст 3,70—3,75 Ga имат гранити от окръга Готхоб (Западна Гренландия).
3.7 Ga
Кратонът Каапваал, провинция Лимпопо на Южна Африка някога е бил част от суперконтинента Ваалбара. Кратонът се формира и стабилизира като континентална кора между 3,7 и 2,6 Ga от разполагането на големи гранитоидни батолити при ранeн дъгов магматизъм.
3,6 Ga
В Новопавловския комплекс от Приазовския блок са най-древните скали на Украинския щит – ултрамафити и тоналити в района на град Запорожие, Украйна.
3.56 Ga
Тоналитова проба от TTG гнайс-горнокорова асоциация от централната част на кратона Бастар в Централна Индия е с възраст 3.56 Ga.
3,5 Ga
Най-стари от скалите на Балтийския щит са летво-тоналити, т.е. “сиви гнайси”, по-точно ТТГ-асоциация от Водлозерския блок в Източна Карелия, Русия.
3.4 Ga
Тоналитна фаза на Мортън гнайс от долината на река Минесота, САЩ.
Скалите на Бафинова земя. www.popfi.com

Геолог откри следи от гигантски астероид в Австралия

Карта на басейна Купър с геотермални извори / pir.sa.gov.au

Голям астероид се е врязал в Австралия преди 300 млн. години, съобщава Physorg.

Откритието е на изследовател на геотермалната енергия от Университета на Куинсланд. Небесното тяло оставило ударна следа, широка 80 км, и е на второ място по големина сред метеоритите, падали някога в Австралия.

Д-р Тонгуч Уйзал открил следите, докато изследвал басейна Купър - голям източник на геотермална енергия, разработван на границата между щатите Куинсланд и Южна Австралия.

Той забелязал, че кварцовите гранули в скалите имали необичайна планарна деформация. Това означава, че са били под висок тектонски натиск или са претърпели удар от голям метоерит. Впоследствие микроскопски изследвания потвърдили, че измененията са от удар на астероид, или даже на "грозд" от космически скали.

Ударът предизвикал мощна експлозия и подпочвените води кипнали от високата температура. От това последвали химични и минераложки промени в околните скали. Пренареждането на геоложкия строеж може би е превърнало басейна Купър в познатия днес източник на геотермална енергия.

Мястото на космическото попадение днес е скрито под наносни скали и според д-р Уйзал кратерът вече не съществува, унищожен от ерозията.

Най-големият астероид, удрял Австралия, е паднал край Уудлей в Западна Австралия. Ударната структура, широка 120 км, била създадена от астероид с диаметър между 6 и 12 км преди около 360 млн. г.

Открити са най-ранните известни африкански антропоиди

Произходът на хората и маймуните може да се проследи от преди 39 милиона години в Африка, където бяха открити няколко вида миниатюрни антропоиди в пустинята Сахара, Либия. Илюстрация на Марк А. Клингер

Липсва консенсус за началото на еволюционната история на приматите антропоиди (предшественици на маймуните и хората).

Някои предпочитат древен (креда - преди повече от 65 милиона години) произход на антропоидите в Африка или друга част от Гондвана, докато други настояват за по-новия (в началото на неозойската ера) произход на антропоидите в Азия, с последващо разпръсване на един или повече таксона примати в Африка.

Най-старите безспорни африкански примати досега бяха три вида Parapithecid Biretia от края на средния еоцен в Бир Ел, местността Атирови, Алжир и от края на еоцен в региона Фаюм, Северен Египет (37 милиона-годишни). В продължение на много години те бяха най-ранните фосили на общоприетите антропоиди. През последните 16 години учените са открили малки примати в Азия, най-ранните известни антропоиди, като 45 милиона-годишният Eosimias от Мианмар, казва Кристофър Биърд, палеонтологът на Карнеги музей по естествена история в Питсбърг, Пенсилвания.

Сега, в три области в центъра на Либия, международен екип от палеонтолози са научили повече за това кога тези по-ранни примати достигат Африка, вероятно идвайки от Азия. Те са открили зъби от три напълно различни групи от антропоиди: Afrotarsiidae (която сега включва маймуни от Стария свят като макаци), Parapithecidae (изчезнали примати от района на Фаюм, Египет) и Oligopithecidae (примати от Фаюм, дали началото но някои маймуни от Стария и Новия свят). Други видове животински фосили показват, че пластовете са с възраст между 38 милиона и 39 милиона години, също както и палеомагнитните данни от седиментите, регистриращи обръщанията на земното магнитно поле.

Ако датата е вярна, тя предполага че антропоидите от Азия са се разселили в Африка и други части на света много по-рано от очакваното, казва ръководителят на екипа Жан-Жак Жегер от Университета в Поатие, Франция. Другото мнение е, че тези малки антропоиди са възникнали в Африка, а не в Азия, което предполага достатъчно време за развиване на разнообразието, наблюдавано при тези фосили от Либия и много по-дълга еволюция, отколкото в момента е документирано от вкаменелостите.

Най-дълбокият сондаж ще бъде закрит

Планира се закриване на най-дълбокия сондаж на Земята поради нерентабилност. Засега точната дата е неизвестна, но ръководителят на предприятието, обслужващо сондажа вече е бил глобен за системно задържане на заплатите, а прокуратурата планира да заведе углавно дело по този повод. Сега на сондажа работят 20 човека, в 80-те години на двайсти век щатното разписание е достигало 500 човека. В 1991 година дълбочината на сондажа достигна 12261 метра. Учените определят сложността на сондране на такава дълбочина като изключително висока, съпоставима с полет в космоса. Данните, получени при сондирането позволиха подробно да се изучи строежа на земната кора. Закриването му ще нанесе непоправима вреда на науката.

В Индия намериха кехлибар със стотици нови видове от преди 50 милиона години

Тази мравка е едино от над 700 древни насекоми, паякообразни и ракообразни от 50 милиона-годишния кехлибар, намерен в Западна Индия. Снимка: D. Grimald

Находище на кехлибар, открито в Западна Индия съдържа над 700 древни насекоми, паякообразни и ракообразни, както и много растения, цветя и гъби.

"Ние имаме най-малко 100 нови вида насекоми, вероятно много повече" - казва Дейвид Грималди, един от авторите на проучването и ентомолог в Американския музей по естествена история в Ню Йорк.

Пробите са с възраст около 50-53 милиона години. Районът е бил тогава буйна тропическа дъждовна гора, подобна на горите в Борнео и други части на Югоизточна Азия.

Изследователите от САЩ, Германия и Индия съобщават тези заключения в Бюлетин на Националната академия на науките на САЩ. Те открили, че има прилики между новите образци и фосили, открити в Мексико и Централна Америка.

Д-р Грималди заяви, че преди около 100 милиона години, Индия, Мадагаскар, Сейшелските острови и Шри Ланка се откъсват от южния континент Гондвана, включвал териториите на четири днешна континента: Африка, Антарктида, Австралия и Южна Америка.

След отделянето от днешна Африка, Индия започва самостоятелен дрейф. В крайна сметка, след около 50 милиона години, Индия се сблъсква с Азия, създавайки Хималаите.

"Вкаменелостите са уникални и са очевидно свързани с Африка и Мадагаскар" - казва д-р Грималди - "Това показва, че Индия не е толкова изолирана в този период, колкото си мислехме и че е възможно да има и други геоложки сценарии."

Освен това учените открили, че от допълнително проучване се нуждаят бозайниците, включително прилепите, приматите и примитивните зайци.

Образецът трябва да се огледа и от палеоботаник, който може да определи колко непознати растителни видове са открити.

Тази новина съобщава и Агенция Кросс с груба грешка във възрастта, неточност по отношение на подобие със съвременни! насекоми и без съществената научна значимост на откритието.

В кехлибар намериха насекоми на 50 хиляди години
Ню Делхи, Индия /КРОСС/ Повече от 700 вида насекоми, неизвестни досега на науката са били открити в кехлибар, намерен в Индия. Кехлибарът, наречен "камбайски", тежи около 150 кг и е бил намерен в мина за лигнитни въглища в тропическата гора в индийския щат Гуджарат. Според думите на учените, много от насекомите са от видове, живяли преди около 50 хиляди години и са роднини на живеещите днес насекоми в най-различни краища на планетата. Това означава, че въпреки милионите години изолация в океана, биологичното разнообразие от този период е било много по-голямо, отколкото се смяташе преди. Група от индийски, немски и американски учени работят върху находката. Според екипа, този регион се характеризира с голяма степен биологична уникалност, т.нар. ендемизъм. Голяма част от откритите насекоми имат общи черти със съвременните, които живеят днес в Азия, Австралия и дори Южна Америка.

9 загинали при свлачище в Тайван

Снимка: daveslandslideblog.blogspot.com

Бедствието е предизвикало срутването на будистки храм, в който хората са се намирали.

Тайфунът "Меги", преминаващ тези дни през региона, е предизвикал наводнения и свлачища, от които пострадаха стотици в Тайван.

Нарушено е електрозахранването.

Много пътища са наводнени.

Минералогия. Форма, хабитус и агрегати

Лекция: Лариса Нешева

Думата минерал произхожда от древния термин “минера” и означава къс руда или камък, от който се добива метал.

Минералогията е най-старата геоложка наука. За пръв път е спомената през 1636 г. от италианския учен Бернардо Цезий, който е имал предвид – наука за полезните изкопаеми.

Сведения за минералите имаме в едни от най-старите писмени източници от индийски и китайски произход. В пекинското многотомно издание “Древни приказки за планини и морета”, датиращо от около 500 г. пр. н.е., се изброяват 17 минерала, включително злато, сребро, мед, желязо и калай, като се цитират и други 38 минерала с непреводими имена.

Първи специален трактат за минералите, озаглавен “За камъните”, е написан от Теофраст (372-287 г. пр. н. е.), ученик и последовател на известния гръцки философ Аристотел. Теофраст се приема за основоположник на минералогията. В неговата книга са описани 59 природни и изкуствени минерални вещества, от които 32 минерала, 14 скали, 6 органични вещества – въглища, асфалт, кехлибар, бисер, корал, слонова кост и 7 изкуствени продукта – сплави, стъкло, бои. Значителен прогрес бележи минералогията през XI в. с трудовете на средноазиатските учени Авицена и Ал-Бируни. През 18 в. тя има революционен напредък с развитието на търговията и природните науки, когато голям принос за изучаване на минералите, условията им на образуване и отделянето им от скалите има Агрикола.

В настояще време под минерали се разбират съставните части на скалите и рудите, отличаващи се едни от други по химичен състав и физични свойства (цвят, блясък, твърдост и т.н.). Те са преди всичко природни неорганични, по-рядко органични продукти – съединения или елементи, възникнали в резултат на разнообразни геоложки процеси, които са протичали в земната кора през различните етапи от нейното развитие. Минералите изграждат скалите, но образуват и самостоятелни находища в земната кора.

Под "изкуствени" минерали се разбират лабораторни продукти, които по състав и физични свойства отговарят на съответните природни продукти, а "синтетични" минерали са тези лабораторни продукти, които нямат природни аналози (стронциев титанат – фабулит, литиев ниобат, синтетични гранати – ГГГ, ИАГ).


Всички минерали, с малки изключения, са кристални, т.е. притежават характерни кристални форми. Те се определят от правилното вътрешно подреждане на частичките, които ги изграждат, от химизма на минерала, от условията на образуването им – температура, налягане, концентрация на разтвора, от който кристализират. При точно определени условия се образува определен тип хабитус (външен облик, изглед) на минералите.

Всички кристални форми на минералите се описват в 7 кристалографски системи, т. нар. сингонии: триклинна, моноклинна, ромбична, тетрагонална, тригонална, хексагонална и кубична.

Условията на кристализация влияят върху изгледа (хабитуса) на минерала – напр. при бавна кристализация се образуват сравнително едри кристали, богати на форми, докато бързата кристализация, съответстваща на високи пресищания, способства за образуването на бедни на форми кристали, които са по правило дребни.









За последователността на образуване на различните кристални форми на минералите може да се съди от нарастването на един хабитусен тип върху друг.





Влияние върху хабитуса на кристалите оказва изменението на температурата и налягането, pH на средата, наличието на включения, както и начина на подхранване на разтворите.

Например при сферично подхранване гранатът образува правилни изометрични кристали, а при едностранно подхранване – удължени псевдопризматични кристали










или установяването на “фантоми” на определен тип стени в монокристала, маркирани от включения.




































В зависимост от условията на кристализация и симетрията им, минералите образуват разнообразни кристални хабитуси:

плочести,



призматични,











люспести,




изометрични,



















влакнести,




иглести.



















Освен като монокристали минералите се срещат често в групи от два или повече кристала, които могат да бъдат правилно или неправилно ориентирани един спрямо друг. Например:

Срастъци – правилно ориентирани един спрямо друг кристални индивиди, които могат да са допирателни или проникващи (пенетрационни). Двете части на срастъчния кристал се отнасят един към друг по точно определени кристалографски елементи на симетрия – при завъртане на 180 градуса около мислена ос или при оглеждане в мислена плоскост наречена срастъчна равнина. Съществуват двойници, тройници, четворници и т.н. до полисинтетни срастъци.









Минералните агрегати – това са неправилно подредени кристали. Различават се следните видове:

- Друзи – кристални индивиди, неправилно подредени един спрямо друг върху обща подложка.







- Зърнести агрегати – характерни за минерали, образуващи изометрични кристали.








- Дендрити (от гръцки “дендрос” - дърво) – това са дребни до микроскопични поликристални агрегати. Образуват се от колоидни разтвори върху свободни повърхности на минерали или скали или по капилярни пукнатини. Такива са например снежинките – те са образувани от скелетни кристални индивиди.











- Щок – образува се, когато кристалите нарастват паралелно или субпаралелно един спрямо друг върху плоска подложка.








- Паралелно – лъчести

















и радиално – лъчести



агрегати – характерни за минерали, образуващи призматични до иглести кристали, които се разполагат в първия случай паралелно, а във втория – около общ център.

- Снопести агрегати – нарастване на плочести кристали около един център.


- Розетковидни агрегати – характерни за плочести и люспести кристали.
















- Сферолити – сферични образувания от плочести, призматични, иглести или люспести кристали, които се зараждат около един център и се характеризират с радиално – лъчесто или радиално – влакнесто устройство.




- Натечни агрегати – характерни за минерали, образувани от колоидни разтвори. Те са криптокристални и могат да имат гроздовидна, бъбрековидна, сфероидална повърхност, такива са сталагмитите, сталактитите, хеликтитите.







Оолити – сфероидални образувания с концентрично – слоисто устройство с размери до 2 мм.











Пизолити - сфероидални образувания с концентрично – слоисто устройство с размери до 10 мм.

















- Секреции: миндали (с по-малки размери) и геоди (с по-големи размери) – образуват се в резултат на запълването на кухини в скалите (главно във вулкански скали). Характеризират се с последователно отлагане на концентрични слоеве от минерални вещества от стените към центъра на кухината. Напр. ахатите. Често в центъра на тези миндали се образуват кристални друзи от кварц, аметист, калцит или зеолити.










- Конкреции – сфероидални образувания с радиално – лъчесто или концентрично – слоисто устройство. Образуват се в рахли седиментни скали – глини, пясъци. Размерите им варират от милиметри до метри. При тях кристализацията, за разлика от миндалите и геодите, започва от даден кристализационен център от вътрешността към стените на кухината.