На Колския свърхдъглбок (СД) няма сондиране, то е прекратено през 1992 година. СД не беше първи и не е единствен в програмата за изучаване на дълбинния строеж на Земята. Три сондажа в света са достигали до дълбочина от 9,1 до 9,6 км. Планираше се един от тях (в Германия) да надмине Колския. Но сондирането и на трите, също както и на СД беше прекратено поради аварии и по технически причини засега не може да бъде продължено.
Задачите, поставени в проекта за свръхдълбоко сондиране са изпълнени. Разработена е и е създадена особена апаратура и технология на свръхдълбокото снондиране, а също за изследване на прокараните на голяма дълбочина сондажни кладенци. Получена е директна информация за физическото състояние, свойствата и състава на скалите в тяхното естествено залягане и от сондажна ядка до дълбочина 12 262 м.
Сондажът даде отличен подарък за родината си на малка дълбонина - в интервала 1,6-1,8 км. Там бяха открити промишлени медно-никелови руди - нов руден хоризонт. И много навреме, защото за местния никелов комбинат вече не достигаше рудата.
Геоложките прогнози за разреза на сондажа не бяха потвърдени. Картината която се очакваше за първите 5 км беше "разтегната" до 7 км, а по-надолу се появиха съвсем неочаквани скали. Прогнозираните на дълбочина 7 км базалти не бяха открити, даже когато се спуснаха до 12 км.
Очакваше се, че границата даваща най-големи отражения при сеизмично сондирание е нивото, където гранитите перминават в по-здрав базалтов слой. В действителност се оказа, че там са разположени по-малко здрави и плътни напукани скали - архайски гнайси. Никой не е предполагал това. Тази принципно нова геолого-геофизична информация позволява по-друго интерпретиране на данните от дълбочинните геофизични изследвания.
Неочаквани, принципно нови се оказаха и данните за процеса на рудообразуване в дълбоките слоеве на земната кора. Така, на дълбочина 9-12 км са установени високопорести напукани скали, наситени с подземни силно минерализирани води. Тези води са един от източниците на рудообразуване. Преди се считаше, че това е възможно само на значително по-малка дълбочина. Именно в този интервал в сондажната ядка е открито повишено съдържание на злато - до 4 г на 1 т скала (концентрация, която се смята за пригодна за промишлена разработка). Но ще бъде ли някога рентабилен добивът на злато на такава дълбочина?
Измениха се и представите за топлинния режим на земните недра, за дълбочинното разпределение на температурите в районите на базалтовите щитове. На дълбочина над 6 км е получен температурен градиент 20оС на 1 км вместо очаквания (както и в горната част) 16оС на 1 км. Изясни се, че половината от топлинния поток има радиогенен произход.
От уникалния Колски свръхдълбок сондаж научихме много и едновременно разбрахме колко малко все още знаем за строежа на своята планета.
Очевидно ненапразно свръхдълбокото сондиране се сравниява по сложност с полет в космоса, с дълга космическа експедиция до друга планета. Образците на скали, извлечени от земните недра представляват не по-малък интерес от образците лунен грунт. Доставеният от съветския луноход грунт е изследван в различни институти, в това число в Колския научен център. Оказало се, че лунния грунт по състав почти напълно съответства на скалите, извлечени от Колския сондаж на дълбочина около 3 км.
Няма коментари:
Публикуване на коментар