
„На всеки от континентите нуждите са доста различни. Ако в Африка има базисна нужда от ориз и царевица, то в Европа тенденцията е за биологични зеленчуци и плодове, тоест тук предпочитам не подхода на ООН, а подхода на ЕС, който да оказва нужното влияние на спецификата на даден район, на даден континент и въз основа на тези нужди да се направят политиките така, че те да бъдат координирани помежду си, а не да имаме политика, която да цели да задоволи нуждите на всички населени места“, каза Неделчева.
На въпрос дали само биопродуктите ще бъдат проблемни за ЕС, Неделчева коментира, че е достатъчно да бъде цитиран вносът на месо от трети страни, особено страните от Латинска Америка. Тя допълни, че 80 на сто от натуралните сокове в ЕС са внос от Бразилия.
„Категорично не смятам, че ще ни липсват само биопродуктите. Предизвикателството е Европа да бъда самодостатъчна за себе си и така да осигурим подкрепа за основните сектори – и зърно, и зеленчуци, и месопроизводство, че да задоволяваме тези си нужди и да нямаме нужда от внос, защото тук се повдига един много голям въпрос – вносът на продукти и изискванията към тях. В ЕС изискванията са най-високи по отношение на качеството на продуктите.
Мария Неделчева допълни, че България може да допринесе за решаването на продоволствените проблеми с производството на плодове и зеленчуци, както и традиционните български млечни продукти като кисело мляко, сирене и кашкавал. Евродепутатът каза още, че засега зърнената политика не е обсъждана, но със сигурност, когато се стигне до дебат по нея, ще бъдат засегнати и съмненията за картелни споразумения за цените на хляба и олиото у нас. Неделчева допълни, че картелите в хранителния сектор не са прецедент за Европейския съюз и дори в други страни има осъдени производители.
Марта Младенова
Няма коментари:
Публикуване на коментар