Откъде се е появила водата?

Преди да разберем откъде се е появила водата на Земята, ние трябва да разберем откъде идва тя във Вселената.

Водната молекула се състои от атом кислород и два атома водород. Но в началото нямало нищо, нито молекули, нито атоми.

Разширяването на нашата Вселена е започнало преди около 13,7 милиарда години с Големия взрив. Големия взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената, от момента, когато тя е била много малка, според някои учени дори точка (сингулярност), даваща начало на пространството и времето.

Химичните елементи, които познаваме днес, не съществували. В тази изначална Вселена температурата била толкова висока, че имало само „супа“ от елементарни частици: фотони, неутрино, кварки, лептони (включително електрони) и свързаните с тях античастици.

С разширението и охлаждането на Вселената от по един положително зареден протон (в ядрото) и отрицателно зареден електрон (в обвивката) са се образували водородните атоми. Макар, че се появили и съдържащи повече частици атоми, те били много по-малко - на елемента хелий, дори съвсем мъничко - на елемента литий.
Започнали да господстват силите на гравитацията. В тази епоха се формирали галактики, а след тях и първите звезди. Под налягането на собствената си маса, водородът силно се вплътнявал, звездите силно се нагрявали и се включвал механизмът на термоядрен синтез, в хода на който се съединяват две атомни ядра и се отделя енергия.

От водорода и хелия в резултат на термоядрения синтез се появили някои нови сравнително леки химични елементи, сред които и много кислород (ядра с осем протона).

Водородът (H) е най-разпространеното химично вещество във Вселената.

Освен че го има във въздуха, кислородът (O) е най-изобилния по маса химичен елемент в земната кора, океан и биосфера. Той е и третия най-често срещан елемент във Вселената, след водорода и хелия (He).

Появата и превръщането на водорода и хелия в други химични елементи става благодарение на редки по своята природа космични явления и квантови процеси. Вероятността за всяко от звената на тази дълга верига случайности е много малка.

Ако характерът на протичане на всеки от физичните процеси се измени дори съвсем леко, то нашата Вселена днес би изглеждала различно, а човекът най-вероятно изобщо не би се родил.

Понякога учените използват израза "фина настройка на Вселената", в основата на който лежи идеята, че съществуването на химични елементи, вода и живот на първо място зависи от такива явления като термоядрения синтез, протичащ в звездите не произволно, а по строго определен начин.