вторник, 7 септември 2010 г.

Коралите и големите бозайници са пред изчезване

Земята е в средата на поредното масово изчезване на видове

Учени, които прогнозират съдбата на съвременните животни, изучавайки какво се е случило в миналото, твърдят, че коралите, големите бозайници и много тропически видове ще изчезнат в недалечното бъдеще, съобщава "Дискавъри".

Земята е в средата на поредното масово изчезване на видове, причина за което е само един вид: човешкият.

"Отговорността за това е 100 процента на хората. Всички добре изучени досега подобни събития са свързани с промени в околната среда. Сблъсък с астероид, например, е довел до заличаването на динозаврите от лицето на Земята преди 65 милиона години", казва Джон Олрой от университета "Макуори" в Австралия.

Изследователят е използвал Палеобиоложката база данни, включваща сведения за близо 100 000 колекции от фосили по света, за да проследи съдбата на основни групи животни по време на най-масовото изчезване на видове преди 250 милиона години.

То се е случило през периодите перм и триас, и е известно като "Голямото измиране". Олрой е насочил вниманието си към морските видове, тъй като от тази група има много запазени фосили.

Специалистът е установил, че преди 250 милиона години две от най-важните и изобилни групи морски животни са били коралите и брахиоподите.

След "Голямото измиране" те са били почти напълно заличени от лицето на Земята. Впоследствие коралите са успели да възстановят загубите.

Според ученият обаче, това не значи, че щом един път са успели да се адаптират отново, тези организми ще могат да го направят още веднъж.

Брахиоподите така и не са се възстановили след "Голямото измиране. Олрой смята, че на подобна заплаха са изложени още бозайниците с по-големи размери на тялото, ендемичните тропически видове и някои растения. БТА

понеделник, 6 септември 2010 г.

Кабинетът умува над мамутски кости

Доживях да видя министър в музея! - още не вярва на очите си уредникът на палеонтологичния музей в Асеновград Димитър Ковачев.

Преди седмица изневиделица го посети Симеон Дянков и разгледа уникатите на мастодонти, трипръстни коне, саблезъб тигър, живели по нашите земи преди милиони години.

Във витрините на музея са изложени скелетите им, които са вкаменени. От висшите представители на властта досега само Гергана Грънчарова-Паси е посещавала сбирката.

След като и Дянков отиде в музея, сбирката на древни животни получи внимание на заседанието на Министерския съвет в четвъртък. “С министър Дянков сме се разбрали - казал премиерът Бойко Борисов според стенограмата - с министъра на културата да погледнат и да помислим как тези изключителни находки, които са не само атракция, но имат и образователна цел за децата, да бъдат изложени, така че да могат да се видят от повече хора."

Стана ясно, че Дянков почти онемял, когато застанал до огромния скелет на динотериума. Той е с размери на волейболно игрище. Когато е бил жив, тежал 12 тона. Сега кокалите му се извисяват на 4,5 м, а дължината стига 7 метра. Представлявал нещо като прапрапрадядо на слона. Това е единственото животно с извита надолу челюст, както и с огромни бивни, сведени надолу. "Вижте как е изглеждал", сочи картина в близката витрина уредникът. На нея се вижда огромно туловище на един страховит звяр, обрасло в черни косми.

Динотериумът е най-интересният експонат за повечето посетители, защото внушава величественост, а структурата му е напълно запазена. Той е огромно хоботно животно, обитавало блатисти райони преди повече от 6 милиона години.

Асеновградският експонат е от световно значение, защото има само пет такива на планетата. Нашият е от най-добре запазените. Българският екземпляр е безценен, понеже съдържа най-голям брой кости от едно животно. Липсват единствено част от ребрата и няколко опашни прешлена, както и левият крак, които са възстановени.

Открит е през 1965 г. при изкопи в с. Езерово, Първомайско. Първоначално били намерени челюсти, които са били причислени към вида на Херолохонтите. Това кара учените да предприемат нова експедиция и след 2 години е изваден целият скелет на величествения динотерий.

"Ето, погледнете тук - повежда ни към близката витрина уредникът. - Няколко години по-късно на същото място е извадена долна челюст на друг вид мастодонт. Но тя не е сведена надолу", прави разлика Димитър Ковачев.

Въпреки че не е специалист, Дянков проявил голямо любопитство към едни от най-ранните обитатели на планетата. Много се впечатлил от саблезъбия тигър - един от най-страшните хищници в този период от развитието на земята. Нарича се така заради големите се горни зъби, които са били изключително остри и плоски като сабя. С тях е разкъсвал кожата на слонове и мастодонти.

сряда, 1 септември 2010 г.

Останки на нов вид хищен динозавър в Румъния


Останки на нов вид хищен динозавър с ниско и набито тяло, който е дебнел по нашите земи преди 70 млн. години, бе открит в Румъния.

По това време според учените морското равнище е било много по-високо и регионът е представлявал по-скоро островен архипелаг.

Нареченият Balaur bondoc (което означава "нисък и набит дракон"), е нещо като по-яка и мускулеста версия на страховития си събрат велосираптор (Velociraptor).

За разлика от него обаче, той е имал два големи и остри нокътя на всеки крак вместо един, като с тях навярно е замахвал и разсичал плячката си.

Съществото е било близо 2 метра високо, с къси и набити крайници, като размерът и строежът на таза му показват, че е разчитало повече на сила, отколкото на бързина.

В сравнение с велосираптора, Balaur bondoc е бил по-скоро като кикбоксьор, отколкото като спринтьор, и според учените е можел да поваля плячка и с по-големи размери от неговите.

Именно начинът, по който е преследвал и улавял жертвите си, го прави толкова по-различен начин от познатите му събратя, които по това време са обитавали други места на планетата.

Въпреки че е доста необичаен като вид обаче той все пак е бил близък родственик с велосирапторите и пернатите динозаври в Китай.

Динозавърът е откритие на геолога Матиас Времир от Трансилванската музейна асоциация.

Фосилът представлява частично запазен скелет, включващ кости от преден и заден крайник, бедрена кост, гръбнак, ребро и опашни кости.

На мястото, където е открит, са намерени и останки от дребни растителноядни динозаври с размерите на крава, както и динозаври с човка, наподобяваща патешката.

Подробно находката е описана в журнала Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS.org).