15 са регистрираните активни свлачища в община Смолян

Смолян. 15 са регистрираните активни свлачища в община Смолян, съобщи за радио „Фокус”–Смолян началникът на сектор „Гражданска защита” в общината инж. Бойко Матев. Той обясни, че това са свлачищата, които са включени в националният регистър, като 11 от свлачищата са обследвани от „Геозащита”–Перник, която е оторизирана да дава становища за свлачищата в южна България и без които становища не може да се кандидатства за отпускането на средства за укрепване на земните маси. В общината има и няколко десетки, по-малки свлачища, които обаче не са обследвани. Инж. Матев обясни, че в община Смолян свлачищата се активират основно от водонасищането на повърхностните слоеве на земната повърхност. Голяма роля има и нивото на подпочвените води.

Основният фактор за причиняването на щети от свлачищата е некачественото строителство, когато то не е съобразено с геоложки проучвания и с неукрепването на земните маси при изкопи или прокарване на подземни съоръжения. Инж. Матев каза още, че свлачища има навсякъде в общината, като има доста такива и в самия град Смолян, като не може да се каче, че някъде има повече, а другаде по-малко. Най-голямото свлачище в община Смолян се намира в местността „Смолянски езера”. То е с площ от 8 кв. км. като започва от южните склонове на Пампорово, през местността „Смолянски езера” и достига до военното поделение в кв. „Каптажа” и река Черна. Свлачището е регистрирано през 1983г. Като цяло то не създава проблеми, но има отделни участъци, в които има раздвижване, след което настъпва временно стабилизиране. Движението на земните маси засяга частично квартал „Каптажа” и улица „Алеко Константинов”, където са направени много подпорни стени, за да се укрепят земните маси. Свлачища в Смолян има още в района на „Дълбокото дере”, на ул. „Георги Русинов” в кв. Райково, ново свлачище е възникнало в района на улица „Миньорска” срещу новата сграда на „Слънце”, в района на „Белия камък” и др. От селата по-сериозни свлачища има Буката, в село Сивино, където са засегнати и няколко жилищни сгради, но с помощта на нова технология общината ги е укрепила, като няма опасност за хората. Свлачище е укрепено и в село Мугла, тъй като е застрашавало стопанска сграда и къща. В село Ряка и Бостина има стари свлачища. Инж. Матев каза още, че на много места има и струтища, които приличат на свлащищата, но имат съществена разлика. Струтищата се получават най-често покрай реките, заради високи води или подкопаване на скатове или основи на подпорни стени и пътища, какъвто е случаят с река Черна в района на римския мост, пътят до село Кутела и др.

За решаване на проблемите със свлачищата винаги се търси съдействието на „Геозащита”–Перник, които освен изследвания изготвят и проекти за тяхното укрепване, но като цяло дейностите са скъпи, каза още инж. Матев. Директорът на общинската „Гражданска защита” –Смолян каза още, че общината следи развитието на активните свлащища, като за много от тях вече са предприети мерки за отводняване. Това е най-превативната мярка, за да няма пренасищане с вода и можем да кажем, че всички са временно стабилизирани, заключи инж. Матев.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

18 свлачища и срутища във Варна

18 са общо действащите свлачища и срутища във Варна в момента, съобщава електронното издание на в. Черно море, позовавайки се на информация от общинската администрация на града. Най-голямото от тях е в Морската градина. Няколко са срутищата, които рушат ската над Алея Първа в морската градина. Подпочвените води продължават да текат и дори се усилват в района под варненската метеорология, където в началото на ноември скатът поддаде.

Подобни явления се наблюдават на няколко други места над крайбрежната алея. Към момента общината няма възможност да предприеме мащабно укрепване на тези места, тъй като става дума за огромни средства. Вероятно цялостното им укрепване би излязло няколко пъти колкото бюджета на Варна, коментира заместник-кметът Борислав Борисов.

По настояване на кмета на Варна Кирил Йорданов през февруари местният парламент гласува в бюджет 2010 да бъдат заложени половин милион лева за укрепване на локални свлачища в града и околностите. Средствата не са предназначени за големи свлачища като това на „Трифон Зарезан" и на ската в Морската градина, тъй като за тях се изискват много повече пари, уточняват от общината. Сред приоритетните за укрепване свлачища са двете в кв.Аспарухово - в местността Джанавара и на улица „Кирил и Методий". За поредна година ще остане нерешен проблемът с най-голямото свлачище по Черноморието - в местността „Трифон Зарезан". Земните маси там не спират да се движат. В резултат стометрова отсечка от панорамния път Варна-Златни пясъци се разцепи и свлече с няколко метра. По склона към морето тръгнаха къщи, вили, заведение и магазин. Нов проект укрепва свлачище до улица "Девня", която е една от най-натоварените във Варна. Проектът е на стойност близо 1,1 милиона лева, 100 000 лв. осигурява общината като съфинансиране. Останалите средства са от Оперативна програма "Регионално развитие". В рамките на проекта се укрепват 450 метра, като се изграждат 600 укрепителни конструкции (модулни системи и габиони).

Кристалина Георгиева: Наводнения и свлачища са най-големите рискове за България

София. Наводнения и свлачища са най-големите рискове за България от природни бедствия. В по-малка степен от съседна Гърция сме заплашени и от горски пожари, каза пред журналисти еврокомисарят по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Тенденцията в световен мащаб е към това щетите и жертвите от бедствия да се увеличават.

Много е важно всяка една страна да разбира добре, какви са рисковете на нейна територия и как може да се подготви, за да намали тези рискове и когато бедствието дойде, да има по-малко жертви и нанесени щети, посочи комисарят.

У нас също има място за увеличаване усвояването на евросредства. Георгиева обаче похвали работата на министър Томислав Дончев, която по думите й, дава резултати, за увеличаване на усвояването на европейските пари. Увеличила се е и работата по места, работата с общини. Еврокомисарят каза, че министър Дончев е поставил България „на по-бързо трасе” при усвояването на еврофондовете.

Георгиева изтъкна приоритетите на новата политика при бедствия – превенция, синхрон между държавите-членки, правилна помощ на точното място по най-точния начин. Обезателно до края на мандата ще видите много сглобени къщички и автомобили на територията на бедствия, които намаляват щетите и загубата на човешки животи, каза Георгиева, като коментира подхода LEGO при справяне с бедствия, който представи на презентацията си по-рано.
Веселина ЙОРДАНОВА

През следващата година всяка страна - членка на ЕС, ще трябва да оцени рисковете от бедствия на собствената си територия, за да се намалят последващите щети.

През последните 12 години щетите от бедствия в Европа достигат 150 милиарда евро, а жертвите – 100 хиляди души. Тенденцията е броят им да расте. Затова ранното оповестяване и предварителна защита от кризи са изключително важни. За тях ЕС отделя 6 милиарда евро, но в много страни усвояването им върви бавно.

Политиката оттук нататък е синхронизиране между отделните държави в борбата с бедствията.

България ще получи около 6-7 милиона евро за закупуване на нови пожарни коли и екипировка. Отделно с европейски средства ще бъдат закупени 42 нови пожарни автомобила.