четвъртък, 18 юни 2009 г.
вторник, 9 юни 2009 г.
Спомен от 5 юни
Директорът на музея Михаил Малеев връчва наградите на Деяна Велкова, Елизабет Василева и Юлиана Юлианова
Кристиян представя "Рециклирането на хартия - втори шанс за гората"
Стоил Фильов с презентацията "Пещерите"
Ученици от Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев" с инж. Румяна Петкова; от Професионалната технологична гимназия "Мария Кюри" - Перник с инж. Ангелина Тасева; от Природоматематическата гимназия "Проф. Емануил Иванов" - Кюстендил с Антон Сотиров; от Математическата гимназия "Константин Величков" - Пазарджик гледат филма "Почти студенти" преди представянето на наградените
понеделник, 8 юни 2009 г.
Геолозите решиха да запазят кватернерния период в геохроноложката скала
Международната комисия по стратиграфия (ICS) подложи на гласуване съществуването на кватернерния период в геохроноложката скала, при което повечето членове се изказаха за запазването му. Но заедно с това те решиха неговото начало, заедно с началото на епохата плейстоцен да бъде с 0,8 милиона години по-рано, като съответно епохата плиоцен става по-кратка.
В началото на ХІХ век геолозите разделят историята на Земята на четири етапа. През изминалите 2 века геоложката скала е придобила по-сложен вид и от първичното деление е останал само четвъртият – кватернерният период, отразяващ съвременния етап от историята на Земята. В последните години този термин практически не се използваше и се приемаше, че периодът неоген, започнал преди около 23 милиона години продължава до наши дни.
През 1985 година геолозите определиха, че кватернерният период и епохата плейстоцен (завършваща преди 11 400 години) започват преди 1,8 милиона години, а за начало на отброяването бил приет моментът, когато вследствие на понижаването на морското ниво се формира крайбрежието на Южна Италия.
Напоследък учените все по-често изказват мнение, че това събитие не е било толкова глобално и не отразява историята на Земята като цяло, за да служи за начало на голям времеви интервал в геохроноложката скала. Като резултат бе предложено да се остави все пак кватернерният период, а за негово начало да се приеме започването на силното охлаждане на цялата планета преди 2,6 милиона години. По този начин епохата плиоцен става по-къса с 0,8 милиона години.
В това гласуване са участвали 18 члена на ICS, от които 16 са се изказали за изменение на геохроноложката скала. В течение на няколко месеца Изпълнителният комитет на Международния съюз на геоложките науки трябва да утвърди това решение.
Предстоящото изменение има както поддръжници, така и противници.
Филип Джибърд, геолог от Кембриджкия университет от 2001 година се бори за приемане от ICS на измененията и смята съществуващата ситуация за “следствие на грешка, направена преди 25-30 години”. Люси Едуардс, сътрудник на геоложката служба на САЩ в Рестън, щат Вирджиния, е против решението на членовете на ICS. “Ние не вземаме еталонния метър в Париж и не добавяме към него половин крачка. Една величина може да се направи по-точна, но не може да я увеличаваме с 40%” - смята той.
В началото на ХІХ век геолозите разделят историята на Земята на четири етапа. През изминалите 2 века геоложката скала е придобила по-сложен вид и от първичното деление е останал само четвъртият – кватернерният период, отразяващ съвременния етап от историята на Земята. В последните години този термин практически не се използваше и се приемаше, че периодът неоген, започнал преди около 23 милиона години продължава до наши дни.
През 1985 година геолозите определиха, че кватернерният период и епохата плейстоцен (завършваща преди 11 400 години) започват преди 1,8 милиона години, а за начало на отброяването бил приет моментът, когато вследствие на понижаването на морското ниво се формира крайбрежието на Южна Италия.
Напоследък учените все по-често изказват мнение, че това събитие не е било толкова глобално и не отразява историята на Земята като цяло, за да служи за начало на голям времеви интервал в геохроноложката скала. Като резултат бе предложено да се остави все пак кватернерният период, а за негово начало да се приеме започването на силното охлаждане на цялата планета преди 2,6 милиона години. По този начин епохата плиоцен става по-къса с 0,8 милиона години.
В това гласуване са участвали 18 члена на ICS, от които 16 са се изказали за изменение на геохроноложката скала. В течение на няколко месеца Изпълнителният комитет на Международния съюз на геоложките науки трябва да утвърди това решение.
Предстоящото изменение има както поддръжници, така и противници.
Филип Джибърд, геолог от Кембриджкия университет от 2001 година се бори за приемане от ICS на измененията и смята съществуващата ситуация за “следствие на грешка, направена преди 25-30 години”. Люси Едуардс, сътрудник на геоложката служба на САЩ в Рестън, щат Вирджиния, е против решението на членовете на ICS. “Ние не вземаме еталонния метър в Париж и не добавяме към него половин крачка. Една величина може да се направи по-точна, но не може да я увеличаваме с 40%” - смята той.
сряда, 3 юни 2009 г.
Наградите
В шестия конкурс участваха около 60 ученика от страната.
На 5 юни ще присъстват наградените гимназисти от Перник, Кюстендил, Пазарджик и София с техните научни ръководители, съученици, родители.
Първи награди (4 броя от новоизлязлата книга "Земята - неспокойната планета" - над 600 страници от авторитетен научен колектив) предоставя Ангел Кунов, съставител и редактор.
Вторите награди - 3 друзи планински кристал са от Фондация "Земята и хората".
Трети награди - 2 гипсови рози, а също много научно-популярни книги за всички наградени осигурява музеят "Земята и хората".
Музеят присъжда и награда за най-добър научен ръководител - кристален "букет" от млечен кварц и поощрителни награди:
- за специалната тема "Карст" - каталог на Колекция "Петър Трантеев" - морфология на пещерни образувания с автори Живка Янакиева и Диана Малеева;
- за специалната тема "Колекции" - 3 награди от различни минерални образци.
На 5 юни ще присъстват наградените гимназисти от Перник, Кюстендил, Пазарджик и София с техните научни ръководители, съученици, родители.
Първи награди (4 броя от новоизлязлата книга "Земята - неспокойната планета" - над 600 страници от авторитетен научен колектив) предоставя Ангел Кунов, съставител и редактор.
Вторите награди - 3 друзи планински кристал са от Фондация "Земята и хората".
Трети награди - 2 гипсови рози, а също много научно-популярни книги за всички наградени осигурява музеят "Земята и хората".
Музеят присъжда и награда за най-добър научен ръководител - кристален "букет" от млечен кварц и поощрителни награди:
- за специалната тема "Карст" - каталог на Колекция "Петър Трантеев" - морфология на пещерни образувания с автори Живка Янакиева и Диана Малеева;
- за специалната тема "Колекции" - 3 награди от различни минерални образци.
понеделник, 1 юни 2009 г.
На 5 юни наградените ще представят своите разработки
За всички, които желаят да видят представянето на наградените разработки входът в музея "Земята и хората" ще бъде свободен от 13.00 часа. Отличените ще получат грамоти и предметни награди.
"Земята - позната и непозната" благодари на учстниците, изказва признателност на научните ръководители, членовете на журито и рецензентите Диана Венкова от Ботаническата градина - БАН, Чавдар Начев - зам.директор на музея "Земята и хората", Гено Цонков, химик - уредник в музея "Земята и хората".
Работихме безвъзмездно, но с удоволствие и надежда за чист живот в просветено бъдеще.
Следват няколко снимки от работата на журито.
Абонамент за:
Публикации (Atom)