Международната комисия по стратиграфия (ICS) подложи на гласуване съществуването на кватернерния период в геохроноложката скала, при което повечето членове се изказаха за запазването му. Но заедно с това те решиха неговото начало, заедно с началото на епохата плейстоцен да бъде с 0,8 милиона години по-рано, като съответно епохата плиоцен става по-кратка.
В началото на ХІХ век геолозите разделят историята на Земята на четири етапа. През изминалите 2 века геоложката скала е придобила по-сложен вид и от първичното деление е останал само четвъртият – кватернерният период, отразяващ съвременния етап от историята на Земята. В последните години този термин практически не се използваше и се приемаше, че периодът неоген, започнал преди около 23 милиона години продължава до наши дни.
През 1985 година геолозите определиха, че кватернерният период и епохата плейстоцен (завършваща преди 11 400 години) започват преди 1,8 милиона години, а за начало на отброяването бил приет моментът, когато вследствие на понижаването на морското ниво се формира крайбрежието на Южна Италия.
Напоследък учените все по-често изказват мнение, че това събитие не е било толкова глобално и не отразява историята на Земята като цяло, за да служи за начало на голям времеви интервал в геохроноложката скала. Като резултат бе предложено да се остави все пак кватернерният период, а за негово начало да се приеме започването на силното охлаждане на цялата планета преди 2,6 милиона години. По този начин епохата плиоцен става по-къса с 0,8 милиона години.
В това гласуване са участвали 18 члена на ICS, от които 16 са се изказали за изменение на геохроноложката скала. В течение на няколко месеца Изпълнителният комитет на Международния съюз на геоложките науки трябва да утвърди това решение.
Предстоящото изменение има както поддръжници, така и противници.
Филип Джибърд, геолог от Кембриджкия университет от 2001 година се бори за приемане от ICS на измененията и смята съществуващата ситуация за “следствие на грешка, направена преди 25-30 години”. Люси Едуардс, сътрудник на геоложката служба на САЩ в Рестън, щат Вирджиния, е против решението на членовете на ICS. “Ние не вземаме еталонния метър в Париж и не добавяме към него половин крачка. Една величина може да се направи по-точна, но не може да я увеличаваме с 40%” - смята той.
Няма коментари:
Публикуване на коментар