Топ сеизмолог: Земетресението в Перник е феномен в световен мащаб

dnes.bg
Механизмът на земното разкъсване при земетресението от 22 май в Перник с магнитуд от 5,8 по Рихтер е изключително феноменален в световен мащаб. То е станало много бавно и по една много силно наклонена плоскост, коментира пред БТА доц. Емил Ботев - ръководител на департамента по "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

Експертът обясни, че при земетресението максимумът на енергията на излъчване се е изместил към много ниски честоти на трептене - или се е получило такова вълнообразно движение в пространството, което е създало усещането, че земният трус е много далече.

"Това е благоприятно, защото така не се въздейства срязващо и разрушително на строителните конструкции”, коментира сеизмологът.

Той поясни, че именно затова не е имало и големи разрушения на повърхността, в сравнение със земетресението в Стражица от 1986 г., което е било с почти същия магнитуд - 5,7 по Рихтер. Доц. Ботев припомни, че според магнитудната скала земетресението в Перник от 5,8 по Рихтер се води за "умерено земетресение и дори не е силно".

Огнището на земетресението в Перник е много специфично и с това, че досега "не е работило" в исторически план и в него за първи път се регистрира толкова силно земетресение, коментира сеизмологът. По думите на доц. Ботев в това сеизмично огнище е имало няколкостотин пъти по-слабо земетресение от сегашното.

За година на Земята стават около 100 000 земетресения с магнитуд над 2 по Рихтер, а за сто и няколко години са станали 5-6 земетресения с магнитуд над 9 по Рихтер, отбеляза доц. Ботев.

От 0 до магнитуд 3 по Рихтер е прието земетресенията да се наричат микроземетресения, от 3 до 4 магнитуд по Рихтер са много слабите земетресения, от 4 до 5 по Рихтер са слабите земетресения, от 5 до 6 са умерените трусове, каквото е нашето земетресение от 22 май в Перник.

От 6 до 7 по Рихтер са силните земетресения, а над 7 са катастрофалните, над 8 - са разрушителните, които разрушават тотално всичко, не само създаденото от хората, каза сеизмологът. Земетресенията с магнитуд над 9 по Рихтер са най-силните и са наричани релефопроменящи. Те стават по няколко на 100 години, уточни доц. Ботев.

В България се приема, че най-силното земетресение е станало през 1904 г. в Кресненското дефиле, в близост до село Крупник. Магнитудът е бил 7,8 по Рихтер, припомни ръководителят на сеизмолозите в БАН.

10 милиона години Земята се възстановява от масово измиране

Нови изследвания на д-р Зонг-Кянг Чен от Китайския университет по науките за Земята в Ухан и проф. Майкъл Бентън от университета в Бристол (публикувани на 27 май в Nature Geoscience) разкриха, че на Земята били нужни около 10 милиона години, за да се възстанови от най-голямото масово измиране на всички времена.


Животът е почти унищожен преди 250 милиона години, оцелели само 10 на сто от растенията и животните.

Две са очевидните причини за бавното възстановяване: рязката интензивност на кризата и продължаващите мрачни условия на Земята след първата вълна на изчезване.

Кризата в края на Перм, най-драматичната биологична криза досега, повлияла на живота на Земята, е била задействана от броя на физическите екологични шокове - глобално затопляне, киселинни дъждове, повишаване киселинността на океанските, което води и до океанска аноксия (намаляване на кислорода в морската вода). Те са били достатъчни, за да убият 90 на сто от живите същества на сушата и в морето.

Д-р Чен казва: " Трудно е да си представим как е възможно да е бил унищожен толкова много живот, но няма съмнение според някои от фантастичните скални разрези от Китай и други места по света, че това е най-голямата криза, пред която е бил изправян животът."

Съвременните изследвания показват, че мрачните условия продължили на залпове около пет-шест милиона години след първоначалната криза, с повторения в кризите на въглерод и кислород, затопляне и други неблагоприятни ефекти.

Някои групи животни в морето и на сушата се възстановили бързо и започнали да изграждат своите екосистеми, но срещали новите препятствия. Животът не се възстановявал в тези ранни фази, защото не се установявали постоянни екосистеми.

Проф. Бентън, професор по палеонтология на гръбначните в университета на Бристол, заявява: “Животът сякаш се връщал към нормалното съществуване, когато нова криза удряла и го разстройвал отново. Въглеродните кризи се повтаряли много пъти. Условията стават нормални чак след пет милиона години.”

Накрая, след като екологичните кризи престанали да бъдат толкова тежки, се появили по-сложни екосистеми. В морето възниквали нови групи, като предците на раците и омарите. На сцената излезли и първите морски влечуги. Формирали се основите на бъдещите екосистеми.

Проф. Бентън добавя: "Ние често виждаме масовите измирания като изцяло отрицателни явления. Но дори в този най-унищожителен случай, животът се възстановил, макар и след много милиони години, а в резултат се появили нови групи. Събитието е еволюционно. Въпреки това, причините за измирането - глобалното затопляне, киселинните дъждове, подкиселяването на океаните, звучат зловещо познато за нас днес. Вероятно можем да научим нещо от тези древни събития."

Защо трусовете удариха точно България и Италия?

actualno.com
Между земетресенията в България и Италия има връзка, твърди германският вестник "Зюддойче Цайтунг". И двата труса са били по дължината на една и съща граница между тектоничните плочи.

Степен XXL - тя се дава от Европейския сеизмологичен информационен център "Геофон" на всички трусове с магнитуд над 5-та степен в Европа и над 5,5 извън Европа. В последните дни събитията от този порядък са цели две - първо бе разтърсена Северна Италия със сила 6,1 по скалата на Рихтер, а след това - България, с магнитуд 5,8. В Италия загинаха седем души, в България щетите бяха само материални, но и в двата региона хората се страхуваха да се приберат по домовете си.

"Забележителното е, че и двете земетресения са се случили по дължината на една и съща граница между тектоничните плочи, при това в региони, които принципно не са силно застрашени", казва Франк Рот от Центъра за геофизически изследвания в Потсдам.

Центърът е изготвил карта, на която са отбелязани степените на риск за Средиземноморието. На тази карта големи части от Италия, Гърция и Турция са оцветени в яркочервено до лилаво, докато София и Болоня са оцветени в оранжево. Има и още нещо общо, обяснява Анке Фридрих от университета в Мюнхен: "Центровете и на двата труса са в "слаби" точки на земните плочи, близо, но не точно на границата между плочите. Това ограничава и магнитуда."

Принципно цялата североизточна част на Средиземноморието от Италия до Турция е застрашена от земетресения, тъй като на това място се препокриват африканската и евроазиатската земни плочи. Всяка година Африка напира с по няколко милиметра на север, Европа обаче не се отдръпва. Освен това под морското дъно има още една плоча - адриатическата, която се простира между Апенините и крайбрежието на Хърватия, Сърбия и Албания. Тя има контакт и с двете страни - притиска евроазиатската плоча и е под натиска на африканската.

Болоня не се е люляла от 14 век

Болоня се намира именно върху тази малка плоча. Сравнително близо до града на юг равнината на река По е за момента върхът на тектониката, казва Анке Фридрих. Тази така наречена активна деформационна зона е покрита с дебели седиментни пластове, поради което геолозите я познават само чрез сеизмичните проучвания, но не и от признаци по повърхността. А и зоната не е проявявала особена активност - последното тежко земетресение в района е било през 14 век. На базата на толкова малко данни рисковете от земетресение не могат да се оценят достатъчно добре, казва Анке Фридрих.

Картите, съдържащи степените на риск, са добър инструмент само там, където регионите биват редовно разтърсвани от бързите движения на плочите и честите земни трусове.

И геолозите не могат да кажат какво точно е предизвикало земетресението в неделя, но във всеки случай при прехвърлянето на един блок от земната кора върху друг се освобождава напрежение, а фундаментът се свива.

"Освободената енергия е по дължината на една относително равна ивица от земната кора", обяснява Фридрих. При земетресенията, които се случват точно по границите на плочите, обикновено се раздвижват едновременно много големи скални маси. Както беше при земетресението, опустошило Япония през март 2011. Магнитудът бе с три степени по-висок, а освободената енергия - 32 000 пъти по-голяма.

Трусът в близост до София също е раздвижил само един тънък слой от земната кора и е сравнително слаб. Българската столица е разположена еднозначно върху евроазиатската плоча, поради което механизмът на трусовете е по-различен от този в Италия. Освободеното напрежение се е натрупало от приплъзването на една част от земната кора под друга, а фундаментът се е разширил.

Дали първият трус е предизвикал втория?

Геолозите не могат нито да потвърдят, нито да отрекат връзката между двете земетресения. При магнитуд около 6-та степен класическите вторични трусове се случват по правило в радиус от 100 км, докато в този случай двата епицентъра са на 900 км разстояние един от друг.

"Земетръсните вълни стигат за минути от Северна Италия до България, но при положение, че второто земетресение идва два дни по-късно, този механизъм не ни е познат", казва експертът от Геофизическия институт в Потсдам Франк Рот. Вероятно е трусовете да са довели до верижна реакция в България, възможно е натискът в подпочвените води да се е променил - всичко е възможно, но не е доказуемо.

140 000-тонен астероид лети към Земята

blitz.bg

Новооткрит астероид с ширина близо 50 метра може да прелети толкова близо до Земята, че да строши комуникационни сателити. Очаква се 2012 DA14 да премине покрай планетата ни достатъчно близо, за да стане на 15 февруари 2013 г. причина за прекъсвания в работата на геосинхронните сателити, обикалящи Земята.

Небесното тяло е открито от астрономите в обсерватория Ла Сагра в Испания.

От НАСА може да заявяват, че шансът огромното космическо тяло да удари Земята е 0.031 процента, но ако все пак това се случи, ударът ще предизвика експлозия с мощност 2.4 мегатона - подобна на тази, причинена от Тунгуския метеорит през 1908 г.

В момента космическата агенция се е заела със задачата да определи точната траектория на астероида, а астрономите очакват с нетърпение да разберат, дали все пак космическото тяло ще успее да отнесе някой сателит. “Това е много малко вероятно, но не можем напълно да изключим тази възможност”, коментира астрономът Пол Чодас от агенцията.

Макар и да се вижда на телескопа като “малка неясна точка”, 2012 DA14 може евентуално да премине покрай земята на 21 000 мили, поставяйки сателитите на огневата линия. “Орбитата на 2012 DA14 в момента е доста близо до Земята, което означава, че астероидът ще бъде близо до планетата доста често”, споделя Чодас.

В оставащите до февруари месеци учените ще се опитат да съберат повечко информация относно къде и колко близо до сателити ще премине небесното тяло.

От американската космическа агенция подчертават, че скалата няма да удари земята през идната година, но затова пък всеки, притежаващ хубав бинокъл или малък телескоп, ще може да види полета й, а това е доста необичайно за толкова малък обект.

При това, докато астрономите оценяват шанса 2012 DA14 да се блъсне в Земята през 2013 г. на 0.031 процента, те не могат да изключат тази възможност през 2020 г., когато астероидът ще премине отново покрай планетата.

За да могат да отговорят с увереност на този въпрос, учените ще трябва да видят точно колко близо ще прелети астероида през февруари и какво влияние върху полета му ще окаже нашата гравитация.

В случай че, през 2020-та има сблъсък, астероидът ще падне или в Антарктика или в Южния Океан. Взривът няма да сложи край на нашата цивилизация, но може да доведе до голям брой жертви, ако удари населено място.

От НАСА обещават да поставят под наблюдение астероида.

Огнената планина Попокатепетъл се е събуди

Международното летище в мексиканския град Пуебло временно прекрати работа. Причината бе изригването на вулкан, разположен на около 60 километра от столицата на страната Мексико.

Огнената планина Попокатепетл се е събудила преди три седмици, но през последните дни активността на вулкана видимо се увеличава.

Улиците на намиращите се в близост селища са засипани с пепел. В радиус от 12 километра от вулкана е обявена зона за сигурност.

Местните власти са повишили нивото на тревога до трета степен. Около 30 000 души очакват да бъде дадена заповед за евакуация.

Кварцов прахов диск около подобна на Слънцето звезда

The Astrophysical Journal публикува информация за японски астрономи, открили диск от неочаквано голямо количество горещ кварцов прах около подобната на Слънцето звезда HD 15407A. Тя е на възраст 2,1 ± 0,3 милиарда години. Намира се в съзвездието Персей на разстояние 180 светлинни години от Земята. Този прах отстои на същото разстояние от звездата, както Земята - от Слънцето.
Кварцовият прах изглежда е доста рядък вид прах във Вселената. Сблъскване на планетезимали (строежните блокове за скалисти планети) по време на формиране на планети около звездата може да обясни произхода на праховия кварцов пръстен.

От 1995 г., след откриването на първата екзопланета 51 Pegasi b, досега са открити около 700 планети, обикалящи около звезди, различни от нашето Слънце. Разбирането на произхода и еволюцията на екзопланетите се превърна в една от най-горещите и най-основни теми в съвременната астрономия.

Екипът на д-р Фудживара е търсел дискове от отломки, които биха могли да показват формирането на планета. Според широко приетия наскоро сценарий за образуването на планетите, скалисти планети като Земята водят началото си от слепване на космически прах и последващо спояване на образувалите се планетезимали около младите звезди. При сблъскването между планетезималите около звезди от главната последователност в по-късната фаза на процеса на формиране на планета би се генерирало значително количество прах.

Това е първото проучване, което не само разкрива наличието на кварцов прахов диск около подобна на Слънцето звезда, но и точно определя неговия размер и пространствено разпределение.