Нови изследвания на д-р Зонг-Кянг Чен от Китайския университет по науките за Земята в Ухан и проф. Майкъл Бентън от университета в Бристол (публикувани на 27 май в Nature Geoscience) разкриха, че на Земята били нужни около 10 милиона години, за да се възстанови от най-голямото масово измиране на всички времена.
Животът е почти унищожен преди 250 милиона години, оцелели само 10 на сто от растенията и животните.
Две са очевидните причини за бавното възстановяване: рязката интензивност на кризата и продължаващите мрачни условия на Земята след първата вълна на изчезване.
Кризата в края на Перм, най-драматичната биологична криза досега, повлияла на живота на Земята, е била задействана от броя на физическите екологични шокове - глобално затопляне, киселинни дъждове, повишаване киселинността на океанските, което води и до океанска аноксия (намаляване на кислорода в морската вода). Те са били достатъчни, за да убият 90 на сто от живите същества на сушата и в морето.
Д-р Чен казва: " Трудно е да си представим как е възможно да е бил унищожен толкова много живот, но няма съмнение според някои от фантастичните скални разрези от Китай и други места по света, че това е най-голямата криза, пред която е бил изправян животът."
Съвременните изследвания показват, че мрачните условия продължили на залпове около пет-шест милиона години след първоначалната криза, с повторения в кризите на въглерод и кислород, затопляне и други неблагоприятни ефекти.
Някои групи животни в морето и на сушата се възстановили бързо и започнали да изграждат своите екосистеми, но срещали новите препятствия. Животът не се възстановявал в тези ранни фази, защото не се установявали постоянни екосистеми.
Проф. Бентън, професор по палеонтология на гръбначните в университета на Бристол, заявява: “Животът сякаш се връщал към нормалното съществуване, когато нова криза удряла и го разстройвал отново. Въглеродните кризи се повтаряли много пъти. Условията стават нормални чак след пет милиона години.”
Накрая, след като екологичните кризи престанали да бъдат толкова тежки, се появили по-сложни екосистеми. В морето възниквали нови групи, като предците на раците и омарите. На сцената излезли и първите морски влечуги. Формирали се основите на бъдещите екосистеми.
Проф. Бентън добавя: "Ние често виждаме масовите измирания като изцяло отрицателни явления. Но дори в този най-унищожителен случай, животът се възстановил, макар и след много милиони години, а в резултат се появили нови групи. Събитието е еволюционно. Въпреки това, причините за измирането - глобалното затопляне, киселинните дъждове, подкиселяването на океаните, звучат зловещо познато за нас днес. Вероятно можем да научим нещо от тези древни събития."
Няма коментари:
Публикуване на коментар