Спасението на света е в ръцете на хората

darikfinance.bg
В един от водещите блогове на FT, колумнистът Мартин Улф продължава да развива темата, започната със статията „В плен на голямото сближаване“, за това как намаляването на разликата в доходите на развиващите се и развитите страни ще промени света през настоящия век. Този въпрос е доста сложен. Отговорът Улф открива в труда на професор Иън Морис, преподавател в Станфорд, който прави брилянтен анализ на това къде сме, как сме стигнали тук и накъде отиваме, изследвайки последните 16 000 години от човешката история.

Според проф. Морис, социалното развитие се определя от "алчни, мързеливи и уплашени хора", които "се стремят към предпочитан баланс между удобство и възможно най-малко работа, при възможно най-голяма сигурност". Тъй като хората са умни и социални същества, те измислят технологии и създават институции за постигането на тези цели. Но това, което всяка група от хора е в състояние да постигне, се определя от географията. Влиянието на дадена география също се променя: преди 1000 години океаните са пречка, а от 500 години насам, те са магистрала.

Проф. Морис предлага и модел, включващ напредъка на двата полюса на цивилизацията. "Западът", който е създаден от земеделската революция в т. нар. "плодороден полумесец", намиращ се днес за Близкия Изток, и "Изтокът", в който тече независима еволюция, водена най-вече от Китай.

Според Морис "Западът" е по-напреднал, отколкото "Изтока" до падането на Западната Римска империя. След това "Изтокът" води глобалното развитие до 18-ти век, който дава първенството отново на западните страни. В момента източните икономики се възползват от "предимствата на изоставането", повтаряща се тема, която предполага нова промяна в посоката през 21-ви век.

За проф. Морис "социалното развитие" е смесица от четири фактора: използването на енергия, жилищното строителство, военния капацитет и информационните технологии. Първият е от основно значение: производството на енергия е необходимо условие за съществуването на по-сложни и усъвършенствани общества. Ето защо наименованието "индустриална революция" е погрешно за случилото се преди два века. Това е енергийна революция: хората се научават как да използват фосилизираната слънчева светлина. Енергията и идеите са двете основи на нашата цивилизация.

Морис доказва наличието на тясна корелация между общественото развитие и "усвояването на енергията". Според неговото проучване нивото на усвояване на енергията в западните страни е едно и също през 1700 г. и 100 г. от н.е., а Китай достига своя пред-модерен апогей през 12-ти век. От друга страна, нивото на усвояване на енергията и социалното развитие преминават през буен период на растеж през последните два века. И днес, в края на този времеви отрязък, изтокът вече изпреварва в темповете на развитие западните страни.

Анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие твърди, че конвергенцията е промяна на световния баланс на търсенето и предлагането на ресурси . Това е видимо в последните повишения на реалните цени на металите и енергийните ресурси. Международната агенция за енергетика посочва, че глобалното потребление на първична енергия може да се повиши с 50 на сто до 2035 г.

Без големи промени в енергийния интензитет на производството, икономическото сближаване би довело до това, че ако всички хора използват една и съща енергия на глава от населението, близка до тази за богатите страни днес, потреблението на света ще бъде три пъти по-голямо от настоящите нива.

От ОИСР посочват, че сближаването на "Изтока" и "Запада" има огромни икономически последствия. Интегрирането в световния пазар на труда на Китай, Индия и страните от бившия Съветски съюз удвои броя на хората търсещи свободно работа. Това води до намаляване на относителните заплати на нискоквалифицираните служители, но данните на ОИСР противоречат на широко разпространеното убеждение, че евтината работна ръка е основен двигател на нарастващото социално неравенство в богатите страни.

Растежът на Китай и Индия пряко помогна на износителите на ресурси и на купувачите на трудоемки изделия. Богатите на ресурси страни са големите печеливши от първото, въпреки че са изправени пред риск от деиндустриализация. Потребителите в богатите страни са големите печеливши от второто. Освен това, сред най-изненадващите последици е, че спестяванията се увеличават по-бързо от инвестициите и тази "спестовна преситеност" оказва натиск за намаляване на реалните лихвени проценти.

Като цяло ефектите от сближаването са положителни, процесът повишава просперитета и разширява възможностите за развитие. Най-големите предизвикателства, които са налице, са недостигът на ресурси и преразпределението на политическата власт. Растежът на "Изтока" може да промени баланса на световните политически сили и да доведе до края на изобилието от евтини ресурси.

Иронично, но проблемът с недостига на ресурси, поставен от Томас Малтус в разгара на индустриалната революция отново е на дневен ред. Най-големият въпрос на 21-ви век е, ще може ли човечеството да преодолее ограниченията на наличните ресурси за пореден път? Ще продължи ли изобретателността да се справя с недостига или не? Ако отговорът е "да", цялото човечество ще може да се наслади на исторически безпрецедентен начин на живот, който днес водят облагодетелстваните жители на развитите страни.

Ако отговорът е "не", бихме могли да станем жертва на това, което проф. Морис нарича "петте конника на апокалипсиса" - изменението на климата, глада, разпада на държавността, миграцията и болестите. Освен това, дори ако тези проблеми са решими, вероятно ще се нуждаем от много по-високо равнище на политическото сътрудничество за целта, в сравнение с възможностите налични в момента. Изменението на климата е най-голямото предизвикателство от този вид. То де факто не се управлява. Политическо развитие закъснява спрямо реалността на днешния ден.

Същото се отнася и за политиката на силата. Сега, когато са в състояние да унищожат цивилизацията, отношенията между могъщите държави са опасни. След взривяването на първата атомна бомба, Алберт Айнщайн заявява, че "единственото спасение за цивилизацията и за човешката раса е в създаването на световно правителство". Айнщайн е бил разкритикуван за наивността на този си коментар тогава, но може би е бил прав.

"Голямата сближаване" е епохална промяна. Това е разпространението на енергийно изобилие, създадено от икономиката, до все по-голяма част от човечеството. Но ако не успеем да се справим с последващия натиск върху ресурсите, този процес вместо с просперитет може да завърши с мизерия, и дори със световна война. Едно от най-оптимистичните заключения на проф. Морис е, че хората от всяка епоха получават това, за което вярват че се нуждаят. Като се има предвид скоростта на промените, въпросът е ще успее ли човечеството отново да се справи?