Нови данни, получени от апарата PAMELA, сочат, че общоприетата хипотеза, обясняваща природата на космическите лъчи, се нуждае от преразглеждане. Статия на изследователите е публикувана в сп. Science. Космическите лъчи са потоци от високоенергийни частици – електрони, протони и атомни ядра (основно хелий). Днес повечето астрономи се придържат към мнението, че генераторът на такива лъчи са свръхнови – звезди, които завършват своята еволюция с взрив.
Раждането на космически лъчи, според тази хипотеза, става по следния начин: в хода на взрива от бившата звезда се разлитат потоци йонизиран газ и този процес води до появата на силни магнитни полета, които могат да се „задържат” с хилядолетия. Бъдещите компоненти на космическите лъчи в такъв газов облак постепенно се ускоряват, движат се в различни посоки в магнитното поле. Накрая частиците придобиват достатъчно енергия, за да се „откъснат” и да се отправят на пътешествие по космическото пространство.
Ако космическите лъчи наистина се раждат по такъв начин, то атомите на хелия и протоните трябва да се ускоряват по аналогичен начин, а тяхното разпределение на енергията трябва да е сходно. Но събраните от детекторите на PAMELA данни не се съгласуват с тези предсказания – графиките на разпределението на енергията на хелиевите атоми и протоните значително се различават.
Не всички учени са съгласни с изводите на авторите, че класическата хипотеза, свързваща появата на космическите лъчи със свръхновите, може да е невярна. Например в Калифорнийския университет в Сан Диего смятат, че откритите разлики в енергиите на хелиевите атоми и протоните са незначителни и могат да бъдат обяснени в рамките на съществуващата хипотеза, в която е необходимо да се внесат малки уточнения.
Няма коментари:
Публикуване на коментар