Никола Петров: С изследванията на Луната е свързано бъдещето на Земята

focus-news.net
Астрономът от Националната астрономическа обсерваторията на Рожен Никола Петров пред радио „Фокус” -Смолян.

Фокус: Г-н Петров, много хора са притеснени от явлението „Супер Луна”, което ще наблюдаваме тази вечер. Тревогите им са свързани и със земетресението, което стана на 11 март в Япония. Хора твърдят, че не могат да спят, заради „голямата” Луна и прочие. Има ли някаква опасност за Земята от приближаването на Луната?
Никола Петров: Според мен не, защото има много хора, които не само по времето на явлението „Супер Луна”, а изобщо по време на пълнолуние не могат да заспят. Има такива хранителни диети, които някои хора прилагат по време на пълнолуние и казват, че много добре се отслабва, когато по, или около пълнолуние не ядат. Ако същите хора направят експеримента да не се хранят четири дни по време и на новолуние ще установят, че диетата е много ефикасна по същия начин. Факт е, че ако човек нормално спейки си по време на пълнолуние си повтаря и втълпява, че по време на пълнолуние е много светло и не може да се спи, със сигурност по време на няколкото цикъла на пълната фаза на Луната ще спре да спи. Със сигурност, това, че в момента Луната е малко по-близо, отколкото обикновено, не означава, че тя свети по-силно. Човешкото око много трудно би могло да забележи някаква разлика на видимия лунен диск тази вечер или още по-малко след още една фаза на пълнолуние. Разликата в километрите снощи и тази вечер ще е съществена, затова тук става дума за психологическо разположение.

Фокус: Всъщност, тук нямат ли вина и различните медии, които още преди 10 дни свързаха небесното явление с апокалипсис?
Никола Петров: По начина, по който хората се впечатляват от такива неща, аз мога да кажа, че за съжаление изоставаме в образованието си на съвременно ниво. По същия начин, както в момента много хора се опитват да се плашат или да придават култово отношение към видимият диск на Луната, по същия начин хората са се отнасяли към Слънцето, Луната и другите планети преди 5, 10 или 15 века назад във времето. В момента, когато ние се опитваме да кажем, че сме напреднала цивилизация, 21 век, в който познаваме много от законите на природата, в това число въртенето на Луната около Земята, да твърдим някакви подобни неща е пресилена измислица. Не бива да се отдават такива, култово-значими последствия по време на пълнолуние, свързани с катаклизми на Земята. Това е нелепо. Откакто Луната е спътник на Земята, обикаляйки по своята орбита около Земята, явлението приближаване и отдалечаване съществува. Не сме първите хора, които се опитваме да свържем по някакъв начин едно или друго събитие на Земята с фазите на пълнолуние или новолуние. Няма такава статистика, която да показва, че по време на пълнолуние или новолуние имаме най-много и най-силни земетресения или пък изригват вулкани. Това обаче не означава, че тези събития на Земята не могат да съвпаднат с фази на пълнолуние. Но е чисто съвпадение и земетресения не могат да станат от Луната. Като цяло те не могат и да се предскажат.

Фокус: Като цяло интересни ли са за вас астрономите тези явления?
Никола Петров: Интересни са от гледна точка на това, че ние астрономите се опитваме във всеки един момент да направим точни измервания на видимия диаметър на Луната, което по някакъв начин да коригира нашите компютърни модели за изчисляване на разстоянието до Луната или да речем какво се случва във времето. Ние не можем да получим някакви фундаментални резултати, заради които с нетърпение да очакваме това явление. Чух и не малко изказвания по различни медии, че това не се е случвало от 12 и повече години назад във времето. Това не е така, защото през месец януари 2010, Луната е била само с 6 км по-далеч от разстоянието, на което ще е днес. Ама 6 км на фона 3800 км средно разстояние, това е в рамките на грешката. При това хората, когато се хващат за цифри от рода на 6, 8, 10 или 20 км трябва много внимателно да се проследи и това, къде се намира човек. Ако сме на Еверест, Луната ще е отново по-близо до нас, в сравнение ако се намираме на морското равнище. Ако тези разстояние играеха толкова важна роля, това е някак си съвсем необяснимо. Да не говорим, че такова явление ще има на 14 ноември 2016 г., когато Луната ще е със 70 км по-близо, отколкото тази вечер. Тези събития не са необичайни и не бива да очакваме катаклизми на Земята от т.нар. „Супер Луна”.

Фокус: Луната е най-близкият до нас космически обект. В днешно време има ли какво все още да научим за нея и да я използваме за различни цели?
Никола Петров: Луната, е един от много важните космически обекти за нас. От къде се е взела Луната? Колко време ще бъде тя наш спътник? Ако нямаше Луна около Земята едва ли щеше да има висша форма на живот. Как е произлязла Луната? Ние дори не знаем един много, много елементарен отговор на въпроса, от къде идва водата на Земята? Изследванията, свързани с това има, или няма, или какви са молекулите вода на Луната могат да ни дадат един много по-верен отговор. Също така е факт, че се разработват не малко идеи, като приложение за получаването на абсолютно чисти лекарства, които не могат да се получат на Земята, а в космическото пространство. Така, че дали на кораб или на Луната, това е нашето бъдеще и това е неизбежно. Затова Луната е много важен елемент от бъдещето ни и разбира се изследванията й са задължителни в наше време.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ