сряда, 1 юли 2009 г.

Встъпителна реч на Председателя на Общото събрание на ООН при откриване на Конференцията за финансовата и икономическа криза

Ню Йорк, 24 юни 2009 година














Негово Превъзходителство
Мигел д’Еското Брокман


Уважаеми г-да президенти,
Премиер-министри,
Министри на външните работи,
Ваши Превъзходителства,
Г-н Генерален секретар,
Братя и сестри,

Ние, представителите на страните и правителствата от целия свят се събрахме тук днес, в изключителен момент от историята на човечеството, когато на карта е поставено нашето бъдеще.

Ние не сме само граждани на нашите страни, едновременно сме и граждани на нашата планета; всички нас ни свързват разнообразни отношения и всички ние зависим един от друг.

Ноев ковчег, който спасява всички нас

В този критичен момент всички ние трябва да обединим своите усилия, за да попречим на прерастването на глобалната криза с безбройните нейни аспекти в социална, екологична и хуманитарна трагедия. Всички предизвикателства на различните кризи са взаимосвързани и ни задължават, като представители на народите на Земята да заявим, че носим отговорност един пред друг и че с голяма надежда ще търсим заедно всеобхватни решения. И къде, ако не тук, в залата на Общото събрание на Организацията на обединените нации можем да направим това по-добре? Тази зала, в която са намерили най-пълно отражение световните демократични принципи на всеобхватността, Централното учреждение на Групата 192. Разбира се, всяка държава е в правото си сама да определя нивото на участие, отчитайки важността, която придава на темата на всяко заседание.

Не само е нехуманно, но е безнравствено да се строи Ноев ковчег, само за да се спаси съществуващата икономическа система, хвърляйки огромното болшинство хора на произвола на съдбата и обричайки го да преживява негативните последствия от функционирането на системата, натрапена от безотговорно, но могъщо малцинство. Ние трябва да приемем решения, които засягат всички нас като цяло в максимално възможна степен, включвайки широкото съобщество на всичко живо и нашия общ дом – Майката Земя.

Преодоляване на наследството от миналото и построяване на бъдещето

Преди всичко ние сме длъжни да преодолеем гнетящото наследство от миналото и да изковем изпълнението на надеждите за бъдещето. Следва да признаем, че сегашната икономическа и финансова криза е краен резултат на егоистичния и безотговорен начин на живот, производство, потребяване и отношения между нас и към природата, който беше свързан със системна агресия против Земята и нейните екосистеми и породи дълбок социален дисбаланс – иносказание, зад което се крие порочната глобална концепция на социална несправедливост. Според мен ние доближихме последната граница. Както си представям, ние достигнахме края на пътя, по който се движехме досега и ако вървим по-нататък по този път, може би за нас е подготвена същата съдба, която е сполетяла динозаврите.

По силата на този метод регулирането на съществуващия модел и внасяне в него на корекции – без всяко съмнение необходими – се явява недостатъчно в средно- и дългосрочна перспектива. Заложените в тях възможности за преодоляване на кризата, както показва практиката, са недостатъчни. Да се ограничим с регулирането на този модел и внасянето на корекции в него би означавало пълно отсъствие на отговорност пред обществото, на въображение и на привързаност към целта за установяване на справедлив и здрав свят. Егоизмът и алчността са непоправими. Те са длъжни да отстъпят място на солидарността, а за това с цялата си очевидност са необходими радикални промени. Ако ние наистина се стремим към стабилен и здрав свят, става абсолютно ясно, че трябва да се излезе от рамките на методите за регулиране и коригиране на съществуващия модел и да изберем концепция, гарантираща преминаването към нова парадигма на социално общежитие.

Предвид това е изключително важно да се стремим към обезпечаване на това, което в Хартата на Земята е наречено “устойчив начин на живот”. Това предполага съвместно виждане на ценности, утвърждаване на принципи, поощряващи определен начин на живот на нашата планета и гарантиращи благополучието на сегашното и бъдещите поколения. Колкото и огромна да е заплахата, надвиснала над всички нас в резултата на натрупването на тези различни проблеми, възможността за спасение, която глобалната криза ни помага или заставя да открием, е още по-голяма.

Ние създадохме глобалната икономика. Сега настъпи време да разработим глобална политика и етични норми, основани на многообразния културен опит и традиции на нашите народи.

Майката Земя и глобалната етика

Новата етика предполага ново виждане. С други думи, различният светоглед поражда също различна етика, нов вид на нашите взаимоотношения.

Трябва да се отчете идващата от т.н. науки за Земята концепция, според която Земята е част от огромна, сложна и развиваща се вселена. Нашата Майка Земя, използвайки термина, утвърден от Общото събрание на 22 април тази година, е жива система. Майката Земя сама регулира своята дейност, поддържайки тънък баланс между физическите, химическите и биологичнинте процеси по такъв начин, че преимущество винаги се дава на живота. Тя поражда уникално съобщество от живи организми, от което води своето начало и човекът – човечеството – като съзнателна и разумна част на самата Земя.

Тази съвременна концепция се съгласува с представите на нашите предци и коренните народи, за които Земята винаги е била и си остава обект на преклонение като Майка, Магна Матер, Инана, Тонанцин, като Нахуатл – така й казват в моята страна, Никарагуа, или Пача Мама, както я наричат индианците аймара в Боливия.

Расте съзнанието за това, че всички ние сме синове и дъщери на Земята и й принадлежим. Както многократно ни напомняше президентът Ево Моралес, тя е в състояние да преживее без нас, но ние без нея не можем да живеем.

Нашата човешка мисия се състои в това, да съхраним и опазим жизнената сила и целостта на Майката Земя. За съжаление, поради нашето прекомерно потребление и разточителство, Земята е превишила с 40% своя потенциал за възвръщаемост на стоки и услуги, които тя толкова щедро ни предлага.

Това виждане за живата Земя се потвърждава от космонавтите, които от своите космически кораби с възхищение твърдят, че Земята и човечеството представляват единно цяло. На тях им е познато явлението, наречено “ефект на обхващане с поглед” – усещане за това, че ние дотолкова сме свързани със Земята, че ние самите представляваме Земята: Земя, която чувства, мисли, обича и се моли.

На това се основават чувствата на уважение, благоговение, отговорност и грижи за нашия общ дом – принципи, настоятелно необходими в условията на сегашното общо влошаване на състоянието на природната среда.

От тази нова позиция започва новата етика. Нов начин на общуване с всички, които живеят в нашето човешко обиталище и с окръжаващата ни природа. Днес етичните норми или са глобални или не са етични.

Аксиоми на етиката на общото благо

Първият постулат на тази глобална етика включва провъзгласяване на общото благо на Земята и човечеството и неговото опазване. Да започнем с предпоставката, че съобществото на народите се явява едновременно и съобщество на всеобщите блага. Тези блага не могат да се присвояват от никой като частна собственост и трябва да бъдат поставени в служба за осигуряване живота на всички представители на сегашното и бъдещите поколения и съобществата на другите живи същества.

За общото благо на човечеството и Земята са характерни универсалността и свободата. С други думи всички хора, народи и всичко живо неизбежно се явяват част от това всеобщо цяло. Никой и нищо не може да бъде отлъчено от това глобално общо благо. Освен това, по силата на своята природа, Земята е свободно достъпна за всички и по силата на това не може да се купува или продава, или да става предмет на конкурентно търсене. Също така общото благо трябва да бъде постоянно достъпно за всички, иначе то ще престане да бъде общо.

Какви са основните елементи, съставляващи общото благо на човечеството и Земята? Първо, несъмнено, самата наша планета. На кого принадлежи тя? Земята принадлежи не на тези влиятелни кръгове, които си присвояват нейните стоки и услуги, тя е достояние на всички екосистеми, съставляващи единно цяло. Земята – това е дар на Вселената, тя се е образувала в нашата галактика Млечен път от протослънце, изчезнало отдавна и предшестващо появата на нашето слънце, около което Земята се върти наред с другите негови планети. По силата на този факт, че Земята представлява жив организъм и е дала живот на всичко живо, тя притежава достойнство (dignitas Terra). Това достойнство изисква уважение и преклонение и й дава права: право на това, да се грижат за нея, да я защитават и поддържат в такова състояние, в каквото тя би била способна и занапред да служи като източник на жива субстанция и да възпроизвежда живот.

На нас ни е необходимо още да признаем, че ненаситния апетит на глобализираните средства за производство в значителна степен доведе до изтощаване на ресурсите на нашата планета и с това нанесе също ущърб на общото благо на Земята и човечеството. Налага се срочно да се търсят други, по-хуманни и в по-голяма степен благоприятстващи живота пътища: пътища на справедливост и солидарност, водещи към мир и щастие.

По-нататък ние имаме биосферата на Земята като общо наследство на всичко живо и човечеството се явява неин пазител. Биосферата е един от елементите на общо благо на човечеството и Земята, включвайки, както беше посочено на Конференцията на Организацията на Обединените Нации по проблемите по окръжаващата човека среда през 1972 г.:”природните ресурси на Земята, в това число въздуха, водата, почвата, флората и фауната и особено представителните образци на природните екосистеми”.

В частност към общите блага на човечеството и Земята се отнасят водните ресурси, Световния океан и горите. Водата представлява всеобщ изключително важен ресурс, който няма с какво да се замени, и всички имат право на достъп до нея, независимо от свързаните със събирането й, съхранението, пречистването и разпределението разходи, които ще носят на правителствата и обществото. Отчитайки това стремежът да се приватизира водата и да се превърне в стока, способна да донесе много пари предизвиква в нас силно безпокойство. Водата – това е живот, а животът е свещен и да се търгува с него е недопустимо. Нашето събрание би искало да подкрепи усилията, целящи сключването на международен пакт за водата в интерес на обезпечаването на колективното управление на нейните запаси, което ще позволи да се гарантира този жизненоважен ресурс за всички.

Същото може да се каже и за горите, особено тропичните и субтропичните гори, в които са съсредоточени най-големите ресурси на биоразнообразие и влага, необходими за поддържане на жизнеспособността на Земята. Горите, улавяйки големи обеми въглероден диоксид, възпират климатичните промени да направят невъзможен живота на планетата. Без гори не би имало живот и биологично разнообразие. Световният океан служи за гигантско хранилище на жива субстанция, регулира климата и осигурява баланса на физичните и химичните процеси на Земята. Въпросите за състоянието на горите и Световния океан са въпроси на живот, а не само на околна среда.

Към общото благо на човечеството и Земята се отнасят и нейните климатични условия. В резолюция 43/53 На Общото събрание от 6 декември 1988 година за “Опазване на глобалния климат в интерес на нашето и бъдещите поколения на човечеството” се признава, че изменението на климата е общ проблем на цялото човечество, доколкото “климатът е необходимо условие, осигуряващо съществуването на живота на Земята”. Междуправителствена група експерти по климатичните промени, по-широко известна с английския акроним IPCC, смята, че “промените в климата засягат цялото човечество и с него трябва да се борим в глобалните граници на общата отговорност”.

Но най-голямото общо благо на човечеството и Земята е самото човечество като цяло. В него е вложена най-висшата вътрешна ценност и обезпечаването на неговото съществуване само по себе си е цел. Човечеството е част от живия свят, твърде сложна, способна за самоосъзнаване, чувстваща, притежаваща разум и творческо въображение, способна да обича и отворена към всички. Във всички култури има ясно разбиране, че човечеството притежава неотменимо достойнство. Тези, които воюват и създават оръдия на смъртта, способни да изтрият човешкия живот от лицето на Земята и да нанесат сериозна вреда на биосферата, извършват престъпление срещу човечеството.

Затова, мои скъпи братя и сестри, ние не трябва повече да чакаме. Ние трябва неотложно да вземем мерки по пълната забрана на ядреното оръжие, а не да се занимаваме само с въпроса за намаляване на неговите запаси или неразпространението му. Трябва неотложно да въведем норма за абсолютна нетърпимост по отношение на ядреното оръжие и вземането на решения в тази област не бива повече да се отлагат. Ние живеем в благоприятно за това време и не трябва да пропускаме тази възможност. Недопустимо е също светът да продължава да се примирява с безсрамието на все по-нарастващите астрономични суми на разходите за въоръжение при отделянето на абсурдно малки суми за целите за избавяне на половината човечество от нищета, за която няма оправдание и която, още повече, представлява бомба със закъснител за всички страни. Насилието поражда насилие и това, че хората са принудени да гладуват и да влачат съществуване на ниво, недостойно за човека, представлява най-лоша форма на насилие.

Стратегии по преодоляване на кризата

На дадения етап от историята в условията на глобална криза и в името на общото благо на Земята и човечеството ние сме длъжни да предприемаме колективни краткосрочни и средносрочни мерки за обезпечаване на функционирането на обществото, от една страна и за залагане основите на нови форма на устойчив живот – от друга.

Пет съществено важни елемента биха могли да придадат съгласуваност на новите инициативи, призвани да определят алтернативи и посоки на много практични действия, които ще се обсъждат през следващите няколко дни в Общото събрание.

Първо: отговорно и устойчиво използване на органичните природни ресурси. Това означава излизане извън рамките на експлоатацията и укрепване на отношенията, основани на уважение и синергия с природата.

Второ: връщане на икономиката на принадлежащото й място в обществото като цяло чрез отказване от опростенческия подход, като основния акцент се постави на човешкото съвместно съществуване. Икономиката е длъжна да уважава ценностите, а не да бъде техен източник; тя трябва да се разглежда като дейност, полагаща основите за физически, културен и духовен живот на всички хора на планетата при спазване на социалните и екологични норми.

Трето: разпространяване на демокрацията във всички обществени отношения и институции. Тя трябва не само да се използва и укрепва на политическата арена въз основа на новото определение за държава и международни организации, но да се разпространи в икономическата, културната сфера и отношенията между мъжете и жените, за да стане универсална ценност и за да стане демокрацията перманентна.

Четвърто: Да се определят минимални морални цели на базата на поликултурния обмен и философските и религиозни традиции на народите, за да могат те да участват в определянето на общото благо на човечеството и Земята и в развитието на нови ценности.

Пето: укрепване на духовното виждане на света, оправдаващо търсенето от човека на трансценденталния смисъл на живота, на творческата дейност на хората и на нашето кратковременно пребиваване на тази неголяма планета.

Личното, общественото и планетарното благополучие може да бъде постигнато само в случай, че тези пет съществено важни елемента получат практическо въплъщение. Това се достига благодарение на икономика, която в достатъчна степен и достойно обезпечава цялото общество, в което хората живеят в хармония един с друг, природата и Цялото, част от което сме ние.

Съществуват основи за биоцивилизация, в която централна роля играят животът, Земята, човечеството, гражданите на което са синове и дъщери на радостта, а не на нуждата.

Четири фундаментални етични принципа

Всички тези задачи не могат да бъдат надлежно решени, ако ние не изменим нашето съзнание и нашите сърца, и не създадем пространство за възникване и развитие на други съществено важни аспекти на човешкото битие. Изключителното и прекомерно използване на инструментална аналитична аргументация в съвременния свят ни направи глухи към призива на Земята и безчувствени към плача на угнетените, които съставляват значително болшинство от човечеството. В самите глъбини на нашата човешка природа ние сме същества, стремящи се към обич, солидарност, състрадание и споделяне с ближния. Затова сме длъжни да напълним нашата аналитична аргументация с чувства, емоционални и сърдечни мотиви, които са източник на споменатите ценности.

Общото благо на човечеството и Земята са динамична реалност, която постоянно еволюира. Четирите етични принципа имат важно значение, за да продължим да живеем и да можем да продължим развитието си.

Първият етичен принцип е уважението. Всеки човек има иманентна ценност и може да служи на благото на човечеството, ако се ръководи не изключително от утилитарни етични норми, такива като нормите, доминиращи в условията на сегашната социално-икономическа система, а от чувството за общност, отговорност и запазване на живота.

Вторият принцип е загрижеността. Под загриженост се разбира неагресивния подход към реалността, нежния подход, който лекува стари рани, предотвратява бъдещи и същевременно прониква във всички области на индивидуалната и социална човешка дейност. Ако загрижеността се изявяваше в достатъчна степен, то сегашната финансово-икономическа криза не би се случила. Загрижеността е неотменно свързана с опазването на живота, доколкото когато тя отсъства, животът отслабва и изчезва.

Ярка изява на загрижеността представлява състраданието, нуждата от което толкова се усеща в наши дни, когато значителна част от човечеството и самата Земя се подлагат на удари и мъчения в море от страдания. В условията на ориентирано към пазара общество, което в по-голяма степен се ръководи от конкуренция, отколкото от сътрудничество, се наблюдава силен дефицит на състрадание по отношение на всички страдащи в обществото и природата.

Третият принцип е колективната отговорност. Всички ние зависим от околната среда и сме взаимосвързани. Нашите действия могат да носят полза или вреда на живота и общото благо на Земята и човечеството. Случващите се сега многобройни кризи в значителна степен са резултат от дефицит на отговорност в нашите колективни проекти и практики, което доведе до създаване на глобални диспропорции на пазара и в системата на Земята.

Четвъртият принцип е сътрудничеството. Ако всички ние не си сътрудничим, ние не можем да излезем по-силни от сегашните кризи. Сътрудничеството е толкова важно, че в миналото то е позволило на нашите антропоидни предци да извършат прехода от животинско състояние и да станат хора. Когато те са поемали храна, те не са се хранели отделени и са делили всичко с всеки от групата в духа на сътрудничеството и солидарността. Това, което е било важно в миналото, както преди е важно и сега.

И накрая, съществува убеждение, отнасящо се до общото благо на човечеството – убеждение, което произтича от духовните традиции и се потвърждава от съвременните специалисти по космология и астрофизика, за това, че зад цялата вселена, зад всяко същество, зад всеки човек, зад всяко събитие и даже зад нашата сегашна криза действа основополагаща енергия, тайнствена и неописуема, която също е известна като извор, подхранващ всичко живо. Ние сме уверени, че тази безименна енергия също ще подейства в днешното време на хаос, за да ни помогне, да ни даде сили да преодолеем егоизма и да предприемем мерките, необходими за предотвратяването на катастрофата и създаването на възможност за съзидание и генериране на нови форми на съвместно съществуване, новаторски икономически модели, по-дълбок смисъл на живота и живот заедно.

Извод: това не е трагедия, а криза

В заключение бих искал официално да заявя, че съм дълбоко убеден в това, че сегашното положение не е трагедия, а криза. Трагедията има лош изход, нанасяйки вреда на Земята, но може да продължава и без нас. Кризата ни пречиства и ни заставя да растем и да търсим пътища за оцеляване, които са приемливи за всички живи форми, хората и Земята. Болката, която изпитваме сега – това не е предсмъртен хрип на умиращ човек, а болка на възраждане. До този момент ние в пълна мяра използвахме материалния капитал, който е краен и сега трябва да работим с духовния капитал, който е безкраен, доколкото ние притежаваме безкрайна способност да обичаме, да живеем заедно като братя и да проникваме в тайните на вселената и човешкото сърце.

Доколкото всички ние сме преселници от центъра на големите червени звезди, където са се сформирали елементите, от които сме съставени, е ясно, че ние сме били родени за да блестим, а не да страдаме. И ние отново ще заблестим, много се надявам на това, в мащабите на планетарна цивилизация, която в по-голяма степен уважава Майката Земя, включва в себе си всички народи, показва голяма солидарност с най-бедните, което е по-духовно и уважително с отчитане величието на вселената, и което донася повече щастие.
С това изказване започна нашата дискусия на тази много важна конференция, посветена на световната финансова и икономическа криза. Обозначавайки контекста за тези въпроси, аз искам особено да подчертая, че на нас ни предстои да се откажем от всички егоистични подходи, ако искаме да се възползваме от възможностите, които се разкриват във връзка с настоящата криза. Такива подходи могат само да водят до запазване на системата, която, както изглежда, е изгодна на малцинството и съвсем определено има катастрофални последствия за значително болшинство жители на планетата. Ние сме длъжни да се въоръжим със СОЛИДАРНОСТ и СЪТРУДНИЧЕСТВО, за да направим голям качествен скок към бъдеще в условия на мир и благополучие.

Позволете ми, братя и сестри, да завърша тази реч с обръщението на Светия Отец, Папа Бенедикт ХVІ по адрес на настоящата конференция:
“Аз призовавам всички участници в Конференцията, а също тези, върху които лежи отговорността за живота на обществото и съдбата на планетата, да проявят мъдрост и да действат в духа на човешката солидарност, за да може сегашната криза да открие възможност за отделяне на по-голямо внимание на достойнството на всеки човек и за поощряване на равното разпределение на властовите функции и ресурсите с отделяне на особено внимание на, за съжаление, растящото количество бедни хора.”

Много ви благодаря!

Няма коментари:

Публикуване на коментар