newscientist.com
Една нова и доста спорна хипотеза свързва огромните изригвания на лава, които съвпадат с няколко масови измирания на видове, с две изключително горещи образувания в мантията на дълбочина от 2800 км. Те са се появили преди 4,5 млрд. години, веднага след възникването на Земята. Ако хипотезата е вярна, те спорадично причиняват пробив на магма в кората на планетата, разливане на огромни океани от лава, отравяне на атмосферата и унищожаването на цели клони от дървото на живота.
Причините за масовото изчезване (включително позволилото на динозаврите да живеят дълго) все още са обект на ожесточени дебати. Няма съмнение, че астероидът, разбил се в Земята преди 65 милиона години, е поне отчасти отговорен за смъртта на гигантите на периода Креда. Но вулканичната хипотеза също не е умряла все още. Ерупциите тогава довели до покриване с лава на най-малко 100 000 км² и образуването на големи вулканични провинции - например, деканските трапи в Индия са създадени точно в момента, когато динозаврите са изчезнали.
Матю Майкъл Джексън от Бостънския университет (САЩ) и колегите му смятат, че са намерили източника на лава.
Повечето от мантията се е променила от тогава поради тектониката на плочите, но през последната година изследователите намират в базалтовата лава на Северния Атлантик (на 62 млн. години) съотношения на изотопите на хелий и хафний в оловото, които отразяват химията на мантията от началото на Земята. Впоследствие тези изотопни съотношения в оловото са били открити и в други скали от големи вулканични провинции. Това е указание, че тези образувания са с древен източник. Анализът показал, че отделилата ги мантия трябва да съдържа изобилие от радиоактивни топлоотделящи елементи. Това я прави изключително гореща, поради което са образувани големи количества от лава, изливаща се върху повърхността.
Древните резервоари все още може да съществуват. Сеизмично изследване разкри две необичайни площи в Африка и Тихия океан. Тронд Торсвик от Университета в Осло (Норвегия) и колегите му наскоро показаха, че повечето от лавовите резервоари са се формирали в момент, когато една от тези области е лежала под тях. Учените твърдият, че са открили доказателства за съществуването на стабилни свръхгорещи структури в мантията най-малко през последните 540 милиона години.
Герта Келер от Принстънския университет (САЩ) коментира: "Тази хипотеза поставя предизвикателства пред последните тридесет години на научни изследвания."Здравият разум, казва тя, показва, че големите вулканични провинции имат по-прозаична причина: формирането на млада мантия от субдукция (отдалечаване) на океанската кора."
Но Торсвик е ентусиазиран. След като е прекарал 10 години в събиране на доказателства, че двете петна мантия са стабилни в продължение на поне 540 милиона години, идеята, че те съдържат първична мантия е като "музика за ушите ми", казва той.
петък, 29 юли 2011 г.
сряда, 27 юли 2011 г.
Древни диаманти разказват за началото на дрейфа на континентите
geonews.ru
Изследователи от САЩ и Южна Африка се опитват да реконструират историята на геоложки миналото на Земята чрез анализ на изотопните съотношения на неодим и самарий в 4287 силикатни включения и анализ на изотопи на осмий и рений в 112 включения от сулфиди в диаманти. Тези древни диаманти са се издигнали до повърхността от вулкански изригвания, с дълбочина от 125-175 км, така че радиометричното определяне на възрастта им може да възстанови процесите, протекли в недрата на земната мантия при формирането на диамантите.
Обобщените данни, събрани от учените могат да определят, че значителна промяна в състава на минералите в капана на диаманти, започва преди около три милиарда години.По-древните включения представляват само передотитови минерали, основно съдържащи голямо количество гранат на хрома и никелов железен сулфид, които са останките от топенето на мантията на Земята в много ранен етап. Що се отнася до по-младите включения, те са главно еклогитови минерали. Еклогитите са метаморфни скали - еквивалент на базалт, образувани от частично стопяване на перидотитовата мантия. Базалтът образува океанската кора и долния слой на континенталната.
Възможни са две обяснения за наличието на еклогит: базалтовите скали на континенталната земната кора може да са станали еклогити, а след това да са се премести в долните слоеве или в резултат на тектонски промени, които се появяват при подпъхване, потъване и разтаняне на океанска кора в мантията. Според учените, най-вероятен е вторият сценарий, и ако тази версия се потвърди, то древните диаманти отбележи началото на съвременните тектонски двийения, които са довели до образуването на суперконтинентите.
Остава въпросът - какво е предшествало тектониката на плочите? Данните, получени чрез анализ на геоложки проби от Западна Гренландия и Южна Африка показват, че повече от три милиарда години се осъществява геоложко движение, но е възможно по-рано то да е било и под друга форма.
Вероятно в диаманти на повече от три милиарда години отсъстват еклогитови включения, защото дълбочинното движение на плочите все още не се е случило. За 3 милиарда години охлаждането на мантията е позволило образуването на големи по размер плочи, които от своя страна започват процес на разделяне и последващо събиране на континентални маси.
Изследователи от САЩ и Южна Африка се опитват да реконструират историята на геоложки миналото на Земята чрез анализ на изотопните съотношения на неодим и самарий в 4287 силикатни включения и анализ на изотопи на осмий и рений в 112 включения от сулфиди в диаманти. Тези древни диаманти са се издигнали до повърхността от вулкански изригвания, с дълбочина от 125-175 км, така че радиометричното определяне на възрастта им може да възстанови процесите, протекли в недрата на земната мантия при формирането на диамантите.
Обобщените данни, събрани от учените могат да определят, че значителна промяна в състава на минералите в капана на диаманти, започва преди около три милиарда години.По-древните включения представляват само передотитови минерали, основно съдържащи голямо количество гранат на хрома и никелов железен сулфид, които са останките от топенето на мантията на Земята в много ранен етап. Що се отнася до по-младите включения, те са главно еклогитови минерали. Еклогитите са метаморфни скали - еквивалент на базалт, образувани от частично стопяване на перидотитовата мантия. Базалтът образува океанската кора и долния слой на континенталната.
Възможни са две обяснения за наличието на еклогит: базалтовите скали на континенталната земната кора може да са станали еклогити, а след това да са се премести в долните слоеве или в резултат на тектонски промени, които се появяват при подпъхване, потъване и разтаняне на океанска кора в мантията. Според учените, най-вероятен е вторият сценарий, и ако тази версия се потвърди, то древните диаманти отбележи началото на съвременните тектонски двийения, които са довели до образуването на суперконтинентите.
Остава въпросът - какво е предшествало тектониката на плочите? Данните, получени чрез анализ на геоложки проби от Западна Гренландия и Южна Африка показват, че повече от три милиарда години се осъществява геоложко движение, но е възможно по-рано то да е било и под друга форма.
Вероятно в диаманти на повече от три милиарда години отсъстват еклогитови включения, защото дълбочинното движение на плочите все още не се е случило. За 3 милиарда години охлаждането на мантията е позволило образуването на големи по размер плочи, които от своя страна започват процес на разделяне и последващо събиране на континентални маси.
вторник, 26 юли 2011 г.
Диамантени доказателства за началото на сблъсъка на континентите
carnegiescience
Ювелирите се гнусят от примесите в диамантите, но те са златна мина за учените. Безопасно обвити в супер-твърд диамант, вкляченията не се променят - древни минерали, които разказват историята на далечното минало на Земята. Учените са анализирали данни от литературата на над 4000 от тези минерални включения, за да открият, че континентите са започнали цикъл на разпад, плаващи движения и сблъсък преди около 3 милиарда години. Изследването, публикувано в Science на 22 юли 2011 г., определя точно кога започва тoзи така наречен цикъл на Уилсън.
Водещият автор Стивън Шири от Департамента за земен магнетизъм в Институита Карнеги обяснява: "Цикълът на Уилсън е отговорен за растежа на континентална кора на Земята и на континенталните структури, които ние виждаме днес, за отваряне и затварияне на океанските басейни през времето, образуването на планините и разпределението на руди и други материали в земната кора. Но кога започва всичко е останало неуловимо до сега. Ние използвахме примеси, или включвания, съдържащи се в диаманти, защото те са перфектни капсули на времето от голяма дълбочина под континентите. Те предоставят информация за възрастта и химичния състав за период от повече от 3,5 милиарда години, която включва еволюцията на атмосферата, растежа на континенталната кора и началото на тектониката на плочите."
Съавторът и дългогодишен колега Стивън Ричардсън от Университета на Кейптаун добавя: "Това е удивително, че ние можем да използваме най-малките минерални зърна, че могат да бъдат анализирани, за да разкрием произхода на някои от най-големите геоложки характеристики на Земята."
Най-големите диаманти идват от кратоните (най-древните образувания в континенталните интериори, които имат дълбоки корени мантия или килове), около които се събира постепенно млад континентален материал. Кратоните съдържат най-старите скали на планетата и килове им се простират в мантията на повече от 200 м, където натискът е достатъчно високи, но температурите са достатъчно ниски, за да се формират диаманти и да се съхраняват в продължение на милиарди години. Диамантите са пристигнали на повърхността като случайни пътници по време на вулканични изригвания на дълбока магма, която затвърдява в скали, наречен кимберлити. Включенията в диамантите са от две основни разновидности: перидотити и еклогити. Перидотит е най-разпространената скална разновидност в горната мантия, докато еклогит като цяло е скала, останала от океанската кора, рециклирана в мантията при потъването на тектонските плочи.
Шири и Ричардсън, използвайки собствената си работа с други съвместни изследвания, публикувани в над 20 документа за 25-годишен период, преразглеждат данните за повече от 4000 включвания на силикати (най-разпространените на Земята минерали) и повече от 100 включения от сероводород в пет древни континента. Разгледани са най-важните аспекти за времето, когато включенията са били капсулирани и свързаните с техния състав тенденции. Композициите варират и зависят от геохимичните обработки, които предшествениците на компонентите са претърпели, преди те да бъдат капсулирани.
До момента са използвани две системи за сравнение на включения: рений, осмий и самарий-неодимови техники. И двете разчитат на природни изотопи, които се разпадат извънредно бавно, но дават предсказуеми продукти от едно разпадане на всеки десет години, по скалата на които включенията са отлични атомните часовници за определяне на абсолютната възраст.
Изследователите открили, че преди 3,2 милиарда години се формират само диаманти с перидотитови композиции, но преди 3 милиарда години еклогитовите диаманти започват да доминират. "Най-простото обяснение е, че тази промяна идва от първоначалната отдалеченост на една тектонска плоча от друга. Когато континентите започват да се сблъскват, подобно на суперконтиненталния цикъл днес, последователността от надигания и сблъсък води до залавянето на еклогити от субконтиненталния кил в мантията заедно с течности, които са необходими, за да се образуват диаманти", отбеляза Шири. "Този преход бележи началото на цикъла на Уилсън за тектониката на плочите," заключава Ричардсън.
Ювелирите се гнусят от примесите в диамантите, но те са златна мина за учените. Безопасно обвити в супер-твърд диамант, вкляченията не се променят - древни минерали, които разказват историята на далечното минало на Земята. Учените са анализирали данни от литературата на над 4000 от тези минерални включения, за да открият, че континентите са започнали цикъл на разпад, плаващи движения и сблъсък преди около 3 милиарда години. Изследването, публикувано в Science на 22 юли 2011 г., определя точно кога започва тoзи така наречен цикъл на Уилсън.
Водещият автор Стивън Шири от Департамента за земен магнетизъм в Институита Карнеги обяснява: "Цикълът на Уилсън е отговорен за растежа на континентална кора на Земята и на континенталните структури, които ние виждаме днес, за отваряне и затварияне на океанските басейни през времето, образуването на планините и разпределението на руди и други материали в земната кора. Но кога започва всичко е останало неуловимо до сега. Ние използвахме примеси, или включвания, съдържащи се в диаманти, защото те са перфектни капсули на времето от голяма дълбочина под континентите. Те предоставят информация за възрастта и химичния състав за период от повече от 3,5 милиарда години, която включва еволюцията на атмосферата, растежа на континенталната кора и началото на тектониката на плочите."
Съавторът и дългогодишен колега Стивън Ричардсън от Университета на Кейптаун добавя: "Това е удивително, че ние можем да използваме най-малките минерални зърна, че могат да бъдат анализирани, за да разкрием произхода на някои от най-големите геоложки характеристики на Земята."
Най-големите диаманти идват от кратоните (най-древните образувания в континенталните интериори, които имат дълбоки корени мантия или килове), около които се събира постепенно млад континентален материал. Кратоните съдържат най-старите скали на планетата и килове им се простират в мантията на повече от 200 м, където натискът е достатъчно високи, но температурите са достатъчно ниски, за да се формират диаманти и да се съхраняват в продължение на милиарди години. Диамантите са пристигнали на повърхността като случайни пътници по време на вулканични изригвания на дълбока магма, която затвърдява в скали, наречен кимберлити. Включенията в диамантите са от две основни разновидности: перидотити и еклогити. Перидотит е най-разпространената скална разновидност в горната мантия, докато еклогит като цяло е скала, останала от океанската кора, рециклирана в мантията при потъването на тектонските плочи.
Шири и Ричардсън, използвайки собствената си работа с други съвместни изследвания, публикувани в над 20 документа за 25-годишен период, преразглеждат данните за повече от 4000 включвания на силикати (най-разпространените на Земята минерали) и повече от 100 включения от сероводород в пет древни континента. Разгледани са най-важните аспекти за времето, когато включенията са били капсулирани и свързаните с техния състав тенденции. Композициите варират и зависят от геохимичните обработки, които предшествениците на компонентите са претърпели, преди те да бъдат капсулирани.
До момента са използвани две системи за сравнение на включения: рений, осмий и самарий-неодимови техники. И двете разчитат на природни изотопи, които се разпадат извънредно бавно, но дават предсказуеми продукти от едно разпадане на всеки десет години, по скалата на които включенията са отлични атомните часовници за определяне на абсолютната възраст.
Изследователите открили, че преди 3,2 милиарда години се формират само диаманти с перидотитови композиции, но преди 3 милиарда години еклогитовите диаманти започват да доминират. "Най-простото обяснение е, че тази промяна идва от първоначалната отдалеченост на една тектонска плоча от друга. Когато континентите започват да се сблъскват, подобно на суперконтиненталния цикъл днес, последователността от надигания и сблъсък води до залавянето на еклогити от субконтиненталния кил в мантията заедно с течности, които са необходими, за да се образуват диаманти", отбеляза Шири. "Този преход бележи началото на цикъла на Уилсън за тектониката на плочите," заключава Ричардсън.
понеделник, 18 юли 2011 г.
Експедиция в Черно море потвърди тезата за всемирния потоп
Международна експедиция доказа, че преди около 8000 години в Черно море е имало потоп. Воденият от един от най-известните океанолози в света - проф. Уилям Райън, екип разкри стара брегова линия, разположена на дълбочина между 90 и 100 метра. Там е бил брегът на древното сладководно езеро. Експедицията е част от проекта „Древните брегове на Черно море и условията за човешко присъствие“, разработен от проф. Петко Димитров от Института по океанология във Варна.(прочети цялата статия)
събота, 9 юли 2011 г.
Най-големия форум за геотехническо и тунелно строителство
Първа международна конференция за геотехническо и тунелно строителство "Geo Projects 2011" ще се състои през октомври в София. Това ще е най-големият форум, посветен на геотехническото и тунелното строителство, провеждан в България.
Управителят на асоциацията доц. д-р инж. Виктор Ташев и председателят на УС инж. Валентин Трашлиев съобщиха подробности за форума.
Организатор на мащабното събитие е Българска асоциация за геотехническо и тунелно строителство (БАГТС). Чрез конференцията БАГТС ще отбележи първата си годишнина.
По време на двудневния форум професионалисти от цял свят ще обсъдят проблемите, пред които е изправен бранша и ще обменят опит за преодоляването им. Тематично конференцията ще бъде разделена на две части - геотехническо и тунелно строителство.
Управителят на асоциацията доц. д-р инж. Виктор Ташев и председателят на УС инж. Валентин Трашлиев съобщиха подробности за форума.
Организатор на мащабното събитие е Българска асоциация за геотехническо и тунелно строителство (БАГТС). Чрез конференцията БАГТС ще отбележи първата си годишнина.
По време на двудневния форум професионалисти от цял свят ще обсъдят проблемите, пред които е изправен бранша и ще обменят опит за преодоляването им. Тематично конференцията ще бъде разделена на две части - геотехническо и тунелно строителство.
сряда, 6 юли 2011 г.
Исландският вулкан Хекла е „готов да изригне” обяви геофизик
Един от най-опасните исландски вулкани, Хекла, изглежда готов да изригне, като измервателните инструменти показват вероятно раздвижване на магмата, съобщи исландски геофизик, предаде АФП.
„Активността около Хекла е необичайна през последните два или три дни, като са се активизирали пет много прецизни измервателни уреда около вулкана”, заяви експертът от Исландския университет Пал Ейнарсон, допълвайки, че въпреки че данните не гарантират незабавен взрив, „вулканът е готов да изригне”.
Изригвания на ислянски вулкани изхвърлиха огромни количества пепел в атмосферата на два пъти през последните две години, блокирайки въздушния трафик над големи части от Европа.
„Активността около Хекла е необичайна през последните два или три дни, като са се активизирали пет много прецизни измервателни уреда около вулкана”, заяви експертът от Исландския университет Пал Ейнарсон, допълвайки, че въпреки че данните не гарантират незабавен взрив, „вулканът е готов да изригне”.
Изригвания на ислянски вулкани изхвърлиха огромни количества пепел в атмосферата на два пъти през последните две години, блокирайки въздушния трафик над големи части от Европа.
Абонамент за:
Публикации (Atom)