darikfinance.bg
Има ли газ под българското Черно море? Засега повечето сондажи се оказват разочароващи. Открити са само няколко находища, подходящи за индустриален добив, но всички те са сравнително малки. До момента най-голям успех в това отношение има шотландската компания Melrose resources. През тази година дружеството ще продаде на българския пазар около 360 млн. куб.м. газ, на средна цена от близо 291 долара за 1000 куб.м. В същото време Газпром продава суровината на България на цени над 420 долара.
Melrose вече задоволява повече от 10% от вътрешното потребление на газ в България. Тоест на страната ни не са необходими огромни находища, за да диверсифицира руския монопол. А такива най-вероятно и няма. Базираната в Единбург компания за добив на нефт и газ вече се отказа от блок от находището Галата в западната част на Черно море, но продължава проучванията в търсене на още залежи.
Количеството природен газ край самата Каварна не е голямо, но заедно с двете други находища наблизо - Калиакра и Каварна Изток - по предварителни оценки има общо 3 млрд. куб. м природен газ. Този обем се разглежда като минимален за индустриална експлоатация.
През миналата седмица премиерът Бойко Борисов обяви, че „имаме залежи на конвенционален газ“, което даде повод за серия от спекулации, за това, къде и колко големи са залежите.
А икономическият министър Делян Добрев подхрани спекулациите, като обяви, че се очаква да бъдат доказани големи залежи в Черно море, близо до границата с Румъния.
Като вероятни източници на газ се посочват и находищата край селата Девенци и Бутан в северозападна България. Първото е проучено от американската компания ТransAtlantic Petroleum, според която в него има около 5.5 млрд. куб. м природен газ. Но 4 години след обявяването на залежите, все още находището не е отдадено на концесия и добив не е започнат. Междувременно ТransAtlantic продаде бизнеса си в България на Direct Petroleum Exploration за 2 млн. долара в брой и близо 9 млн. обикновени акции.
Данните за залежите край село Бутан изглеждат по-достоверни. Находището се проучва дълги години и дава доказателства за своята перспективност. Даже е построен промишлен газопровод, който го свързва с инсталациите на рафинерията Плама в Плевен.
Но очакванията от черноморския шелф са далеч по-големи. В румънски води, само на 20 км. от северната граница на блок „Хан Аспарух“, бяха открити значителни потенциални залежи от газ.
Въпросът е дали подобни залежи има и под българското Черноморие? Черно море се състои от два басейна, образувани от северната част на океана Тетис. Двата басейна се обединяват през плиоцена. Анализ, чрез газова хроматография на въглеродни изотопи на нефт в скални екстракти, извадени от черноморското дъно показва, че залежите на изкопаеми горива в района датират след еоцена /56-34 млн. г. пр. Хр./
В български води, основните залежи са свързани с развитието на басейна на Камчия и с формирането на екстензионни структури при свързването на двата басейна на Черно море. Изкопаемите горива са получени от богати на водорасли коралови колонии, погребани под черноморското дъно край североизточното крайбрежие на България.
Първите сеизмични проучвания за залежи от изкопаеми горива край българския бряг са извършени край Тюленово през 60-те години на миналия век. До 1968 г. руснаците изследват почти цялото българско крайбрежие с дълбочина на водата до 100 метра. През 80-те години, две съветски сонди са разположени край нос Калиакра, където на 2600 метра под морското дъно са открити залежи от газ.
След падането на комунизма, проучванията за газ във водите край северните български брегове, се продължават от Texaco и OMV. Двете компании не откриват индустриални залежи и спират сондажите.
През 1995 г. с надеждата да попадне на голямо газово находище в района идва канадско-ирландската MMS Petroleum Services. Но въпросното находище така и не е намерено.
Какво дава надежди за наличието на големи залежи от газ? Дъното под дълбоките води на изток от Тюленово остава до голяма степен непроучено. В началото на тази година обаче сондажен кораб на ExxonMobil откри находище, което по предварителни /недоказани/ прогнози съдържа между 42 и 84 милиарда кубически метра газ. Залежите се намират под около 2 километра скали и един километър вода, което ще оскъпи добива. Въпросният сондаж е направен в блок Нептун, граничещ с българските териториални води.
Дали обаче запасите във въпросното находище ще бъдат доказани, е въпрос на бъдещи проучвания, които ще отнемат още най-малко три години. От Petrom – съвместното дружество между OMV и ExxonMobil, което държи концесията за блок Нептун, заявиха, че е твърде рано да се определи дали находището ще се окаже „търговски жизнеспособно“.
"Ако следващите сондажи потвърдят техническата осъществимост на търговски добив на природен газ от блок Нептун, кумулативната стойност на необходимите инвестиции за фазите на проучване и разработване би достигнала няколко милиарда щатски долара и добивът ще стартира най-рано след около 10 години," се казва в комюникето на Petrom.
На този фон изказванията на премиера и икономическия министър на България изглеждат малко прибързани. Дори наистина да бъде открито голямо газово находище в български води, то стартирането на добива ще отнеме много време. При такъв сценарий българският газ ще потече по мрежата на страната най-рано след 15 години.
Изобилие от газ и нефт е мечта на всеки политик по света, защото експлоатацията на природните ресурси дава достъп до лесни пари. Но проблемите на българската икономика няма да бъдат решени с доставки на газ и нефт, а с реформи.
За материала са използвани статии от чужди медии, доклади на БАН и проучването на Американската асоциация на петролните инженери: „Regional and Petroleum Geology of the Black Sea and Surrounding area”.
Николай Киров
