Музеят "Земята и хората" отново отвори врати

Почти напълно унищожен от бурята преди близо 3 месеца, стъкленият покрив на музея „Земята и хората“ в София вече е възстановен. Бяха подменени около 300 кв. метра от оберлихта.

Поради опасността за посетителите музеят беше принудително затворен след бурята с разрушителна градушка на 8 юли 2014 г.

Недостигащите средства за ремонта на покрива бяха дарени от Робърт Линдеман-Берк - управляващ съдружник в Кварцверке ООД и председател на Надзорния съвет на „Каолин“ АД.

„За нас това е въпрос на принцип и то не само, защото музеят е свързан с нашия бранш, но и защото той бива посещаван от много деца и младежи, които чрез него развиват интерес към геологията и минното дело.‘‘ – споделя г-н Линдеман-Берк.

Лятна школа по минералогия и геология

Национален Институт за Младежта към Фондацията "Миню Балкански" ви
предлага неповторима възможност в рамките на 5 дни (от 25-ти август до 30-ти август) да вземете участие в Лятна школа по минералогия и геология.

Всеки от вас, който се интересува от колоритното царство на минералите, 

скалните образувания и иска да научи повече за геоложката история на Земята по време на лятната ваканция, ще има уникалната възможност да го направи под ръководството на дългогодишни музейни специалисти. Те ще ви помогнат да опознаете незабелеязвания свят на минералите около нас – в природата, вкъщи, в нашето ежедневие. Ще се запознаете с техните кристални форми, физични свойства – цвят, цепителност, твърдост, магнитност, луминесценция и начин на образуване.

Ще можете навлезете приказната атмосфера на скъпоценните камъни и феноменалните гигантски кристали от гостуващата изложба на Национален музей „Земята и хората”, гр. София. Ще се научите да разпознавате основните видове скали, изграждащи земната кора и ще разберете причините за образуването на геоложките обекти.

Предвижда се провеждането на различни образователни игри, демонстрации, прожектиране на тематични документални филми, геоложки екскурзии в района със събиране на минерални и скални образци, посещение на археологически музеи в Стара Загора.
Фондацията "Миню Балкански" е основана от семейството на професор Минко Балкански и носи името на баща му Миню. Седалището на организацията се намира в село Оряховица, област Стара Загора, в старата семейна къща.
Организацията си поставя следните цели:
Образование
Обучение на преподаватели, които да ръководят най-талантливите ученици с цел постигане на високи резултати на международните състезания. Целта е тези усилия да допринесат в дългосрочен план за изграждането на висококвалифицирани и силно конкурентоспособни кадри.
Култура
Откриване и подпомагане на развитието на изключителни български таланти в областта на изкуството. На младите таланти се дава възможността да се срещнат с първата си публика.
Гражданско общество
Въвеждане в училищата на предмет "морал, етика и гражданско образование".

В Аржентина откриха останки на най-големия познат до момента динозавър

vesti.bg
Аржентински палеонтолози съобщиха, че са открити останки на най-големия познат до момента динозавър.

Той тежи повече от 100 т, тоест колкото 14 слона, съобщи АФП.

Става дума за „най-големия познат екземпляр, живял преди най-малко 90 милиона години“, съобщи за местната преса Рубен Кунео, директор на музей по палеонтология в южната част на Патагония.

Останките били намерени случайно през 2013 г. от човек в селскостопанска зона, намираща се в провинция Чубут, на 1300 км от Буенос Айрес.

Тревопасният динозавър е бил дълъг около 40 метра от главата до опашката и висок колкото седеметажна сграда.

В България са проучени запасите на 166 вида подземни богатства

vesti.bg

В страната са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите на общо 166 вида подземни богатства - седем енергийни суровини, 12 вида метални и 79 вида неметални полезни изкопаеми, 68 вида скално-облицовъчни и строителни материали. Правителството одобри изготвения от Министерството на икономиката и енергетиката Национален баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства в Република България към 1 април 2014 г.

В документа е направен сравнителен анализ за състоянието на количеството и качеството на запасите и ресурсите към началото на миналата и на тази година, отбелязани са измененията, допуснатите експлоатационни загуби, увеличението и/или намалението на запасите и ресурсите в резултат на проучване, преизчисление и преоценка. Това съобщи пресслужбата на кабинета.

В страната са проучени, утвърдени и заведени на отчет запасите и ресурсите на общо 166 вида подземни богатства - седем енергийни суровини (твърди горива, нефт, газ и кондензат), 12 вида метални (руди) и 79 вида неметални (индустриални минерали) полезни изкопаеми, 68 вида скално-облицовъчни и строителни материали.

Анализът показва, че настъпилите през 2013 г. абсолютни изменения в количеството и качеството на наличните запаси и ресурси на находищата на подземни богатства като цяло са в границите на заложените стойности в съгласуваните и утвърдени работни проекти.

Обезпечеността на страната със запаси и ресурси, разчетена въз основа на осъществения през годината добив (без нефта и природния газ), е достатъчна при сегашните потребности от различните видове подземни богатства.

Микроби са предизвикали най-голямото изчезване на видове на Земята

sinoptik.bg

Досега учените считаха, че почти пълното унищожаване на живота в края на пермския период се е дължало на отделянето на въглеродни газове вследствие на гигантско и продължително вулканско изригване в района на Сибир. Изследователи от МТИ оборват тази теза.

Микроби, произвеждащи метан, са предизвикали най-голямото изчезване на видове на Земята преди 252 милиона години, установи американско изследване, цитирано от Ройтерс и Франс прес. Това се е случило много преди появата на динозаврите на нашата планета.

Този нов сценарий, който се основава на обширен анализ на фосили, разкрива, че микроорганизми, наречени метаносарцини, са се възпроизвели по лавинообразен начин в океаните.

Така те са отделили огромни количества метан, виновен за изчезването в онзи период на около 90 процента от живите видове.

Газът се е разпространил в атмосферата. Климатът и химичният състав на океаните са се променили.

Новата хипотеза, застъпена от учените от Масачузетския технологичен институт (МТИ), посочва и никела като виновник за експлозивното възпроизводство на метаноотделящите микроорганизми. Той попаднал в океаните благодарение на големите вулканскни изригвания в края на пермския период.

Учените имат геохимични доказателства за експоненциалното увеличаване на концентрацията на въглероден диоксид в океаните преди 252 милиона години.

От този период съществуват и генетични индикации за биологични промени в метаносарцините, които им позволили да отделят големи количества метан, използвайки въглеродния диоксид от океаните.

Екипът от Масачузетския технологичен институт събрал доказателства и за внезапното натрупване на никел в седиментните слоеве от този период, стимулирал бактериите.

Въглеродните залежи показват, че по времето на голямото изчезване на видове е имало ръст на два газа, съдържащи въглерод - въглероден диоксид и метан.

Досега учените считаха, че почти пълното унищожаване на живота в края на пермския период се е дължало на отделянето на въглеродни газове вследствие на гигантско и продължително вулканско изригване в района на Сибир. Но изследователите от МТИ оборват тази теза, като изтъкват, че то не е било достатъчно за произвеждането на всички количества въглерод, открити в седиментите.

Първите животни са наситили океаните с кислород

vesti.bg

"Нашият модел показва, че първите животни не само че не са били пасивен отговор на покачващ се атмосферен кислород, но са били активни агенти, наситили с кислород океана преди 600 милиона години", твърдят учени.

Първите животни са наситили океаните с кислород, твърдят британски учени, оборвайки възприетото схващане, че кислородът в атмосферата и океаните е бил предпоставка за еволюцията на сложни организми, съобщи "Сайънс дейли“.

Euplectella aspergillum е дълбокоокеанска гъба (Sponge) със силикатен скелет

За изследването си екип от университета на Ексетър използва резултатите на датски учени, които откриха неотдавна, че морските гъби - първите многоклетъчни организми, са имали нужда от съвсем малко количество кислород.

"В повърхностните води на океана е имало достатъчно кислород 1,5 милиарда години преди да еволюират първите животни, но тъмните дълбини са останали без този газ. Според нас еволюцията на първите животни може да е изиграла ключова роля в насищането на дълбоките води с кислород. Това, от своя страна, е улеснило еволюцията на по-сложни и подвижни животни."

Учените разглеждат механизми, с които океанските дълбини може да са се наситили с кислород през неопротерозоя (преди 1000 до 542 милиона години), без да е необходимо увеличаване на атмосферния кислород.

Ключов за определяне на нивата на кислорода на големи дълбочини в океана е балансът между образуващото се и използвано количество. Там дефицит на кислород настъпва при потъване на мъртва органична материя. Според британските учени първите животни са намалили постъплението на органична материя както пряко, така и непряко.

Морските гъби се хранят като изпомпват вода с телата си и филтрират малки частици органична материя от нея. Така те помагат да се наситят с кислород водите, в които живеят. Те естествено подбират по-големия фитопланктон - малките растения, които потъват по-бързо и така се намалява недостигът на кислород на дълбочина.

Като насищат повече дълбоки води с кислород, първите филтриращи животни увеличават и изчерпването на фосфора - основна хранителна съставка. Така се намалява продуктивността на цялата океанска екосистема, намалява се търсенето на кислород и водата се насища повече с него.

По-богатите на кислород води създават идеални условия за еволюиране на по-мобилни животни. Така се появяват и първите хищници и това е началото на съвременната морска биосфера.

"Нашият модел показва, че първите животни не само че не са били пасивен отговор на покачващ се атмосферен кислород, но са били активни агенти, наситили с кислород океана преди 600 милиона години", каза проф. Лентън от екипа.

Не е съвсем ясно дали морските гъби са най-ранните животни. Едно проучване в края на 2013 година предложи групата Ctenophora  (гребенести) за по-ранна от гъбите. Важно е да се разбере дали Ctenophora също могат да оцелеят с малко кислород.

Учени изготвиха първата геоложка карта на Ганимед

kaldata.com Картите са най-важният документ, с който човечеството доказва, че вече е опознало дадено място. С настъпването ни към Космоса ще започнем да обогатяваме световния картографски архив с нови "документи", разкриващи природата на останалите небесни тела в Слънчевата система. Наскоро към този архив бе добавена и първата геоложка карта на Ганимед - един от спътниците на Юпитер.

Картата, съставена от изследователите към Геоложкия топографски институт на Съединените щати, вече може да се види от всеки човек в сайта им. PDF файлът може да бъде изтеглен и разпечатан в голям формат - идеален подарък за деца или възрастни запалени по астрономията.

Картата е била изготвена с помощта на изображения заснети в рамките на проекта "Вояджър", както и на по-скорошната мисия "Галилео". Учените са определели приблизителната възраст на скалите на Ганимед по същия начин, по който са го правили винаги и на Земята - с анализиране на самите скали и най-вече на това кои скали са се врязали в други. Този метод помага на изследователите да разберат кой скален нанос е бил създаден първи и кой - след това.

Изследователите на Ганимед смятат, че в геоложката история на спътника има три големи периода, които те са нарекли Гилгамешки, Харпагашки и Никълсънски. Най-старият период се отличава със създаването на многобройни кратери, средният - с динамична тектонска активност, а най-младият - с липса на значителна активност.

Вижте повече