Келтската столица Тиле може би се крие край Стара Загора

iNews.bg
Днес ще ви разкажем за експедицията "Преоткрий България" и за едно малко известно, но пък много атрактивно място у нас - град Николаево в Старозагорска област. Под руините на средновековна крепост край града може би се крие древната келтска столица Тиле. Вижте разказа на Евгени Димитров, свързан с това предположение на археолозите.

Малко след пресконференцията на Експедиция "Преоткрий България” през лятото, получих препратено от професор Валерия Фол електронно писмо, с необичайна теза, предложена от инженер-метролог. В писмото си той разказваше как чрез съчатение на топографски, картографски и семиотични методи, работейки и с исторически извори, е успял да стигне до предположението, че древната келтска столица Тиле се намира под руините на опасаното с три реда стени средновековно военно укрепление до старозагорският град Николаево.

Подкарах Каптивата към Стара Загора и първата ни среща с инж. Димитър Димитров ме наведе на мисълта, че в тази история има нещо наистина интересно. В професията си журналистът често се среща с многобройни жадни за слава екземпляри, и има своите начини да ги разпознава отдалече. Инженерът обаче не изглеждаше да е от тях. С прецизността, с която в работата си замерва уредбите по газостанциите, той започна да ми разказва как е стигнал до идеята.

Любовта си към историята е наследил от родителите си, учители и страстни събирачи на историческа литература. От малък се интересувал от миналото на родния си край и упорито разнищвал всякакви теми и въпроси. Може би не всички от вас знаят, че на територията на България в древността са живеели келти и са имали свое царство.

В периода от 278 до 213 г. пр. Хр. по долината на река Тунджа те обединили под своята власт сродни племена (трокми, толистобогии, тектосаги и етосаги), кото не последвали другите келти в малоазийските им походи през 278 г. пр. Хр. Древногръцкият историк Полибий пише за келтите във "Всеобща история”: "Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица”. Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово.

Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи. През цялото това време обаче траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкали обратно келтите от завладените територии. През 214-213 г. пр. Хр. те си върнали и последната крепост на келтите – столицата на цар Кавар, древният град Тиле.

Оттогава учените не са определили с точност местоположението на древната келстка столица. Някои я пращат към Кабиле край Ямбол, други чак на юг от Одрин, но все още няма сигурни данни за нахождението и.

Изучавайки различни официални издания на древни карти, в много от тях инж. Димитров намира топонима "Тиле” в източната част на подбалканското поле, понякога посочен с въпросителна, понякога направо нанесен на едно и също място. Мястото приблизително съвпада с хълмовете, на които се намира средновековното военно укрепление до село Николаево.

Откритието го ентусиазира да търси и други "сламки” за потвърждение. Тракийският топоним "Тиле, Τυλίς”, който точно съответства на гръцкото наречие "τυλιχτός -увит, обвит”. Трите пълноводни по това време реки Тунджа, Радова и Лазова буквално се увиват около хълмовете и ги ограждат отвякъде с вода. Всъщност келтите завладяват вече съществуващо тракийско селище, но не променят името му, което вероятно им звучи познато. И до днес в Централна Франция има малък град с името Tulle, а един от притоците на река Рона при Дижон се нарича Tille.

Поречието на Рона, според Херодот, е прародина на келтите. Друг логичен довод в подкрепа на предположението на инж. Димитров е, че крепостта отстоява на равни разстояния от границите на келтското царство, и оттам контролът върху тях би бил най-лесен. До трети век пр.Хр. Тунджа е плавателна до това място и позволява достъп и по вода. По върховете на двата по-ниски хълма Димитров открива вероятни каменни насипи от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие.

На Изток се намира най-високият хълм, Дебелец, върху който се откриват руините от късноантичното и средновековно военно укрепление. То все още носи безличното наименование Асара (от турски "Хисар” - крепост), и е построено през VI век. През 1985 година археологът Стефан Лисицов прави първоначалните теренни проучвания и оттогава на крепостта неуморно ровят само иманяри от всякакъв калибър. Само за период от една седмица по време на посещенията на експедицията ни там, видяхме иманярските ями да се увеличават с две, и то немалки.

По-късно укреплението става българско, и инж. Димитров предполага, че точно за него говори придворният византийски поет Мануил Фил (1270-1350 г.) при похода на византийския пълководец Михаил Глава Тархани срещу отрядите на българския цар Ивайло – "Червезица е свидетел за Твърдица, Мъглиж пък е съсвидтел с Крън”. Крепостта Червезица може и да е била изградена от камъните на древната келтска столица Тиле.
Екипът на Експедиция "Преоткрий България” е наясно, че даже и да се стигне до нови разкопки, (мисия почти невъзможна в кризата) трябва да се открие минимум някакъв надпис, който да увери учените, че това е келтската столица Тиле. Но също така искаме да покажем, че богатата история по българските земи не е със затворени страници, и може да ни поднесе нови изненади. Готови сме да изслушаме и други мнения по темата.

А ето и какво събужда интереса на Евгени Димитров:

Разказът на инж. Димитър Димитров: Анализът на картите ни води към столицата на келтите

От прегледаните 65 карти с изображение на Северна Тракия в 11 открих топонима "Тилè” в източната част на подбалканското поле, изписан с латински или гръцки букви, без точно посочване на мястото му, а в 7 карти открих означени селища в района, ограничен от днешните градове Николаево, Гурково и Твърдица.

Използвах технически метод, базиран на линейни и ъглови измервания, който дават възможност да бъде определено точното местоположение на обект от старата карта върху актуалната карта на района. Този метод дава точното място на съответния обект с неопределеност от 1.5 до 3.5 км. според датировката, мащаба и формата на старите карти.

Чрез този метод открих, че в деветата карта на Европа от Клавдий Птоломей (71-150г.), преиздадена през 1478г. в Западна Европа има означено селище, изписано като "Cialla” на латински език, което, пренесено върху актуалната карта, съвпада с останките на север от гр. Николаево в рамките на посочената неопределеност.

Единствено в карта на римските провинции по долното течение на река Дунав, издадена в края на ХІХ век в Германия, открих топонима "Tyle ?” с напълно точно означеното му място. То съвпада изцяло с останките върху двата по-ниски хълма непосредствено на север от гр. Николаево. Въпреки че мястото е точно означено, след названието на топонима е поставен въпросителен знак.

Издадените в Германия карти на античния свят в края на ХІХ век възстановяват римската картографска традиция върху актуална и модерна основа. По времето на римското нашествие древният Тилè е в развалини. Името не е забравено, но мястото му се идентифицира трудно. Затова германските картографи от края на ХІХ век по примера на римските картографи, когато отбелязват Тилè върху картите, го правят точно в този район и винаги с въпросителна след него.

Професор Валерия Фол: Загадки от миналото

Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на нашата територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култури.

Преди десетина дни излезе от печат сборникът "В търсене на келската столица Тиле в Тракия (ІІІ в. пр. Хр.)” (на английски език, съставител доц. д-р Людмил Вагалински). Репроблематизират се различни аспекти от трако-келтските отношения от времето на около 60 годишното присъствие на келтите в Тракия през 3 в. пр. Хр. М. Манов разглежда отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле – някъде в южните склонове на Странджа, т.е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., и предлага нова – връх Арковна край едноименното село в Североизточна България. Всъщност, докато не бъдат открити ясни доказателства (най-сигурното е надпис), то всяко предположение ще бъда в сферата на хипотезата.

Пътят по р. Тунджа е най-прекият за движение от южното Подбалкание към Бизантиум и обратно, в монетарницата на Кабиле са сечени монети на Кавар, последните изследвания показват, че траките и келтите не са били в непрекъснат конфликт, както най-често си представят повечето хора, и са живеели и в икономическо и политическо сътрудничество.

Хората са произлезли от рибите

cross-bg.net
Колкото и нереалистично да звучи предположението, че хората са произлезли от рибите, доказателства за тази теза могат да бъдат наблюдавани както при изследването на фосили, така и при по-внимателен поглед над собствените ни тела, предава Би Би Си.

Човешкото лице е най-експресивната част от човешкото тяло - то казва на света как се чувстваш, кой си ти, както и от къде произлизаш. Въпреки че няма две напълно идентични човешки лица, голяма част от характеристиките са сходни - две очи, нос, уста, както и вдлъбнатина над горната устна.

Именно тази вдлъбнатина, на която едва ли някой обръща внимание поради липсата на конкретна функция, е доказателството за нашето "рибешко" минало и съдържа информация за първоначалните етапи от развитието на лицата ни.

Човешкото лице се оформя в утробата през първите 2 месеца от развитието. Човешките очи се формират отстрани на черепа, както е при рибите, приближавайки се с течение на времето към центъра на лицето. Ноздрите, както и средната част от човешката устна се смъкват от горната част на главата. Тези етапи от развитието на човешкия ембрион приличат поразително много на етапите на ембрионите на други бозайници и птици, които са произлезли от рибите.

Би Би Си: Шимпанзетата използват 66 жеста за комуникация

focus-news.net
Дивите шимпанзета използват 66 различни жеста, за да комуникират един с друг, съобщават учени, цитирани от Би Би Си.

Екип експерти от университета Сейнт Андрюс в Шотландия е заснел група животни, за да заснеме техния „репертоар от жестове”.

Учените са анализирали 120 часа записи на взаимодействия между шимпанзетата, търсейки знаци, че животните умишлено си подават сигнали.

Според предишни проучвания шимпанзетата разполагат с набор от около 30 различни жеста.