петък, 6 май 2011 г.

Келтската столица Тиле може би се крие край Стара Загора

iNews.bg
Днес ще ви разкажем за експедицията "Преоткрий България" и за едно малко известно, но пък много атрактивно място у нас - град Николаево в Старозагорска област. Под руините на средновековна крепост край града може би се крие древната келтска столица Тиле. Вижте разказа на Евгени Димитров, свързан с това предположение на археолозите.

Малко след пресконференцията на Експедиция "Преоткрий България” през лятото, получих препратено от професор Валерия Фол електронно писмо, с необичайна теза, предложена от инженер-метролог. В писмото си той разказваше как чрез съчатение на топографски, картографски и семиотични методи, работейки и с исторически извори, е успял да стигне до предположението, че древната келтска столица Тиле се намира под руините на опасаното с три реда стени средновековно военно укрепление до старозагорският град Николаево.

Подкарах Каптивата към Стара Загора и първата ни среща с инж. Димитър Димитров ме наведе на мисълта, че в тази история има нещо наистина интересно. В професията си журналистът често се среща с многобройни жадни за слава екземпляри, и има своите начини да ги разпознава отдалече. Инженерът обаче не изглеждаше да е от тях. С прецизността, с която в работата си замерва уредбите по газостанциите, той започна да ми разказва как е стигнал до идеята.

Любовта си към историята е наследил от родителите си, учители и страстни събирачи на историческа литература. От малък се интересувал от миналото на родния си край и упорито разнищвал всякакви теми и въпроси. Може би не всички от вас знаят, че на територията на България в древността са живеели келти и са имали свое царство.

В периода от 278 до 213 г. пр. Хр. по долината на река Тунджа те обединили под своята власт сродни племена (трокми, толистобогии, тектосаги и етосаги), кото не последвали другите келти в малоазийските им походи през 278 г. пр. Хр. Древногръцкият историк Полибий пише за келтите във "Всеобща история”: "Келтите, отървали се от опасността при Делфи, не се прехвърлили в Мала Азия, ами като си харесали местността около Византион, сразили траките и превърнали Тиле в своя столица”. Последният келтски цар Кавар сякъл монети в Кабиле и контролирал долината на река Тунджа. Археолози откриват негови монети при крепостта до Провадия, в останките от античния град Севтополис, който сега е под вода, и в крепостта при с. Седларово.

Тези находки очертават границите на съществувалото за кратко келтско царство в нашите земи. През цялото това време обаче траките не престанали да оказват съпротива и постепенно изтласкали обратно келтите от завладените територии. През 214-213 г. пр. Хр. те си върнали и последната крепост на келтите – столицата на цар Кавар, древният град Тиле.

Оттогава учените не са определили с точност местоположението на древната келстка столица. Някои я пращат към Кабиле край Ямбол, други чак на юг от Одрин, но все още няма сигурни данни за нахождението и.

Изучавайки различни официални издания на древни карти, в много от тях инж. Димитров намира топонима "Тиле” в източната част на подбалканското поле, понякога посочен с въпросителна, понякога направо нанесен на едно и също място. Мястото приблизително съвпада с хълмовете, на които се намира средновековното военно укрепление до село Николаево.

Откритието го ентусиазира да търси и други "сламки” за потвърждение. Тракийският топоним "Тиле, Τυλίς”, който точно съответства на гръцкото наречие "τυλιχτός -увит, обвит”. Трите пълноводни по това време реки Тунджа, Радова и Лазова буквално се увиват около хълмовете и ги ограждат отвякъде с вода. Всъщност келтите завладяват вече съществуващо тракийско селище, но не променят името му, което вероятно им звучи познато. И до днес в Централна Франция има малък град с името Tulle, а един от притоците на река Рона при Дижон се нарича Tille.

Поречието на Рона, според Херодот, е прародина на келтите. Друг логичен довод в подкрепа на предположението на инж. Димитров е, че крепостта отстоява на равни разстояния от границите на келтското царство, и оттам контролът върху тях би бил най-лесен. До трети век пр.Хр. Тунджа е плавателна до това място и позволява достъп и по вода. По върховете на двата по-ниски хълма Димитров открива вероятни каменни насипи от ломен камък без хоросан, характерни за тракийското крепостно строителство преди римското нашествие.

На Изток се намира най-високият хълм, Дебелец, върху който се откриват руините от късноантичното и средновековно военно укрепление. То все още носи безличното наименование Асара (от турски "Хисар” - крепост), и е построено през VI век. През 1985 година археологът Стефан Лисицов прави първоначалните теренни проучвания и оттогава на крепостта неуморно ровят само иманяри от всякакъв калибър. Само за период от една седмица по време на посещенията на експедицията ни там, видяхме иманярските ями да се увеличават с две, и то немалки.

По-късно укреплението става българско, и инж. Димитров предполага, че точно за него говори придворният византийски поет Мануил Фил (1270-1350 г.) при похода на византийския пълководец Михаил Глава Тархани срещу отрядите на българския цар Ивайло – "Червезица е свидетел за Твърдица, Мъглиж пък е съсвидтел с Крън”. Крепостта Червезица може и да е била изградена от камъните на древната келтска столица Тиле.
Екипът на Експедиция "Преоткрий България” е наясно, че даже и да се стигне до нови разкопки, (мисия почти невъзможна в кризата) трябва да се открие минимум някакъв надпис, който да увери учените, че това е келтската столица Тиле. Но също така искаме да покажем, че богатата история по българските земи не е със затворени страници, и може да ни поднесе нови изненади. Готови сме да изслушаме и други мнения по темата.

А ето и какво събужда интереса на Евгени Димитров:

Разказът на инж. Димитър Димитров: Анализът на картите ни води към столицата на келтите

От прегледаните 65 карти с изображение на Северна Тракия в 11 открих топонима "Тилè” в източната част на подбалканското поле, изписан с латински или гръцки букви, без точно посочване на мястото му, а в 7 карти открих означени селища в района, ограничен от днешните градове Николаево, Гурково и Твърдица.

Използвах технически метод, базиран на линейни и ъглови измервания, който дават възможност да бъде определено точното местоположение на обект от старата карта върху актуалната карта на района. Този метод дава точното място на съответния обект с неопределеност от 1.5 до 3.5 км. според датировката, мащаба и формата на старите карти.

Чрез този метод открих, че в деветата карта на Европа от Клавдий Птоломей (71-150г.), преиздадена през 1478г. в Западна Европа има означено селище, изписано като "Cialla” на латински език, което, пренесено върху актуалната карта, съвпада с останките на север от гр. Николаево в рамките на посочената неопределеност.

Единствено в карта на римските провинции по долното течение на река Дунав, издадена в края на ХІХ век в Германия, открих топонима "Tyle ?” с напълно точно означеното му място. То съвпада изцяло с останките върху двата по-ниски хълма непосредствено на север от гр. Николаево. Въпреки че мястото е точно означено, след названието на топонима е поставен въпросителен знак.

Издадените в Германия карти на античния свят в края на ХІХ век възстановяват римската картографска традиция върху актуална и модерна основа. По времето на римското нашествие древният Тилè е в развалини. Името не е забравено, но мястото му се идентифицира трудно. Затова германските картографи от края на ХІХ век по примера на римските картографи, когато отбелязват Тилè върху картите, го правят точно в този район и винаги с въпросителна след него.

Професор Валерия Фол: Загадки от миналото

Келтите в Югоизточна Европа са тема на историците още от древността. Тя вълнува и българските учени не само защото търсят келтски селища, артефакти и столицата Тиле на нашата територията, а и заради изучаването на алтернативните на елинската и римската култури.

Преди десетина дни излезе от печат сборникът "В търсене на келската столица Тиле в Тракия (ІІІ в. пр. Хр.)” (на английски език, съставител доц. д-р Людмил Вагалински). Репроблематизират се различни аспекти от трако-келтските отношения от времето на около 60 годишното присъствие на келтите в Тракия през 3 в. пр. Хр. М. Манов разглежда отново хипотезите за местонахождението на столицата Тиле – някъде в южните склонове на Странджа, т.е. в близост до Бизантиум (Истанбул), защитавана от М. Тачева, М. Домарадски и др., и предлага нова – връх Арковна край едноименното село в Североизточна България. Всъщност, докато не бъдат открити ясни доказателства (най-сигурното е надпис), то всяко предположение ще бъда в сферата на хипотезата.

Пътят по р. Тунджа е най-прекият за движение от южното Подбалкание към Бизантиум и обратно, в монетарницата на Кабиле са сечени монети на Кавар, последните изследвания показват, че траките и келтите не са били в непрекъснат конфликт, както най-често си представят повечето хора, и са живеели и в икономическо и политическо сътрудничество.

Няма коментари:

Публикуване на коментар