петък, 29 юни 2012 г.

Проф. Николай Спасов: Природата от преди пет милиона години ще бъде показана в палеонтоложкия музей край ракитовското село Дорково

focus-news.net
По повод изграждането на Плиоценски парк с находки от палеонтоложкото находище край ракитовското село Дорково. Агенция „Фокус” разговаря с ръководителя на проекта проф. Николай Спасов – директор на Националния природонаучен музей. Палеонтоложкият музей ще бъде изграден до края на годината, като финансирането от около 2 млн. лева ще бъде осигурено по европейски проект. Предвижда се в музея да има скелет в реални размери на мастодонта Anancus arvernensis, живял в района преди около пет милиона години.

Фокус: Проф. Спасов, какви са последните новини около изграждането на палеонтоложки музей край ракитовското село Дорково?
Проф. Николай Спасов: Има все още някои неясноти специално със строителството на конструкцията, която трябва да послужи за сграда. Знам, че се работи, за да се решават проблемите един по един. Първо трябва да бъде построен път до находището, където ще бъде палеонтоложкият музей и след това да започне работата по конструкцията. В това време нашият екип ще се наложи да започне в София това, което можем, защото времето е изключително малко.

Фокус: Каква е историята на проекта?
Проф. Николай Спасов: Историята на този проект е ужасно дълга и с много завои. Идеята е още от 1987 г., когато с известния френски палеонтолог проф. Ербер Тома организирахме и завършихме успешно палеонтоложка експедиция. След това правих няколко опита да започна подобен музей. По различни причини, всичките свързани с финанси, това до този момент не беше успешно. Чак сега макар и с много чакане и с много перипетии явно ще започнем и дай Боже ще завършим успешно този проект. Става дума за палеонтоложки музей, който ще представи природата на България и Балканите преди около пет милиона години – времето, на което датираме изкопаната от нас фауна, през ‘80-те години край Дорково.

Фокус: Как е открито находището край Дорково?
Проф. Николай Спасов: До самата палеонтоложка експедиция се стигна случайно, както стават понякога нещата, но човек трябва да бъде подготвен за тези случайности. Аз се връщах от една африканска експедиция, минах през Париж, през парижкия Музей по естествена история, където преди това бях специализирал. Срещнах се с проф. Ербер Тома и му казах, че има едно много интересно палеонтоложко находище, което току беше открито от нашите геолози. Попитах го дали иска да напарим съвместна експедиция. Тогава аз исках да усвоя теренния опит на френските палеонтолози, които са най-добрите и затова му предложих. Той имаше интерес от това и организира френска група. Аз направих сложната организация тук и през 1984 г. с него отидохме до находището, а през 1985 г. започнахме работа. Тази тригодишна експедиция беше изключително успешна, защото ние разкопахме най-богатото находище на мастодонти от вида Anancus arvernensis в света. За специалистите по еволюция на древните хоботни животни това е едно находище, което е известно в цял свят. Палеонтоложкото находище в Дорково бележи началото на плиоцена в Източна Европа. Фауната е от това време и с това находището е репер за Източна Европа и въобще за Европа за началото на плиоцена, т.е. за света преди около 5-5,3 млн. години – със своята природна обстановка, с горите с фауната, която се представя от мастодонти, от някои видове изчезнали елени, хипариони, от два вида маймуни, което е изключително рядко – мезопитек и дриопитек, от богата фауна на гризачи, на насекомоядни и публикациите, които направихме в тази област разкриват природната обстановка и фауната от това време. Описан е и нов род птица, неизвестна до този момент за науката. Това е една глухарова птица, която до този момент не беше открита. Интересното в тази природа от преди милиони години и от минали епохи да бъде представена на хората, които се интересуват от древността, от древна природа и от природа въобще - така възникна идеята за палеонтоложки музей. Сега имаме шанс да го реализираме. Според концепцията, която съм направил, там трябва да има възстановка на мастодонта ананкус в цял ръст. Това ще бъде скулптура, която ще бъде направена максимално достоверно според съвременните научни данни. Ще има диорама или умален макет, която ще представя древната гора с нейните обитатели, ще има няколко витрини с кости от самото находище и ще има реставрация на разкопка, за да видят посетителите как изглежда една палеонтоложка разкопка с костите, които излизат от там.

Фокус: Колко изкопаеми останки сте намерили?
Проф. Николай Спасов: През тези три години на работа останките са няколкостотин, мисля че са към 500. Открити са два вида мастодонти. Това са хоботни животни, родственици на днешните слонове. Ананкусът е имал четириметрови бивни, на ръст е бил с височина на рамото около 3.5 метра, едно наистина впечатляващо животно. Имало е два вида маймуни, елени, които вече не съществуват, птици, от които неизвестна до този момент род и вид птица. Всички тези животни са установени от нас по изкопаемите фосилни останки – кости. Изобщо палеонтоложкото находище край Дорково е известно на учените, а сега смятаме да го направим известно и на по-широки кръгове на обществеността именно чрез този музей.

Фокус: С какво се е отличава България през плиоцена?
Проф. Николай Спасов: България се отличава не само с това находище, нейното специфично положение на Балканите я прави изключително интересна от гледна точка на нейната древност и на нейната природа. Ние сме кръстопът на влияние от три континента – Европа, Азия и Африка. От милиони години Балканите и България са били пътища за разселване на растения, животни, а по-късно и хора, ето защо и днешната природа на Балканите и на България е изключително богата и е една от най-богатите в Европа; ето защо нашите исторически ценности и нашите археологически обекти са толкова много и толкова интересни и ето защо нашите палеонтоложки обекти са изключително интересни. Бих казал, че където копне човек и намери кости от минали епохи се оказва, че са уникални.

Фокус: Разработени ли са от палеонтолозите тези по-древни находища?
Проф. Николай Спасов: България беше доста слабо разработена до този момент в това отношение, днес благодарение на експедициите, които правим, които са често пъти международни всички тези изследвания дават възможност да се разкриват, както нови видове, неизвестни до този момент на науката, така и пътищата на миграцията на видовете, на тяхната еволюция. Много от находките и от палеонтоложките колекции, направени от нас, са между най-богатите в съответната област в света. Бих споменал за пример палеонтоложкия филиал на нашия музей в Асеновград, който е направен на основата на колекцията на Димитър Ковачев – навремето учител в гимназията в Асеновград, който със совите ученици е направил бих казал палеонтоложки подвиг, разкопавайки някои находища по Струма, останки на животни от късния миоцен. В момента тази колекция наброява към 40 000 инвентарни единици. Това са животни, които представят България от това време по-близка до днешната африканска фауна, отколкото до сегашната европейска. Такъв е бил климатът, фауната и природната обстановка по това време. Нашата природа е била напълно сходна с днешната африканска, разбира се, не точно тези видове, които днес обитават Африка, но техните предци. Според съвременните палеонтоложки и палеозоогеографски концепции днешната африканска савана по произход е от тези места – от една обширна област, която се е разпростирала преди 7-8 милиона години на Балканите. Именно тук се е формирала саванната фауна – носорози, жирафи, газели, маймуни, гигантски котки. Цялата тази фауна започва постепенно да навлиза на юг, тъй като продължаващото засушаване на климата открива големи степни пространства в Африка, но първо те са съществували тук. По този начин, спускайки се на юг, тази природа завладява Африка. Имало е обмен между Африка и нашите територии, но в Африка климатът се запазва сходен, поради това фауната и днес можем да кажем, че е архаична, запазила е облика си от преди 7-8 милиона години, докато тук на север промяната в климата и появата на четири сезона със сняг са повлияли на фауната така, че тя е придобила днешния си облик. Това е станало през последните 1-2 милиона години.

Фокус: Ще се реализира ли проектът в Дорково до края на годината?
Проф. Николай Спасов: За съжаление този проект твърде мудно вървеше до сега, изпуснати са около две години, откакто той е приет и са заделени средства за него, чак сега ще имаме шансове да започнем. Трябва да се опитаме и сме длъжни след толкова много усилия за половин година да успеем да направим един музей, който смятам, че ще бъде уникален в Европа. Ще бъде направен с участието на едни от най-добрите наши художници, също световноизвестни реставратори с експерти от природонаучния музей. Амбицията ни е да направим нещо уникално, което по един нов начин да представи някогашната природа пред посетителите.

Фокус: По-трудна ли е работата по палеонтоложки разкопки, отколкото работата на археолозите?
Проф. Николай Спасов: Тази работа може да се върши само от хора, които имат нужните знания за това. Тези знания се придобиват в продължение на много години. В този смисъл една такава работа е изключително трудна, тя не е за всеки. Много малко хора по света могат да я вършат, но хората, които я вършат, изпитват удоволствие от тази работа, така че тя за тях е хем трудна, хем твърде интересна. Това е работа за хора с много висока квалификация и с голям интерес към това, което правят.

Фокус: С какво конкретно се отличава работата ви по палеонтоложкото находище в Дорково?
Проф. Николай Спасов: Хората често си мислят, че колкото по-древна е епохата, толкова по-дълбоко в земните недра се намират останките. Това най-често не е така, защото земните процеси създават най-разнообразни условия и винаги, за да може палеонтологът да намери находището, то трябва да е излязло малко или много на повърхността. Такъв е случаят и тук. Вероятно плиоценските пластове са отмити, вероятно някакви движения на земната кора са издигнали други части, които в момента са на повърхността. Често пъти съвсем случайно човек се натъква на такива открития, дори се получават съобщения от любители – намерихме такива и такива кости. Отиваш на самото място, оценяваш обстановката, виждаш, че там има интересно находище с множество останки и започваш работа. Специално Дорково е намерено от български геолози, които са търсили съвсем друго нещо, те са търсили полезни изкопаеми, но намират кости. И двете неща са важни - едното е важно за икономиката, а другото за човешката култура и познание.

Фокус: Каква е вашата хипотеза за зачестилите земетресения в Европа през последната година и как ще се разместят земните пластове?
Проф. Николай Спасов: Не съм специалист по тектоника, мога да кажа само това, което съм чул от мои колеги геолози. Ние сме земетръсна зона и при нас тя се определя от известното явление дрейф на континентите. Континенталната плоча на Африка постепенно се подпъхва под Южна Европа. Човек трудно може да си представи този процес, това става на пръв поглед незабележимо, но има огромен натиск и огромни земни маси се сблъскват и създават тези размествания в земната кора. Там, където има разломи и пукнатини, там са опасните центрове, където по-лесно може да се освободи тази земетръсна енергия.
Красимира Георгиева

Няма коментари:

Публикуване на коментар