Модерен завод за обработка на скални материали ще строят в Рудозем

Изграждане на най-модерния завод в България за обработка на скални материали планират от "Рудметал" АД. Оборудването е на стойност 2.2 млн. лв. и вече е доставено. За догодина са предвидени строителството на сградата и монтаж на техниката. В новия завод ще бъдат разкрити около 50 работни места. Това съобщи шефът на дружеството Митко Младенов във връзка с възобновяването на работата в рудник "Димов дол". Официалният старт бе даден от строителния министър Росен Плевнелиев на тържество в Рудозем.

Учреденото през 1999 г. акционерно дружество "Рудметал" купува рудника през 2001 г. и през следващата година получава концесия за подземен добив на полиметална руда от него. На три пъти печели приза за най-добра фирма в подземния рудодобив в България - през 2002, 2003 и 2006 г. През 2007 г. "Рудметал" получава концесия за добив на скално-облицовъчни материали от находище "Дълга усойка".

Заради срива на цените на металите на Лондонската борса на 17 ноември 2008 г. рудодобивът бе прекратен, а рудникът - приведен в режим на консервация. Около 200 работници и служители бяха пуснати в платен и неплатен отпуск първоначално до края на 2008 г., а след това до 30 март т.г. На 1 април бяха освободени 200 работници и служители. За периода, в който рудникът не работи - до края на септември т.г., в консервацията му са инвестирани близо 1 млн. лв., обявиха от компанията по време на тържеството. С повишаването и стабилизирането на цените на металите на 1 октомври т.г. работата в рудника бе възобновена. Разкрити са отново 200 работни места, като са запазени и заетите с консервацията 70 работници. До момента реално са назначени 140 души, уточни Младенов. Ще бъде назначена още една миньорска бригада от 30 души. През пролетта, когато новите работници придобият право на платен отпуск, ще постъпят на работа последните 30 души. През октомври т.г. едновременно с ремонтно-възстановителните работи са добити и 4500 тона полиметална руда. Рудникът има запаси за работа за около 10 години.

Сега един от проектите на дружеството е да разработи кариера за открит добив на мраморна брекча. Част от оборудването е поръчана вече в Италия и е на стойност 168 хил. лв. Подготвителните работи се очаква да започнат напролет. За тази дейност се планира да бъдат разкрити около 15 работни места.

Дружеството разработва и пилотен проект за информационно-консултативен център за възобновяеми енергии в Родопите. Идеята е осъществена съвместно със специалисти от Германия и в момента от "Рудметал" търсят финансиране по някоя от програмите на ЕС. По този проект се предвижда разкриването на около 150 работни места. От дружеството планират да строят и малки водноелектрически централи.

Изяснен е произходът на древната сяра

Геохимици от канадския университет в Манитоба под ръководството на Андрю Бекер изследоваха образци на скали от Западна Австралия и откриха ключ за произхода на древната сяра, довела до появата на никелови находища.

До сега не беше ясно как сярата е попаднала в състава на желязо-никеловата руда. Нито морската вода, под която са открити находищата, нито изтръгналата се от мантията на Земята разтопена магма дават приемлив отговор.

Най-древните находища на никел са в сулфидните медно-никелови архайски зеленокаменни пояси, разположени в Западна Австралия. Някои находища от този район са включени в пачка високомагнезиални вулканогенни скали с мощност 240-600 м и залягат в хоризонта на серпентинизирани коматиитови перидотити. Образуването на рудите е станало преди метаморфизма на вулканогенните пластове.

Находищата на втория по-късен тип асоциират с дунитови дайки. През древен орогенен стадий са образувани комплексни никел-кобалтови находища (често със сребро, бисмут, уран), асоцииращи с гранитоидни комплекси.

В публикувана в Science статия учените предполагат, че в неоархайската ера вулканските изригвания са провокирали изхвърлянето на огромно количество серен диоксид в атмосферата. Утаената с дъжда сяра се е натрупвала в седиментните скали на дъното на морето. Геотермичните процеси са я преобразували в сулфид в комбинация с никела, присъстващ в разтопената магма, "опакован" във вулкаските скали, наречени коматиити.

Хипотезата на Бекер се потвърждава от факта, че в образците на австралийски скали се наблюдава необичайно съотношение между изотопите на сярата (сяра-33 и сяра-32), каквото е характерно за сяра от магмени източници.

"В геоложки мащаби на времето процесът на образуване на сяра е бил мълниеносен, станал е само за няколко милиона години — казва Бекер – След асимилация от магмата на утайките е могло още по-бързо – за броени десетилетия да се образуват рудните залежи".

Каолин влага близо 1 млн. лв. за проучване на залежи

Министерският съвет разреши да бъдат проучени залежите на подземни богатства в райони на областите Русе, Смолян, Кърджали и Хасково, съобщи правителствената информационна служба.

За седем месеца „Каолин“ АД ще проучи възможностите за добив на индустриални минерали от площ „Саба ире“. Тя е в землищата на с. Гложево, гр. Ветово, с. Кривня и гр. Сеново, област Русе.

Размерът на площта е 11,54 кв. км. За срока на разрешението дружеството ще вложи в геолого-проучвателните дейности над 992 хил. лв.

„Горубсо-Мадан“ АД получава тригодишно разрешение за проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Ардино-Шадийца“. Тя се намира в землището на общините Мадан и Неделино, област Смолян и община Ардино, област Кърджали.

Заявеният размер на площта е 55,8 кв. км. Инвестиционният план на дружеството възлиза на 752 хил. лв., в това число влизат и средства за рекултивация на местността.

Собственик на Горубсо-Мадан АД е Интертръст Холдинг, което има мажоритарен дял в публичното Оловно цинков комплекс АД.

„Минна компания - Петров“ АД ще може да проучи наличието на строителни материали в площта „Каваклийска река“, разположена в землището на с. Синапово, област Хасково. Нейният размер е 0,41
кв. км. Срокът на разрешението е 6 месеца.

Минималният очакван размер на инвестициите е 20 хил. лв., като за мероприятия по опазване на околната среда са предвидени 2000 лева.

За свръхдълбокото сондиране или за Колския свръхдълбок сондажен кладенец

На Колския свърхдъглбок (СД) няма сондиране, то е прекратено през 1992 година. СД не беше първи и не е единствен в програмата за изучаване на дълбинния строеж на Земята. Три сондажа в света са достигали до дълбочина от 9,1 до 9,6 км. Планираше се един от тях (в Германия) да надмине Колския. Но сондирането и на трите, също както и на СД беше прекратено поради аварии и по технически причини засега не може да бъде продължено.

Задачите, поставени в проекта за свръхдълбоко сондиране са изпълнени. Разработена е и е създадена особена апаратура и технология на свръхдълбокото снондиране, а също за изследване на прокараните на голяма дълбочина сондажни кладенци. Получена е директна информация за физическото състояние, свойствата и състава на скалите в тяхното естествено залягане и от сондажна ядка до дълбочина 12 262 м.


Сондажът даде отличен подарък за родината си на малка дълбонина - в интервала 1,6-1,8 км. Там бяха открити промишлени медно-никелови руди - нов руден хоризонт. И много навреме, защото за местния никелов комбинат вече не достигаше рудата.

Геоложките прогнози за разреза на сондажа не бяха потвърдени. Картината която се очакваше за първите 5 км беше "разтегната" до 7 км, а по-надолу се появиха съвсем неочаквани скали. Прогнозираните на дълбочина 7 км базалти не бяха открити, даже когато се спуснаха до 12 км.
Очакваше се, че границата даваща най-големи отражения при сеизмично сондирание е нивото, където гранитите перминават в по-здрав базалтов слой. В действителност се оказа, че там са разположени по-малко здрави и плътни напукани скали - архайски гнайси. Никой не е предполагал това. Тази принципно нова геолого-геофизична информация позволява по-друго интерпретиране на данните от дълбочинните геофизични изследвания.
Неочаквани, принципно нови се оказаха и данните за процеса на рудообразуване в дълбоките слоеве на земната кора. Така, на дълбочина 9-12 км са установени високопорести напукани скали, наситени с подземни силно минерализирани води. Тези води са един от източниците на рудообразуване. Преди се считаше, че това е възможно само на значително по-малка дълбочина. Именно в този интервал в сондажната ядка е открито повишено съдържание на злато - до 4 г на 1 т скала (концентрация, която се смята за пригодна за промишлена разработка). Но ще бъде ли някога рентабилен добивът на злато на такава дълбочина?
Измениха се и представите за топлинния режим на земните недра, за дълбочинното разпределение на температурите в районите на базалтовите щитове. На дълбочина над 6 км е получен температурен градиент 20оС на 1 км вместо очаквания (както и в горната част) 16оС на 1 км. Изясни се, че половината от топлинния поток има радиогенен произход.

От уникалния Колски свръхдълбок сондаж научихме много и едновременно разбрахме колко малко все още знаем за строежа на своята планета.

Очевидно ненапразно свръхдълбокото сондиране се сравниява по сложност с полет в космоса, с дълга космическа експедиция до друга планета. Образците на скали, извлечени от земните недра представляват не по-малък интерес от образците лунен грунт. Доставеният от съветския луноход грунт е изследван в различни институти, в това число в Колския научен център. Оказало се, че лунния грунт по състав почти напълно съответства на скалите, извлечени от Колския сондаж на дълбочина около 3 км.

Зараждане на нов океан в Етиопия

В Етиопия се формира нов океан от пукнатина в земната кора, образувана след земетресение през 2005 година. Процесът ще продължи поне няколко милиона години, но сега могат да се наблюдават метаморфозите, случващи се единствено на океанското дъно.

Откритият през 2005 година в пустиня в Етиопия 56-километров разлом ще се превърне в голям местен водоем, вероятно в море. Първоначално той е бил равномерно широк, но вече в някои части достига до 8 метра.

Такива образувания възникват на дъното на океаните при формиане на заливи и изолирани акватории. Същите геоложки процеси в далечното минало са довели до появата на Червено море.

Разломът е създаден в резултат на сеизмична активност. От откриването му преди 4 години той забележимо се трансформира, като на дължина се е утроил. Магмата от разположения от северната страна вулкан Дабаху е заляла част от разлома, увеличавайки го от двете страни и задвижвайки процеса на по-нататъшното му формиране.

Известно е, че морските разломи се образуват чрез аналогични сеизмични и вулканични процеси с проникване на магма в басейните, но сега това се случва с неочаквано голяма скорост.

Ако етиопският разлом е резултат от подземна активност по краищата на тектонски плочи, той може доста бързо да се увеличи още повече. Преди 30 млн години на контакта между африканската и арабската тектонска плоча възниква Червено море. Възможно е новото море да се влее в Червено море, но това едва ли ще се случи по-рано от един милион години. Африка ще се раздели на две, като в откъснатата източна част ще попаднат териториите на Етиопия, Уганда, Кения, Танзания, Мозамбик, Еритрея, Джибути и Сомалия.

Земята се размина с неизвестен астероид

Неизвестен астероид беше открит 15 часа преди максималното си сближаване със Земята, съобщава Американската космическа агенция.

Диаметърът на новия обект, получил името 2009 VA е около 7 метра. Астероидът е преминал на разстояние 14 хиляди километра от Земята и е третия в списъка на най-близо преминаващите. Пред него са астероид 2008 TS26, преминал на разстояние 6150 километров и 2004 FU162 - на 6535 километра.

Даже при падане на астероид той не представлява опасност: обекти с подобни размери се доближават до Земята средно два пъти в година, а падат приблизително веднъж на пет.

Опасност от повторното изригване на вулкана Галерас в Колумбия

Властите в Южна Колумбия издадоха оранжев предупредителен код за вулкана Галерас, който според тях може да изригне в близките няколко дни или седмици, по данни на държавния Минно-геоложки институт, предаде АФП.

Властите съобщиха, че продължават да следят близкия вулкан Невадо дел Хуила /на снимката/, за който също е бил издаден оранжев предупредителен код, поради повишена вулканична активност през последните няколко седмици.

Вулканът Галерас, разположен близо до южната граница с Еквадор, е най-активният вулкан в Колумбия, изригнал пет пъти през изминалите две години. Около 7 000 души живеят близо до вулкана, който се издига в планинската верига Андите на височина от 4 270 м.

През 1993 г. Галерас изригна, убивайки девет души, включително шестима учени, които се опитваха да вземат газови проби от кратера на вулкана. Невадо дел Хуила, разположен на височина от 5 363 м, изригна за последно през ноември 2008 г., причинявайки смъртта на 10 души.
Източник:БГНЕС | Снимка:ЕПА/БГНЕС