Геохимици от канадския университет в Манитоба под ръководството на Андрю Бекер изследоваха образци на скали от Западна Австралия и откриха ключ за произхода на древната сяра, довела до появата на никелови находища.
До сега не беше ясно как сярата е попаднала в състава на желязо-никеловата руда. Нито морската вода, под която са открити находищата, нито изтръгналата се от мантията на Земята разтопена магма дават приемлив отговор.
Най-древните находища на никел са в сулфидните медно-никелови архайски зеленокаменни пояси, разположени в Западна Австралия. Някои находища от този район са включени в пачка високомагнезиални вулканогенни скали с мощност 240-600 м и залягат в хоризонта на серпентинизирани коматиитови перидотити. Образуването на рудите е станало преди метаморфизма на вулканогенните пластове.
Находищата на втория по-късен тип асоциират с дунитови дайки. През древен орогенен стадий са образувани комплексни никел-кобалтови находища (често със сребро, бисмут, уран), асоцииращи с гранитоидни комплекси.
В публикувана в Science статия учените предполагат, че в неоархайската ера вулканските изригвания са провокирали изхвърлянето на огромно количество серен диоксид в атмосферата. Утаената с дъжда сяра се е натрупвала в седиментните скали на дъното на морето. Геотермичните процеси са я преобразували в сулфид в комбинация с никела, присъстващ в разтопената магма, "опакован" във вулкаските скали, наречени коматиити.
Хипотезата на Бекер се потвърждава от факта, че в образците на австралийски скали се наблюдава необичайно съотношение между изотопите на сярата (сяра-33 и сяра-32), каквото е характерно за сяра от магмени източници.
"В геоложки мащаби на времето процесът на образуване на сяра е бил мълниеносен, станал е само за няколко милиона години — казва Бекер – След асимилация от магмата на утайките е могло още по-бързо – за броени десетилетия да се образуват рудните залежи".
Няма коментари:
Публикуване на коментар