четвъртък, 18 август 2011 г.

Луната е по-млада, отколкото се смяташе досега

Анализ на парче от лунни скали, донесени на Земята от мисията "Аполо 16" през 1972 г. показва, че Луната може да е много по-млада, отколкото се смяташе. Това е заключение в ново изследване, извършено от международен екип от учени. Тяхната работа е току-що публикувана в Nature.

Преобладаващата теория за произхода на Луната е от гигантски сблъсък между голяма планета и прото-Земята много рано в еволюцията на Слънчевата система. Енергията на това въздействие е била достатъчно висока, за да формира от разтопения материал Луната, която първоначално е била покрита от дълбок океан огнетечна магма. Тъй като Луната се е охлаждала, този океан от магма се е втвърдил в различни минерални компоненти, най-леките от които са изнесени нагоре, за да образуват най-старата кора. Анализът на скални лунни проби от тази предполагаема древна кора е дал на учените нови прозрения за образуването на Луната.

"Ние анализирахме парче лунна скала, донесено на Земята от мисията Аполо 16 през 1972 г. Въпреки, че пробите са били внимателно съхранявани в Космичния център Джонсън на НАСА след завръщането им на Земята, ние трябваше да извършим обширно предварително почистване на пробите, с помощта на нов метод за отстраняване на наземното замърсяване с олово. След като се отстрани замърсяването, ние открихме, че тази проба е почти 100 милиона години по-млада, отколкото очаквахме", казва изследователят Джеймс Конъли от Природонаучния музей на Дания при Университета на Копенхаген. Според съществуващата теория за формиране на Луната, скалата феро-анортозит (съдържаща двувалентно желязо), известна също като FAN, е най-старата от твърдата кора на Луната.

Изследователският екип избрал подходящ къс скала и нови рафинирани техники за определяне възрастта на пробата на FAN. Екипът анализирал изотопи на елементите олово, самарий и неодим (207Pb и 206Pb, 147Sm и 143Nd, а също 146Sm и 142Nd). Резултатите, получени с прилагане на три изотопни метода на датиране съвпаднали и възрастта на кристализация на тази скала била оценена на 4,36 милиарда години - значително по-млада в сравнение с предишните оценки на възрастта на Луната и близка до възрастта на Слънчевата система от 4,567 милиарда години. Новата, по-млада възраст, получена за най-старите скали в лунната кора са подобни на възрастта, получена за най-старите наземни минерали - циркони от Западна Австралия - което предполага, че най-старата кора на Земята и Луната е формирана приблизително по едно и същото време.

Това е първото изследване, при които един проба на FAN е с определена възраст от няколко техники за датиране с изотопии. Този резултат категорично показва, че възрастта определя точно момента, в който скалата е кристализирала. Изключително ранната възраст на този лунен образец означава, че Луната се е втвърдила значително по-късно от предишните оценки (и следователно Луната е много по-млада, отколкото се смяташе досега) или, че тази извадка не представлява продукт от кристализация на първичния океан от магма. Или е необходимо основно преразглеждане на предишните модели за формиране на Луната.

Няма коментари:

Публикуване на коментар