четвъртък, 31 декември 2009 г.
понеделник, 28 декември 2009 г.
Земните полета 2
Скоростта на преместване на северния магнитен полюс на Земята достигна рекордна величина за цялото време на наблюдения според геолозите от Парижкия институт по физика на Земята, начело с Арно Шулиа (Membrana).
Сегашната скорост на придвижване на полюса достигна впечатляващите 64 километра в година. Северният магнитен полюс - мястото, към което сочат стрелките на всички компаси в целия свят, се намира на територията на Канада близо до остров Елсмир.
Първото определяне на точката на магнитния полюс става през 1831 година. През 1904 за пръв път е фикисрано движението й в северозападна посока с около 15 км в година. През 1989 скоростта се увеличава, а от 2007 скоростта вече е 55-60 километра за година.
Според геолозите магнитните явления на Земята се дължат на желязното й ядро с твърда сърцевина и разтопен външен слой. Заедно тези части представляват своеобразно "динамо". Промени във въртенето на разтопената съсътавяща е вероятната причина за измененията на магнитното поле.
Ядрото е недостъпно за преки наблюдения, то може да се наблюдава само косвено и неговото магнитно поле не се картографира директно. Разчита се на измененията на повърхността на планетата и в космоса около нея.
Новите дани, събрани от френските геолози показват, че неотдавно близо до повърхността на ядрото се е появила област с бързо променяющо се магнитно поле, образувана, вероятно от аномално движещ се поток течна съставяща на ядрото. Именно тази област отвежда северния магнитен полюс извън Канада.
Арно не може с увереност да потвърди, че северният магнитен полюс ще пресече границата. "Много е трудно да се правят каквито и да било прогнози" — казва Шулиа. Никой не е способен да предскаже поведението на ядрото. Возможно е необичайно завихряне на течните недра на планетата да се случи на друго място, увличайки със себе си и магнитния полюс.
Отдавна се говори, че магнитните полюси могат и да си сменят местата, както не веднъж се е случвало в историята на планетата. Такова изменение може да доведе до сериони последствия, например да повлияе на появата на дупки в защитната обвивка на Земята.
Именно смяна на полюсите е начало на природна катастрофа в нашумелия филм «2012» на режисьора Роналд Емерих по мотиви от пророчествата на маите.
Сегашната скорост на придвижване на полюса достигна впечатляващите 64 километра в година. Северният магнитен полюс - мястото, към което сочат стрелките на всички компаси в целия свят, се намира на територията на Канада близо до остров Елсмир.
Първото определяне на точката на магнитния полюс става през 1831 година. През 1904 за пръв път е фикисрано движението й в северозападна посока с около 15 км в година. През 1989 скоростта се увеличава, а от 2007 скоростта вече е 55-60 километра за година.
Според геолозите магнитните явления на Земята се дължат на желязното й ядро с твърда сърцевина и разтопен външен слой. Заедно тези части представляват своеобразно "динамо". Промени във въртенето на разтопената съсътавяща е вероятната причина за измененията на магнитното поле.
Ядрото е недостъпно за преки наблюдения, то може да се наблюдава само косвено и неговото магнитно поле не се картографира директно. Разчита се на измененията на повърхността на планетата и в космоса около нея.
Новите дани, събрани от френските геолози показват, че неотдавно близо до повърхността на ядрото се е появила област с бързо променяющо се магнитно поле, образувана, вероятно от аномално движещ се поток течна съставяща на ядрото. Именно тази област отвежда северния магнитен полюс извън Канада.
Арно не може с увереност да потвърди, че северният магнитен полюс ще пресече границата. "Много е трудно да се правят каквито и да било прогнози" — казва Шулиа. Никой не е способен да предскаже поведението на ядрото. Возможно е необичайно завихряне на течните недра на планетата да се случи на друго място, увличайки със себе си и магнитния полюс.
Отдавна се говори, че магнитните полюси могат и да си сменят местата, както не веднъж се е случвало в историята на планетата. Такова изменение може да доведе до сериони последствия, например да повлияе на появата на дупки в защитната обвивка на Земята.
Именно смяна на полюсите е начало на природна катастрофа в нашумелия филм «2012» на режисьора Роналд Емерих по мотиви от пророчествата на маите.
петък, 25 декември 2009 г.
Земните полета
Представен е нов метод за измерване на магнитното поле на Земята в мащаби 10-100 км. Именно този мащаб е най-сложен, единствен способ за измерване на магнитното поле с такова разрешение са самолети с чувствителна апаратура на борда. Магнитното поле в тези мащаби дава важна информация за залежи на полезни изкопаеми, за динамиката на мантията и йонните токове в океана.
Изцяло нов начин за измерване на магнитното поле на Земята очертават James Higbie от Bucknell университет в Пенсилвания и няколко негови приятели. Тяхната идея е да се използва естествения слой на натриеви атоми в мезосферата - от 50 до 80 км над повърхността на Земята. При облъчване с поляризиран лазерен лъч на малък участък от атмосферата перпендикулярно на земното магнитно поле се наблюдава светене в резултат на резонанс с промяна на флуоресценцията на натриевите атоми, което лесно може да се регистрира със специална камера от Земята. Спектралният анализ на излъчването показват разликите в силата на магнитното поле в изследвания регион.
Предстои тестване на идеята със създаваната от авторите собствена лазерна установка с мощност 20 вата и измервания по цялата планета, за което съществува инфраструктура. Много телескопи с адаптивна оптика вече използват лазери, за да накарат натриевите атоми в мезосферата да флуоресцират при корекциите в обхвата на адаптивната оптика. Данните ще осигурят нов начин за изучаване на структурата на Земята и в мащаба, който е бил до голяма степен игнориран до сега.
Изцяло нов начин за измерване на магнитното поле на Земята очертават James Higbie от Bucknell университет в Пенсилвания и няколко негови приятели. Тяхната идея е да се използва естествения слой на натриеви атоми в мезосферата - от 50 до 80 км над повърхността на Земята. При облъчване с поляризиран лазерен лъч на малък участък от атмосферата перпендикулярно на земното магнитно поле се наблюдава светене в резултат на резонанс с промяна на флуоресценцията на натриевите атоми, което лесно може да се регистрира със специална камера от Земята. Спектралният анализ на излъчването показват разликите в силата на магнитното поле в изследвания регион.
Предстои тестване на идеята със създаваната от авторите собствена лазерна установка с мощност 20 вата и измервания по цялата планета, за което съществува инфраструктура. Много телескопи с адаптивна оптика вече използват лазери, за да накарат натриевите атоми в мезосферата да флуоресцират при корекциите в обхвата на адаптивната оптика. Данните ще осигурят нов начин за изучаване на структурата на Земята и в мащаба, който е бил до голяма степен игнориран до сега.
четвъртък, 24 декември 2009 г.
сряда, 23 декември 2009 г.
Златните запаси на Земята според WGC
Агенция Синхуа предаде, че Представител на Международния съвета по златото /World Gold Council/ на 16 декември в Шанхай е обявил важни промени на световния пазар на злато, настъпили вследствие на международната финансова криза, за които свидетелства забележимото съкращаване на търсенето на златни ювелирни изделия и стремителният ръст на инвестициите в злато.
По данни на Международния съвет по златото общият обем добито злато на Земята достига 163 000 тона, от които 83 600 тона са за ювелирни изделия, 27 300 тона са във вид на частни инвестиции, 28 700 тона - златни запаси на държавите, 19 700 тона намират приложение в промишлеността или за други цели, съдбата на още няколко хиляди тона злато остава неизвестна. Извън това количество на дъното на моретата и океаните се намират около 26 000 тона.
По статистика на WGC в края на септември 2009 година делът на златните ювелирни изделия на световния пазар на злато е намалял от 64% на 49%, при това делът на инвестиците в злато се е повишил от 26% на 42%, а делът на златото за промишлеността се е понижил от 13% на 10%.
Откриха скелет на елен, обитавал земите ни преди 5,5 млн. г.
Учени от Националния природонаучен музей откриха целия скелет на древен елен, обитавал нашите земи преди приблизително 5,5 млн. години, съобщиха от БАН
Малка група приятели заедно със семействата си посещава с. Подгумер в опит да опознае околностите на гр. София и ниските склонове на Стара планина. След малка разходка покрай рекичка в близост до това, което е останало от Подгумерския манастир, те попадат на едно от находищата на фосили в района. Децата са впечатлени много. Всичко, четено за динозаври и техните останки, сякаш става реалност.
Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък. За част от посетителите те не са новост. Бидейки зоолози те знаят, че това са останките от т.нар. софийски сом - Silurus serdicensis Toula, 1889, обитавал огромното сладководно езеро в Софийската котловина преди 5-6 млн. години. Вниманието на д-р Ивайло Дедов (млад български учен, изучаващ охлювите на Балканския полуостров) е привлечено от нещо различно. Оказват се кости на бозайник. Внимателно са извадени и пренесени в Националния природонаучен музей - БАН, но не са достатъчни за точно определяне.
Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък.
Екип на Националния природонаучен музей, под ръководството на палеонтолога д-р Латинка Петрова и херпетолозите д-р Николай Цанков и Андрей Стоянов, ентомолозите Николай Симов и д-р Марио Лангуров (колега от Института по зоология) и двама студенти успява да извади целия скелет. Работата по изваждането на костите от земните пластове се оказва доста трудна, поради силната им трошливост. За щастие успешно са изкопани всички важни части на скелета. Това позволило и да се определи, че животното е принадлежало към изчезналия род Procapreolus.
Следва детайлно почистване, реставрация и изследване на костите. Описание, сравнение с останки на близки видове от съседни райони със сходна възраст. Анализ на резултатите и евентуален отговор на някои от многото въпроси за случвалото се в района преди 5-7 млн. години. Това, че днешна София е била дъно на голям сладководен басейн е ясно. Всеки може да види слоевете пясък, глина или вкаменена тиня с останките от риби и други водни животни в тях. Най-лесно се виждаха до скоро в Южния парк, но сега са обрасли с дървета и храсти. Лесно могат да бъдат открити в кариерите и открити рудници около София или най-често във всеки по-дълбок изкоп за строеж в града. Но какво се е случвало около това древно езеро щом в неговите останки се намират запазени кости от древните родственици на днешните слонове или тези на древен елен, учените се опитват да разберат.
Малка група приятели заедно със семействата си посещава с. Подгумер в опит да опознае околностите на гр. София и ниските склонове на Стара планина. След малка разходка покрай рекичка в близост до това, което е останало от Подгумерския манастир, те попадат на едно от находищата на фосили в района. Децата са впечатлени много. Всичко, четено за динозаври и техните останки, сякаш става реалност.
Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък. За част от посетителите те не са новост. Бидейки зоолози те знаят, че това са останките от т.нар. софийски сом - Silurus serdicensis Toula, 1889, обитавал огромното сладководно езеро в Софийската котловина преди 5-6 млн. години. Вниманието на д-р Ивайло Дедов (млад български учен, изучаващ охлювите на Балканския полуостров) е привлечено от нещо различно. Оказват се кости на бозайник. Внимателно са извадени и пренесени в Националния природонаучен музей - БАН, но не са достатъчни за точно определяне.
Вкаменени прешлени и кости се виждат в слоевете пясък.
Екип на Националния природонаучен музей, под ръководството на палеонтолога д-р Латинка Петрова и херпетолозите д-р Николай Цанков и Андрей Стоянов, ентомолозите Николай Симов и д-р Марио Лангуров (колега от Института по зоология) и двама студенти успява да извади целия скелет. Работата по изваждането на костите от земните пластове се оказва доста трудна, поради силната им трошливост. За щастие успешно са изкопани всички важни части на скелета. Това позволило и да се определи, че животното е принадлежало към изчезналия род Procapreolus.
Следва детайлно почистване, реставрация и изследване на костите. Описание, сравнение с останки на близки видове от съседни райони със сходна възраст. Анализ на резултатите и евентуален отговор на някои от многото въпроси за случвалото се в района преди 5-7 млн. години. Това, че днешна София е била дъно на голям сладководен басейн е ясно. Всеки може да види слоевете пясък, глина или вкаменена тиня с останките от риби и други водни животни в тях. Най-лесно се виждаха до скоро в Южния парк, но сега са обрасли с дървета и храсти. Лесно могат да бъдат открити в кариерите и открити рудници около София или най-често във всеки по-дълбок изкоп за строеж в града. Но какво се е случвало около това древно езеро щом в неговите останки се намират запазени кости от древните родственици на днешните слонове или тези на древен елен, учените се опитват да разберат.
вторник, 22 декември 2009 г.
West Mata
Морските геолози от Националното управление за океански и атмосферни изследвания (NOAA) начело с химика-океанограф Джозеф Резинг от Вашингтонския университет (University of Washington) станаха първите свидетели на изригването на най-дълбоководния вулкан West Mata.
С помощта на дистанционно управляемия подводен апарат ROV Jason океанографите записаха 50-часово видео и фотографираха изригването на тихоокеанското дъно в района на вулканския пояс близо до Фиджи, Тонга и Самоа. Вулканът Западна Мата (West Mata) е на 200 километра от архипелага Самоа, върхът му се издига до дълбочина 1100 метра.
"Беше възхитително. Никога не сме виждали нищо подобно на дъното на океана" - споделя морският геолог Боб Ембли.
Изследванията са представени на годишна среща на Американското геофизично дружество (AGU) в Сан-Франциско. Видеото е заснето през май 2009. Според изследователите подводният вулкан вероятно продължава изригването, а вулканската активност е започнала в края 2008.
Имало е два района на изригвания, но на видеото е показан по-впечатляващия: вижда се магмата – огнено-червена, с температура 1371 С – взривяваща се в морската вода с фрагменти от издигащите се скали, стичащата се лава по склоновете на вулкана, а също и струи сяра.
Зрелището било феерично: яркочервени мехури магма се пукали, изпускайки подобни на дим кълба сяра. Лавата почти веднага застивала в студената морска вода и се образували черни късове, които бързо се спускали към дъното. Роботът обикалял край вулкана и събирал образци. Любопитно е, че водата около вулкана била по-кисела, отколкото електролит в акумулатор, но вид скариди и някои едноклетъчни оживели в тези сурови условия. "Никой не предполагаше, че животни са способни дълго време да преживеят във вода с такава киселинност" - е пояснил Джозеф Резинг.
Изригването на подводния вулкан за пръв път в реално време показва как се образва бонинит. Бонинитите се характеризират с високо съдържание на силициев диоксид, магнезий и вода (базалти с много магнезий - около 15%). Досега тази вулканска скала е намирана само в образци с възраст над милиони години. Образцте, събрани около вулкана докават високата киселинност на морската вода.
Изследователите се надяват, че видео- и фотокадрите, данните и образците, събрани по време на експедицията ще помогнат да се разбере как се е формирала океанската земна кора, как някои морски животни успяват да живеят в екстремалната среда, какво се случва със Земята, когато тектонските плочи се врежат една в друга.
Планира се продължаване на проучването.
Erupting ocean volcano caught on film - Nature News
С помощта на дистанционно управляемия подводен апарат ROV Jason океанографите записаха 50-часово видео и фотографираха изригването на тихоокеанското дъно в района на вулканския пояс близо до Фиджи, Тонга и Самоа. Вулканът Западна Мата (West Mata) е на 200 километра от архипелага Самоа, върхът му се издига до дълбочина 1100 метра.
"Беше възхитително. Никога не сме виждали нищо подобно на дъното на океана" - споделя морският геолог Боб Ембли.
Изследванията са представени на годишна среща на Американското геофизично дружество (AGU) в Сан-Франциско. Видеото е заснето през май 2009. Според изследователите подводният вулкан вероятно продължава изригването, а вулканската активност е започнала в края 2008.
Имало е два района на изригвания, но на видеото е показан по-впечатляващия: вижда се магмата – огнено-червена, с температура 1371 С – взривяваща се в морската вода с фрагменти от издигащите се скали, стичащата се лава по склоновете на вулкана, а също и струи сяра.Зрелището било феерично: яркочервени мехури магма се пукали, изпускайки подобни на дим кълба сяра. Лавата почти веднага застивала в студената морска вода и се образували черни късове, които бързо се спускали към дъното. Роботът обикалял край вулкана и събирал образци. Любопитно е, че водата около вулкана била по-кисела, отколкото електролит в акумулатор, но вид скариди и някои едноклетъчни оживели в тези сурови условия. "Никой не предполагаше, че животни са способни дълго време да преживеят във вода с такава киселинност" - е пояснил Джозеф Резинг.
Изригването на подводния вулкан за пръв път в реално време показва как се образва бонинит. Бонинитите се характеризират с високо съдържание на силициев диоксид, магнезий и вода (базалти с много магнезий - около 15%). Досега тази вулканска скала е намирана само в образци с възраст над милиони години. Образцте, събрани около вулкана докават високата киселинност на морската вода.Изследователите се надяват, че видео- и фотокадрите, данните и образците, събрани по време на експедицията ще помогнат да се разбере как се е формирала океанската земна кора, как някои морски животни успяват да живеят в екстремалната среда, какво се случва със Земята, когато тектонските плочи се врежат една в друга.
Планира се продължаване на проучването.
Erupting ocean volcano caught on film - Nature News
четвъртък, 10 декември 2009 г.
Възникването на Средиземно море преди повече от 5 милиона години
Ново изследване на испански учени от Университета в Барселона разкри времето и начина на образуване на Средиземно море.
В съвременния си вид Средиземно море се оформия преди около 5,3 млн години (Ma), когато водите на Атлантическия океан поради неизяснено събитие са навлезли през Гибралтар и буквално залели огромния басейн.
Знаеше се, че преди около 5,5 - 5,6 Ma Средиземно море е било изолирано от световния океана. Преди приблизително 5,4 Ma то почти напълно е пресъхнало, тъй като в него не е постъпвала вода.
Средиземноморският басейн се е образувал в резултат от движения на земната кора и пластини върху нейната повърхност. Когато то практически завършва процеса на формироването си на мястото на сегашния Гибралтар е имало планини. В резултат на още неизяснени геоложки събития преди 5,3 Ma планинският масив пропаднал и водите от Атлантическия океан нахлули в морето.
Не беше ясно колко е продължил процесът на формиране и къде точно е започнало проникването на водата. Геолозите от Университета на Барселона установиха, че само за две хиляди години се е образувал 200-километров канал, през който потекла водата от океана. Изводите са направени въз основа на анализ на сеизмични данни. Отначало водата е постъпвала сравнително бавно, но потокът се усилвал с разширяването на канала. До 90% от запасите на вода в Средиземно море са постъпили само за около 20 години, а в някои моменти нивото на водата в морето е нараствало с няколко метра в денонощие.
понеделник, 7 декември 2009 г.
Измирането на мамутите в тексаски музей
Отворена е експозиция на място в град Уейко, Тексас, където преди около 68 000 години в свлачища и наводнения са загинали десетки мамути.
През 1978 година двама ловци на змии случайно попадат на голямо гробище на древни бозайници. По една предоставена им кост специалисти от Университета Бейлър изяснили находката. След 30-годишно изучаване в територията е построен просторен павилион, достъпът в който бе открит на 5 декември.
Музеят представя естествена експозиция на страшната картина от последните часове живот на древните мамути, по които на места има дори козина. Животните са се опитвали да се спасят от потоците кал, придвижвайки се по запазени до днес утъпкани пътеки.
Администрацията на град Уейко води преговори за официално признаване на музея като национален исторически паметник.
Международната конференция по климатичните промени в Копенхаген
Започна Международната конференция по климатичните промени в Копенхаген, на която се предвиждаше подписване на документ - приемник на Киотския протокол.
Срокът на действие на Киотския протокол за защита на климата изтича през 2012 година и в столицата на Дания трябваше да се договорят съкращения на изхвърляния в атмосферата въглероден диоксид, за да не се допусне повишение на температурата над 2 градуса.
В подготвителните срещи стана ясно, че някои от най-големите "замърсители" на атмосферата не са готови да поемат международни ангажименти. Китай, Индия, Бразилия и ЮАР не считат, че всички страни до 2050 година непременно трябва двойно да намалят изхвърлянето на въглероден диоксид. По-осъществимо е премането от конференцията на политическа декларация за скорошно решаване на въпроса в сферата на международното право.
Някои предварително набелязани цели са: до 2020 година съкращаване на въглеродните емисии в промишлено развитите страни с 25-40%, а в развиващите се - с 15-30%; финансова помощ от развитите страни за развиващите се при внедрявянето на съвременни "зелени" технологии и при решаването на проблемите, предизвикани от глобалното затопляне; създаване на международен правен механизъм за проверки по изпълнението на поетите от страните задължения.
Срокът на действие на Киотския протокол за защита на климата изтича през 2012 година и в столицата на Дания трябваше да се договорят съкращения на изхвърляния в атмосферата въглероден диоксид, за да не се допусне повишение на температурата над 2 градуса.
В подготвителните срещи стана ясно, че някои от най-големите "замърсители" на атмосферата не са готови да поемат международни ангажименти. Китай, Индия, Бразилия и ЮАР не считат, че всички страни до 2050 година непременно трябва двойно да намалят изхвърлянето на въглероден диоксид. По-осъществимо е премането от конференцията на политическа декларация за скорошно решаване на въпроса в сферата на международното право.
Някои предварително набелязани цели са: до 2020 година съкращаване на въглеродните емисии в промишлено развитите страни с 25-40%, а в развиващите се - с 15-30%; финансова помощ от развитите страни за развиващите се при внедрявянето на съвременни "зелени" технологии и при решаването на проблемите, предизвикани от глобалното затопляне; създаване на международен правен механизъм за проверки по изпълнението на поетите от страните задължения.
събота, 5 декември 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)