"Цанков камък" е единственият язовир, който е проектиран и изграден в България в периода 1990 – 2010 г. Намалението на валежите след 1981 г. е в границите на 12 - 16 %, а намалението на оттока на реките се изменя от 20 до 40%. Глобалното затопляне е факт, който не може и не трябва да се пренебрегва, предупреждава доц. Стефан Модев в своя доклад за актуализираната оценка на оразмерителните високи вълни за яз. "Цанков камък"Язовирите в България са наследство от миналия век, част от новия е само хидровъзел "Цанков камък", който не е приумица или плувен басейн, а постижение на инженерната мисъл и строителния гений. Много трудно ще бъде подготвяните в момента стратегии и програми, каквито и в миналото е имало многократно, да помогнат за решаване на проблемите в сектора. Истината е, че няма финансиране, а по-страшно е, че поне за момента няма визия за развитие на хидроенергийните съоръжения и язовири в България. Ще настъпи ли време на реално развитие след периодите на минала слава и ударно изграждане на язовири през 60-те години на XX век, замразяването на всякакво язовирно строителство в края на миналия и разграбването на напоителните системи за няколко милиарда лева в началото на XXI век, се питаха водните специалисти по време на научната конференция "Язовирното строителство в България - настояще и перспективи".
Подготвени кадри засега все още има, съгласиха се преподаватели, проектанти и инженери от строителството. Те са създавани в продължение на години на всички български обекти - над 2000 язовирни стени, от които 216 големи язовира по класификацията на Международната комисия по големите язовири, повече от 100 водни централи в България, четири ПАВЕЦ, сред която е най-голямата на Балканите ПАВЕЦ "Чаира", хидравлични тунели и деривационни канали над 750 км. Факт е и специалната немскоезична учебна програма в Хидротехническия факултет на УАСГ съвместно с Техническия университет - Виена, част от чиито възпитаници например веднага започнаха работа към изпълнителя на "Цанков камък" австрийската "Алпине". Това подчерта ръководителят на катедра "Хидротехника" при УАСГ, председател на Българския национален комитет по големите язовири и координатор на конференцията доц. д-р инж. Димитър Тошев.
Най-голям брой големи язовири у нас са изградени през шейсетте години на миналия век - 95 язовирни стени (44%), което съвпада със световните тенденции по това време. В момента начело в света по брой на изградени язовири е Китай - 26 278, САЩ - 9265, Индия - 4636, Испания - 1267, и Корея - 1205 язовирни стени. В световен мащаб строителството на язовири намалява, като причината е значителното изчерпване на икономическата целесъобразност поради това, че в голяма степен речните системи са вече застроени. Например Швейцария, където е изградена най-високата бетонна язовирна стена "Гранд Диксанс" (284 м), има 167 големи язовира в експлоатация и е застроила 86.6% от технически възможния енергиен потенциал.
Поради липсата на достатъчно реализиран капацитет за разлика от индустриализираните нации развиващите се страни имат по-големи възможности. В Китай в процес на строителство са 66 язовирни стени, в Индия - над 40 нови язовира. В Турция при изградени 172 големи язовира в строителство са 26 язовирни стени. Актуален пример е изграждането на двойно дъговата язовирна стена "Деринер" в Североизточна Турция с височина на стената 249 м и ВЕЦ с мощност 670 MW.
Средното годишно производство на електроенергия от ВЕЦ намаля през последните 15 години и рядко надхвърля 3200-3400 GWh, което се дължи на отклоняване на водни маси от изградените хидроенергийни комплекси за водоснабдяване, напояване и други нужди, влошен КПД на системите и др., стана ясно от презентацията на инж. Николай Любенов от Националната електрическа компания.
Сега около 20% от производството на електроенергия в света се падат на хидроенергията. България се задължава до 2020 г. да удвои от 8% на 16% добива на електроенергия от възобновяеми енергийни източници - водна, вятърна, слънчева и геотермална енергия.
В структурата на електроенергийната система обаче липсват типични подвърхови мощности: с голяма маневреност, широк диапазон на натоварването и голяма честота на пускане и спиране. При това положение тази роля се изпълнява от намиращите се в експлоатация ВЕЦ.
През изминалата година са приключили и работите по разширението на ВЕЦ "Студен кладенец" с инсталация на допълнителен пети хидроагрегат, като общата мощност на ВЕЦ "Студен кладенец" достигна 85 MW.
Докладите представиха миналото и неясното настояще на каскада "Горна Арда"
- тристъпална схема – 172 MW, 440 GWh/г., започнала 2000 г. и спряла през 2002 г., с изтекли срокове на разрешителни, концесия и ОВОС. В момента проектът се ползва с правителствена подкрепа, стратегически инвеститор е EVN, а параметрите се очаква да бъдат уточнени.
Инж. Пламен Никифоров, експерт от МРРБ и председател на НТС по водно дело, презентира особеностите на проекта за развитие на общинската инфраструктура с финансиране от Световната банка. Неговият трети компонент включва довършване на трите язовира "Пловдивци" с пречиствателна станция за питейни води за Мадан и Рудозем - 16.5 млн. евро, "Нейковци" с ПСПВ за Трявна - 11.1 млн. евро, "Луда Яна" и ПСПВ за Панагюрище - 19.4 млн. евро, както и рехабилитация на стената на язовир "Студена" - 1.5 млн. евро.
Град Пловдив се водоснабдява от кладенци в терасата на река Марица. Водоснабдяването е изцяло помпажно, а качествата на водите и температурата им през лятото не са задоволителни. Тези предпоставки са наложили търсенето на алтернативен вариант за водоснабдяване на града с водоизточник в северните склонове на Родопите, съобщава докладът на доц. д-р инж. Б. Цанков – УАСГ, и инж. Н. Милошев относно възможностите за използване на каскада "Доспат - Въча" за водоснабдяване на Пловдив.
Научните разработки разглеждат още проекта за укрепване на бреговете на реката в района на Кърджали – т.нар. водно огледало, състоянието на незавършените язовири в България, управлението на водите на поречия с изградени хидротехнически съоръжения, експлоатационното състояние на язовирите, стопанисвани от министерството на земеделието и от НЕК.
"Цанков камък" - третото стъпало от каскада "Доспат - Въча"
Няма завършен в срок и бюджет хидротехнически обект
Първата част от конференцията от общо 18 доклада, подготвени от преподаватели от УАСГ и експерти от практиката, беше посветена на техническите особености и опита от единствения в последно време построен голям хидровъзел "Цанков камък" - опитът от изграждането му, първо завиряване и пускане в експлоатация, вероятностен анализ на сеизмичния риск на язовира, актуализирана оценка на оразмерителните високи води на язовира, контролно-измервателна система на язовирната стена.
Язовирът е завършен в края на миналата година. Той е разположен в средното течение на река Въча в участъка след ВЕЦ "Девин" и преди яз. "Въча". Той е с дъгова куполна язовирна стена с обща височина 130 м, общ завирен обем 130 млн. куб.м, инсталирана мощност във ВЕЦ 80 MW, средногодишно енергийно производство 185 GWh и е част от хидроенергийната каскада "Доспат - Въча" - проектирана и реализирана като пет основни енергийни стъпала с обща инсталирана мощност 485 MW. Каскадата е с една от най-сложните хидравлични схеми у нас на територия 2083 кв. км.
Както е известно от световната практика, няма завършен в срок и бюджет хидротехнически обект, коментира Данаил Тафров от Българската хидроенергийна асоциация по повод завършването на "Цанков камък". Поскъпванията обикновено са в рамките на 30%, в нашия случай са по-високи основно поради неочакваните геоложки условия. Те са наложили - за стената: допълнителни изкопи в десния бряг в 12 м дълбочина, третиране на тектонски зони и допълнителни количества бетон, а за долината на река Гашня: промяна в типа и технологията за тампониране на дъното и откосите.
Към причините за забавянето и оскъпяването на проекта бяха изтъкнати подписаното споразумение за ранен старт, което значи незавършени отчуждения на земи, липса на електроснабдяване и водоснабдяване на строителните площадки, липса на инфраструктура и подходни пътища и др.
Реализацията на обекта става на база на Протокола от Киото след подписване на меморандум за сътрудничество между Австрия и България. Инвеститор е Националната електрическа компания при сключен договор с австрийски консорциум от Andritz - проектант, доставчик, производител и главен монтажник на електромеханично оборудване, ALPINE - главен изпълнител на строителните работи, PÖYRY ENERGY - главен проектант,
SWECO Group – "Енергопроект – Хидроенергетика" АД, София – технически проект и съпроектант за работните чертежи на обекта, от чийто състав е излъчен проектантският екип на местостроежа.
България има неизползван потенциал за малки ВЕЦ
Хидрокомплексът "Никопол - Турну Мъгуреле" е с по-добри параметри от "Силистра - Кълъраш"
По мнението на експертите значителна част от неусвоения хидроенергиен потенциал на България може да бъде оползотворен с изграждането на малки ВЕЦ. Най-добри възможности съществуват по река Искър, където могат да бъдат изградени 711 GWh, и по Струма - нисконапорни централи с годишно производство 238 GWh.
Безспорно с по-добри технико-икономически параметри е хидрокомплексът "Никопол - Турну Мъгуреле" и неговото изграждане трябва да започне първо в сравнение с хидровъзел "Силистра - Кълъраш", заключава инж. Стойно Венков от "Енергопроект хидроенергетика" АД.
При ПАВЕЦ "Чаира" е необходимо да бъде увеличена продължителността за работа в генераторен режим и да бъде увеличен обемът на долния изравнител на централата, като за целта се предвижда да бъде изграден язовир "Яденица" на котата на яз. "Чаира", свързан с последния със съединителна напорна деривация - така образуваната система от скачени съдове ще позволи да се прехвърлят гравитачно води от единия в другия изравнител, което по същество означава увеличаване на обема на долния изравнител.
С оглед наличието на ПАВЕЦ "Чаира" със своята инсталирана мощност от 864 мВт и съществуващата възможност за увеличаване на нейната роля в енергийния баланс на системата се налага изводът, че е целесъобразно да се продължи изграждането на язовир "Яденица", заключава инж. Николай Наумов от "Станилов" ЕООД в своя доклад, още повече че са изпълнени строителни работи по обекта за около 6.5 млн. евро.
Наличието на "тромави" електропроизводствени мощности (основно КЕЦ и АЕЦ) в структурата на електроенергийната система и перспективите за развитие на ВяЕЦ предопределят големите ВЕЦ в страната като неин основен настоящ и бъдещ "балансьор", коментира в своя доклад инж. Митьо Христозов от ЕСО ЕАД.
Основни хидроенергийни обекти до 2020
- Каскада "Горна Арда"
- Язовир и тунел "Яденица"
- Хидровъзел "Цанков камък" - изграден
- Прехвърляне на води от река Места
- Хидровъзел "Никопол - Турну Мъгуреле" и "Силистра - Кълъраш"
- Каскада "Елешница"
- Малки ВЕЦ на Искър, Струма и Марица
Основни въпроси пред хидротехниката в България
->Как и с какви приоритети да развиваме водната и енергийната инфраструктура
->Как да се адаптираме към климатичните изменения и произтичащите от тях промени в хидроложките условия (режим на оттока, наводнения и др.)
->Какво трябва да бъде мястото на хидроенергетиката сред другите възобновяеми енергийни източници (слънчева, вятърна, геотермална енергия)
->Как да увеличим производството на върхова енергия за поддържане на устойчив честотен режим на енергийната система
->Как да използваме водните ресурси на трансграничните реки Места, Струма, Арда, Марица и др.
->Кога България ще има възможност да се включи в Паневропейски коридор №7, като започне изграждане на хидровъзли на р. Дунав
Няма коментари:
Публикуване на коментар