За увеличилите се през последните седмици пожари и опасността от възникването на пожари при пролетното почистване Агенция „Фокус” потърси главен инспектор Янка Мотева от Столично управление „Пожарна безопасност и защита на населението”. Фокус: Инспектор Мотева, каква е тенденцията на пожарите в сухите треви към февруари месец?
Янка Мотева: Месец февруари е преходен период за пожарната опасност, тъй като през него се редуват хем студени, хем топли дни. Съчетават се и двата вида пожари - от една страна са битовите пожари, които са вътре в сградния фонд – свързани с отопление, инсталации и т.н. Другите пожари са извън сградния фонд – по дворове, вили, земеделски ниви, дори и в планински и горски райони. Вече се набелязват такива пожари, които са предимно в ниската растителност – храсти и суха листна маса. По тази причина тенденцията на февруари месец е за увеличаване на пожарите. В столичната пожарна само за четири дни - от 10 до 13 февруари на територията на Столична община изгоряха около 300 декара площи с нискостъблена, храстова суха растителност. Пожарът беше ограничен само до треви и храсти благодарение на бързата намеса на дежурните екипи на Пожарната. В с. Световрачане изгоряха 50 декара, в Богров изгоряха 35 декара, в с. Мировяне на Околовръстния път – 10 декара. Там пожарът най-вероятно е причинен от изхвърлени фасове от автомобилите на шосето. В неделя горяха 100 декара в с. Кътина в местността Бели бряг. Има и други по-малки пожари. Наблюдава се изключително повишаване на пожарите в събота и неделя, когато почивните дни се съчетаха с по-топло време и хората излязоха навън.
Фокус: Каква е най-често причината за възникването на пожари през този сезон?
Янка Мотева: Изхвърлянето на фасове е една от причината, когато такива местности са около шосетата. Обикновено причината е изхвърлен фас или искри от преминаващите автомобили. Друга причина е така нареченото – палене на стърнища, което българското законодателство забранява изрично. Самите пожари не са умишлени, но стопаните предприемат опалване на стърнищата от миналогодишната реколта. Като причини бих могла да кажа и, че при затопляне на времето хората излизат на излети, разходки в покрайнините на градовете – палят огън. Ако има вятър и този огън не е добре загасен се създават условия за пренасяне на огнището и така пожарите стигат до тревистите местности. Паленето на стърнищата от няколко години в унисон с Европейското законодателство се забрани и в нашата страна. Първоначално беше забранено само по една наредба 30 – за противопожарни мероприятия в горския фонд и опазване на горите. По тази наредба органите на „Пожарна безопасност и защита на населението” извършваха контрол. Освен това има четири други закона, които забраняват такова палене – Закон за опазване на земеделските земи, Закон за лова и опазване на дивеча, Закон за защитените територии и Закон за опазване на околната среда. В Наказателния кодекс, чл. 331 е заложено като крайна мярка – лишаване от свобода до три години и глоба от 500 до 5 хил. лв. на лица, за които е доказано, че в следствие на палене на стърнища пожарът се е прехвърлил в горския фонд. Въпреки всички тези забрани по всички тези закони, които изброих, хората продължават да си палят стърнищата, защото така им е най-лесно да си подготвят нивата за следващата реколта, за съжаление. По всичките тези закони, не само от гледна точка на пожарната опасност, а от гледна точка и на това, че се изгаря хумусът на почвата, застрашава се дивечът, застрашават се и някои животни. Поради това паленето на стърнища е включено и в други закони, по които пожарните органи нямаме правомощия.
Фокус: Колко глоби има от началото на годината във връзка с пожарите?
Янка Мотева: С уговорката, че аз съм от Столичната пожарна мога да каже, че пожарите в следствие на опалване на стърнища не са типични за столичната територия, защото почти вече няма земеделски площи. Последните 2-3 години ние нямаме пожари в земеделския фонд, а миналата година нямахме и в горския фонд. Нямаме нарушители, които палят стърнища, но в страната има. Има и нарушители, които палят сухата трева по ливадите и пасищата – обикновено пастири, за да поникне свежа трева и да има трева за животните. Нарушенията на територията на Столична община са предимно в сградния фонд. Нарушават се правилата за пожарна безопасност от гледна точка на застрояване, пожароопасни разстояния, не добре изпълнени конструкции с лоша защита. Имаме много съставени актове за неосигурена пожарна техника, за заключен втори евакуационен изход. Приоритет са обектите за масово събиране на хора, учебни, здравни и други заведения. От началото на 2011 г. столичните инспектори са съставили 25 акта за установени административни нарушения. Предприето е и едно запечатване на заведение за масово събиране на хора. То е спряно с принудителна административна мярка – запечатване с лепенка. Една трета от актовете в столицата са съставени при съвместни проверки с полицейските органи. Актовете са съставени вечер или в заведенията за масово събиране на хора – дискотеки, зали, клубове, ресторанти и др. Нарушенията са свързани и с условията за безопасна евакуация на хората – евакуационно осветление, табелите „изход” трябва да са в изправност; да са осигурени пътищата за изход, да не са заключени вторите изходи, за да бъдат изведени хората при евентуален пожар. За миналата година са съставени 429 акта, 24 принудителни административни мерки са предприети за запечатване на цели обекти и на отделни съоръжения. Около 3000 акта за 2010 г. са съставени за цялата страна и над 1000 запечатвания.
Фокус: През март ще започне пролетно почистване и изхвърляне на непотребни вещи, това предпоставка ли е за пожари?
Янка Мотева: Пожарната опасност се засилва през март и април и се изнася извън сградния фонд. В момента увеличаването на пожарите е благодарение на засилването на човешкия фактор. Хората тръгнаха да си почистват дворовете, мазетата. Тази тенденция се засилва през март и април. Ние следим дните за пролетно почистване и тогава лепим листовки с предупреждения по блоковете. За столицата е налице и друга тенденция – непрекъснато се палят контейнери с отпадъци. Звучи простичко – запалил се контейнер, но те горят по два-три едновременно и положението е много тежко в това отношение. Дори един контейнер да гори, пожарната тръгва да го гаси – независимо от разходите, защото около контейнерите са паркирани много автомобили, ако се остави един контейнер да гори, без да се гаси, ще бъдат засегнати поне 2-3 автомобила наоколо, може да пламне и някое дърво. Запален контейнер ние вече го отчитаме като пожар, независимо, че е без загуби.
Фокус: Колко пожари сте регистрирали от началото на годината и колко са жертвите?
Янка Мотева: От началото на годината дежурните екипи на Столичната пожарна са гасили 210 пожари, при които са отчетени нанесени материални загуби, има и 155 пожара без загуби. При пожарите са загинали трима души и са пострадали 12 души. По статистически данни от ГД ПБЗН за страната пожарните екипи са реагирали на 4117 повиквания за произшествия. При пожарите в страната са загинали общо 22 и са пострадали 59 души. Пожарите със загуби в национален мащаб са 1112, а 3005 са без загуби.
Фокус: Какво ще препоръчате на гражданите, за да се избегнат пожарите около пролетното почистване?
Янка Мотева: Когато при пролетното почистване хората мислят да запалят събраните съчки или отпадъци, мястото, което ще изберат за това, трябва да бъде поне на 4-5 метра настрани от горими постройки, дървета или храсти. През март и април има много случи, при които съседска къща пламва, поради запалени отпадъци. Трябва да се избира пожаробезопасно местенце, където да се запали огън. Ако има вятър е най-добре да не се пали нищо. В никакъв случай не трябва да се оставят деца да се грижат за такъв огън. Той трябва да бъде изгасен добре, тъй като от тлеещите частици може да се получат нови огнища на горене. В никакъв случай не трябва да се паля контейнери, по-добре е отпадъците просто да се оставя до контейнерите. Що се отнася до разходките в планината и паленето на лагерен огън, такъв трябва да се пали само на местата, които са обозначени за това. В гората най-малкият вятър може да причини пожар. Има правила за устройване на огнище в планината – то трябва да бъде с диаметър поне 1 метър, да се огради с камъни и да има още един метър без запалими листа и храсти.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар