„Ефектът на пеперудата“ – идеята, че в световен мащаб дори и незначителни събития могат да имат огромно въздействие върху света – се доказва в работата на едно руско семейство в Сибир, които в продължение на три поколения изучават езерото Байкал – едно от най-дълбоките и най-богати откъм биологично разнообразие езера в света. През 1940 година Михаил Кожов започнал да прави детайлни измервания на температурата на езерото. Неговата внучка, Любов Изместьева, продължава семейната традиция.Изместьева предприема излизания из водата или по леда през зимата, за да събира проби и измерва температурата, също както са правели майка й и дядо й.
Заедно с екип от учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара, Изместьева става съавтор на изследване на езерото Байкал. Изследването хвърля светлина върху изменението на климата и начина, по който това се отразява на температурата в големи водни обекти. Според учените, това изследване помага не само да бъдат по-добре разбрани някои от най-величествените езера в света, но и да се проучат предишните промени в климата и да се прогнозират бъдещите изменения.
Изследователите открили редица зависимости между езерото и отдалечени части на Земята. Резултатите ще помогнат на учените да разберат взаимодействието между привидно отдалечени климатични феномени из различни части на света.
Така например учените са установили, че промените в температурата на езерото Байкал варива едновременно с ел Ниньо и по-точно с месечните промени в температурата на повърхността на Тихия океан – явление, което се случва на хиляди километри разстояние.
Изследователите също така намерили връзка между движението на въздушните потоци в региона и езерото Байкал. Три месеца след промените в силата на въздушните потоци започват да се наблюдават и сезонни промени в езерото.
Като цяло учените установили, че езерото се затопля, но не намерили доказателства за по-ранно започване на пролетта или пък за по-късни зими.
Според изследователите, температурата на Байкал дори носи в себе си отражение на десетилетните промени на земното въртене. Така е, защото промените в скоростта на въртене на Земята водят до промени в атмосферните зонални ветрове, онези, които пътуват от изток на запад. Тези бавни, дългогодишни промени са запазени в температурните записи на Байкал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар