focus-news.net
Председателят на Патентното ведомство Костадин Манев в интервю за Агенция „Фокус” .
Фокус: Г-н Манев, какъв интерес предизвикват в световната общност изобретенията, вписвани в Златната книга на откривателите и изобретателите на България?
Костадин Манев: Вписването в Златната книга не е вписване, което да отчита интереса, икономически или търговски, към дадения обект – изобретение на изобретателя, който се вписва в Златната книга. Ние вписваме изобретатели, които имат значителен принос за техническото творчество в страната, хора, които последователно създават технически решения. Те се отличават от останалите с това, че са творци в областта на техниката. Понякога те самите участват в бизнес процесите по внедряване, независимо дали в България или в чужбина, или пък се свързват с представители на бизнеса, които реализират и внедряват в практиката техните изобретения. Вписването в Златната книга е един акт на признание към творчеството на тези българи. Символът и признанието ние държим да отбележим по подобаващ начин, да бъде изразен пред обществото и пред бъдещите поколения, за това че разчитаме и се надяваме българският творчески гений да бъде носител и на икономическия растеж на страната. Интелектуалната собственост е един от основните фактори за икономически растеж и всяко съвременно общество, всяка съвременна икономика трябва да се базира именно на нови творчески решения. Те в по-голямата си част, практически, са изобретения, високоиновативни решения, осигуряващи напредъка, който ще почувства и обикновеният гражданин, когато изобретението се внедри и реално започне да носи печалба.
Фокус: Имат ли българите силна техническа мисъл?
Костадин Манев: Със сигурност изобщо не страдаме от липсата на добри имена и на капацитети в областта на техниката. Като се направи преглед дори на записите в Златната книга, извършени през годините и започнали от 1981 г., може да се види колко и какви значими имена не само за българската, а и за световната техника, са вписани в нея. Това са имена на български учени, положили основите на направления в техниката, които и до днес са полезни, за който и да е потребител в света. Например, това е откриването на фотоелектретното състояние на веществата, извършено от акад. Георги Наджаков, което служи за създаване на копирните технологии. Има още много български изобретатели, учени, които са дали своя принос за развитието, както на българската, така и на световната техника. Важно е да се знае и е добре да се стимулира днес интересът към тази техника, към това творчество. Влизането на нови млади хора в процеса на създаване на изобретения да бъде по-интензивно, за да може да се стигне до едно по-бързо израстване на икономиката, базирано на високотехнологични решения.
Фокус: Кажете за процеса на подбор на изобретателите, които да бъдат вписани в Златната книга.
Костадин Манев: Комисията по подбора работи по точно утвърдени критерии, именно по степента на защита, по резултатите от творческия процес, броя на изобретенията през годините. Това е оценка за цялостен процес, а не е дадена за конкретно изобретение. В бъдеще се надявам да имаме и такъв годишен конкурс, който да отличава изобретатели, които през годината са направили нещо значимо. В момента това са основните критерии, по които Комисията оценява изобретателите. По тази причина имаме и вписване не на всички, номинирани от научноизследователските организации и от университети, към които сме се обърнали за номинации.
Фокус: С кои университети работи Комисията?
Костадин Манев: Ние се обръщаме към всички технически университети в страната, както и към Съюза на изобретателите. Всички имат право да номинират и да излъчат лице, което според тях, заслужава да бъде вписано в Златната книга. Те познават своята работа, познават своя личен и научен състав, с който реализират своите научноизследователски проекти, знаят капацитета си. Затова е и най-добре от тях да дойде номинирането, а така и се осъществява на практика.
Фокус: Какви проблеми при патентоването има в България, има ли усложнени процедури?
Костадин Манев: В никакъв случай няма усложнения. Ние говорим за една изключително хармонизирана правна система, мога да кажа, че тя е унифицирана и с европейската патентна система – с Европейската патентна конвенция. По отношение на материалните критерии процедурите също са хармонизирани с европейските. Общо взето, даже имаме правни инструменти, които позволяват по-голяма гъвкавост и възможности за по-бърза защита на изобретателите. В този аспект в никакъв случай няма никакви проблемни изисквания на закона при осъществяване на патентната експертиза. Финансовата страна на нещата също е важна. В България таксите по никакъв начин не са проблем за явяване на защита и получаването й.
Фокус: Какъв е размерът на таксите?
Костадин Манев: Таксите се определят и зависят от вида на изобретението и неговото описание, респективно от обема на заявката за издаване на патент. Размерът варира от 500 до 600 лв., като имаме определени позиции от тарифата, таксите от които се заплащат в намален размер от заявители - от държавни или общински училища, държавни и висши училища или академични научноизследователски организации на бюджетна издръжка, микро и малките предприятия по Закона за малките и средните предприятия, както и изобретателите, когато са заявители на своите изобретения. Проблем от финансова гледна точка може да се появи, когато говорим за чужбина. Там нещата са по-тежки с оглед финансирането на патентоването – зависи от кръга страни, от които изобретателят иска да получи правна закрила. В момента обаче тече един такъв процес на подготовка за създаване на нормативна база за издаване на патент на Европейския съюз, който ще действа за всички европейски страни членки. Той много ще намали изискванията и разходите на заявителите, включително и на българските. Тази идея отдавна съществува и вече сме на прага на реализацията. Миналата седмица Европейският парламент прие решение, с което одобрява засиленото сътрудничество в областта на единната патентна закрила в ЕС. Има определени езикови проблеми за създаването на тази уредба – на какъв език ще се превеждат защитните документи и по тази причина нямаме единодушно решение, но имаме процес на засилено сътрудничество, в което участват 25 страни, включително и България. Страните, които не са заявили желание за такова сътрудничество, са Италия и Испания, защото те държат на определени езикови изисквания.
Фокус: Какви инициативи тази година сте предвидили от Патентното ведомство?
Костадин Манев: Ние традиционно провеждаме мероприятия за популяризирането на индустриалната собственост и защитата, повишаването на правната култура и на знанията на българския бизнес в областта на индустриалната собственост. Всичко е насочено към идеята да се повиши конкурентоспособността на бизнеса. За всички участващи в тези процеси е ясно, че трябва да се гради и да се базира на една много сериозна правна култура в областта на индустриалната собственост, както и на добър и специализиран подход и стратегии при създаването и защитата на обектите на индустриална собственост. Поради тази причина, в рамките на нашите бюджетни възможности, ние провеждаме програма, която осъществяваме във връзка с този въпрос. Една от инициативите е седмицата на индустриалната собственост, която провеждаме в отделни университети, основно технически. С тях имаме договори за сътрудничество и имаме изградени мини информационно-консултативни центрове (IP Points), така че знанията да достигат до настоящите, а и бъдещите изобретателите. Обикновено планираме и осъществяваме тази седмица в началото на пролетта – преди да приключи учебната година и преди да започнат сесиите на студентите, за да сме на разположение на студентите и техните преподаватели и ако имат въпроси, те да могат да се обърнат към нашите експерти за съдействие.
Фокус: Расте ли желанието на студентите да изобретяват?
Костадин Манев: Действително, при тези срещи сме забелязвали, че много от младите хора имат желание да се включат и го правят активно. На много места студентите са достигнали до реални технически решения и са заявители на такива изобретения, къде индивидуално, къде съвместно в екипи с други свои колеги и преподаватели. Те не се изключват от кръга на потенциалните и настоящите изобретатели. Целта е да направим по-голям кръга на тези млади хора, да ги подготвим, да им дадем възможност да влязат в конкурентната борба за развитие на българския техническо-научен потенциал. Те биха могли да се реализират навсякъде. Важното е да знаят как надлежно и надеждно да защитят своята индустриална собственост, за да могат да спечелят.
Фокус: Кажете повече за Договора за техническо сътрудничество с Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар.
Костадин Манев: Това е ведомството, което се занимава с регистрацията на марката на ЕС и дизайна на ЕС, което може да бъде използвано от всички български граждани. То извършва регистрация на марки и дизайни, които действат на територията на всички страни членки. Затова знанието за тези правни режими също е много важно за българския бизнес и този Договор най-вече е ориентиран към това да създаде добра база за информираност и за популяризиране на дейността на това ведомство, с което ние сме партньори при осъществяване на функциите и дейностите.
Фокус: Кои са мероприятията, които правите заедно?
Костадин Манев: Редица са мероприятията, които провеждаме съвместно – обучителни семинари за различни групи – за магистрати, за полицаи, митнически служители, за представители на досъдебното производство, със съдии също сме правили такива срещи, както и за бизнес представители. Издаваме и сборници със статии, посветени на практиката относно тези обекти, поддържаме и определени информационни бази, свързани със защитата. Освен това участваме и в подобряване на информационната инфраструктура. С този договор, използвайки капацитета на националното патентно ведомство, се подпомага информационно-познавателно българският бизнес относно дейността му по вътрешния пазар.
Христина ДОБРЕВАзакрила на своята индустриална собственост пред Ведомството за хармонизация на
Няма коментари:
Публикуване на коментар