Струват ли си органичните храни

DarikFinance.bg
Струват ли си органичните храни? Все повече хора се насочват към био-продуктите с идеята, че те са много по-полезни, въпреки по-високата им цена. В Европа органичните храни реално конкурират неорганичните. Най-големият производител е Италия където се отглежда около една трета от продукцията на биологични храни в ЕС.
Хората, купуващи биологични храни се интересуват от здравето си, повечето от тях са жени, загрижени за семействата си. В развитите страни органичните храни задават новите кулинарни тенденции. В България те все още не могат да се наложат заради по-високите си цени и сравнително ограниченото предлагане.

Хората, които купуват органични храни са загрижени за отрицателното въздействие на токсичните химикали, дори и в малки количества, за които медицината твърди, че са безвредни.

Но има и хора, които вярват, че органичните храни са по-хранителни, съдържат повече витамини, антиоксиданти и въобще полезни вещества.

Реално обаче няма никакви доказателства, че органичните храни имат по-добър вкус и имат повече витамини. Проблемът на много от изследванията в сектора е, че са поръчани от компаниите производители и трудно могат да се нарекат обективни. В същото време независимите проучвания показват много по-малко предимства за органичните храни, отколкото е общоприето.

Според Агенцията за безопасност на храните в Нова Зеландия органичните плодове и зеленчуци нямат особени хранителни предимства пред неорганичните, въпреки по-високата си цена.
А за високата цена си има причини. За да получите органични зеленчуци ви трябва естествена тор от крави, хранени с органичен фураж, чиста вода, която не преминава през замърсени региони и чисти почви. В същото време отказът от третиране със синтетични химикали, включително торове, води до значително по-слаби добиви и по-малка трайност. А необходимият труд за производството на единица органичен продукт е значително повече. Т.е. органичното земеделие изисква наличие на много и евтина работна ръка.

За органичните храни е безспорно, че съдържат много по-малко синтетични пестициди, въпреки че е възможно да имат органични или естествени пестициди, с каквито често се третират. Някои от естествените пестициди обаче са полезни за здравето, в ограничени концентрации.

Проучване, проведено в Университета на Калифорния в Дейвис е установило, че в храните, отглеждани биологично има по-големи количества флавоноиди, които имат защитен ефект срещу сърдечни заболявания и рак. Изследователите открили с до 50% по-високи концентрации на флавоноиди в органична царевица и ягоди, защото растенията, принудени да се справят със стреса от вредителите, произвеждат повече от тези съединения, за да се защитят.
Натрупването на токсични химикали в продуктите от животински произход е много по-голямо в сравнение с растителната храна. Колкото по-високо отивате в хранителната верига, толкова по-големи са концентрациите на токсини. Рибите, които ядат по-малките риби поемат и техните токсини. Същото важи и за кравите, които пасат трева.

А синтетичните пестициди и хербициди са доказано токсични, като натрупването на повечето от тях в организма представлява и силен канцерогенен фактор и отслабва имунната система. Рискът е особено висок за бременните жени и малките деца.

Но токсични химически съединения се съдържат в почти всички продукти на цивилизацията, домакински уреди, компютри, дрехи, мебели, огради, люлки. Проблемът опира по-скоро до концентрацията и безспорно консумацията на органични храни е добър начин за намаляване на риска. Според американската Агенция за опазване на околната среда най-силно изложени на въздействието на пестицидите са: ягодите, прасковите, малините, къпините, гроздето, черешите, ябълките, зелето, марулите и целината.
Как стои въпросът с органичните храни в България, те ли са бъдещето на българското земеделие? Неправилната експлоатация на почвата и непрекъснато увеличаващото се замърсяване намаляват постепенно плодородието и я правят негодна за селскостопански цели. Причина за това е бавният процес на самопречистване. При натрупване на токсични вещества в нея химичният състав и микрофауната се променят.

При наторяване с азотни торове в почвата остават химичните съединения нитрати. Излишните количества нитрати се натрупват в растителните тъкани, преминават в тревопасните животни, в питейната вода, във водните организми и в човека. Нитратите сами по себе си не са вредни, но могат да образуват така наречените нитрити. Тези съединения се свързват с хемоглобина в кръвта и могат да лишат животните и човека от достатъчно кислород – метхемоглобинемия. За здравия възрастен човек няма опасност. Рисковия контингент са кърмачета и бременни жени със стомашно-чревен дискомфорт, съпътстван с дисбактериоза.

В почвата могат да попаднат тежки метали: мед, олово, хром, манган и др. Тези замърсители нарушават естествените биологични процеси в почвата, а някои от тях, по пътя на биологичната верига, достигат до човека в сравнително високи концентрации, като оказват пряко токсично въздействие.

Устойчивите органични замърсители са токсични химични вещества, които трудно се разграждат и се натрупват в организмите. Пренасят се по хранителната верига и чрез въздуха, водата и мигриращите биологични видове се отлагат далече от мястото на тяхното изпускане. Пестицидите трудно се разграждат по биологичен път и концентрацията им се увеличава многократно по дължината на хранителните вериги.

Почвите се считат за ограничен и практически невъзстановим ресурс, краен приемник на всички вредни въздействия, които се натрупват с течение на времето и видимо се забелязват твърде късно.

По данни на Министерството на земеделието и храните в България са регистрирани 449 хил. дка замърсени площи с тежки метали и металоиди, като 81.6 хил. дка са замърсени пет пъти над ПДК. 10 хил. дка са замърсени с естествено радиоактивни елементи от уранодобива. Регистрирани са почти 1.3 хил. дка замърсени с нефтопродукти и около 2.5 хил. дка, засолени площи от промишлената дейност. На практика няма статистика за замърсяването с нитрати и пестициди, но то вероятно засяга по-голямата част от територията на страната.

Трябва да е ясно, че цената на биологичното земеделие в България е сравнително висока с оглед на практически безконтролната употреба на пестициди и изкуствени торове в страната през последните 20 години.

Единствено за продукти, които притежават био сертификат може да се гарантира, че имат биологичен произход. От 1-ви юли 2010 г. е задължително, те да носят логото на ЕС за биологичен продукт, ако са произведени на територията на съюза.
В рамките на ЕС, производството и пласментът на органични продукти с биологично лого и етикет, е стриктно регламентирано.

Производителите, практикували до момента т.нар. конвенционално земеделие, трябва първо да преминат минимален 2-годишен преход към биологичното земеделие, преди да могат да предлагат на пазара земеделски продукти, които отговарят на определението "биологични".

Производителите, успешно преминали контролните процедури, получават сертификат и правото да означават продуктите си като биологични.

В заключение може да се каже, че едва ли българското земеделие ще може скоро да се конкурира с италианското в сегмента на органичните продукти. А те, въпреки по-високата си цена, си струват, поне що се отнася до здравето на малките деца, но все пак са само една част от необходимата здравословна среда на живот.