Вулкан сипе дъжд от пясък и пепел над Гватемала

Вулканът Сантягито изсипа дъжд от пясък и пепел над огромна част от западна Гватемала след "необичайно" и "силно" изригване, съобщи националният сеизмологичен институт на страната, съобщава АФП.

Ветровете пренесоха пепелта в североизточна посока от вулкана, 2 500 метра над морското равнище, в провинция Куецалтенанго, на около 206 километра западно от столицата.

Облакът пепел премина над шест провинции, като предизвика страхове, че може да повреди реколтата, съобщиха от института, докато часовете бяха отменени в училищата в три провинции.

Националната агенция за реагиране при бедствия CONRED повиши нивото на тревога до "оранжево", едно ниво под максималното "червено", заяви директорът на институцията Алехандро Малдонадо.

Вулканичната активност раздуха сива пепел на повече от 8300 метра във въздуха, а CONRED посъветва гражданските авиационни власти да забранят полетите в радиус 15 километра от вулкана, допълва БГНЕС.

Най-голямото предишно изригване на Сантягито беше през 1929 г., когато загинаха 2500 души.

Чили се движелo към Африка, но трусът променил посоката

© снимка: Reuters
Земетресението в края на февруари в Чили е променило посоката, в която преди това страната се придвижвала с целия континент към Африка, заявиха военни специалисти.

Според чилийския Военен географски институт преди труса Южноамериканската плоча тласкала Чили и останалата част от континента на североизток, т.е. към Африка, със скорост 3-4 см годишно, заяви пред в. "Терсера" директорът на института полковник Хуан Видал.

Мощното земетресение обаче променило частта от Южноамериканската плоча, граничеща с крайбрежието на страната, особено в най-силно засегнатата централна и южна част, допълва БГНЕС. В резултат на това Чили започнало да се придвижва на северозапад, в посока Тихия океан, но с много по-висока скорост, обясни полковник Видал.

Неизползвани минерални извори ще бъдат дадени на общините

Около 60 на сто от минералните извори в страната не се използват и ценният ресурс буквално се излива в земята. Поправки в Закона за водите, предлагани от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), предвиждат общините да получат безвъзмездно от държавата тези находища. Това съобщи Асен Личев, директор на дирекция "Управление на водите" в МОСВ, цитиран от БТА.

Един от многото минерални извори, пръснати край Тюленово, които туристите използват за баня. През август пред тях се редят на опашка. Снимка: Иван Бакалов

Срокът на концесията за ползване на изворите е 25 години. Ако до две години общините не започнат да ги ползват или не ги предоставят на частни фирми, ще трябва да ги върнат обратно на държавата.

Ще строят хвостохранилище "Медет"

Ще строят хвостохранилище "Медет"
Проектът ще включва и рекултивация на територията

"Еко Медет" ЕООД, Панагюрище, обяви конкурс за изготвяне на работен проект за хвостохранилище "Медет" и рекултивация на откоси и площи извън границите на концесията, изграждане на дренажи и отводнителни съоръжения в зоната на стените. Обектът ще се изгражда на територията на община Пирдоп. Общата площ за рекултивация е приблизително 800 декара, в които попадат стената "Жеков вир" със сервитутна зона - 400 декара, и стената "Златишко кале" - 400 декара.
Срокът за изпълнение на поръчката е 6 месеца.
Гаранцията за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка е 1800 лв. Гаранцията за изпълнение на договора е 5% от стойността на обществената поръчка.
Тръжната процедура е открита, няма ниво на предварителна квалификация.
Критерий за оценка на офертите ще бъде икономически най-изгодната оферта при следните показатели:
?технически възможности и квалификация - К1 =0.15
?предложена цена - К2 = 0.35
?предложена оптимална технология за рекултивация с икономическа обосновка и *прогнозна цена за 1 дка рекултивирана площ - К3 = 0.40
?срок за изпълнение на поръчката - К4 = 0.10.
Срещу 960 лева до 23 юни 2008 г. всеки, който прояви желание да участва в търга, може да закупи документи. До 16.30 часа на 23 юни се предават и тръжните предложения с ценовите оферти, които имат срок на валидност 90 дни. Така в този срок възложителят се задължава да избере изпълнител. На 24 юни в 12 часа тръжните досиета ще бъдат отворени.
"Еко Медет", както и "Еко Елшица" ЕООД са предприятия за рекултивация на екологично нарушени терени от рудодобива и за очистване на замърсени води в резултат на рудодобива в района. Предприятието е 100% държавно, с принципал Министерството на икономиката и енергетиката
След 1997 г. в дружеството "Еко Медет" са правени промени с решения на Пазарджишкия окръжен съд през юни 2000 г. и през април 2006 г. Дружеството се занимава с научноизследователска и развойна дейност в областта на естествените, медицинските, селскостопанските и техническите науки.
Управляващият "Еко Медет" Чавдар Савов е в директорските съвети на Държавно предприятие "Строителство и възстановяване" и фирма "Пътно строителство КОПЕКС-АЛФА".
На територията на Панагюрище предприятието за добив и преработка на медна руда "Асарел - Медет" АД с мажоритарен акционер "Фьост Алпине интертрейдинг", Австрия. От 1998 г. фирмата получава концесия за добив на подземни природни богатства, приватизирана е през 1999 г., като 75% от капитала му остава собственост на международното дружество "Асарел-инвест" АД с мажоритарното участие на "Фьост Алпине Интертрейдинг" - Австрия. Смята се, че сегашният проект е продължение на политиката на опазване на околната среда след първите опити за екогласност в Средногорие през 1989 г.

Британски учени: Вулкани ще изригват още заради глобалното затопляне

Изследователи предупредиха в публикувани от Кралското общество документи, че топенето на ледовете, покачването на морското равнище и дори все по-силните бури и дъждове, които са прогнозирани последици от повишаването на температурите, биха могли да засегнат земната кора. Дори малки промени в околната среда биха могли да предизвикат явления като земетресения и цунами. А някои неща свидетелстват, че последиците от промените в климата вече оказват влияние върху геоложката активност на места като Аляска, заявиха изследователи, пишещи за сп. “Философските разисквания на Кралското общество А” (Philosophical Transactions of the Royal Society A).

Авторът на публикуван в списанието преглед на научните трудове в тази област Бил Макгуайър от Центъра за оценка на риска “Аон Бенфийлд” към Юнивърсити колидж в Лондон каза, че покачването на температурите води до топене на леда от ледените покривки и ледниците и до увеличаване на водното количество в океаните. Когато в резултат на отместването на тежестта на леда земята отново се “надигне”, което би могло да достигне един километър на места като Гренландия и Антарктика, или ако в най-лошия случай всичкият лед се разтопи, това би могло да предизвика земетресения. Увеличаването на сеизмичната дейност от своя страна би могло да причини подводни свлачища, които пораждат цунамита. Евентуален допълнителен риск създават “ледените трусове”, предизвиквани от разчупването на ледените пластове, причинявайки цунами, които биха могли да заплашат места като Нова Зеландия, Нюфаундленд в Канада и Чили.

Според изследването намаляването на леда би могло също така да провокира изригването на вулкани. А по-голямата тежест на водата в океаните, където топенето на леда води до покачване на морското равнище, може да “огъне” земната кора. Това произвежда магма и причинява вулканична и сеизмична дейност в крайбрежните или островните райони, където се намират повечето от 550-те вулкана, чиито изригвания са исторически документирани. Засилването на вулканичната дейност би могло да причини увеличаване на свлачищата, а влиянието му би могло да се разпростре далеч извън района, където се намира вулканът - например чрез изхвърлянето на серни облаци в атмосферата или чрез засягане на въздухоплаването.

Проф. Макгуайър каза, че в зависимост от фактори като бързината на покачване на морското равнище промените биха могли да настъпят през идните десетилетия или в течение на векове, а не след хиляди години. И той предупреди: Покачването, което вероятно е нужно, може да бъде много по-малко, отколкото очакваме. Като се имат предвид промените в климата, може да не са ни нужни големи промени.” “Една от тревогите е, че незначителни промени в околната среда биха могли да предизвикат тези последици”, заяви той.

В своя преглед той казва, че има “все повече доказателства” за сеизмична, вулканична и свлачищна дейност, предизвиквана или повлиявана от малки промени в околната среда - даже специфични метеорологични явления като тайфуни или поройни дъждове. Проф. Макгуайър заяви, че в Тайван предизвикваното от тайфуни понижаване на атмосферното налягане е достатъчно, за да “разтовари” кората съвсем малко и да причини земетресения. Други последици от повишаването на температурите са отприщването на ледникови езера през скални диги, което да доведе до внезапни наводнения в планински райони като Хималаите, както и свличания на скални, ледени и земни маси в резултат на топенето на вечните ледове.

Според учения в геоложките системи може да има “връхни точки”, където кората достига определен праг, което причинява стъпаловидна промяна в честотата на подобни явления - не е ясно обаче къде може да се намират тези прагове. Смята се, че в дадени периоди от миналото промените в климата са имали връзка с повишаването на нивото на потенциално рисковата геоложка активност - например след края на последната ледникова епоха. Но тези явления не са напълно разглеждани като възможни последици от бързите промени в климата, които се очакват в бъдеще, и има голяма доза несигурност в това какво може да се случи през идните години.

Проф. Макгуайър призова за изследователска програма, съсредоточена върху възможните геоложки рискове, които може да породи глобалното затопляне, и за това водещият орган в областта на глобалното затопляне - Междуправителственият съвет за климатичните промени (МСКП) - да засегне пряко въпроса в бъдещите си оценки.

Без "златен" завод

Съдът отказа канадската Dundee от предприятие в България

Калина Горанова

"С лека ръка се слага край на една голяма инвестиция в реалната икономика", Алекс Нестор, директор "Корпоративни и външни отношения" в "Челопеч Майнинг"

"Канадска фирма купи завод в Намибия." Ако искайте, вярвайте, но това е новина, свързана с решение на български съд.

Преди дни последната инстанция на Върховния административен съд окончателно отмени положителната оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на дъщерната компания на канадската Dundee Precious Metals - "Челопеч майнинг", за изграждането на инсталация за преработка на златния концентрат от рудника в Челопеч. Фабриката беше необходима на дружеството, тъй като златният концентрат, който се получава след преработката на рудата, е с много високо съдържание на арсен и се нуждае от специална преработка. В подобна ситуация вариантите пред инвеститора са два - започване на нова процедура по издаване на необходимите екоразрешителни или пренасочване на инвестициите извън страната.

"Дали ще продължим съдебните и нормативни битки в България за изграждането на предприятието - в голяма степен отговорът е не", заяви Алекс Нестор, директор "Корпоративни и външни отношения" в "Челопеч майнинг". Нещо повече - от миналия месец компанията вече притежава металургичния завод "Цумеб" в Намибия, който в момента преработва българския концентрат. Компанията е платила за него около 50 млн. долара заедно с дълговете.

Дългогодишната златна сага
Компанията беше готова да инвестира 200 млн. долара в предприятието край мината в Челопеч. "С лека ръка се слага край на една голяма инвестиция в реалната икономика на страната, и то в момент на криза", заяви Алекс Нестор. Предстои да бъде свикано събрание на борда на директорите на Dundee Precious Metals, на което да се вземе окончателното решение дали компанията се отказва от този си проект в България.

Дългогодишната сага, през която премина компанията в страната, едва ли ги стимулира да искат преиграване на мача. През февруари 2004 г. дъщерната на Dundee "Челопеч майнинг" подписва концесионен договор с държавата за разработване на златното находище в Челопеч. Идеите на дружеството са да разшири добива от 900 хил. тона руда до 2 млн. т, както и да построи фабрика за преработването на златния концентрат. Междувременно компанията извършва проучвания за добив на злато и край Крумовград. Проектите на дружеството обаче години наред биват блокирани и бавени от екоминистерството, ръководено по това време от Джевдет Чакъров. В крайна сметка проектите се задвижват. През лятото на 2008 г. ОВОС-ът за изграждането на предприятието е одобрен. Това става, след като инвеститорът се съгласи да включи държавата в проекта си за строителството на фабрика с 25% в капитала.

Новото правителство така и не потвърди дали ще поднови желанието си за участие в проекта или не. Вместо това по жалба на няколко екоорганизации ВАС отмени ОВОС-а на компанията. Мотивите на съда са, че липсват доказателства, че избраната технология за преработка на златния концентрат е най-добрата, че не е разгледан ефектът върху всички населени места в близост, а само върху Челопеч и Чавдар, както и че е изминало много време от изготвянето на доклада по ОВОС до даването на зелена светлина от страна на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). От компанията не са съгласиха с аргументите на съда. Технологията се утвърждава от Висшия екологичен експертен съвет. Кои населени места да бъдат включени при екооценката на даден проект също се решава от експертите на ековедомството, а времето от изготвянето до приемането на ОВОС отново зависи от министерството.

По пътя към Намибия
Покупката на завода в Намибия се е обмисляла като резервен вариант за компанията от година. "Цумеб" е единственото място, където Dundee преработва суровината от България, затова по-сигурно е да притежаваш предприятието. "До момента в рудник Челопеч сме вложили над 300 млн. лева", обяснява Нестор. "Една трета от тях са отишли в държавния бюджет под формата на концесионно възнаграждение, данъци и такси", продължава той.

Покупката в Намибия подсигурява и проекта за увеличаване на добива и модернизацията на рудника в Челопеч до 2 млн. тона годишно. Компанията планира да инвестира около 170 млн. лв. в периода 2010-2011 г. в рудника, като работата вече е започнала.

"Изключително сме разочаровани от решението на съда. Въпреки това то по никакъв начин не възпрепятства извършващото се в момента разширяване на добива и преработката на руда от находище Челопеч", заяви Джонатан Гудман, президент и главен изпълнителен директор на Dundee Precious Metals, в официално прессъобщение на компанията. Дружеството продължава да развива и проекта си в Крумовград. Новото ръководство на екоминистерството даде сертификат за търговско откритие на фирмата и тя ще може да кандидатства за концесия.

Исландските вулкани не могат да доведат до "вулканична зима"

Надежда Сушчевская поясни, че вулканите в Исландия и самият остров се намират на спредингова зона - зоната на Срединно-Атлантическия хребет, където тектонските плочи се разделят и отдръпват настрани

Вулканите в Исландия, за разлика от тези от Тихоокеанския огнен пръстен, по време на изригванията си не могат да изхвърлят в атмосферата толкова голямо количество пепел, което би могло да доведе до глобално застудяване. Това заяви пред РИА "Новости" докторът на науките Надежда Сушчевская, сътрудник на Лабораторията за геохимия на магмените и метаморфни скали към Института по геохимия и аналитична химия "Вернадски" към Руската академия на науките, предаде БТА.

Надежда Сушчевская поясни, че вулканите в Исландия и самият остров се намират на спредингова зона - зоната на Срединно-Атлантическия хребет, където тектонските плочи се разделят и отдръпват настрани.

"Съставът на магмата на вулканите в Исландия на практика е същият, както и в другите зони на Атлантическия хребет", каза Сушчевская. Според нея исландските вулкани се различават по това, че съществува промеждутъчно огнище, където магмата се охлажда, част от нея кристализира, а останалата се натрупва в горната част, там се събира летливата фракция. "Тогава е налице подобен катастрофичен взрив. Това, което е в горната част на огнището, се изхвърля нагоре. В случая има и ледена шапка. Тя се разтопява, парата е много и с нея излиза и пепелта" - описва Сушчевская механизма на изригването.

Според геофизичката след като от вулкана започне плавното изтичане на лава, количеството на пепелта намалява. Изследователката отбелязва, че магмата на вулканите в срединните хребети по принцип дават относително малко пепел.

"Магмите на срединните хребети не съдържат или съдържат много ниски количества вода и летливи вещества. В Индонезия, например, в други региони, където има островни дъги с вулканични форми, е налице друг тип магматизъм. Там ще се образува повече пепел, защото киселата магма е наситена с летливи вещества" - казва Сушчевская. По тази причина всички изригвания, оказващи сериозно въздействие върху климата, стават в тихоокеанската зона, където има островни дъги. А те се появяват там, където се сблъскват две тектонски плочи. БТА

Светът отбелязва Деня на Земята

Днес светът отбелязва Деня на Земята, инициатива започнала преди 40 години. Мотото тази година е "Зелена генерация".

Какво може да направи всеки един от нас за Земята?

Каква е историята на Деня на Земята?
Денят на Земята първоначално е обявен през 1970 г. в САЩ и Канада, като международен се чества от 1990 г., празникът в България се отбелязва от 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.

На 22 април 1970 г. за първи път е отбелязан Международният ден на Земята. Тогава милиони американци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. Първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън – бивш губернатор и сенатор от Уискънсин, който издига каузата за опазване на природата и Денис Хейес – изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.

Денят на Земята - 22 април, е най-големия нерелигиозен празник в света отбелязван от над половин милиард хора. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят.

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването на Деня на Земята България е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда. На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

Денят на Земята ще бъде отбелязан в различни градове на страната. Във Враца ще участват и над 500 деца и ученици.

За да се запознаят с богатствата на Националния парк "Централен Балкан" ученици от Професионалната гимназия по керамика в Севлиево ще преминат по екопътеката "Видимско пръскало".

Децата от училище "Иван Вазов" в Габрово пък ще запомнят този ден с екологични игри. На световния ден е посветена и инициативата "Хартия за дръвче", в която се включват детските градини в Габрово.

На 22 април, Международния ден на Земята

Инициативи, посветени на Деня на Земята:

XVIII МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС
ЗА ИНСТРУМЕНТАЛИСТИ И КОМПОЗИТОРИ посветен на
ДЕНЯ НА ЗЕМЯТА - 22 АПРИЛ
под патронажа на Министъра на околната среда и водите на Република България
22-26 април 2010 г., Национален музей "Земята и хората", София




2010 – Международна година на биологичното разнообразие

По повод МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ЗЕМЯТА от 22 до 25 април в БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА при БАН ще протекат ежегодните “ПРОЛЕТНИ СРЕЩИ С РАСТЕНИЯТА”
Всеки ден от 10 до 17 часа - срещи с красиви и оригинални растения, консултации с най-добрите специалисти за разнообразието и отглеждането им, лечението, когато заболеят! В оранжериите цъфтят орхидеи, бугенвилеи, хипеаструми, тунбергии, аламанда, а навън - магнолии, форзиция, ябълки и др.
Очакват ви тематични експозиции “Наследници на първите сухоземни растения” за мъховете и папратовите растения и „Бабините мушката ...”.
В събота и неделя (24 и 25 април): демонстрации на засаждане и пресаждане на растения.
Възможност за закупуване на млади растения за дома и градината от над 500 вида!

Кошмарът от 1783г. - изригването, което промени Исландия

Изригването на вулкан в Исландия и облакът пепел блокираха въздушния трафик над огромна част от Европа, но това засега е детска игра в сравнение с кошмарните последици от вулканичната експлозия от 8 юни 1783г., разказва Би Би Си.

Преди 227 години изригване 100 пъти по-мощно от сегашното избива една пета от населението на острова и в следващите месеци и години причинява смъртта на десетки хиляди европейци.

По време на това изригване Исландия е населена трайно от по-малко от 1000 години и на острова има около 50 000 души. В резултат на това, което започва в неделната лятна утрин, 10 000 от тях ще загинат.

Сателитна снимка на НАСА показва (в червено) облака от серен диоксид и други газове и пепел, които изхвърля исландският вулкан.

Антрополозите твърдят, че шокът за населението в Исландия, Фарьорските острови и части от Норвегия е толкова силен, че то дори спира да се весели и са забравени и изгубени танци, идващи от древността.

Вулканичната експлозия на Лаки е най-тежкото природно бедствие в историята на страната. Лаки е вулканична система в същата югоизточна част на острова, където е и днешното изригване.

Но общото е само гегорафската близост – експлозията от 1783г. е толкова мощна, че отваря верига от кратери, които в следващите месеци изливат лава, която ще покрие 600 кв. км. Далеч по-ужасяващи последици има изхвърлянето на чудовищно количество отровни газове – никое изригване през последните 150 години не може да се мери по този показател с Лаки.

Единственото изригване, което надминава исландското от ХVІІІ век, е това през 1815г. на индонезийския остров Тамбора. То е най-силното в историята на човечеството през последните 1600 години и вероятно най-добре наблюдаваното супер-изригване. Следващата 1816г. е т.нар. Година без лято със снеговалежи през юли и огромна продоволствена криза, глад и разграбване на магазини в САЩ и Европа.

Това което се случва в Лаки кара изригването от юни 1991г. на вулкана Пинатубо на Филипините да изглежда като незначително събитие, макар Пинатубо да предизвика климатични промени в следващите години. Преди близо 20 години азиатският вулкан изхвърля 17 мегатона серен диоксид, докато вулканите от Лаки бълват този обем газове само за 3 дни.

Изригването на вулкана Пинатубо на Филипините предизвиква климатични промени на планетата през следващите няколко години.

Вулканолози описват днес, че исландското изригване от ХVІІІ век е предизвикало облак от сярна киселина, който като мъгла се е движел през цяла Северна Европа и е убивал хиляди хора. Селяните във Великобритания, Норвегия, Германия и Франция мрели като мухи и нямали и представа, че упоритата жълтеникава мъгла над нивите им е от газ, който при смесване с влагата в дробовете им се превръща в разяждаща ги отвътре киселина. Данни от списъците на мъртвите от 1783г. показват, че само през лятото са загинали около 20 000 британци.

В добавка през юли същата година се смята, че на британските острови са регистрирани най-високите температури от 300 години насам. В комбинация с пепелта, сипеща се от бялото небе, гледката е напомняла на хората за Апокалисписа. Мъглата се разнесла чак през есента, но била последвана от най-жестоката зима от 250 години насам.

За Исландия това имало необратими последици. Растителността, отровена от изригването, започнала да убива домашните животни. Измрели 80% от овцете и 50% от конете и едрия добитък. Суровите зими от следващите няколко години ликвидирали 20% от населението. Ако не е била възможността да се изхранват с риба от океана, вероятно още хиляди исландци са щели да загинат.

Изригването на Лаки обаче е преодоляно демографски само след 20 години. Затова историците смятат, че повратната точка за развитието на Исландия не е природното бедствие от 1783г., а механизирането на риболова в началото на ХХ век.

Радослав Наков: В историята съществуват вулканични изригвания оказали влияние върху цялото земно кълбо

За вулканите в Исландия и за тяхната активност, отговор на тези и други въпроси пред Агенция „Фокус” даде проф. Радослав Наков, заместник-директор на Геологическия институт към Българска академия на науките (БАН).

Фокус: Г-н Наков, на какво се дължи този облак от вулканична пепел над Европа и какво е характерно за вулканите в Исландия?
Радослав Наков: Исландия е класически вулканичен център на земята и изригването на вулкани там не е необичайно. Сега се получи голям облак, който затруднява транспорта и за това се обръща толкова внимание на това изригване. Понеже Исландия е разположена на голям разлом в земната кора, който отделя две големи Тектонски плочи. От запад това е Североамериканската, от изток – Европейската. По тази дълбока пукнатина в земната кора или както ние казваме – разломи, изригва магма, когато достигне до повърхността се казва лава. За това са се образували вулкани.
Фокус: Наличието на ледници влияе ли по някакъв начин за това облакът да е по-голям?
Радослав Наков: Има различни становища по въпроса. Има различни видове вулкани. При едните лавата като достигне свободно до повърхността, тя тече от горе, излива се спокойно, без да се причинява експлозия. Такъв тип са обикновено хавайските вулкани, те са от класически тип. Когато гърлото на вулкана е запушено, от вътре се създава голям натиск от натрупаните във вулкана пари. В един момент това налягане нарушава получената тапа, изхвърля се голямо количество скален материал, лава, водни пари. Тогава вече имаме изригване на вулкана. По този признак вулканите са два типа – едните, които имат свободно изливане и другите, които имат експлозивен тип. Ледниците не могат да влияят толкова много. Те влияят до толкова, че се разтопява водата, получават се потоци с кална маса. Ефектът обаче е вторичен.
Фокус: От кой тип е изригналият вулкан?
Радослав Наков: По друга класификация вулканите са линейни и централни. Когато изливането на лавата става по линейни структури, вулканите са линейни. Когато изливането става в една точка, многократно това са централен тип вулкани. В Исландия преобладават линейният тип вулкани. Освен тях има и централен тип вулкани, които се подреждат по тази пукнатина. В случая този вулкан, който е изригнал е от комбиниран тип.
Фокус: Интересни снимки бяха разпространени за този вулкан. Колко са действащите вулкани в Исландия?
Радослав Наков: Около 26 са действащите вулкани в Исландия. Иначе по принцип са около 140 вулкана от общо 600 активни вулкана на Земята. Някои от тях не са се проявявали столетия, но това не значи, че не са активни. Изригването на един вулкан може да продължи минути, часове, дни и месеци. После може да затихне и да не се проявява десетки и стотици години и в един момент отново да се възобнови неговата дейност. Не може да се каже, че веднъж изригнал, след това няма да изригне отново. Важи правилото, че след като е изригнал веднъж, ще изригне отново, може да се предположи, че ще стане в някакъв период от време.
Фокус: Къде са най-активните вулкани, къде се съсредоточават?
Радослав Наков: Активността на вулканите винаги е била на определени зони. Те са основно два типа – там, където имаме подпъхване на една тектонска плоча под другата или там, където две плочи се раздалечават една от друга, какъвто е случаят на Исландия. Това са основните геодинамични обстановки, в които възникват вулкани. За това вулканите винаги са в определени области. На Земята основните области са Тихоокеанският огнен пояс. Тихият океан от всякъде е заобиколен от вулкани, защото там става подпъхване на много плочи под други. Друг пример за вулкани е Исландия. Така нареченият Съединноатлантически хребет от Исландия, който продължава на юг през целия Атлантик, по който хребет става придвижването на двете плочи в противоположна посока. Там също има поредица от вулкани. В района на Средиземноморието също има множество вулкани, в Егейско море, в Тиренско море, в Италия вулканите Етна, Везувий, които също се дължат на подпъхване на една плоча под друга. Вулканите са там, където има условия да възникнат. Те не могат да възникнат просто някъде. Освен тези зони, вулкани има по Западното крайбрежие на Южна Америка. Защо там има толкова вулкани в Андите? Именно, защото от запад имаме Тихоокеанската плоча, която се подпъхва под Южноамериканската. При това подпъхване първо се получават тези високи планини – Андите, второ се получават тези вулкани.
Фокус: С каква техника разполага БАН? Каква е дейността на вашия институт?
Радослав Наков: На територията на България нямаме активни вулкани, така че нямаме обекти на изследване на наша територия. Това, което ние извършваме, е наблюдение върху следите, които са оставили от вулканите на наша територия. В световен мащаб всяка страна, в която има опасност от изригвания си има доста стройни системи за наблюдение, като например в Исландия, в Япония, Тихоокеанските острови, Западното крайбрежие на САЩ. Там постоянно се следи активността на вулканите, като първо при изригването на един вулкан се получават слаби земни трусове от придвижването на лавата към земната повърхност – това се следи. Променя се температурата на водоизточниците, съставът на газовете. Всичко това се следи постоянно има си постоянни мониторингови мрежи и горе-долу се предвижда кога може да се очаква изригване на един вулкан като разбира се, това е едно относително предвиждане.
Фокус: Земетресенията непременно ли са свързани с вулканична дейност?
Радослав Наков:Не можем да направим пряка връзка. Защото по-скоро, когато има вулканична дейност, земетресенията са вторичен ефект, резултат от самото изригване. Има други области, където възникват земетресения, без да са свързани пряко с вулканизъм. Това е естествената среда, в която живеем и не можем да избягаме от нея. Природните бедствия са нещо, с което трябва да съществуваме и да живеем, като се опитваме да намаляваме щетите, които те причиняват. Затова в страните, където има опасност от вулканска дейност има такива мониторингови мрежи за постоянно наблюдение на вулканите.
Фокус: Друг път имало ли е такива облаци с подобни размери?
Радослав Наков: В историята със сигурност са ставали такива изригвания, които са оказвали влияние, дори върху цялото земно кълбо, така че това изригване в Исландия не е нещо страшно. Просто има по-голямо количеството пепел, което е изригнало. Примерно вулканът Кракатау в Индонезия, който е изригнал през 1883 г. е едно от най-силните изригвания, които са познати. Той е изхвърлил огромно количество пепел, което се е разнесло в атмосферата и е засегнало почти цялата земя.
Фокус: Кой е най-страшният вулкан в исторически план, кой е най-голям обект на научен интерес?
Радослав Наков: Може би най-страшни за човечеството са тези, които са свързани с човешки загуби. В съзнанието на хората един от най-страшните вулкани е изригването на Везувий в 79 г., когато е затрупан Помпей. Друго голямо изригване с тежки последици е станало през 1902 г. на остров Мартиника – това е вулканът Монпелие в Карибско море. Тогава също има много сериозни последствия. Кракатау, Везувий, Монпелие са най-страшни в съзнанието на хората.
Фокус: Това са предимно вулкани, които са взели жертви?
Радослав Наков: Те са доста мащабни и са свързани с човешки жертви, затова са по-известни. Иначе също на Хавайските острови са ставали много големи изригвания, но там изригванията са по-спокойни и не са свързани с такива катастрофални последствия. Просто лавата си тече, без да има експлозии.
Фокус: А в Исландия, кога са били регистрирани последните такива изригвания?
Радослав Наков: Там стават постоянно. Това не е за тях някакво извънредно събитие. Повтарят през месеци, през години и е нещо, с което са свикнали.
Фокус: Този може ли да достигне до нас?
Радослав Наков: Дори да стигне до нас няма никакъв проблем. Например доста често се вдига прах от Сахара и достига до нас.
Фокус: Какво представлява този облак?
Радослав Наков: Този облак в момента представлява една ситно пулвелизирана много фина прах, в облак от въздух и водни пари. Проблемът е, че това е един прашен облак, много фин, но сам в себе си не съдържа нищо отровно. Той представлява опасност, защото чрез абразивното си действие може да повреди двигателят на самолета или да се получи някакво силно триене между този прах и корпуса на самолета. Няма друга опасност. До нас е достигала прах от Сахара като метеоролигично явление, ако го дишаме, може все пак да се закашляме, но ние всеки ден дишаме мръсния въздух на София, така че това едва ли ще го усетим.
Десислава АНТОВА

Здравни експерти и еколози нащрек заради пепелта

Изхвърляната в атмосферата пепел от изригналия в сряда в Исландия вулкан Ейяфятлайокутл, блокирала небето над Европа, се следи тревожно не само от авиопревозвачите, но и от здравни експерти, метеоролози, океанолози и специалисти по климатичните промени.

Световната здравна организация (СЗО) посъветва европейците да останат по домовете си в случай, че от небето започне да се сипе пепел, разнесена от изригналия в Исландия вулкан, предаде Асошиейтед прес в петък.

Говорителят на организацията Дейвид Епстайн призна, че СЗО не знае какви точно са опасностите за здравето, но допълни, че микроскопичната пепел е потенциално вредна за хората, ако падне на земята. Сред застрашените са страдащите от астма и други дихателни и белодробни болести.

Като се изключи падането на пепел в някои земеделски райони в Южна Исландия, все още облакът остава високо в атмосферата над Европа, а СЗО следи ситуацията отблизо.

Учени, занимаващи се с проблемите на климата, се разделиха в мненията си по въпроса как ще се отрази изригването на вулкана върху процесите на глобалното затопляне.

Според зам.-шефа на Института по география на Руската академия на науките Аркадий Тишков пепелта може да повлияе в известна степен времето, но няма да доведе до дългосрочни климатични промени. По думите му опасните частици ще се отложат в океана и слабо населените райони.

“Нe трябва да се поддаваме на апокалиптични настроения, това е съвсем нормално събитие, а и далеч не е най-мощният вулкан“, коментира той пред РИА Новости. По думите му той оказва временно влияние върху времето и температурите, но не и на глобалния климат, тъй като изригването е било в не много високите слоеве на атмосферата. Тишков смята, че е изключено да се понижат температурите до степен, в която да настъпи “вулканична зима“.

По думите му не е застрашено и здравето на хората от изхвърлените с пепелта хлорни съединения, серни и други газове, тъй като изригването и станало в ненаселен регион. Освен това токсичните газове бързо се разнасят във въздуха и единствено би могло да се предизвика киселинен дъжд, но според експерта опасността е “разтоварена“ в океана.

Тишков даже смята, че ако облакът в пепелта не се беше насочил към Северна Европа и не беше блокирал въздушното движение, събитието е щяло да остане незабелязано.

Според представителя на екоорганизацията WWF Алексей Кокорин изригването даже ще помогне в борбата срещу климатичните промени, тъй като ще се забави ръста на глобалното затопляни. Той изчислява, че в следващите две-три години дори ще се намали средната температура на планетата с 0.2-0.3 градуса по Целзий, но най-вероятна след това разликата ще се навакса рязко.

Вулканът обаче вече нанесе своите вреди на ледника, под който избухна на около 150-200 км от столицата на Исландия Рейкявик. Той предизвика топене на леда и огромни наводнения в южната част на страната.

За последен път Ейяфятлайокутл е давал признаци на живот през 1821 и 1823 година.

Eyjafjallajokull

Нов вулкан изригна под исландски ледник

Статията е изпратена на "Земята - позната и непозната" от Мира Лабова

Вулкан изригна в южна Исландия, като разпръсна черен дим и пара във въздуха и отчасти стопи ледника, в който се намира, съобщи Ройтерс.

Макар районът да е слабо населен, стотици хора бяха евакуирани.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

На 21 март изригна друг вулкан под ледника Ейяфятлайокутл









Няколко дни по-късно вулканът вече изхвърляше лава на повърхността и привличаше туристи









На 1 април вулканичната дейност не беше стихнала. Преди да изригне, вулканът бе "заспал" за близо 200 години









Стълб от дим и пара излиза от кратера, който е на 200 м под леда в ледника Ейяфятлайокутл, близо до мястото на друго изригване, което започна миналия месец и затихна едва завчера, съобщи исландското радио.

Властите за гражданска защита разпоредиха на 700 души да се евакуират от домовете си и предупредиха, че топящият се лед може да предизвика наводнения, ако близката река прелее.

Нивото на водата се е покачило на 84 см. Самолет на бреговата охрана забелязал отвор в ледника, но не се вижда лава или огън заради ниските облаци.

Исландски учени установиха сеизмична активност близо до ледника два часа преди вулканът да изригне рано тази сутрин.

Друг вулкан изригна близо до ледника през март. Жертви нямаше.

Вулканът, разположен под петия най-голям ледник в Исландия, е изригвал пет пъти от създаването на Исландия през девети век.

В ЮАР откриха останки на хуманоиди на около 2 млн. години

ФОТО: Lee Berger


Южноафриканските учени са намерили в пещерния комплекс Малапа, недалеч от Йоханесбург добре запазени вкаменелости от две човекоподобни същества. Останките принадлежат на жена и юноша, живели преди около 2 млн. години. Тъй като те са намери на около метър един от друг, учените предполагат, че е възможно да са майка и син, или може би са били от едно и също племе и са загинали едновременно. Останките от нашите далечни предци са били открити на дъното на огромна яма, която е била пещера, докато покривът й не се е срутил под въздействието на дъжда и вятъра. Сякаш жената и юношата не са успели да излязат от пещерата по време на тропически дъжд, били са блокирани там и са потънали, а след това телата им били завлечени в подземно езеро, където са се запазили, благодарение на образувалата се за хилядолетия твърда калциева покривка. Близо до останките на хората учените са открили и кости на животни - на саблезъб тигър, на антилопи, мишки и къртици. Може да се предположи, че и те, както и хората, са загинали внезапно./КРОСС/

Тези най-стари скелети на хоминиди са от преките предци на клона Homo, към който принадлежи човекът. Те позволяват де се свържат австралопитеките с Homo habilis и запълва празнина в "дървото" на еволюцията.

Правителството даде една концесия и шест разрешителни за проучване на строителни материали

Правителството предостави на "Дионисомарбле-България" ЕООД 25-годишна концесия за добив на скалнооблицовъчни материали от находище "Дионисо" - участък "Втори". Теренът с размер 430 255 кв. м е разположен в землището на с. Върбешница, община Мездра. Очакваната средногодишна производителност на кариерата е 15 055 куб. м варовици.

Планираните от дружеството инвестиции за обезпечаване на производствената дейност са за 2 325 000 лв. Очаква се постъпленията от концесионна дейност да надхвърлят 1.38 млн. лв., като 30% от тях са по бюджета на община Мездра, съобщават от правителствената информационна служба.

Министерският съвет одобри и шест разрешения за проучване на строителни и скално-облицовъчни материали.

За срок от една година "Интегрирани пътни системи" АД ще проучи залежите на строителни материали в площта "Негованска кория", разположена в землището на великотърновското с. Русаля, и в площта "Бояджиева круша", която е в землището на с. Терзийско, община Троян.
Заявеният размер на площите е съответно 0.75 кв. км и 0.45 кв. км. Минималните очаквани размери на инвестициите са 56 140 лв. и 45 715 лв. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на двата договора е 10 186 лв.

"Родопи-Мармекс" ЕООД получи четири разрешения за проучване на скалнооблицовъчни материали, всичките за срок от една година. Фирмата ще проектира и изпълни проучвателни работи в площите "Крушите", "Пчелари", "Залез" и "Саръкая". Те се намират в общините Ивайловград, Стамболово, Момчилград и Крумовград и са с размери съответно 0.28 кв. км, 0.99 кв. км, 1.5 кв. км и 1.94 кв. км. Планираните инвестиции са за над 130 хил. лв.

Общественият ефект от предоставянето на разрешенията за проучване на строителни и скалнооблицовъчни материали се изразява в привличане на инвестиции в проучването на подземни богатства, създаване на нови работни места и заетост на инженерно-технически персонал в съответните общини, увеличаване на суровинния потенциал на страната.

Шистов газ в Европа

Запасите от нетрадиционните източници на природен газ в Полша се оценяват на 1,36 трилиона кубометра. За тези данни свидетелства компанията Wood Mackenzie, съобщи The Times.
Ако тези данни се окажат точни, то доказаните запаси от газ в ЕС ще се увеличат с 47 процента, а Полша, която внася над 70 процента от горивото си от Русия, ще премине на самоосигуряване.

Сега Полша употребява около 14 млрд. кубометра газ годишно. Властите се надяват да снижат енергийната си зависимост от Русия и подкрепят разработката на нетрадиционни източници за добив на газ – метанът от въглищни пластове и от шисти все по-често се разглежда като алтернативно на добиваното гориво от газовите, газокондензатните и нефтогазовите находища.

ConocoPhillips възнамерява да сондира в рамките на програмата за добив на газ от шисти край Гданск още следващия месец. Този пример скоро ще последват американските Exxon-Mobil и Marathon, а също така и канадската компания Talisman Energy.

В САЩ добивът на шистов газ нарасна от 10 на 40 процента спрямо 1990 година и достигна 745 млрд. кубометра, което доведе Русия през 2009 година до загубата на лидерската позиция в света с нейните 583 млрд. кубометра. Увеличеният добив дава основание през 2010 година да се прогнозират почти 700 млрд. кубометра.

САЩ продължават да увеличават добива на шистов газ и възнамеряват въобще да се откажат от импорта на гориво. Европа силно зависи от вноса от Русия, Норвегия и Северна Африка.

Агенция Reuters вече съобщи, че не по-малко от 40 нефтени компании са започнали търсене на шистов газ в Европа: Royal Dutch Shell в Швеция и в Украйна, Exxon Mobil - в Германия, а ConocoPhillips и Chevron - в Полша.

Според прогноза на Оксфордския институт за енергийни изследвания, добивът на газ в Европа ще започне не по-рано от 2020 година. За разлика от САЩ в Европа има много по-малко наземни сонди. Освен това в Европа плътността на населението е много по-голяма и по-трудно се получава лиценз за сондиране, докато в САЩ добивът на шистов газ е развит отрасъл на промишлеността с нискоразходна структура.

Страните от ЕС през 2010 година ще употребят 554 млрд. кубометра газ, като само една четвърт ще е от Русия. Министерството на природните ресурси на Русия вече призна, че са загубили пазара в САЩ, а задръжките в разработваните находища от „Газпром” могат да доведат и до загуба на позицията на газов концерн в Европа.

Ганчо Каменарски, БЛИЦ

Екоминистърът утвърди първите планове за управление на речните басейни

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова утвърди първите планове за управление на речните басейни в четирите района за басейново управление на водите в България.

Чрез Информационната система за водите (WISE) в Европа плановете са изпратени в Европейската комисия и нотифицирани за публикуване в системата за докладване на Европейската агенция по околна среда Reportnet.
Другите страни членки на ЕС, които имат нотифицирани планове за управление на речните басейни, са Италия, Франция, Великобритания, Германия, Чехия, Латвия, Швеция и Финландия, съобщават от пресцентъра на МОСВ.

Плановете за управление на речните басейни в България за периода 2009–2015 г. влизат в сила от 24 март 2010 г. - датата на публикуването им на интернет страниците на МОСВ и на четирите басейнови дирекции за управление на водите.

Съгласно Закона за водите управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на плановете за управление на речните басейни.
Те са основният документ за управление на водите в съответния район за басейново управление през следващите шест години. Основната им цел е постигане и поддържане на добро състояние на водите в България.

В тях е извършен анализ на натоварването на водите от човешките дейности (водовземане, замърсяване и други), посочени са критериите за оценка и е оценено състоянието на водите в отделните поречия.

Оценките показват, че от общо 936 водни тела (най-малката единица за управление на водите) в страната, 451 са в добро състояние и 485 - в недобро състояние.
Планиран е мониторинг за контрол както на количеството и качеството на водите и свързаните с тях екосистеми, така и за оценка на ефекта от мерките, които ще бъдат изпълнени през следващите 6 години.

Програмите от мерки до 2015 г. е основна част на плановете.
Най-неотложните мерки предвиждат да се подобри състоянието на около 20% от водните тела, за които то не е оценено като добро, като в случаите на трудности срокът за постигане на добро състояние е отложен до 2021 или 2027 г.

В програмите са предвидени:
• Инвестиционни мерки - основен приоритет е изграждането на пречиствателни станции за отпадъчните води на населените места над 2000 еквивалетни жители и свързаните с това канализации – задължение, което произтича от договора на страната за присъединяване към ЕС. Инвестиционните мерки включват и изграждане на съоръжения за питейни води, проектиране и изграждане на санитарно-охранителни зони, осигуряване на необходимия за екосистемите отток в реките и др.
• административни мерки – забрани и ограничения в определени участъци от реките за издаване на разрешителни за водовземане с цел използване енергията на водата; за изземване на наносни отложения от руслата на реките, включително и в защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие; други изисквания при издаване на разрешителни за водовземане или ползване на водни обекти.
• образователни и други мерки, финализирани след проведените през есента на 2009 г. обсъждания с обществеността, както и мерки, отразяващи препоръките от решенията по екологичната оценка на плановете.
• предвидени са мерки, чрез които ще бъдат създадени предпоставки за ефективно и рационално използване на водите, включително чрез въвеждане на ценова политика, така че всички – и населението, и селското стопанство и индустрията, да имат адекватен принос при възстановяване на разходите за водни услуги и осигуряване на изпълнението на изискванията за постигане на добро състояние на водите.

По експертна оценка за изпълнението на мерките, заложени в плановете, са необходими около 12.6 милиарда лева.
Те ще се осигуряват от европейски фондове и чрез национални средства - държавния бюджет и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, както и средства на бизнеса, вложени в изпълнение на мерки за намаляване на замърсяването и собствен мониторинг.