За вулканите в Исландия и за тяхната активност, отговор на тези и други въпроси пред Агенция „Фокус” даде проф. Радослав Наков, заместник-директор на Геологическия институт към Българска академия на науките (БАН).Фокус: Г-н Наков, на какво се дължи този облак от вулканична пепел над Европа и какво е характерно за вулканите в Исландия?
Радослав Наков: Исландия е класически вулканичен център на земята и изригването на вулкани там не е необичайно. Сега се получи голям облак, който затруднява транспорта и за това се обръща толкова внимание на това изригване. Понеже Исландия е разположена на голям разлом в земната кора, който отделя две големи Тектонски плочи. От запад това е Североамериканската, от изток – Европейската. По тази дълбока пукнатина в земната кора или както ние казваме – разломи, изригва магма, когато достигне до повърхността се казва лава. За това са се образували вулкани.
Фокус: Наличието на ледници влияе ли по някакъв начин за това облакът да е по-голям?
Радослав Наков: Има различни становища по въпроса. Има различни видове вулкани. При едните лавата като достигне свободно до повърхността, тя тече от горе, излива се спокойно, без да се причинява експлозия. Такъв тип са обикновено хавайските вулкани, те са от класически тип. Когато гърлото на вулкана е запушено, от вътре се създава голям натиск от натрупаните във вулкана пари. В един момент това налягане нарушава получената тапа, изхвърля се голямо количество скален материал, лава, водни пари. Тогава вече имаме изригване на вулкана. По този признак вулканите са два типа – едните, които имат свободно изливане и другите, които имат експлозивен тип. Ледниците не могат да влияят толкова много. Те влияят до толкова, че се разтопява водата, получават се потоци с кална маса. Ефектът обаче е вторичен.
Фокус: От кой тип е изригналият вулкан?
Радослав Наков: По друга класификация вулканите са линейни и централни. Когато изливането на лавата става по линейни структури, вулканите са линейни. Когато изливането става в една точка, многократно това са централен тип вулкани. В Исландия преобладават линейният тип вулкани. Освен тях има и централен тип вулкани, които се подреждат по тази пукнатина. В случая този вулкан, който е изригнал е от комбиниран тип.
Фокус: Интересни снимки бяха разпространени за този вулкан. Колко са действащите вулкани в Исландия?
Радослав Наков: Около 26 са действащите вулкани в Исландия. Иначе по принцип са около 140 вулкана от общо 600 активни вулкана на Земята. Някои от тях не са се проявявали столетия, но това не значи, че не са активни. Изригването на един вулкан може да продължи минути, часове, дни и месеци. После може да затихне и да не се проявява десетки и стотици години и в един момент отново да се възобнови неговата дейност. Не може да се каже, че веднъж изригнал, след това няма да изригне отново. Важи правилото, че след като е изригнал веднъж, ще изригне отново, може да се предположи, че ще стане в някакъв период от време.
Фокус: Къде са най-активните вулкани, къде се съсредоточават?
Радослав Наков: Активността на вулканите винаги е била на определени зони. Те са основно два типа – там, където имаме подпъхване на една тектонска плоча под другата или там, където две плочи се раздалечават една от друга, какъвто е случаят на Исландия. Това са основните геодинамични обстановки, в които възникват вулкани. За това вулканите винаги са в определени области. На Земята основните области са Тихоокеанският огнен пояс. Тихият океан от всякъде е заобиколен от вулкани, защото там става подпъхване на много плочи под други. Друг пример за вулкани е Исландия. Така нареченият Съединноатлантически хребет от Исландия, който продължава на юг през целия Атлантик, по който хребет става придвижването на двете плочи в противоположна посока. Там също има поредица от вулкани. В района на Средиземноморието също има множество вулкани, в Егейско море, в Тиренско море, в Италия вулканите Етна, Везувий, които също се дължат на подпъхване на една плоча под друга. Вулканите са там, където има условия да възникнат. Те не могат да възникнат просто някъде. Освен тези зони, вулкани има по Западното крайбрежие на Южна Америка. Защо там има толкова вулкани в Андите? Именно, защото от запад имаме Тихоокеанската плоча, която се подпъхва под Южноамериканската. При това подпъхване първо се получават тези високи планини – Андите, второ се получават тези вулкани.
Фокус: С каква техника разполага БАН? Каква е дейността на вашия институт?
Радослав Наков: На територията на България нямаме активни вулкани, така че нямаме обекти на изследване на наша територия. Това, което ние извършваме, е наблюдение върху следите, които са оставили от вулканите на наша територия. В световен мащаб всяка страна, в която има опасност от изригвания си има доста стройни системи за наблюдение, като например в Исландия, в Япония, Тихоокеанските острови, Западното крайбрежие на САЩ. Там постоянно се следи активността на вулканите, като първо при изригването на един вулкан се получават слаби земни трусове от придвижването на лавата към земната повърхност – това се следи. Променя се температурата на водоизточниците, съставът на газовете. Всичко това се следи постоянно има си постоянни мониторингови мрежи и горе-долу се предвижда кога може да се очаква изригване на един вулкан като разбира се, това е едно относително предвиждане.
Фокус: Земетресенията непременно ли са свързани с вулканична дейност?
Радослав Наков:Не можем да направим пряка връзка. Защото по-скоро, когато има вулканична дейност, земетресенията са вторичен ефект, резултат от самото изригване. Има други области, където възникват земетресения, без да са свързани пряко с вулканизъм. Това е естествената среда, в която живеем и не можем да избягаме от нея. Природните бедствия са нещо, с което трябва да съществуваме и да живеем, като се опитваме да намаляваме щетите, които те причиняват. Затова в страните, където има опасност от вулканска дейност има такива мониторингови мрежи за постоянно наблюдение на вулканите.
Фокус: Друг път имало ли е такива облаци с подобни размери?
Радослав Наков: В историята със сигурност са ставали такива изригвания, които са оказвали влияние, дори върху цялото земно кълбо, така че това изригване в Исландия не е нещо страшно. Просто има по-голямо количеството пепел, което е изригнало. Примерно вулканът Кракатау в Индонезия, който е изригнал през 1883 г. е едно от най-силните изригвания, които са познати. Той е изхвърлил огромно количество пепел, което се е разнесло в атмосферата и е засегнало почти цялата земя.
Фокус: Кой е най-страшният вулкан в исторически план, кой е най-голям обект на научен интерес?
Радослав Наков: Може би най-страшни за човечеството са тези, които са свързани с човешки загуби. В съзнанието на хората един от най-страшните вулкани е изригването на Везувий в 79 г., когато е затрупан Помпей. Друго голямо изригване с тежки последици е станало през 1902 г. на остров Мартиника – това е вулканът Монпелие в Карибско море. Тогава също има много сериозни последствия. Кракатау, Везувий, Монпелие са най-страшни в съзнанието на хората.
Фокус: Това са предимно вулкани, които са взели жертви?
Радослав Наков: Те са доста мащабни и са свързани с човешки жертви, затова са по-известни. Иначе също на Хавайските острови са ставали много големи изригвания, но там изригванията са по-спокойни и не са свързани с такива катастрофални последствия. Просто лавата си тече, без да има експлозии.
Фокус: А в Исландия, кога са били регистрирани последните такива изригвания?
Радослав Наков: Там стават постоянно. Това не е за тях някакво извънредно събитие. Повтарят през месеци, през години и е нещо, с което са свикнали.
Фокус: Този може ли да достигне до нас?
Радослав Наков: Дори да стигне до нас няма никакъв проблем. Например доста често се вдига прах от Сахара и достига до нас.
Фокус: Какво представлява този облак?
Радослав Наков: Този облак в момента представлява една ситно пулвелизирана много фина прах, в облак от въздух и водни пари. Проблемът е, че това е един прашен облак, много фин, но сам в себе си не съдържа нищо отровно. Той представлява опасност, защото чрез абразивното си действие може да повреди двигателят на самолета или да се получи някакво силно триене между този прах и корпуса на самолета. Няма друга опасност. До нас е достигала прах от Сахара като метеоролигично явление, ако го дишаме, може все пак да се закашляме, но ние всеки ден дишаме мръсния въздух на София, така че това едва ли ще го усетим.
Десислава АНТОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар