По повод Международния ден на полета на човека в космоса, обявен от ООН Агенция „Фокус” разговаря с проф.д-р Петър Гецов, директор на Института за космически и слънчево-земни изследвания към Българска академия на науките. Фокус: Проф. Гецов, какво е бъдещето на космонавтиката и как вашият институт ще отбележи Международния ден на полета на човека в космоса?
Петър Гецов: Почти няма отрасъл от живота на хората, който да не е свързан с космоса и изследванията в тази област. Като започнем от комуникациите, телевизията, навигацията, мониторинга на околната среда и на земята. Тоест ние сме навлезли в прагматичния етап на космонавтиката. Разбира се това нямаше как да стане, ако го нямаше първият спътник, ако го нямаше полетът на Гагарин преди 50 години, тоест това са епохални открития. Ние отбелязваме този ден по подобаващ начин в Института за космически и слънчево-земни изследвания като организираме конференции, участваме в изложби, посещаваме много и най-различни университети, както и организираме срещи с хора от авиацията. Космонавтиката се явява продължава логично продължение на авиацията. Така че с приятни задължения и с празнично настроение посрещаме празника.
Фокус: Предвид казаното от вас, че сме навлезли в етап на практическо приложение на космонавтиката измислица или реалност е туристическата дестинация космос?
Петър Гецов: Туризмът също е много важна индустрия. Няма начин човешкото въображение да не е привлечено и от този тип туризъм. Разбира се той е свързан с известни средства, които трябва всеки, който желае да вложи. За сега това остава доста екстравагантно, но в бъдеще в ускорен темп ще се навлезе в този туризъм. Миналата седмица в София бе на посещение американският астронавт Стори Мъсгрейв, който заедно с фирмата „Върджин” и други участници в момента разработват и набират клиенти за тяхната програма, свързана с космическите полети. Много интензивно е сътрудничеството между бизнеса и космонавтиката и това е едно от интересните начинания, за което бих казал, че имат голямо бъдеще.
Фокус: България все още ли е сила в областта на космонавтиката?
Петър Гецов: Ние наистина сме сила, ако погледнем съотношението численост на населението и територия. Малко са страните, които имат двама космонавти и по тази класация, ние сме на шесто място в света. Относно изследванията в космоса, провеждани със собствена апаратура, страната ни е на 18 място в света. Също така ние сме третата държава, произвеждаща космически храни. Сега в последните години правим всичко възможно, за да закрепим това, което сме постигнали. Възможностите сега са много по-големи, но тъй като ние сме членове на ЕС в момента основната ни дейност, е свързана със ситуирането на България към Европейската космическа агенция. Неотдавна при нас бе директорът по международно сътрудничество на Европейската космическа агенция и ние подписахме протокол, с който трябва да стартираме участието на България. Периодът на присъединяването не изисква никакви средства от страна на правителството. Мисля, че ще бъде подписан този документ, който ще открие още повече възможностите ни в областта на космическите изследвания.
Фокус: Вие с какви спомени свързвате участието на първия български космонавт Георги Иванов, как тогава се е гледало на космонавтиката?
Петър Гецов: Аз съм бил твърде малък тогава и като всички момчета съм гледал на това с много голямо любопитство и интерес. Тогава ни бе обхванала идеята за авиацията, но полетът на Гагарин, всъщност сбъдна мечтите на много хора. Сами разбирате, че авиацията, усвояването на въздушното и космическото пространство, е мечта на цялото човечество. Така че това е един пробив в технологично отношение. Такива събития, каквито са кацането на луната, първият спътник, първият човек в космоса, те по един неоспорим начин показват нивото на науката и техниката. Те са знаменателни и съдействат много за по-нататъшното развитие на наука, техника, образование. В това отношение разбира се, че на полета в космоса, се гледаше като на една сбъдната мечта, докато сега тази мечта е реализуема почти за всеки на земята.
Фокус: Какво се случва с вашите проекти?
Петър Гецов: Ние в Българската академия на науките минахме много сериозен одит и по тази причина трябваше да инвентаризираме всичко, което сме правили в последните пет години. Ние сме изпълнили за последните пет години повече от сто проекта и повечето от тези проекти са били с финансиране от вън, било то по VІІ рамкова програма, било по програмата ФАР и другите програми на ЕС. Ние продължаваме и както вече споменах възможностите са значителни. Сега ние се опитваме да разработваме системи, които са полезни за хората. Например по отношение на системата за мониторинг ние искаме да има още един малък спътник, който да допълва големите спътници и да дава по-голямо разрешение, с което да виждаме с по-голямо разрешение получаваните изображения. Също така нашата дейност в областта на медицината, ние искаме да разработим и сме на път да го направим национална система за мониторинг здравето на хората, която да е изцяло автоматизирана. Повечето от нещата, които получаваме в космическите проекти, ние ги използваме в живота на хората. Затова по европейска програма сме направили клъстер с университети и частни фирми и създаваме среда, в която науката и бизнеса вървят към внедряване на приложения, които са полезни за хората.
Десислава АНТОВА
Понеже не ставата за нищо, бяха ви обучили само да ползвате, така си и и останахте.
ОтговорИзтриване