Припят - моментна снимка на ядрения апокалипсис

dnevnik.bg
Само холивудски филм за апокалипсиса може да подготви посетителя за това, което ще го посрещне в призрачния град Припят, епицентъра на най-тежката ядрена авария в света. Скелетът на един град, неговите останки, пустите сгради, лишени от живот, стоят като символ на човешката лудост, погубени мечти и разбито детство, описва посещението си в печалния град Ричард Балмот от "Ройтерс" преди 25-ата годишнина от чернобилската трагедия.

Малко след полунощ на 26 април 1986 г. четвърти реактор на чернобилската атомна централа избухва, след като се проваля опит със защитните системи на реактора. Похлупакът му е отнесен, а във въздуха изригват радиоактивни отломки.

Тогава е времето на студената война. За няколко дни думата "Чернобил" се превръща по цял свят в нарицателно за съветски гаф и арогантност. Обсебената от маниакална тайнственост Москва не споменава и дума за катастрофата в продължение на 36 часа, докато облакът от радиоактивни частици преминава през Украйна и Беларус и достига други европейски държави.

Макар Западът да възприема чернобилската катастрофа като колосален провал на съветската система, местните жители поставят ударението върху героизма на огнеборците и работниците от аварийните екипи, които на място се борят за овладяване на ситуацията в дните и седмиците след аварията. Изложени на високи нива на радиация, малцина от тях все още са живи.

Припят – от успеха до провала само за една нощ

Пътят от централата към Припят минава покрай знак, отбелязващ годината на създаване на т.нар. атомград – 1970-а. Припят е един от деветте построени по подобен модел градове в СССР. В централните части е разположен огромен комплекс, който навремето е приютявал магазини, ресторанти и Двореца на културата.

Сега е обрасъл с фиданки и храсти и е посипан със счупени стъкла и камъни. Отломките и развалините наоколо показват, че през годините това място е било обект на мародерство. Което от своя страна поставя въпроса къде може да се е озовало силно заразеното с радиация имущество.

Преди аварията тук живеят около 50 000 души със средна възраст 28 години. Градът се налага като нов модел за младите специалисти в Съветския съюз.

Почти всички жители на Припят в една или друга степен зависят от чернобилската централа, която тогава се е твърдяло, че е толкова безопасна, че би могла да се издига на Червения площад в Москва. Заплатите, училищата, облагите са добри. Перспективите са блестящи.

Но всичко се променя за една-единствена нощ.

Повреденият щит

В момента нивата на радиация в някои отворени за посещения части от зоната са значително под опасните стойности. В началото на април учен от "Грийнпийс", оборудван с Гайгеров брояч, отчете 9 микросиверта радиация на час в почвата на увеселителния парк в призрачния град Припят.

Това е най-високото измерено ниво по време на еднодневното посещение, на което присъства и журналистът Ричард Балморт. За сравнение - при полет на 12 000 метра височина човек се излага на радиация между 3 и 9 микросиверта на час в зависимост от маршрута.

По-големият проблем на Украйна в момента е обезопасяването на щита над четвърти реактор. Състоянието на набързо изградения бетонен саркофаг бързо се влошава и от десетилетие през пукнатините му изтича радиация.

През 2007 г. бе сключен договор с френската компания "Новарка" за нов саркофаг, който ще бъде стоманен и трябва да издържи до края на века, докогато се вземе решение какво да се прави с тоновете радиация под него. През миналата седмица Украйна успя да събере едва 550 млн. евро от международни донори за новия щит. Парите се оказаха по-малко от очакваните 740 млн. евро.

Украйна твърди, че след получаване на независимостта си от СССР през 1991 г. е похарчила 12 млрд. долара за поддържане на зоната и за осигуряване на здравна и социална помощ на хората в засегнатата територия.

25 години след аварията

- Бетонният саркофаг над четвърти реактор е изграден за 6 месеца. Той е проектиран да издържи поне 30 години, но от десетилетие през пукнатините му изтича радиация.

- Все още не ясно колко точно е броят на косвените жертви от катастрофата.

- Доклад на Научния комитет по изучаване на действието на атомната радиация (НКДАР) към ООН твърди, че дългосрочните ефекти от нея са по-малки, отколкото се е смятало първоначално.

- Над 60 различни видове бозайници вече обитават забранената зона.

dnes.dir.bg
25 години от трагедията

Четвърти блок на Чернобилската АЕЦ има няколко конструктивни дефекта, които пряко са причинили аварията през 1986 година, сочат изследвания, цитирани от ДПА в навечерието на ядрената катастрофа от 26 април 1986 година.
За разлика от съвременните реактори чернобилският от типа РБМК или реактор с висока мощност - канален, не е проектиран да задържа неочаквано изтичане на радиация, допълва германската агенция, цитирана от БТА.

Самият реактор е поставен в стоманена обвивка, изолиран от бетон, и инсталиран в обикновена индустриална постройка. Обвивката и сградата са били достатъчни, за да задържат радиацията от нормалната дейност на реактора, но не са конструирани да ограничават изтичане на пара или водородни експлозии, причинени от нагряването на излезлия от контрол реактор.

Експлозиите в Чернобил унищожават ядрото на реактора и голяма част от покрива на сградата, оставяйки открити високо радиоактивни отломки. Причина за инцидента са и 6-метровите контролни пръти, използвани от операторите за контрол на интензивността на атомната реакция. Първоначално произвеждани от боров карбид, който е отличен забавител на атомната реакция, контролните пръти на реактора РБМК се спускат в ядрото на реактора, за да забавят реакцията.

Ако достатъчно контролни пръти се спуснат достатъчно дълбоко, то веригата на процеса, който води до нагряване, се прекъсва. Контролните пръти на реактора РБМК обаче са от графит - същия материал, от който е направено и ядрото - и горят при сравнително ниската и вероятно опасна температура от 730 градуса по Целзий. При този тип реактори контролните пръти се спускат и вадят от ядрото ритмично, със сравнително бавна скорост. Поради тази причина в случай на енергиен скок контролните пръти може да застанат в подходяща позиция твърде късно, за да предотвратят бързо ускоряване на ядрената реакция.

В Чернобил бързото повишаване на температурата в реактора води до стопяване на графитените накрайници на контролните пръти. Когато инженерите задействат съоръженията за аварийно спиране, контролните пръти успяват да се придвижат само на една трета от дължината си в ядрото преди да заседнат. Това се оказва недостатъчно, за да попречи на ускоряването на ядрената реакция. След това графитът се възпламенява и изпуска високо радиоактивен дим, който се издига в атмосферата през разрушения покрив, а огънят е труден за потушаване.

Друг конструктивен дефект е непредвидимото ускоряване на реакцията, когато съоръжението работи с ниска скорост. Повечето реактори тип РБМК са изведени от експлоатация след аварията в Чернобил. В Русия продължават да работят шест от същия тип с модернизирани контролни системи, сгради и механизми за безопасност.