focus-news.net
На 12 април се навършиха 50 години от полета на първия космонавт Юрий Гагарин в Космоса. За принос в развитието на международното сътрудничество в областта на космонавтиката двамата български космонавти – Георги Иванов и Александър Александров получиха награда от президента на Русия Дмитрий Медведев с медал „За заслуги в усвояването на космоса”. По този повод Агенция „Фокус” разговаря с втория български космонавт, полетял в Космоса – Александър Александров, летец космонавт на Република България.
Фокус: Г-н Александров, през тази седмица получихте награда от президента на Русия Дмитрий Медведев с медал „За заслуги в усвояването на космоса”, заедно с другия български космонавт – Георги Иванов. Честито. Как приемате това отличие?
Александър Александров: Това е едно признание за нашия труд, за това, което успяхме да постигнем през годините, когато България беше космическа програма и когато изпълних програмата „Шипка”, в която се включваха над 56 научни експеримента. Това признание от страна на руския президент го отдавам на нашите учени, инженери, научни работници, които работеха тогава по тази програма. Надявам се, че и в бъдеще България ще бъде една от страните, които се занимават с усвояване на космическото пространство.
Фокус: Отличията се връчват за принос в развитието на международното сътрудничество в областта на космонавтиката – какъв е приносът на България към това?
Александър Александров: България участва в много международни научни програми, не само в България, но и с Русия, европейски страни, Канада. България не е прекъсвала своето участие, само дето намаляха субсидиите за развитието на космическата наука и техника в България. Иначе нашето участие е признато от световни учени и организации, тъй като ние сме се изявили с много научни постижения в областта на космическите науки – на космическата медицина и биология, дистанционното изследване на Земята от Космоса, космическата физика, астрофизика и т.н.
Фокус: Споменахте, че България е била една от космическите сили тогава. Загубили ли сме позициите си и каква е ситуацията към момента?
Александър Александров: Загубили сме позицията си, тъй като знаете, че за Българската академия на науките (БАН) не се отделяха достатъчно средства, не се даваха приоритети за развитие на това направление. Другите страни не стоят на едно място, за да ни чакат. Ние вече трябва да догонваме – докато преди бяхме водеща страна в космическите изследвания, сега трябва евентуално да догонваме другите страни. Докато преди имахме национални космически програми, сега работим за космически програми на други страни.
Фокус: Защо според вас в листата на наградените има две български имена, а другите страни – Унгария, Полша, Румъния, Чехия имат само по един представител?
Александър Александров: Не съм президента Медведев, за да отговоря на този въпрос. Просто другите страни тогава имаха по един космонавт. Знаете, че след неуспешния полет на Георги Иванов на нас ни дадоха възможност да извършим още един космически полет – може би поради тази причина.
Фокус: Поддържате ли връзка с руските космонавти, с които сте се подготвял за полета? С какво се занимават те днес?
Александър Александров: Трима от тях са пенсионери, четвъртият е депутат. Поддържаме постоянна връзка, сега се видяхме в Москва на тържествата. По принцип всяка година имаме Конгрес на космонавти, летели в Космоса, където се виждаме. Иначе си кореспондираме, чуваме се и по телефона. Знаем кой докъде е стигнал, какво прави, как е семейството му – децата, внуците и т.н.
Фокус: Разкажете за полета си през 1988 година – какви трудности срещнахте и какво ви впечатли?
Александър Александров: Трудности срещнах от всякакво естество. Като всеки космически полет, той е съпътстван от няколко етапа – подготовка за космически полет на Земята. Той включва летателна, парашутна подготовка, научна, оживяване в екстремални условия, след което се достига до самия полет. Полетът е нещо непознато, тъй като на Земята, дори при най-добри условия, не може да се постигне това, което човек изпитва в Космоса. Самото пребиваване на човек в Космоса е екстремално, тъй като човешкият организъм е създаден да живее в условията на гравитация, а там попада изведнъж в условие на безтегловност и самият организъм започва борба за оцеляване. В Космоса работи само малкият кръг на кръвообращение, след това намалява хемоглобинът, започват да се зараждат червените кръвни телца, сърцето работи на празен ход и намалява обема си почти на 50% и редица други фактори на микробиологична основа. Освен това, през цялото време, в което организмът се адаптира към условията на безтегловност и космическото пространство, трябва и да се работи, независимо от състоянието на организма.
Фокус: С какво може да допринесе българската наука за космическите полети и изпитания?
Александър Александров: Държави като България, които не са много богати на полезни изкопаеми, техният път е единствено чрез високите технологии, а високите технологии са чрез Космоса. Ако искаме да бъдем сред водещите страни, трябва да имаме особено внимание към космическите изследвания и космическите технологии, тъй като те ни осигуряват нормално бъдещо съществуване на целия народ, още повече, че сега в човешката дейност няма нещо, което да не е свързано пряко или косвено с космическите изследвания – мобилните телефони, цифровата телевизия, GPS-ите и много други технологии са дошли от космическите изследвания. Който владее тези технологии и изследвания, може да дирижира нещата и в бъдеще. На нас там ни е бъдещото развитие и би трябвало да се обърне особено внимание на това. То ще бъде приоритет и на бъдещите поколения, тъй като предстои усвояването на Луната, Марс и други планети.
Фокус: Как намирате тази идея – за усвояване Луната и близките планети, на които има суровини?
Александър Александров: Това е бъдещето, тъй като суровините на нашата планета са изчерпани и рано или късно трябва да се усвоят както Луната, така и другите планети, тъй като там има много големи залежи на всякакви минерали и руди, които биха помогнали за оцеляването на човечеството.
Фокус: Какво мислите за космическия туризъм?
Александър Александров: Гледам положително на космическия туризъм, тъй като тези средства отиват за развитието на космонавтиката. Колкото повече туристи има, толкова повече средства ще има за космонавтика. Туристите не могат да ги вземат със себе си на онзи свят, така че по-добре да ги дадат за благото на човечеството.
Фокус: Какво е чувството да си в Космоса?
Александър Александров: Трудно е да се пресъздаде. Може да се отиде в двете крайности. От една страна е много тежко, а от друга – след адаптацията на организма състоянието е почти еуфорично, тъй като нямаш тегло, в безтегловност си, можеш да летиш, да наблюдаваш красивата ни планета, онези места, където си израсъл, където си се учил и работил. Това е едно изключително преживяване. Нашата планета е толкова красива, че единствено човек, който я е видял отстрани, може да я оцени. Фотографията все още не дава онова, което човешкото око може да види, тъй като синьото не е само синьо, както и зеленото не е самото зелено. Единствено човешкото око все още може да ги улови във всички нюанси.
Фокус: Не се чувства в такъв момент човек като една малка прашинка от цялата Вселена?
Александър Александров: Чувства се. Единствено там човек вижда колко е малък в сравнение с размерите на Вселената и в същото време колко велико е човечеството със своя технически потенциал, че човек може да овладее Космоса и да навлезе в дълбините на Вселената.
Фокус: Какви качества трябва да има един космонавт и какво ще посъветвате децата, които искат да станат такива?
Александър Александров: Преди всичко да учат и да четат много и да спортуват, тъй като освен здрав дух в здраво тяло, трябват и много знания във всички области. Основното е да възпитаваме младежта и подрастващото поколение в някакви идеали и възвишени и високотехнологични познания, които те да се стремят да постигнат за благото на човечеството и нашия народ.
Аделина ГЕОРГИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар