Фосил на възраст 125 000 000 години на растение от семейството на лютичетата и глухарчетата, ще послужи на изследователите като аргумент за значително по-ранната поява на някои растения на Земята. Едно по-късно разклонение на това растение води към маковете.Фосилът представлява цялата надземна част на древното растение, дълга е 16 см.
Най-древно висше растение, чийто рекорд все още не е задминат до сега, е на 127 000 000 г.
"Това изкопаемо отваря пътя към нов начин на мислене за развитието на някои от първите цъфтящи растения. Очевидно историята на цъфтящите растения не е „само” 111 000 000 години, а е значително по-древна. А дивесификацията (обособяването) на много цветни семейства трябва също да бъде изтеглена назад във времето – с около 10 000 000 или пък - с около 15 000 000 години.", казва биологът от университета в Индиана Дейвид Дилчер, съавтор на статията в сп. „Nature”.
Той продължава да разказва: „Все още не е имало пчели по онова време, а опрашването е било дело на мухи, бръмбари или изчезнали видове пеперуди. Вероятно растението е живяло в близост до древно езеро или блато.”
Изобилието от цъфтящи растения през втората половина на мезозойската ера, ерата на динозаврите, в крайна сметка довежда до глобално господство на висшите растения. Еволюционните биолози смятат, че диверсификацията на цъфтящите растения също подкрепя появата на широк спектър от животински видове, особено – на опрашители и консуматори на семена – бръмбари, пчели, колибрита и прилепи.
Датировката на растението е косвена. Били са датирани скалите чрез методите за датиране с аргон и уран-олово.
Това изследване е финансирано от китайското Министерство на образованието, Педагогическия Университет в Шенян и Китайската Национална природонауна фондация.
Неделин Бояджиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар