e-vestnik.bg
Кризите по света обсебват вниманието ни и карат политическите ни лидери да предприемат действия. Ядрената криза в Япония наелектризира правителствата от Китай до Германия и ги накара да преразгледат собствените си програми за ядрена енергетика. Заплахата от хуманитарна катастрофа в Либия и Кот Д’Ивоар предизвика военна намеса на НАТО и ООН. Но ако погледнем към най-сериозната международна криза - дестабилизирането на климата на планетата заради човешките емисии на въглероден диоксид и други промишлени газове - ще забележим, че усещането за неотложност се е изпарило.
Днес две истории подчертават опасностите, които крие глобалното затопляне. Консорциум от европейски учени предупреждава, че топенето на ледовете в Северния ледовит океан може да наруши Северноатлантическото течение и Гълфстрийм. Благодарение на тези океански течения климатът във Великобритания е мек, а не арктически. Ако Гълфстрийм бъде нарушен, британските острови може да преживеят зими, сурови като тези в Северна Канада.
Не е сигурно, че това ще се случи, но няма нищо сигурно и в изхода на експеримента, който си правим с климата на нашата планета. Всичко, което знаем, е, че колкото повече въглероден диоксид изхвърляме в нашата атмосфера, толкова повече рискуваме да предизвикаме опасни последици.
Друг доклад показва, че през тази зима е отчетено безпрецедентно увреждане на озоновия слой над Арктика, отчасти в резултат на емисиите на промишлени химикали. Кризата с озоновия слой беше провъзгласена за “разрешена” преди много години, благодарение на въведените строги правила, но химикалите, които човечеството изхвърли в атмосферата през предишните десетилетия все още оказват влияние. Това е добър урок за опасността от забавеното въздействие на замърсяването на околната среда. Също както с увреждащите озоновия слой химикали, цялостният ефект от въглерода, който изхвърляме в атмосферата, ще се усети едва по-късно през този век.
Ако действахме рационално, нашата реакция на глобалното затопляне щеше да бъде също толкова бърза, колкото тази към заплахата от престъпления срещу човечеството в Северна Африка или Близкия изток. Рисковете за живота и просперитета на хората са също толкова големи. Въпреки това изглежда сме неспособни да фокусираме вниманието си върху криза, която не заплашва с катастрофа през близките дни или седмици.
Миналата година Дейвид Камерън обяви, че неговото правителство ще бъде “най-зеленото досега”. Той обаче не успя да изпълни това обещание. Миналия месец финансовият министър Джордж Озбърн отмени насроченото увеличение на акциза върху горивата, въпреки че това е един от най-ефективните “зелени” данъци, защото насърчава хората да използват по-малко петрол.
Това не е просто цинизъм от страна на министрите. Широката публика не държи сметка на политиците, задето не изпълняват екологичните си обещания. Тази болест обаче не е характерна само за Великобритания. Положението е същото и в чужбина. Навсякъде населението оказва депресиращо слаб натиск върху политическите му представители да предприемат действия срещу глобалното затопляне.
Това трябва да се промени. Трябва да разберем, че между хуманитарните кризи, които наблюдаваме сега и климатичната криза, която се задава по-късно през този век, има връзка. Бунтовете в арабския свят са свързани със световната жажда за изкопаеми горива. Западът поддържаше репресивни режими в региона, защото те осигуряваха притока на петрол. Сега изтормозеното им население отвръща на удара. Ако намалим зависимостта си от изкопаемите горива, ще извлечем и хуманитарни дивиденти.
Съществува и друга връзка. Същите части на света, които в момента са обхванати от вълнения, ще усетят първи ефекта от промяната в климата. Глобалното затопляне вече насърчава кървава борба за водните ресурси в Судан. Нарастването на потока от африкански бежанци към Европа, което се наблюдава в момента, е само мостра на това, което може да се случи, ако не предприемем действия, за да предотвратим необратима промяна на климата.
Ако трябва да предадем на бъдещите поколения един стабилен свят, трябва да се концентрираме не само върху тези кризи, които доминират в ежедневните новинарски емисии по света, но и върху развиващата се като на забавен каданс заплаха от катастрофите, с които ни грози глобалното затопляне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар