Богатството „Сребърна“

stroitelstvoimoti.com
От 1971 г. се знае, че ако един ден някъде по света трябва да бъде възстановен загинал по някакви причини водоем, подобен на Сребърна, от българското езеро ще бъдат взети тръстики, животни и друг материал за възстановяването му. Защото от 1971 г. езерото край дунавското село Сребърна е включено в програмата „Човек и биосфера“, чиято цел е да създаде генобанка за опустошената от нашата цивилизация земя. Водещи еколози в света са създали тази програма към ЮНЕСКО, чиято цел е да запази обекти като „Сребърна“, „Серенгети“ (Танзания), „Аскания нова“ (Украйна), „Йелоустоун парк“ (САЩ) - за да има шанс за майката природа. Освен това голяма българска гордост е, че езерото „Сребърна“ е включено и в световния фонд на природните паметници под закрилата на ЮНЕСКО.

Защо Сребърна е толкова ценна? В нея се намира една трета от популацията на къдроглавия пеликан в Европа. Популация, която е на ръба на изчезването. Ако се допусне намаляване на сегашния им брой, проблемът според генетиците ще стане много голям - следва близкородствено кръстосване на видовете, деградация и генетичен срив. Понастоящем 200 пеликана обитават „Сребърна“ - долитането им през пролетта е чаканото събитие тук. Други 200 птици живеят в румънската част на делтата на Дунав и още 200 са регистрирани на албано-гръцката граница, високо в планините.

Но „Сребърна“ ни дава още шанса да видим тук всички останали водоплаващи птици, характерни за европейския континент. И благодарение на хълмистия терен от българската страна на Дунав, това може да стане за няколко дни (естествено, поне с бинокъл), докато същото на другия бряг ще се случи за няколко месеца. Птичето богатство на България е около 400 вида, повече от половината може да бъде видяно тук - не всеки ден, но през годината. От 220 вида пернати, регистрирани в резервата, 90 гнездят тук, значи тяхна родина е „Сребърна“. Ето защо не е учудващ фактът, че от 1982 г. досега през музея на „Сребърна“ са минали около 1 млн души. И че интересът на познавачите на птичия свят към българското езеро не секва. Е, обикновените туристи, пожелали да видят природното богатство, в последните години намаляват - за 2010 г. броят им не надхвърля 6 хиляди. Може би това е следствие от кризата или просто щрих към статуса на туристите, идващи в България. В предишни години туроператорите водили от „Златни пясъци“ и „Албена“ тук по 4-5 автобуса на ден, сега дори подобни договори няма, сподели д-р Росен Илиев, директор на Природонаучния музей -
резерват „Сребърна“, в рамките на кампанията за насърчаване на вътрешния туризъм.

Освен това „Сребърна“ си има и трудности от „личен“ характер. Изчисляват ги на 250 хил. лв., за да може затвореният вече 3 години музей отново да посреща посетители. Започнал преди години ремонт сега се проточва заради протекъл покрив. Сметката е такава: нужни са 200 хил. лв. за подмяната му и други 50 хил. лв. за новата експозиция, която подготвят уредниците на музея.

И тъй като такива средства от дарители едва ли могат да бъдат събрани, надеждите са отправени към ЮНЕСКО - и българския му директор към този момент. „Надяваме се и на норвежки екологични програми, вече сме във връзка с консултанска фирма, която работи с такива“, допълва директорът Илиев.

Какво правят местните хора, за да привлекат туристи и да покажат на света своето природно богатство? Почистват подходите към езерото - през 2008 г. са изградени 2 екопътеки, които сега с помощта на община Силистра са облагородени и добре поддържани. Пътеките са дълги около 4 км, по тях са изградени беседки, барбекюта, заслони и в последните 2-3 години много хора излизат тук на пикниг. Частен инвеститор е изкупил стари къщи в селото и вече част от тях са обновени и отворени за туризъм. Жители на Сребърна са направили 5-6 малки хотелчета. „В селото идват от 15 до 20 хил. човека годишно -
основно за резервата и музея. Откакто пристигнат пеликаните, та чак до късна есен имаме гости“, казва кметът на Сребърна Георги Иванов. Стотина легла наброява вече настанителната база в селото, туроператори са подготвили 3- и 5-дневни пакети с включени развлечения, като разходки и риболов.

Но... това, че селото е съставно на градска община, се оказва пречка за местния бюджет да си помогне с финансиране по Програмата за развитие на селските райони. И ако в Сребърна сами са се справили да ремонтират сградата на общината, то училището насреща пустее. „От 20 години е затворено, сега имаме проект за зелено училище, но няма пред кого да го представим“, посочва кметът.

Много голям проблем е канализацията, която е започната през 2002 г. и не е довършена. Изградената пречиствателна станция е на 99% готова, но не е пусната. Дъждовните води се оттичат в езерото, селото продължава да е на септични ями. Причината отново е „липса на средства“. Нямало пари да се пусне токът на пречиствателната станция и да се изгради тръбопровод около 200 м, за да включат домакинствата в канализацията. Въпрос на около 2 млн. лв., според Георги Иванов.

Разкопаните преди години улици изваждат наяве още една необходимост от финансиране - за асфалтирането им. Заради зейнали дълбоки дупки хората оставяли автомобилите си на центъра и се прибирали пеш до домовете си.

А сред хората в Сребърна вече има 15 английски семейства, едно румънско и едно гръцко. „Англичаните са страшно инициативни по отношение на природата - събират местните, правят екоакции, влязоха във връзка с НПО в Силистра - сподели Светлана Петрова, пиар на община Силистра. - Хората се грижат, доколкото могат, за заобикалящата ги среда. Но другото е грижа на държавата“.
Катя ПЕТРОВА