Цоло Вутов: Всички банки ми отказаха кредит

24chasa.bg
През 1976 г., когато в кв. Бенто Риберо на Рио де Женейро се ражда нападателят Роналдо, а в Китай умира "великият кормчия" Мао Дзедун, 27-годишният българин Цоло Вутов се изкачва на един ветровит връх в Стара планина, който 34 години по-късно ще го изстреля на първо място в класацията на най-богатите българи.

Днес възвишението в Етрополския Балкан е с 640 метра по-ниско. То осигурява тонове ценни метали годишно и влияе пряко на брутния вътрешен продукт на страната. Известно е като мина "Елаците", с която съдбата свързва завинаги Цоло Вутов.

В неговата история няма нищо изключително и тревожно - липсват куфарчета с "червени" милиони, лоши банкови кредити, скандални приватизационни сделки за 1 левче.

Ако не бе попаднал в класацията на богаташите, днес повечето българи нямаше и да са чули за групата от фирми "Геотехмин" с позиции не само в минния бизнес, но и в строителството, градското осветление., изграждането на вецове.

Цоло Вутов се ражда през 1949 г. и израства в софийския кв. Слатина. Там от дълги години живеят предците от рода на майка му.

Дядо му е земевладелец и животновъд, а родителите му - обикновени работници.

Вутов завършва 31-а гимназия до румънското посолство, повече известна като Бастилията, а казармата изкарва като свързочник в поделението в Горна Малина.

На 22 години е, когато го приемат в Минно-геоложкия университет в София. Завършва го през септември 1976 г. и социалистическата държава го разпределя веднага в мина "Елаците" край Етрополе.

Цоло Вутов тогава е редови маркшайдер - това е професия, известна още от Древен Египет и в най-общи линии означава човек, който показва как да се добиват и използват минералните ресурси.

А иначе само един маркшайдер знае какво е в главата на маркшадера, който трябва да разбира от кадастър, инженерна геодезия, фотограметрия, минни техники и технологии, картография.

"Когато ме разпределиха там, Елаците беше още само една гола поляна - спомня си Вутов. - Беше много сурово място - ветрове, през зимата температурата падаше под минус 20 градуса. Живеехме в едно общежитие 4-5-ма души в стая, а бойлерът в банята беше на дърва. Може да се каже, че 8 години там не свалих ушанката и ботушите."

Още на следващата година Цоло Вутов се жени за Снежанка - негова колежка от Минно-геоложкия институт, а през 1978 г. се ражда и първият им син - Владимир.
Година по-късно маркшайдерът става главен инженер, а през 1981 г. и зам.-директор на рудника. Точно тогава семейството се увеличава за втори път - ражда се и Иван.
"Живеехме в Етрополе, в един апартамент без парно с двете малки деца - разказва Вутов. - Горе в "Елаците" пък работехме в един фургон.

В рудника беше толкова студено, че никога няма да забравя как през 1978 г. от вятъра и отрицателните температури се бяха буквално огънали 16 решетъчни метални стълба за високо напрежение."

През 1982 г. Вутов кандидатства за работа в "Нипроруда", печели конкурс и се завръща в столицата.

В държавната фирма работи по подобряване на технологиите на открития добив за кариерите в Девня, "Асарел Медет" и, разбира се, "Елаците".

През 1989 г. случайно чува по радиото, че българо-френският център "Марком" набира кандидати за специалностите мениджмънт и маркетинг и успява да подаде документите си в последния възможен ден.

"За три месеца изкарах 19 изпита по търговско право, счетоводство, договорни отношения, френски език - спомня си Вутов. - След 6 месеца завърших и втория модул и получих диплома за второ висше образование. Между другото точно там в час по мениджмънт ме завари новината за свалянето на Тодор Живков."

Веднага след промените Вутов, който вече е научен сътрудник трета степен, напуска държавната фирма и създава частната "Геотехмин" с професорите Димитър Субашки и Величко Стоянов.

И първата задача, която тримата изпълняват, е свързана с мина "Елаците".

"Трябваше да направим икономическа оценка за работата на рудника в пазарни условия - разказва Вутов. - Спомням си как им обяснявах, че ще спечелят допълнително от вдигането на долара, обаче всички ми се смееха. Тогава долар към лев беше 1 към 1 и никой не вярваше, че това ще се промени. От тази наша първа задача спечелихме първите си 100 хиляди лева.

Първоначално фирмата ни беше регистрирана на адреса на апартамента на жена ми в бл. 354 в кв. Илинден. С парите от първата задача открихме офис на тавана на една къща на ул. "Люлин планина", на чието място днес сме построили нова сграда.

Тогава обаче само ремонтирахме три стаи на тавана в къщата, купихме стари бюра, две пишещи машини, факс и ксерокс Иначе този период беше тежък."

През 1996 г. фирмата на минните специалисти влиза и в строителния бизнес. Вдигат две сгради - в кв. Младост и на бул. "Цар Борис III". Съвместно с австрийската фирма "Омиа" работят по търсене и проучване на бял мрамор и варовик.

През 1995 г. създават фирмата с държавно участие "Хеликс" за минно-геоложки проучвания, а година по-късно и "Експлозив прогрес" за взривни работи в рудниците.
"В края на 90-те може да се каже, че беше най-тежкият период в живота ми - разказва Цоло Вутов. - На 2 май 1999 г. проф. Стоянов почина от инфаркт. Скоро след това и проф. Субашки.

Изключително съм благодарен на двамата за всичко в професията, на което са ме научили."

През 1999 г. за фирмите от "Геотехмин" вече работят около 250 души. И точно тогава правителството на Иван Костов обявява за приватизация мина "Елаците".
Към този момент животът на Вутов е свързан вече от 23 години с рудника.

Предприятието е задлъжняло - от две години не е плащало на доставчици, има необслужвани банкови кредити.

"Това беше и причината абсолютно никой да не проявява интерес към мината - спомня си Цоло Вутов. - Заводът за преработка на руда "Юнион миниер", който вече беше белгийска собственост, направи икономическа експертиза на "Елаците" и изпрати оферти към купувачи буквално на всичките пет континента. Никой обаче не прояви интерес. И ние решихме да подадем документи през пролетта на 1999 г."

Първоначално държавата иска 38 милиона германски марки за рудника, но след направена икономическа оценка цената на предприятието пада на 10 милиона. "Геотехмин" обаче не разполага с такава сума.

"Всички банки, в които кандидатствахме, ни отказаха кредит, защото "Елаците" беше в много тежко финансово състояние. Беше във фалит - разяснява детайлите по сделката Вутов. - И тогава на помощ ни се притекоха партньорите от "Юнион миниер".

Срещу договор, че в следващите 10 години ще им доставяме за преработка руда на пазарна цена, те ни отпуснаха първоначално 2 милиона долара, с които платихме първите 10 процента, а по-късно ни дадоха на кредит и останалите пари, с които купихме компенсаторни записи и с тях доплатихме остатъка.

"Юнион миниер" имаха нужда от руда, защото внасяха от Чили, Индонезия, Бразилия.
Знаете, че тогава се правеха работническо-мениджърски дружества. Така че акции в "Елаците" имаха и 1600 служители във фирмата. В следващите години "Геотехмин" заплати голяма част от техните дялове. Обединяването на акционерното участие даде възможност за по-ефективно управление. След това изтеглихме дългосрочни кредити и направихме стратегически инвестиции в оборудване."

В следващите години фирмата успява да изплати не само дълговете си. Докато през 1999 г. в "Елаците" се добиват 23 милиона тона минна маса годишно, през 2008 г. те
се увеличават на 58 милиона.

Животът на рудника, който е трябвало да бъде затворен през 2007 г., е удължен до 2022-а.

Междувременно в "Геотехмин" вече работят над 4000 души. Фирмата се включва и в пътния бизнес. Заедно с италианско дружество изграждат вецове в Искърското дефиле, с араби строят новата писта на аерогара София. Партньори на българите са "Хитачи", "Тайсей", "Мицубиши", "Круп", "Тисен", "Юнион миниер".

Днес, когато прочита във вестниците, че е най-богатият българин, Цоло Вутов не вярва в класацията и твърди, че не се е изменил и на йота: "Всичко при нас е прозрачно. Поехме огромен риск, купувайки "Елаците" с кредит, но успяхме благодарение на екипа от специалисти, който повярва в идеята.

Ние работим с мисъл и предвидимост на събитията. Обмисляме какво ще правим и през 2022 г.

За да постигне нещо и да остави следа след себе си, човек трябва да върви бавно - стъпка по стъпка."
СЛАВИ АНГЕЛОВ