Спътникът GOCE състави гравитационна карта на Земята

Първият гравитационен модел на Земята, създаден по данни от спътника GOCE. Фото esa.int

Специалисти от Европейската космическа агенция (European Space Agency, ESA) съставиха гравитационна карта на Земята с висока точност по данни, събрани от спътника GOCE за два месеца, съобщава пресслужбата на ESA.

Построеният гравитационен модел на Земята демонстрира способността на апарата да фиксира даже незначителни различия в гравитацията на планетата. GOCE принася плодове на нивото на високоточните пространствени измервания: от мащаба на континенти и специално в недобре изучени на повърхността или от въздуха райони.

„Вече можем да каем, че GOCE изменя разбиранията ни за гравитационното поле” - казва ръководителят на проекта GOCE Руне Флобергаген (Rune Floberghagen).

Оглавяващият Института по астрономична и физична геодезия на Техническия университет в Мюнхен професор Райенер Румел (Reiner Rummel) разказва, че вече са получени данни за гравитационното поле в Южна Америка, Африка, Хималаите, Югоизточна Азия и Антарктида. По неговите думи, данните се обновяват през два месеца и гравитационният модел ще става все по-детайлен и точен. „Убеден съм, че информацията ще представлява огромна ценност за представителите на различни науки за Земята” - казва Румел.

Спътникът GOCE (Gravity Field and Steady-State Ocean Circulation Explorer) беше пуснат в космоса на 17 март 2009 година. От септември 2009 година апаратът се намира на дистанция 254,9 километра от земната повърхност. Той е базиран по-ниско от другите спътници, които наблюдават планетата. Основната задача на апарата е да показва гравитационните аномалии и да съставя карта на гравитационното поле на Земята с точност един-два сантиметра.

Отново за отварянето на океан в Източна Африка

В Афар, област в Етиопия, преди 5 години се появил разлом, който от тогава насам се разширява. Според учени това скоро ще се превърне в корито на нов океан, който за 10 млн. години ще раздели африканския континент на две, съобщи BBC.

В този район само за няколко дни през 2005 г. се появил разлом, дълъг 60 км и широк 8 метра, който от тогава постоянно се разширява.

Според учените тече процес на създаване на нов океан, който ще разцепи Африка на две.

"Процесите на формиране на океаните обикновено са скрити дълбоко под водната повърхност, докато в Афари имаме възможност пряко да наблюдаваме тези активности и да сме свидетели на това как земята се разделя. Това е невероятна възможност", заяви Тим Райт, който води изследванията в региона.

Сеизмологът Джеймс Хамонд допълва, че части от Афар са под морското ниво и единственото, което спира морето, е една 20-метрова сушева ивица в Еритреа.

"Вероятно тя ще бъде разрушена, морето ще нахлуе и ще започне да се създава нов океан", твърди сеизмологът. "Той ще дълбае, дълбае, и в крайна сметка ще отдели части от Еритреа, Сомалия, създавайки нов остров. Наред с по-голямата, ще имаме и една малка Африка, "плуваща" в Индийския океан", допълва Хамонд.

След забраната на цианидите, накъде?

Какви ще бъдат алтернативите пред минните компании, ако се забрани използването на цианиди за добив на злато?

Ако приемем, че резолюцията за забрана на използването на цианиди за добив на злато на Европейския парламент бъде приета, не можем да очакваме, че добивът на злато в Европейския съюз ще спре. Вероятно компаниите, добиващи злато ще използват други технологии. Накратко ще Ви представим технологиите, които са разработени към момента за добив на злато. Някои от тях се използват ограничено, други са още на експериментално ниво.

Анализът на различните методи за извличане на злато показва, че над 70 на сто от произведения благороден метал се получава чрез прилагане на хидрометалургичен метод. В основата на процесите е използването на слаби цианидни разтвори. Методът предлага значителни предимства от гледна точка на разходи за експлоатация, оползотворяване на полезните минерални компоненти в разнообразни руди, постигане на добри техникоикономически показатели. Не е без значение и фактът, че той позволява добър контрол над процесите и безопасна експлоатация. В голяма степен негативните последици от прилагането на цианирането при добив на злато са преодолени отдавна чрез прецизни методи на разграждане и съхраняване.

Използване на цианиди

Цианидите са съединения, които се срещат естествено в природата и могат да се синтезират изкуствено. Много от тях са силни и бързодействащи отрови. Някои бактерии, гъби и водорасли произвеждат цианиди. Цианиди се срещат и в определени растения и храни. Всекидневно хората са в контакт с продукти, в чиято изработка или състав се ползват цианидни съединения.

Идеалното излугващо средство трябва да е икономически изгодно, с универсално приложение спрямо повечето видове руда, безопасно за транспортиране, работа, обезвреждане и депониране. Повечето такива средства, които са активни в киселина (например тиоурея) и дори неутрална среда, имат свойството да мобилизират и метали като мед или желязо в по-голяма степен в сравнение с излугващо средство в алкална среда (като цианид).

Тиоурея

Тиоуреята е широко разпространено химическо вещество и по тази причина лесно достъпно. Капиталовите разходи при нейното използване за добив на злато вероятно са сходни с тези за изграждане на инсталация за обработка на благородния метал с цианиди, въпреки че ще са необходими по-скъпи резервоари. Като цяло консумацията на реагенти изглежда значително по-висока от тази на цианида. Оперативните разходи за детоксификация биха били значително по-високи от тези за цианида, поради нуждата от големи количества кислород, необходими за пълното окисляване на тиоуреята. Тиоуреята е нестабилна и се разпада бързо до вещества, които не са в състояние да излугват злато, а в същото време са не по-малко токсични от производните на цианида. Тези вещества са потенциален проблем при определяне степента на токсичност. Процесът на разпадане ограничава възможностите за рециклиране, въпреки че пълна детоксификация изглежда е възможна, макар и изключително скъпа. Това е единственият алтернативен излугващ реагент, който намира по-мащабно приложение в Австралия, Китай и Франция.

Може би най-големият недостатък на тиоуреята е, че тя е категоризирана като канцерогенно съединение и замърсител на водите.

От гледна точка на безопастността и здравето трябва да се въвеждат по-високи стандарти за безопасност.

Тиосулфат

Може да се приеме, че капиталовите разходи за изграждане на инсталация за излугване с тиосулфат са сходни с тези за изграждане на инсталация за обработка с цианиди, макар че разходите за реагента са сравнително високи. Има достатъчно предлагане на тиосулфат на приемливи цени. Все пак при използването му като излугващо вещество се изразходват големи количества, което прави добивът на злато далеч по-скъп в сравнение с този, при който се използват цианиди. Тиосулфатът е нестабилен и се разпада лесно до сулфат, преминавайки през различни съединения на сярата и кислорода. Ето защо възможността за рециклиране изглежда неосъществима. Все пак е възможно окисляване (детоксификация) до сулфат, макар и то да е много скъпо.

Използването на тиосулфат като алтернативен излугващ реагент е осъществено в лабораторна среда и се прилага в полупромишлен мащаб в Невада, САЩ. Макар и натриевият тиосулфат да се използва като химически редуктор за питейната вода в Германия, не е позволено концентрацията му да надвишава 2,8 мг/л. Сулфидите и бисулфидите, които се получават при спонтанния разпад на тиосулфата, са силно токсични. Натриевият тиосулфат има потенциал да редуцира концентрацията на кислород във всеки естествен воден път. В случай на разлив може да се стигне до превишаване на нормите за замърсяване на околната среда. В сравнение с цианида, тиосулфатът може единствено да се приеме за по-изгоден от икономическа гледна точка, ако се използва амониев тиосулфат, чиято токсичност в последствие не се налага да бъде неутрализирана. В този случай, обаче, се сблъскваме с проблема за токсичността на амонячните производни.

Тицианат

Отдавна е известно е, че тиоцианатът може се използва като реагент за излугване на злато. Недостатъчно, обаче, се знае за механизма за образуване на цианатния йон в киселинни разтвори и в такива с неутрално pH в присъствието на окислител като водороден прекис например. Наскоро учени демонстрираха, че тиоцианитът може да излугва злато в pH среда от 1 до 3 при висока температура (до 85°C). Ниското ниво на pH и високата температура са фактори, които оскъпяват изграждането на инсталация за излугване с тиоцианат. Подържането на висока температура означава и по-високи производствени разходи в сравнение с цианидното излугване. Други пречки може да се окажат ограничените количества наличен тиоцианит, както и обезвреждането му. То изисква големи количества кислород и още по-високи технологични разходи. Преимуществата му са, че смъртоносната доза е сравнително висока и видимо няма емисии на газове. Тиоцианатът е слаб замърсител на водите без значителни негативни ефекти върху околната среда. Дори да не се вземат предвид разходите за неутрализиране на токсичните му ефекти, той не е икономически изгоден като излугващ реагент в сравнение с цианида, тъй като изисква поддържане на високи температури. Макар в отделни случи прилагането му да е оправдано от икономическа гледна точка за някои концентрати с високо съдържание на метал, високите оперативни разходи са сериозна пречка за универсалното му използване. Може би това са причините да не се прилага в промишлени мащаби.

Бисулфид

Прекалено дългият период на задържане в затворена система, което е част от технологията при използването на този реагент, означава високи капиталови инвестиции за изграждането на инсталация. Наличността и разумните цени на суровината подсказват рентабилност на производствения процес. Оперативните разходи по неутрализране на токсичните ефекти биха били много високи поради необходимостта от големи количества химически кислород. По отношение на фактора безопасност, основен недостатък е, че се отделя сероводород. Тъй като неговите показатели са сходни с възможен страничен продукт от цианидното излугване, стандартите за безопасност би следвало да третират подобна субстанция. Ето защо предлаганият процес няма да има никакви предимства от гледна точка на охрана и безопасност на труда в сравнение с цианидното излугване

Бисулфидът е категоризиран като замърсител на водите. В сравнение с цианида, той не предлага сериозни технически преимущества, нито по-добри показатели по отношение на летална или екотоксичност, които да му отредят по-благоприятна класификация, свързана с безопасността на труда или предотвратяване на замърсявания на околната среда в случай на разлив. Дългият период на задържане, както и изключително високите капиталови разходи, необходими за изграждане на затворена система, обуславят икономическата нерентабилност на такова производство в сравнение с цианидното. Това може би е главната причина методът да не получи мащабно приложение.

Амоняк

Приложението на амоняк като допълнителен реагент е по-познато при цианидното извличане на метали за руди с високо съдържание на мед. Подържането на високи температури и налягане обуславя големи капиталови инвестиции за изграждането на излугваща инсталация от такъв тип. Въпреки че се отчитат кратки периоди за реакция, оперативните разходи биха били сериозни заради поддържането на висока температура и налягане. Амонякът е широко разпространен, на достъпни цени, което не е пречка за евентуалното захранване на промишлена инсталация. От друга страна, той трябва да се рециклира и детоксификациятя му не е лесна. Този реагент може би е подходящ за повечето видове руди, но не е селективен при излугването на медните рудни тела. Това се дължи на образуването на тетра-амин при повечето медни минерали. Системата трябва да бъде затворена, за да се предотврати изпускането на амоняк в атмосферата. Амонячният йон е слаб замърсител на водите, а самият амоняк е замърсител на водата от категория 2. Това означава, че амонякът и реагентите, съдържащи амоняк или негови йони, нямат сериозни преимущества по отношение на токсичност и дългосрочни въздействия.

Икономическата нерентабилност все пак е водещият ограничителен фактор към настоящия момент амонякът да не се използва в промишлени мащаби за излугване.

Халиди/Халогени

Бромидът, хлоридът и йодидът (най-вече хлоридът) са добре известни излугващи средства за извличане на злато. Използването на бромид и хлорид изглежда обосновано от икономическа гледна точка. Все пак прилагането на оксидант, обикновено халоген на съответния халид, би довело до повишаване цената на инвестицията заради обезпечаване на инсталацията срещу корозия и прилагане на затворена система. Халогените са широко разпространени, но халидите не могат да бъдат детоксицирани и изискват електроокисляване, за да бъдат рециклирани. Преимуществото на използването на халиди/халогени се крие в тяхната универсална приложимост, което обаче е валидно и за цианидите.

Използването на хлорид за извличане на злато е доказана технология. Въпреки това, няма данни тя да се прилага някъде в промишлени мащаби.

Управлението на процесите е може би най-големият недостатък на тази технология. Възможно е излагане на работниците на вредното въздействие на брома и хлора. Хлорът е замърсител на водата (категория 2), а бромът е силен воден замърсител (категория 3). Икономическата целесъобразност е сходна с тази на цианидните инсталации. Все пак авторите смятат, че електрическата регенерация на халогените и необходимостта от затворена система оскъпяват производството. По отношение безопасните условия на труд, по-удачна е употребата на водородния цианид. При прилагането на халиди не е изключено отделянето на силно токсични съединения. Ето защо те не са подходящи излугващи реагенти.

С оглед на това, че днес трябва да се вземат под внимание не само икономическите, но и екологичните, и функционални параметри, критериите за избор на подходящ излугващ реагент за добив на злато са по-комплексни. Те са свързани и с регулирането на вредните емисии в атмосферата - изискване, за което ще се следи все по-стриктно в бъдеще по отношение на златодобивната индустрия. Цианидът засега отговаря най-добре на критериите, а процесът на излугване с него може да бъде модифициран без сериозни инвестиции или оперативни разходи, така че да отговаря на всички настоящи и бъдещи екологични и други критерии. Технологията е доказала своята ефективност.

Като се вземат предвид плюсовете и минусите на изброените излугващи реагенти, става ясно защо цианидът е все още най-разпространен и масово използван реагент в производството и преработката на златни руди. Тази утвърдена в практиката технология може лесно да бъде прилагана и в бъдеще, като се минимизира свързания с нея риск посредством детоксификация и/или рециклиране, както и редуциране на емисиите. Макар това все още да е отворено предизвикателство пред добивната индустрия, не е трудно да се въведат съответните промени, тъй като технологиите са добре изучени и доказани в практиката.

Плюсовете при използването на цианиди са: стандартна технология, подплатена с рентабилни икономически и експлоатационни показатели; широко разпространение на суровината; доказани методи за детоксификация, рециклиране и универсална приложимост. Единствените недостатъци са свързани с екологичната токсичност на реагента, тъй като той се класифицира и като силен замърсител на водите (категория 3). По отношение на безопасността при работа, той не е чак толкова безопасен като халогените и е в същия порядък като амоняка и бисулфида.

Профилът на цианида може да бъде подобрен, като се въведе цианидна детоксификация и/или технологии за рециклиране, които да минимизират потенциалните рискове, свързани с производството на злато (например детоксификация на хвоста преди заустването му в хвостохранилището). В България златодобивната компания "Челопеч майнинг" предлага именно съобразена с модерните критерии и изисквания за опазване на околната среда технология за добив на злато. Малките остатъчни количества цианиди в отпадъка при преработката на рудата се обезвреждат по химичен път, при което се образуват неопасни вторични продукти. Процесът е под непрекъснат мониторинг чрез автоматична система, както и чрез ръчно опробване с цел гарантиране на най-висока ефективност на разграждането на цианидите. Компанията предвижда да изгради и ново хвостохранилище - изцяло в съответствие с най-добрите международни практики. При него отпадъкът се задържа от основната стена в чашата на съоръжението, където протича процес на утаяване и уплътняване на твърдите частици. Друга по-амбициозна идея при цианидния метод е упражняването на стриктен контрол на pH средата и съдържанието на цианиди, комбинирано със затворени резервоари за излугване, което ще доведе до намаляване съдържанието на цианиди в отпадъчните води.

Отчитайки качествата на различните излугващи вещества, е очевидно, че те не предлагат реални предимства сами по себе си. Никоя от тези субстанции не може да бъде приета за алтернатива на цианида, дори ако се разгледат само показателите токсичност и излагане. Всяка от предложените алтернативи тепърва трябва да доказва евентуалните си преимущества в практиката.

Автор: Петър Петров

Вместо музеен експонат

Италианският производител Baldi е прочут със своите суперлуксозни вани, вази, купи, лампи и други вещи от първа необходимост за милионерския дом.

Ваната, която виждате е дълбана ръчно в продължение на шест месеца от едно единствено парче кристал, пренесено чак от Амазонската джунгла. За да придобиете представа, какво пренасяне е било, кристалът е бил с диаметър от 2,5 м, а крайният продукт побира спокойно трима души.

Тази луксозна вана е всъщност втората по рода си. Първата e представена по време на Salone del Mobile в Милано през 2008 г. и моментално грабва въображението на руски магнат, който я купува срещу 860 000 долара.

Учени смятат, че австралопитеците са можели да ходят изправени още преди 3,6 милиона години

Australopithecus afarensis напълно уверено се е придвижвал на двата си задни крайника, както съвременните хора

Учени изследовали останките на хуманоида Australopithecus afarensis, и достигнали до заключението, че той напълно уверено се е придвижвал на двата си задни крайника.

През 2005 година изследователите открили фрагменти от раменна кост, няколко ребра и тазови кости на А. afarensis по време на разкопки в Етиопия.

Възстановявайки по намерените кости външния вид на съществото, учените стигнали до заключението, че ръста му е в диапазона от 1,5 до 1,8 метра, а възрастта около 3,6 милиона години.

Изследователите нарекли хуманоида Кадануумуу, което преведено от афарски език означава “Голям човек”.

Според авторите на изследването структурата на таза на големия човек показва, че той се е придвижвал по земята както съвременните хора. От друга страна, раменната му кост много повече напомня раменните кости на Homo sapiens, отколкото раменете на маймуните.

Изследователите смятат също, че Кадануумуу е лазил по клоновете не по-зле и не по-добре от съвременните хора.

Тези открития обаче противоречат на всички съвременни теории.

Най-старото летящо влечуго е ловувало на земята

В пясъците на Сахара наскоро бяха открити останките на непознато досега изчезнало летящо влечуго, съобщи "National Geographic". По всичко личи, обаче, че птерозавърът, живял преди 95 милиона години, е предпочитал да ловува, като дебне на замята, а не от въздуха. По негово време сухата пустиня е била блатиста и влажна местност. Понастоящем той се намира на територията на Мароко. Семейството на птерозаврите е постигнало разцвета си много след времето на този свой най-стар представител, а именно преди около 70 милиона години.

Непознатият птерозавър, принадлежал към подгрупата на аздархидите, получи наименованието Alanqa saharicafrom. Той е идентифициран по фосили от кости на долната челюст и врата. Чудовището е било гигантско, с размах на крилете около 6 метра, долната му челюст е била беззъба, прилична на човка. Имало е дълъг и относително тънък врат.

Според последните проучвания аздархидите като цяло не са прекарвали много дълго във въздуха. Alanqa saharicafrom най-вероятно е дебнел на замята и е ловял гущери и дребни динозаври, като се е ползвал от предимствата на дългия си врат. Леките и крехки кости на същества като летящите птерозаври трудно се запазват като фосили, а африканските находки са твърде редки. Според откривателят Низар Ибрахим “всички птерозавърски фосили, които сме намерили в Африка, могат да се съберат на малка маса”. Той и колегите му, обаче, извадиха късмет при последната си експедиция, когато намериха фосилни фрагменти от още два непознати засега птерозавърски вида.

Откритията показват, че няколко вида птерозаври са живели заедно в района на делтата на праисторическа река, като са се хранели с различна плячка. Така например единият от все още неидентифицираните видове е имал остри зъби, които са били полезни при грабването и задържането на риба при полет над водната повърхност. Според Ибрахим древната влажна екосистема, оградена от засушлива земя, е подслонявала още различни видове праисторически крокодили и динозаври.

Учените успяха да възпроизведат музиката на Слънцето

За първи път в историята, астрономи от Шефилдския университет успяха да уловят свръхестествена музикална хармония, изпълнявана от магнитното поле на външната атмосфера на Слънцето, съобщават британски медии.

Изследователите обясняват, че намиращите се в нея коронални пръстени вибрират, като издават определени хармонични звуци. Понякога те звучат като музикални струни, понякога-като духов инструмент.

Използвайки спътникови снимки на тези пръстени, намиращи се на около 90 хиляди километра от Земята, учените успели да възпроизведат звученето на Слънцето, като преобразували визуалната вибрация в звукове и като увеличи чистота им до ниво, което може да бъде възприемано от човешкото ухо.

Човекът се е изправил заради жегата

Първите хора са започнали да ходят прави, защото мястото където са живеели е било много горещо, съобщи БТА, като се позовава на Daily Mail.

Учени установиха, че басейнът на езерото Туркана в Кения, който се смята за люлка на човечеството, преди милиони години е бил дори още по-горещ, отколкото е сега. През деня температурата там редовно е била около 40 градуса Целзий. Това е ново доказателство в полза на "топлинната хипотеза" за човешката еволюция, според която човекът се е изправил заради горещините.

Според тази теория предшествениците на човека са имали еволюционно предимство, като са ходели прави, защото така им е било по-хладно и са били по-далече от земната повърхност. Така телата им са били по-малко изложени на слънчевите лъчи.

Намаляването на окосмяването също е било много полезно в горещия климат.

Досега беше трудно да се установят температурите в даден район преди милиони години. Анализът на полен и дървесина разкрива повече за растенията и валежите, отколкото за температурите. Екипът на Бенджамин Пейсли от университета "Джонс Хопкинс" установи какви са били температурите преди 4 милиона години, изследвайки изотопи в почвата.

Учените изчислиха, че карбонатите в почвата са се образували при температура между 30 и 35 градуса Целзий. Така екипът стигна до извода, че дневните температури са били дори по-високи.

Кометата Макнот премина край Земята

Кометата Макнот премина през най-близката до Земята точка на орбитата си и сега, отправяйки се към Слънцето, става все по-ярка.

Това заяви ученият Сергей Барабанов от Института по астрономия на Руската академия на науките, предаде ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА.

Теоретично погледнато, това небесно тяло може да бъде видяно с невъоръжено око, заяви той. На практика обаче кометата ще премине много близо до Слънцето, на разстояние едва 0,4 астрономически единици, и ще е трудно да бъде забелязана във вече достатъчно светлото небе, допълни ученият. Желаещите ще могат да я потърсят в района между звездата Мирфак в съзвездието Персей и най-ярката звезда в съзвездието Колар - Капела.

Кометата Макнот, получила научното название C/2009 R1, ще се приближи към Капела на 21 юни. След това възможностите за наблюдаването й ще намалеят - макар да има ярка опашка, кометата ще се "крие" в светлината от Слънцето.

На минимално разстояние от него тя ще бъде на 2 юли, отбелязаха астрономи.

Учени са убедени, че кометата не представлява никаква заплаха за Земята. Разкошната зелена опашка на кометата няма да може дори да обвие нашата планета, защото е дълга 1 милион км, докато най-малкото разстояние между двете небесни тела бе 170 милиона км и сега започна да се увеличава.

Нито една от известните комети не е опасна за Земята, увери Барабанов. Макар през годината да се появяват десетки нови комети, ако те бяха толкова опасни, колкото гласи мълвата, човечеството отдавна нямаше да съществува, поясни той. Въпросната комета е открита от австралийския астроном Робърт Макнот през 2009 г.

По мнението на Барабанов, тези небесни тела се появяват от т.нар. облак на Оорт, който според някои хипотези обгражда Слънчевата система. Съществуването му досега не е потвърдено чрез наблюдения с телескопи, но повечето учени са склонни да мислят, че именно в облака на Оорт се образуват големите части на новите комети.

На Луната има повече вода, отколкото се предполагаше

Неотдавнашните мисии показаха, че в лунните кратери има замръзнала вода, а под сивия прах - лед. Резултатите са от голямо значение за бъдещите лунни мисии.

На Луната има много повече вода, отколкото се предполагаше досега. Вероятно тя е дълбоко под повърхността на естествения спътник на Земята, сочи ново проучване на изследователи от института "Карнеги" във Вашингтон, публикувано в "Proceedings of the National Academy of Science", съобщи Ройтерс.

Неотдавнашните мисии на Луната показаха, че в лунните кратери има замръзнала вода, а под сивия прах - лед, допълва БТА.

Тези ледени образувания биха могли да са донесени от части от комети, когато астероиди са се разбивали на лунната повърхност.

Но новото проучване показва, че на Луната има много повече вода, отколкото учените са предполагали.

Резултатите с от голямо значение за бъдещите лунни мисии. "Над 40 години смятахме, че Луната е суха", заяви Франсис Маккъбин. Проблемът обаче е, че достъпът до водата е труден.

Откриха съкровище от полезни изкопаеми в Афганистан

Залежите на стойност близо 1 трилион долара ще са достатъчни да променят из основи икономиката на Афганистан, коментира в. "Ню Йорк таймс".

САЩ са открили в Афганистан неразработени залежи от полезни изкопаеми на стойност близо 1 трилион долара, които са много по-богати от всички досега известни резерви.
Те ще са достатъчни да променят из основи икономиката на Афганистан и може би войната в страната, коментира в. "Ню Йорк таймс".

Американските геолози са се натъкнали на богати залежи от желязо, мед, кобалт, злато и метали от основно значение за индустрията като литий. Те са толкова многобройни и включват толкова много съществени за модерната индустрия минерали, че Афганистан може да стане един от главните минни центрове в света, смятат официални представители на САЩ.

Резервите от литий са сравними с тези на Боливия, която сега е на първо място в света по запаси от важния компонент, използван при производството на батерии за мобилни телефони и лаптопи. Афганистан може да се превърне в "Саудитска Арабия на лития", се изтъква във вътрешен документ на Пентагона, цитиран от вестника. Запасите от желязо и мед пък биха превърнали страната в един от главните им световни производители.

Там има изумителен потенциал, твърди шефът на Централното командване на САЩ генерал Дейвид Петреъс. Според съветникът от афганистанското министерство на мините Джалил Джумриани находката ще стане гръбнакът на афганистанската икономика.

Откритието е направено от екип американски геолози и представители на Пентагона, използвали карти и данни на съветски минни експерти от времето на окупацията на Афганистан от Съветския съюз през 80-те години.

След изтеглянето на съветските войски афганистански геолози скрили тези документи и ги извадили на показ след падането на талибаните през 2001 г.

Макар че ще са нужни много години за развиването на минна индустрия, потенциалът е толкова голям, че според официални лица и експерти от индустрията той може да привлече огромни инвестиции още преди мините да станат доходоносни.

Това ще даде възможност за разкриване на нови работни места, които да отклонят местните жители от продължаващата вече десетилетия война, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Земята и Луната са се образували по-късно?

Сблъсъкът между прото-Земята и Тея преди 4500-4400 млн. години. И двете планети са имали масивни железни ядра когато са се сблъскали и създали Луната и Земята

Земята и Луната вероятно са се образували 120 милиона години по-късно отколкото се смяташе досега според ново изследване на Института Нилс Бор, публикувано в списание Earth and Planetary Science Letters. Кратко описание на работата е дадено в прессъобщение на университета в Копенхаген.

Планетите от Слънчевата система са се образували от прахово-газ диск, въртящ се около новороденото Слънце. Постепенно дискът се уплътнил в сравнително големи обекти, които се сблъсквали един с друг и в крайна сметка преди около 4,6 милиарда години формирали осем планети (до неотдавна се е приемало, че има девет, но през 2006 г. Плутон беше лишен от статута на планета, а през 2008 г. - признат за плутоид). Повечето астрономи вярват, че Земята и Луната са се образували в сблъсък на два обекта с размера на Венера или Марс 30 млн. години след формирането на Слънчевата система.

Изследователите от института "Нилс Бор" в Копенхаген съвместно с колеги от Калифорнийския технологичен институт в САЩ проверили тази хипотеза, като анализирали количеството на изотопа волфрам-182 в ядрото и мантията на Земята. Смята се, че голямата част от него е създадена по време на радиоактивното разпадане на хафний-182. Всичкият хафний се е превърнал във волфрам за 50-60 милиона години. Тъй като волфрамът предпочита да образува връзки с метали, а хафният взаимодейства основно със силикати от земната кора, след създаването си първият постепенно мигрира към центъра на Земята, където е разположено металното ядро.

При сблъсъка на двете планети, от които се образували Луната и Земята, те са се нагрели до около 7000 градуса по Целзий - при такава температура са се разтопили (или дори изпарили) и са се смесили. В зависимост от това дали всичкият волфрам-182 е успял да се спусне в ядрото, смесването му с други елементи би се случило по различен начин. Съответно различни ще са и наблюдаваните сега разпределения на волфрам.

"Определихме възрастта на нашата планета и естествения й спътник, като използвахме изотопи на волфрама. По тях може да се съди дали железните ядра и скалистите повърхностите на планетите са се смесили по време на сблъсъка", обяснява Таис Дал от изследователския екип.

Оценката на количеството на волфрам в земната кора учените заменят с получените стойности в развития модел на смесване на вещества при сблъсък и се установява, че по време на срещата на двете планети целият хафний вече се е бил превърнал във волфрам. Според изследователите сблъсъкът би трябвало да е станал не 30 млн. години след формирането на Слънчевата система, а след около 150 милиона години.

Неотдавна учени-геолози при изследване на процесите от ранните етапи на формирането на Земята откриха и най-стария известен фрагмент земна кора в района Пилабара, Западна Австралия. Неговата възраст е около 4,3 милиарда години.

Очаква ни уникално явление - раждането на свръхнова звезда

Мауна Кея, Хаити /КРОСС/ Възможно е в скоро време цялата ни планета да стане свидетел на необичайно и рядко явление, станало преди няколко хиляди години. Според съобщение от обсерваторията Мауна Кея в Хаити, червеният гигант Бетелгийзе, от съзвездието Орион стремително мени формата си. През последните 16 години звездата е загубила кръглата си форма и бързо се стеснява към полюсите, като в същото време екваторът й остава същия, благодарение на центробежната сила. Това са явни признаци, че остават броени седмици или месеци до превръщането на звездата в свръхнова, пише LookAtMe.

За наблюдателя от Земята това явление ще бъде необикновено - внезапно на небето ще изгрее ярка звезда, която по яркост ще бъде съпоставима с пълната луна, а възможно и със слънцето. Прераждането на гиганта в свръхнова ще продължи шест седмици. Това означава, че на много места на нашата планета, в продължение на половин месец ще има бели нощи, а за останалите участъци, денят ще бъде по- дълъг с 2-3 часа. Две-три седмици след взрива звездата ще започне да угасва, а след няколко години ще се превърне за земния наблюдател в мъглявина от типа на Ракообразната. Вълната заредени частици ще стигне до Земята след няколко столетия и жителите на планетата ще получат неголяма доза йонизиращо излъчване.

Учените са убедени, че опасност за Земята и нейните жители няма, но събитието е уникално - последното наблюдение на раждането на свърхнова е било през 1054 година.

Учени са открили следи от живот на спътника на Сатурн Титан

Вашингтон. Учени от НАСА са открили следи от живот на спътника на планетата Сатурн Титан, предаде ИТАР-ТАСС.
Изводът за наличие на примитивни видове на биологичен живот на Титан са направени въз основата на анализ на данни, получени от американския спътник „Касини”. Посочва се, че тези жизнени форми дишат в атмосферата на най-големия спътник на Сатурн и използват намиращите се на повърхността химически съединения, като по този начин получават необходимата енергия.

„Ние смятаме, че намиращият се в атмосферата на Титан водород се използва от биологични форми по аналогичен начин, както на Земята живите организми дишат кислород”, посочва ученият от НАСА Крис Маккей. Той все пак не изключва възможността да става дума за съвършено нова, различна от земната, форма на биологичен живот.

Учените оприличават Титан на Земята в ранен стадий. Химичната композиция на ранната Земя и Титан са сходни, и надеждата е че Титан може да ни подскаже как животът се е зародил на Земята и дали е възможно да се зароди на други небесни тела.

Титан е вторият по големина спътник в Слънчевата система. Той е открит през 1655 година от холандския астроном Кристиан Хюйгенс.

Титан е най-гoлемият oт спътниците на Сатурн. Диаметърът му е 5 150 км, с пoвече oт 250 км е пo-гoлям oт диаметъра на Меркурий и самo с oкoлo 100 km пo-малък oт диаметъра на най-гoлемия спътник в Слънчевата система - юпитерoвият Ганимед. Ганимед надминава Титан и пo маса.

Още през 40-те гoдини на XX век бе oткритo, че Титан има атмoсфера, в кoятo се наблюдава метан. Оказа се че метанът в атмoсферата е самo 1%, нo е съсредoтoчен в гoрните слoеве, пoради кoетo изпъква при спектралните наблюдения. Най-мнoгo (oкoлo 93%) е азoтът, а има същo и немалкo вoдoрoд. Атмoсферата на Титан е мъглива, пoради кoетo пoвърхнoстта на спътника не мoже да бъде наблюдавана дoри и oт кoсмическите апарати, прелетели в непoсредствена близoст дo негo.

„Касини" засне Титан за първи път през 2004 г. Сондата беше изстреляна през 1997 г. „Касини" е съвместна разработка между НАСА, Европейската космическа агенция и Италия.

Геолози проучват мистериозен кратер в Гватемала

Гигантският кратер, зейнал насред столицата на Гватемала след преминаването на първата тропическа буря за този сезон в Тихия океан, буди недоумението на геолозите, предаде Асошиейтед прес. Кратерът, който веднага беше определен от медиите като "перфектната дупка на пътя", се образува в събота. Диаметърът му е 20 метра, а дълбочината - 30 метра. Ямата погълна цяло кръстовище в гватемалската столица, заедно с фабрика на три етажа.

Според геолози формата на кратера, която е на идеална окръжност, навежда на мисълта, че под засегнатия участък е имало най-вероятно подземна кухина. Но засега експертите не могат да кажат точно какво е предизвикало образуването на кратера. Те смятат само, че бурята Агата е благоприятствала за феномена, но не е първопричината.

"Мога да ви кажа само какво не го е предизвикало. Това не е геологически разлом и не е резултат от земетресение", заяви Давид Монтеросо, инженер геофизик от Националната агенция за управление на кризите, породени от бедствия. "Засега това е всичко, което знаем. Ще ни се наложи да се спуснем в дупката, за да научим повече", допълни той. Хора, обитаващи сгради в съседство, казват, че е цяло щастие, че няма жертви. Те разказват, че работниците във фабриката са си тръгнали в 6 часа следобед в събота, час преди земята да се отвори и да пропаднат сградата и кръстовището. Мястото на перфектната улична дупка е само на 2 километра от мястото, където през 2007 г. в столицата на Гватемала зейна още по-дълбок кратер с дълбочина от 100 метра. Тогава имаше три жертви и бяха погълнати няколко къщи.

Сега заради новата дупка бяха евакуирани 300 души от околните сгради, допълва Франс прес. Според ВИК-експерти кратерът, образувал се под напора на свличанията на кални маси в столицата на Гватемала, причинени от бурята Агата, вероятно се намира над място, където се пресичат основни столични водопроводи, допълва БТА. Според председателя на асоциацията на жителите на квартала бездната се е отворила в резултат на вибрациите от преминаването всеки ден на боклукчийските камиони, отправящи се към близкото сметище, допълва Франс прес. Бурята Агата по последни данни е отнела живота на 180 души в Централна Америка.