Земята и Луната са се образували по-късно?

Сблъсъкът между прото-Земята и Тея преди 4500-4400 млн. години. И двете планети са имали масивни железни ядра когато са се сблъскали и създали Луната и Земята

Земята и Луната вероятно са се образували 120 милиона години по-късно отколкото се смяташе досега според ново изследване на Института Нилс Бор, публикувано в списание Earth and Planetary Science Letters. Кратко описание на работата е дадено в прессъобщение на университета в Копенхаген.

Планетите от Слънчевата система са се образували от прахово-газ диск, въртящ се около новороденото Слънце. Постепенно дискът се уплътнил в сравнително големи обекти, които се сблъсквали един с друг и в крайна сметка преди около 4,6 милиарда години формирали осем планети (до неотдавна се е приемало, че има девет, но през 2006 г. Плутон беше лишен от статута на планета, а през 2008 г. - признат за плутоид). Повечето астрономи вярват, че Земята и Луната са се образували в сблъсък на два обекта с размера на Венера или Марс 30 млн. години след формирането на Слънчевата система.

Изследователите от института "Нилс Бор" в Копенхаген съвместно с колеги от Калифорнийския технологичен институт в САЩ проверили тази хипотеза, като анализирали количеството на изотопа волфрам-182 в ядрото и мантията на Земята. Смята се, че голямата част от него е създадена по време на радиоактивното разпадане на хафний-182. Всичкият хафний се е превърнал във волфрам за 50-60 милиона години. Тъй като волфрамът предпочита да образува връзки с метали, а хафният взаимодейства основно със силикати от земната кора, след създаването си първият постепенно мигрира към центъра на Земята, където е разположено металното ядро.

При сблъсъка на двете планети, от които се образували Луната и Земята, те са се нагрели до около 7000 градуса по Целзий - при такава температура са се разтопили (или дори изпарили) и са се смесили. В зависимост от това дали всичкият волфрам-182 е успял да се спусне в ядрото, смесването му с други елементи би се случило по различен начин. Съответно различни ще са и наблюдаваните сега разпределения на волфрам.

"Определихме възрастта на нашата планета и естествения й спътник, като използвахме изотопи на волфрама. По тях може да се съди дали железните ядра и скалистите повърхностите на планетите са се смесили по време на сблъсъка", обяснява Таис Дал от изследователския екип.

Оценката на количеството на волфрам в земната кора учените заменят с получените стойности в развития модел на смесване на вещества при сблъсък и се установява, че по време на срещата на двете планети целият хафний вече се е бил превърнал във волфрам. Според изследователите сблъсъкът би трябвало да е станал не 30 млн. години след формирането на Слънчевата система, а след около 150 милиона години.

Неотдавна учени-геолози при изследване на процесите от ранните етапи на формирането на Земята откриха и най-стария известен фрагмент земна кора в района Пилабара, Западна Австралия. Неговата възраст е около 4,3 милиарда години.