Фитопланктонът намалява драстично, с него и кислородът

Нови изследване за първи път документира безпрецедентна промяна, настъпила в самата основа на морската хранителна верига

Фитопланктонът, който поддържа живота в Световния океан, измира с драстична скорост, предупреждава изследване на университета "Далузи" в Халифакс, Канада, публикувано в научното сп. "Нейчър".

В него за първи път се документира безпрецедентна промяна, настъпила в самата основа на морската хранителна верига.

През последния век фитопланктонът е намалял с 40%, като основната част от този процес е настъпила след 50-те години.

Учените са убедени, че промяната е свързана с нарастващата температура на океанските води и с глобалното затопляне.

Ако изводът се потвърди от други изследвания, това ще се окаже най-голямата промяна в биосферата в модерната история - по-голяма дори от унищожаването на екваториалните гори и кораловите рифове, алармират те.

Фитопланктонът представлява съвкупност от едноклетъчни морски организми, които фотосинтезират. Те населяват основно добре осветения повърхностен слой на водните басейни, осигуряват голяма част от кислорода, който дишаме, и представляват около половината от цялата органична материя на Земята.

Изследователите проучили данни за фитопланктона още от 1899 г. насам, когато редовно се е следяло нивото на съдържащия се в растителните организми зелен пигмент хлорофил в горните слоеве на океаните.

Учените анализирали данните от около половин милион проби в 10 океански области през последното столетие, както и сателитни замервания от изкуствени спътници.

Според изводите им фитопланктонът е намалял значително в осем от 10-те области със средна скорост от един процентен пункт на година, предимно през XX век.

Този спад съвпада със затоплянето на водата по повърхността на океаните, макар че учените нямат категорични доказателства за връзката между двете явления.

Изследването е първият анализ от този тип и в него умишлено са използвани данни от толкова дълъг период, за да се елиминира влиянието на естествените промени в нивото на фитопланктона, настъпващи всяко десетилетие заради обичайните колебания в температурата на океанската повърхност.

Именно заради тях някои учени обаче предупреждават, че изследването на университета "Далузи" може би не дава реалистична картина на състоянието на океанската флора.

Това е важно изследване, съгласувано и с други проучвания, но авторите може би са пресилили изводите поради заблуждаващия ефект от естествените колебания, подчертава Мануел Баранж, специалист по фитопланктона от морската лаборатория в Плимут, цитиран от британския в. "Индипендънт".

Учените от "Далузи" обаче настояват, че са се съобразили с този факт, както и, че имат изключително доверие в откритието си.

"Фитопланктонът е горивото, което захранва морските екосистеми. Един спад в него ще се отрази на всички по хранителната верига, включително на хората".

Български учен: Открити са много планети, подобни на Земята!

Изказването на проф. Съселов на конференцията TED GLobal в Оксфорд изпревари официалната информация на НАСА

Българският учен проф. Димитър Съселов от Харвардския университет, съизследовател в мисията на новия орбитален телескоп "Кеплер", съобщи, че в Млечния път са открити много планети, които са подобни на Земята, предаде Discovery News.

Проф. Съселов е представил данните за работата на "Кеплер" в изказването си на конференцията TED GLobal. Срещата се е състояла в Оксфорд.

На един от слайдовете при презентацията е била показана графика на разпределението на откритите от телескопа планети по маса.

От 265 показани на слайда планети 140 са били определени като "подобни на Земята".

Това означава, че радиусът им не надхвърля два пъти този на Земята. Общо "Кеплер" е открил 700 екзопланети.

Преди да бъдат обработени данните от телескопа "Кеплер", учените бяха на мнение, че в Млечния път преобладават големите планети, чиито размери могат да бъдат сравнени с тези на Юпитер.

Отчасти тази гледна точка се обяснява с факта, че съществуващите методи за откриване на екзопланети (извън слънчеви, както още ги наричат) са позволявали наблюдението само на големи космически тела.

Чувствителността на "Кеплер" е много по-голяма.

Учените са установили, че той може да открива дори спътници на екзопланети.

Затова събраните с телескопа данни са позволили да бъдат променени представите за състава на звездните системи. На този етап планетите, подобни на Земята, които са били представени на конференцията, са само кандидати - тоест съществуването им трябва да бъде потвърдено с по-нататъшни наблюдения.

Освен това част от тях с голяма степен на вероятност кръжат прекалено близо до своите звезди, затова не трябва да бъдат включени в категорията на потенциално обитаемите космически обекти.

Проф. Съселов отбелязва, че изследователите, работещи с "Кеплер", се надяват в крайна сметка да открият около 60 "нови Земи", уточни сайтът ScienceNOW.

Изказването на проф. Съселов на конференцията TED GLobal в Оксфорд изпревари официалната информация на НАСА, която трябваше да се появи през февруари 2011 година.



ВИЖТЕ ТОП 10 НА МЕСТАТА, КЪДЕТО Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ОТКРИЕ ИЗВЪНЗЕМЕН ЖИВОТ!


Кой е Димитър Съселов?

Астрономът е роден е в София, син е на архитекта Димитър Съселов и внук на автора на исторически студии за прабългарите, Димитър Съселов.

Завършва прогимназия в Несебър и английска гимназия в Бургас. Следва във Физическия факултет на Софийски университет.

Още като студент, през 1980 г., негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание, което става повод да получи покана от Световната астрономическа асоциация за специализация в университета в Торонто, Канада. Съселов емигрира едва след началото на реформите в България, но и преди това работи за научната си степен в Торонто, успоредно със защитената през 1988 г. кандидатска дисертация по физика.

През 1998 г. е поканен за професор в „Харвард“, където между 1999 и 2003 е главен лектор в Департамента по астрономия. Понастоящем е директор на Харвард-Смитсониън Център по астрофизика и на новия мултидисциплинарен център Origins of Life Initiative, който събира учени от различни области за изследване на живота в контекста на вселената.

Научни интереси:

Димитър Съселов се занимава с изследвания на връзката между материя и лъчение. Научните му интереси се простират от еволюцията на водорода и хелия в ранната вселена, през строежа на звездите, до пулсарите и определянето на разстоянията до други галактики.

Последните му изследвания, с които добива и международна известност, са свързани с откриването на други подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети). Чрез разработения от Съселов и сътрудниците му метод на транзитното търсене те откриват през 2003 г. най-далечната засега планета OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец.

Автор е на книгите „Stellar Pulsation“ (2001) и „Pulsating Stars“ (1998).

Всяка черна дупка съдържа вселена?

Може би съществуваме във вътрешността на черна дупка. Това главозамайващо предположение е един от изводите на космолозите, базирани на модифициране на Айнщайновите уравнения за общата относителност. Изводите променят представите ни за това, което се случва във вътрешността на черните дупки, съобщава статията на Анил Анантасвами в "Ню сайънтист".


В публикувания си през март анализ на частиците, навлизащи в черните дупки, Никодим Поплавски от Университета на Индиана показа, че вътре във всяка черна дупка би могла да съществува отделна вселена. "Може би масивните черни дупки в центъра на Млечния път и други галактики са мост към различни вселени - предположи ученият - и ако това е вярно, с едно много голямо "ако", няма нищо, което да изключва възможността и ние да се намираме в черна дупка".

В Айнщайновата обща теория за относителността вътрешността на черните дупки е "сингуларност" - райони, където плътността на материята достига безкрайност. Въпросът дали сингуларността е истинско състояние на безкрайно плътна материя или идеята за нея е резултат от математическа неадекватност в Теорията за относителността, е дискусионен, тъй като уравненията на теорията се провалят във вътрешността на черните дупки. В алтернатевният случай модифицираните уравнения, ползвани от Поплавски, пасват на концепцията за сингуларността.

За анализа си Поплавски е ползвал вариант на Общата теория за относителността (ОТО), известен като "Айнщайн - Кертъл - Кибъл - Сцияма", при който гравитацията влияе и на спина и ъгловия момент на елементарните частици. Вземането на спина (въртенето) предвид дава възможност да се изчисли особеното свойство на геометрията на пространство-времето, наречено "торсион". Когато плътността на материята в черната дупка достигне невъобразимите размери (10 на 50 степен кг/куб. метър) торсионът се изявява като сила, противодействаща на гравитационната. Това предотвратява сгъстяването на материята до безкрайна плътност и предотвратява сингуларността.

Вместо това, според Поплавски, материята се възражда и започва отново да се разширява.

В едно много противоречиво свое проучване специалистът приложи тези идеи към поведението на пространство-времето във вътрешността на черна дупка, която се развива. първоначално плътността се увеличава, а гравитацията преобладава над торсионната сила. Според изчисленията на Поплавски, обаче, втората става все по-мощна, докато накрая спира компресирането на материята, която започва да се обновява.

Това стесняване и разтягане под напрежение, каза Поплавски, може да е довело до състоянието на разширяваща се Вселена, което познаваме.

Как да разберем дали съществуваме в черна дупка? Според ученият въртящата се черна дупка придава част от своя спин и и във вътрешността си. това трябва да се отрази в нашата вселена като някакъв вид "предпочитана посока". Тя обаче ще причини нарушения в свойствата на пространство-времето, известни като Лоренцова симетрия. Може би такова нарушение представляват наблюдаваните осцилации на неутриното от един тип в друг.

Глобалното затопляне се ускорява

Според учените, изключително продължителни периоди на горещо време ще станат обичайни за света още след 30 години

Климатичните изменения постепенно придобиват екстремен характер и започват сериозно да застрашават здравето на човека, твърдят американски учени от Университета “Станфорд” в статия, публикувана в новия брой на изданието Geophysical Research Letters.

Такива неблагоприятни природни условия като силната горещина, от която страдат най-много възрастните и болните, както и наводненията, които освен всичко останало водят до продължително прекъсване или проблеми в канализацията, създават опасност от различни епидемии и стават все по-чести.

Според учените, изключително продължителни периоди на горещо време ще станат обичайни за света още след 30 години, т.е. много по-скоро, отколкото досега се предполагаше: “Горещините в много части на света, настъпили през юли, напомнят за подобни температурни рекорди, наблюдавани например в Европа през 2003 г. Такивя явления ще станат обичайни още след няколко десетилетия”.

Компютърният модел, изработен в Станфорд, показва, че за периода до 2030 г. такива и по-продължителни жеги може да има поне 5 пъти.

Промените в климата: все още повече въпроси отколкото отговори

Повечето учени са единодушни, че климатът на Земята се променя доста по-динамично, отколкото до скоро се е смятало за нормално. Едни употребяват термина “глобално затопляне”, други смятат, че наближава нов ледников период, а според трети шумът около тази тема е най-вече продиктуван от политически, финансови или други съображения.

В своя обобщителна статия ВВС предлага отговори на основните въпроси, които най-често възникват при обсъждането на тази тема.

В какво се състои промяната на климата?

Климатът на нашата планета се променя постоянно. Днес средната температура на земята е 15 градуса по Целзий. Най-честите опасения на учените са, че към естествената промяна на климата, сега се добавя и затоплянето, предизвикано от дейността на човека. Според привържениците на тази теория, това оказва негативно влияние на стабилността на климата, а от него пряко зависи бъдещето на живота на Земята.

Какво представлява “парниковият ефект”?

Става дума за определени газообразни вещества, които задържат слънчевата енергия в атмосферата на земята и не допускат лъчите да стигат до повърхността й. Без тях на планетата би било твърде студено, за да функционира животът такъв, какъвто го познаваме в момента.

Най-важни от тези газови вещества за естествения парников ефект са парите на водата. Но тяхната концентрация в атмосферата на практика не се променя и те не играят почти никаква роля в едно евентуално затопляне, което може да бъде предизвикано от парниковия ефект в резултат от дейността на човека.

Към другите парникови газове се отнасят въглеродният двуокис, метанът и азотният диоксид, които попадат в атмосферата като остатъчни продукти от промишлената и селскостопанската дейност на човека, а също поради горенето на топливото. Тяхната концентрация в атмосферата се увеличава - за два века например концентрацията на въглеродния двуокис се е повишила с 30%.

Какви доказателства съществуват за затоплянето на климата?

Сериозните температурни наблюдения предоставят данни от края на 19 век. Според данните за миналото столетие средната температура се е увеличила с 0,6 градуса С. За същия период нивото на водата на планетата се е увеличило с 10-20 сантиметра.

Повечето ледници в регионите с умерен климат и покрай Антарктическия полуостров намаляват постоянно обемите си. През последните десетилетия през пролетните и есенните периоди ледът в Арктика е станал с 40% по-тънък.

Учените отбелязват и разминаване в тенденциите на промяна на температурата непосредствено до повърхността на Земята и в тропосферата (долния слой на атмосферата).

С колко може да се повиши температурата?

Според някои модели за промени на климата към 2100 г. средната температура ще се повиши с 1,4 до 5,8 градуса С, ако не се приемат мерки за намаляване на вредните пари във въздуха.

Но дори парните отпадъци рязко да се намалят, учените твърдят, че парниковият ефект няма да изчезне, тъй като на големите водни и ледникови райони ще са необходими стотици години, за да “реагират” на предприетите мерки.

Какви ще бъда евентуалните последствия?

Недостиг на питейна вода, рязка промяна в условията за развитие на селското стопанство, нарастване на смъртността в резултат на наводнения, урагани, горещини и суши.

Ще изчезнат цели видове растения и животни, тъй като тяхната среда на обитаване ще се промени много бързо и те няма да успеят да се приспособят към тези промени.

Световната здравна организация предупреждава, че здравето на човека ще бъде под заплахата от малария, заболявания, предавани чрез водата и недохранване.

В световен мащаб се очаква нарастване на броя на катаклизмите. Периодите на суша ще бъдат по-продължителни и с по-високи температури.
Ще валят повече дъждове, но в много региони ще нарасне вероятността от суша. Броят на наводненията ще се увеличи поради ураганите и повишаване нивото на световния океан.

Какво не знаем?

Специалистите не разполагат с точни данни за ролята на човека за наблюдаваното покачване на температурата на Земята. Не е известно и точното съотношение между нарастването на концентрацията от парниковите газове в атмосферата и покачването на температурите.

Позицията на скептиците

Тези, които се съмняват в теорията за затопляне могат да бъдат разделени на три групи:
- хора, които смятат, че на Земята няма покачване на температурите,
- такива, които признават, че климатът се променя, но смятат, че основната причина за това са естествените природни процеси и
- хора, съгласни с теорията за влиянието на човека върху повишаването на температурите на планетата, но които не смятат за необходимо да се занимават с този проблем, тъй като това не е най-главната задача пред човечеството.

Учени са открили зародиша на биологичния живот във Вселената

Рио де Жанейро, Бразилия /КРОСС/ Учените са открили прост микроб, който е обявен от тях като източник на биологичния живот на Земята и на Вселената като цяло. Както съобщава днес Би Би Си, научен колектив от Рио де Жанейро са провели серия от експерименти с бактерията деинококус радиодаранс /Deinococcus radiodurans/. На базата на получените резултати е бил направен изводът, че тези организми са „семената на биологичния живот". Оказало се, че тези бактерии притежават практически неограничени възможности за оживяване. По време на опитите те са издържали смъртоносни за всички други биологически организми дози радиация, агресивни химически среди, пределни температури на горещо и студено, продължителен престой във вакуум. „Високата степен на оживяване на тази бактерия я прави главен кандидат за правото да бъде източникът на биологичния живот в космическите простори", е заявил ръководителят на изследванията проф. Ейвън Полино Лима.

Химици създадоха нов вид кристали

Създаден е кристал, който може да се навива и развива

Химици от университета в Ню Йорк и Държавния университет в Санкт Петербург са създали кристал, който може да се навива и развива, като по този начин показва много по-разнообразни процеси от растежа на кристалите.

Растежът на кристалите традиционно се разглежда като съвкупност от отделни атоми, молекули или малки клъстери, добавени в голям блок, който остава в фиксирано положение спрямо останалите.

Сега химиците са открили съвсем ново явление - кристал, която непрекъснато променя формата си по време на растеж.

За да постигнат това, учените насочили вниманието си към кристали от хипурова киселина - аминокиселина, производна на глицина. След като молекули били добавени в края на кристална игла красталът се усукал, подобно на двойната спирала на ДНК. Този процес се променил, когато били поставени кристали от противоположния край - те замразили процеса, като подтиснали винтовото завъртане. Причината за това явление е еластичността на кристалите, която намалява, когато те станат дебели, коментират учените.

"Този процес на навиване и развиване създава игла с цветовете на дъгата, което е типично за плътни спирали, както и усукани ленти", казва Барт Кар, един от съавторите на изследването. "Това е много странно, и ни позволява да да погледнем по нов начин към растежа на кристалите."

Новооткрит прародител на 29 милиона години

Черепът на S. hijazensis: а – изглед отпред, b – изглед отстрани, c – изглед отдолу; d – дясна височнна кост, изглед отпред; e – същата, гледана отдолу; f, g – occipital condyle в различни ракурси (илюстрация Zalmout et al./Nature)

Находката дава основание да се предположи, че биологичното разделение на маймуните от стария свят и човекоподобните е станало няколко милиона години по-късно, отколкото се смяташе досега, допълва БТА.

Изследователи от Мичиганския университет в САЩ, направили откритието, са нарекли новия вид праисторическо същество Saadaniushijazensis.

Фосилизираният череп е с особености, характерни както за маймуните от стария свят, така и за човекоподобните, в това число и човека. "Saadanius е близък към тази група, която с времето е довела до нас - твърди д-р Сандърс, ръководител на групата учени от Мичиганския университет, открили черепа. - Ако знаехме нещо за времето и условията, в които е живяло животното, ние, вероятно, можехме да разберем какво е дало тласък на промените, довели до (еволюцията) на човекоподобните маймуни и човека."

"По онова време обаче е можела да съществува цяла група подобни едни на други същества и едно от тях е станало наш прародител - добавя ученият. - Трябва да съберем повече данни , за да направим по-гръмко изявление."

Откритият в Саудитска Арабия череп показва, че тези животни много са приличали на съвременните маймуни капуцини, но са били с размерите на сегашните гибони.

При катеренето по дърветата те, вероятно, са използвали и четирите си крайника. А когато са си почивали, просто са лягали на клоните на дърветата, а не са сядали на земята.

Откритието дава основание да се предположи, че разделението на нашите общи предшественици на човекоподобни маймуни и маймуни от стария свят е станало значително по-късно - преди 29 млн. години, а не преди около 35 милиона години, както се предполагаше досега. До този извод учените са стигнали след генетични изследвания.

Остават ни още дъъълги години живот – цели 17 млн.

Животът на Земята е унищожаван на всеки 27 милиона години, сочи ново американско проучване, цитарано от "Ню Йорк Таймс".

Според американския астрофизик Ейдриън Мелът и палеонтолога Ричард Бембах, на всеки 27 млн. години през последните 500 млн. години, животът на Земята е изчезвал, заради мистериозни опустошителни бедствия.

Предполага се, че периодичните масови опустошения сe причиняват от черно космическо тяло, което се доближава до Слънцето и тогава звездата го “изпраща“ към нашата планета.

Учените кръстили този гигант “Немезида“ на името на гръцката богиня на разрухата.

Според тях човечеството няма защо да се притеснява, тъй като последния път, в който черния гигант е доближил Слънцето, е бил преди 10 млн. години.

Населението на Земята доближи 7 милиарда души

Населението на Земята е достигнало 6,89 милиарда души, съобщиха от хановерския фонд „Населението на Земята”, предаде агенция "Интерфакс". Според статистиката, всяка секунда на планетата се раждат по трима души, а за една година населението на планетата се увеличава с 80 милиона души. Според прогнозите на експертите, след 50 години на Земята ще живеят 9,1 милиарда души. Най-стремително се увеличава населението в развиващите се държави.

Експертите преценяват, че населението на планетата ще достигне 7 млрд. през 2013 и 9,2 млрд. през 2050 година. По-голяма част от увеличението на населението ще се бъде в развиващите се държави.

Гъстотата в различните региони по света варира, но голяма част от популацията е концентрирана в Азия. През 2020 се очаква 60% от хората да живеят в градовете.

Откриха воден лед на Луната

В кратери в района на лунния северен полюс може да има най-малко 600 милиона тона воден лед

Космическият апарат на НАСА "Лунар рикънисънс орбитър" с помощта на радара Mini-RF регистрира наличието на воден лед на дъното на един от кратерите на северния полюс на Луната, съобщи РИА "Новости", като се позова на информация, качена на сайта на проекта, предаде БТА.

Откриването на признаци за наличие на лед и вода на Луната, която преди се е смятала за абсолютно сух свят, е едно от най-значимите научни постижения през последните две години. Данни от няколко космически апарата, сред тях индийския "Чандраян-1", и няколко американски, сред които "Дийп импакт", показаха присъствие на лед и на хидроксилни групи на естествения спътник на Земята, възникващи под действието на слънчевия вятър.

Обработката на данните, получени от американския радар Mini-SAR на борда на "Чандраян-1", показа, че в кратери в района на лунния северен полюс може да има най-малко 600 милиона тона воден лед. Новите снимки с радара на "Лунар рикънисънс орбитър", сканирал един от намиращите се винаги в сянката кратери на дъното на 177-километровия кратер Рождественски, са позволили на учените да "видят" части от тези запаси, които в бъдеще ще могат да се използват при усвояването на Луната.

За пръв път кратерът Рождественски като възможно местонахождение на лед бе видян от "Чандраян-1". Радарът Mini-RF обаче е с 10 пъти по-голямо разширение. Това е позволило на учените с висока точност да измерят нивото на кръговата поляризация на отразения сигнал, която зависи от свойствата на повърхността.

В частност високата кръгова поляризация свидетелства за наличието на лед. Ледените образувания по всяка вероятност са донесени от части от комети, когато астероиди са се разбивали на лунната повърхност. БТА

Учени откриха най-древните многоклетъчни организми

Френски учени откриха многоклетъчни организми с около 1,5 милиарда години по-стари отколкото се смяташе до моментаДосега се смяташе, че многоклетъчните организми се появили на Земята преди около 600 милиона години, съобщава CNRS. Новото откритие на френски учени обаче показва, че многоклетъчния живот на Земята се е зародил много по-рано – преди 2,1 милиарда години. Следи от тези организми са били открити от изследователи на територията на Габон. Учените открили там повече от 250 вкаменелости.
Според френските специалисти, тези организми имат различни форми и достигат 10-12 сантиметра дължина. Те са съществували в колонии. Понякога учените събирали до 40 екземпляра на 50 квадратни сантиметра. Организмите са живеели в плитките води, в които дълбочината е не повече от 20-30 метра.

Най-новите научни открития за водата

Водата има памет, структура, разум и това не е въпрос на вяра, а научен факт, заяви академик Олга Бутакова

На 15 юни в Експо Баня София известният академик, лекар, учен и изследовател на уникалните качества на водата и значението им за човешкия организъм Олга Бутакова изнесе открита лекция на тема "Чистата вода – основен фактор за здравословен живот".

"Водата – това е животът" – с това утвърждение започна лекцията си д-р Бутакова. Водата е природен феномен, който все още не е разкрил всичките си тайни пред човека, въпреки това учените вече са убедени, че именно водните кластери са носители на кода на живота. Никое живо същество на Земята не може без вода. Всяка материя в природата, даже и неживата, оказва се, се е сформирала под влияние вибрациите именно на водните кластери.

"Не е правилно да наричаме водата вещество. Тя е живо същество, защото има памет, структура, разум", категорична е Олга Бутакова и отбелязва, че те, учените, не просто вярват в това, а разполагат с редица доказателства на този факт. Вече е време, според нея, учебниците по химия да бъдат пренаписани, защото познатите и добре изучени физико-химични свойства като твърдост, киселинност, бактериална среда, химичен състав и т.н. не са достатъчни, за да създадат правилния образ на водата. Хората имат нужда да знаят, че не е все едно каква вода пият, как я пият и с кого я пият. Водата улавя всяка емоция, всяка мисъл и е в състояние да пренася информацията на стотици хиляди километри. И като се има предвид, че човешкият организъм се състои на 80% от вода, то съвсем не е случаен фактът, че умората, безразличието или агресията на хората около нас ни влияят пряко и могат да пренесат сходни и дори по-тежки състояния и върху нашия организъм. Същевременно една усмивка, бодра дума и особено искрени чувства на любов и благодарност могат да ни направят истински щастливи. "Трябва вечно да благодарим на водата, за всяка една капчица. Трябва да я обичаме и да вярваме в това. Само така и тя ще ни се отблагодари и ще ни помогне да се чувстваме щастливи" – убедена е Олга Бутакова.

Има ли жива и мъртва вода? Да има, и винаги е имало, потвърди руският учен и изследовател. Живата вода всъщност е алкалната вода, мъртвата вода е тази, чието съдържание е киселинно. Мъртвата вода е идеално ранозаздравяващо средство, което спокойно може да нанасяте върху кожата. За вътрешна употреба обаче киселата вода може да се пие единствено по време на хранене. През останалото време задължително трябва да пием чиста алкална слабо минерализирана вода с температура между 38-40 градуса по Целзий.

Ние, българите, сме истински щастливци, защото притежаваме изключително богатство от чисти изворни алкални води, подчерта Олга Бутакова. И е добре да обръщаме повече внимание на този ресурс, да се научим да го използваме и защо не, да го продаваме. "Страна, толкова богата на алкални води, не може да е бедна", категорична е Олга Бутакова.

Същата експедиция

Снимки: Петко Петров


July Morning

There I was on a july morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own
With the day came the resolution
Ill be looking for you
La la la la

I was looking for love
In the strangest places
Wasnt a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul
La la la la

There I was on a july morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own

Uriah Heep


Юлско утро

Нейде там, в тиха юлска утрин,
търсех любов.
Упоритото жарко слънце
възвести месец нов.

Зазвуча глас на пойна птица
и поех към дома.
Бурна нощ беше зад гърба ми.
Трябваше да вървя.

През деня стана все по-ясно:
всъщност търсил съм теб.
Ля ля ля-аа, ляля ля-аа....ля-ля-ляя...

Любовта се спотайва дълго
и под камъка спи.
И до днес не усети никой
що за огън гори

във сърцето ми,
вътре в мойте мисли, в мойта душа...
Ля ля ля-аа, ляля ля-аа....ля-ля-ляя...

Нейде там, в тиха юлска утрин,
търсех любов.
Упоритото жарко слънце
възвести месец нов.

Зазвуча глас на пойна птица
и поех към дома.
Бурна нощ беше зад гърба ми.
Трябваше да вървя.

Експедиция до Източния полюс

Снимки: Лариса Нешева


















































Юлско утро – Юрая Хийп
автор: fightingone

В юлското утро
търсех любовта
със силата
на изгряващия нов ден
и на прекрасното слънце

под звуците
на първата птича песен
се връщах у дома
с бурята
и нощта зад мен
по моя път

с деня дойде и решението
да търся теб
ла ла ла

търсих любовта
по най-странни места
не остана и камък
непреобърнат
сигурно съм опитал
повече от хиляди лица
но нито едно не позна
огъня, който гореше

в моето сърце, в моята глава, в моята душа
ла ла ла

В юлското утро
търсех любовта
със силата
на изгряващия нов ден
и на прекрасното слънце

под звуците
на първата птича песен
се връщах у дома
с бурята
и нощта зад мен
по моя път, йе-а